През 2022 научихме, че никой не е застрахован от кошмара

През 2022 научихме, че никой не е застрахован от кошмара на войната. Че нито демокрацията, нито мирът са дадености. Те би трябвало да се бранят, сподели пред Дъждовни води известната българска оперна певица Александрина Пендачанска.

2022 година стартира със съществени упования в България. Имахме ново държавно управление, което даде обещание да изкорени корупцията и да реформира метода на водене на политика. 12 месеца по-късно сме очевидци на декаданс. Хартиената бюлетина го въплъщава. Как в такава обстановка да съхраним вярата си, че предстоят по-добри дни за страната?

Александрина Пендачанска: Хубавото на озаряването и остаряването е това, че човек научава, че единственото непрекъснато и несъмнено нещо е, че всичко се трансформира непрестанно. В противоположен случай би било доста отчайващо това регресиране, тази политическа деградация, на която сме очевидци. Връщаме се с години обратно, както с, по този начин и с целия метод на деяние на този парламент. Той ни подсети в какъв призрачен сън сме живели близо две десетилетия - от 2001 година живеем в едно обезсърчение. Поне аз. След държавното управление на Иван Костов не съм имала нито един миг, в който да съм била щастлива и удовлетворена от протичащото се в българския парламент, макар че имаше положителни неща като влизането в Европейския съюз. Особено през последните 12 години, когато управляваше Бойко Борисов, беше място, което беше тъжно да се следи. Но и това не е вечно. И то се промени. И както се промени предходната година, по този начин ще се промени още веднъж, сигурна съм в това.

Има едно малцинство - към една четвърт от българите, което обаче не се трансформира. То продължава да поддържа режима на Путин и дейностите му в Украйна повече от девет месеца след началото на войната. Как си обяснявате тази поддръжка за Кремъл, на какво се крепи?

Александрина Пендачанска: Много ми е мъчно да дам рационални пояснения. Не го разбирам. Не разбирам. Обяснението би трябвало да се търси в някаква ирационална обвързаност към този облик на Русия, който тя е построила. Това не е от през днешния ден - и Раковски, и Захари Стоянов пишат за тези хора. Русия постоянно е имала поддръжници у нас. Слава богу, това е една по-малка. Разбира се, също така съветската агитация явно работи доста нападателно и съумява да доближи сполучливо до тази група хора. Сляпата обич и активността, която Русия съумява да извърши на наша територия, вършат този резултат вероятен.

Ще запомним 2022 като годината, в която от международна пандемия преминахме към пълномащабна война в Европа. Какво научихме за света в последните 12 месеца?

Александрина Пендачанска: Научихме, че никое потомство не е застраховано от кошмара на войната. Че всяко потомство би трябвало да брани и отстоява мира и демокрацията. За страдание, и най-демократичните страни като Съединени американски щати се връщат 50 години обратно с анулацията на решението по делото " Роу против Уейд " от 1973 година. 50 години по-късно дамите още веднъж са застрашени да не могат да избират какво да вършат с телата си. Човечеството постоянно е в положение да направи крачка обратно. Нито демокрацията, нито мирът са дадености. Те би трябвало да се бранят от всеки един от нас.

Говорейки за разделяне: войната в Украйна се оказа следващият вододел даже за някогашните членове на Пинк Флойд. От една страна, войната събра част от групата за първата им обща ария от 28 години насам, от друга - Роджър Уотърс си навлече рецензии с меко казано смущаващата си позиция. В такива случаи мнозина споделят: артистите да си гледат изкуството. Вие мислите ли по този начин?

Александрина Пендачанска: Разбира се, че не. Музикантите са жители като всички останали. Музикантите имат една привилегия, с която не разполагат всички - да обикалят света и да виждат какво се случва. Музикантите са хора с един световен мироглед, който не може да бъде непризнат. Той даже е фаворизиран поради това, че има допир с хора от всевъзможни култури и страни. В същото време никой не е застрахован да стане за срам, както се случи с Роджър Уотърс.

Хората на изкуството обаче бяха подложени на доста съществено тестване в последните 2 години. Всички усетихме негативите на пандемията, само че за артистите беше изключително тежко. През 2022 година залите още веднъж са цялостни, а разговорът сред артистите и публиката е възобновен. Какво е възприятието?

Александрина Пендачанска след осъществяване на сцената в Мюнхен (2007)

Александрина Пендачанска: Първо, на облекчение. Това доста ни липсваше в този интервал. Да си още веднъж в прикосновение с публиката носи такава наслада, каквато ми е мъчно да опиша. Ние имаме потребност от аудитория и прикосновение с тази сила, която тя ни дава. Чувството е превъзходно.

Какво следва за Вас в идващите месеци?

Александрина Пендачанска: Най-важното нещо, което следва, е едно пътешестване до Япония. Ще пея " Саломе " в Токио. Този ангажимент се отсрочи от 2020 година за 2023-та. Нямам самообладание да го осъществя.

Научихте ли някоя нова дума през 2022 година. Коя е тя?

Александрина Пендачанска: Мисля си, че новата дума за 2022 година е дерогация. За страдание, освен отнесена към България и решението на Европейски Съюз за съветския петрол, а дерогация, като анулация на нормите на интернационалните връзки и мира в Европа.

А коя си пожелавате да е думата на 2023-та?

Александрина Пендачанска: Мир. Това би трябвало да е думата на идната година.

Александрина Пендачанска е една от най-успешните български оперни певици. Изпълнявала е над 70 функции в десетки страни. Три пъти е номинирана за премиите " Грами ".

****
Чуйте " Грегорианските гласове " от България