Проф. Румен Гечев: Сделката със „Солвей“ остана образец в българската индустрия
През 2022 година се навършват 25 години от приватизацията на содовия цех в Девня. Четвърт век по-късно сделката за остава един от дребното образци за сполучливо раздържавяване в българската промишленост. Това мнение споделя и проф. Румен Гечев, който е директен участник в приватизационната процедура.
Проф. Гечев, през тази година се навършват 25 години от приватизацията на содовия цех в Девня. На фона на спорните отзиви за процеса на раздържавяване на промишлеността ни, може ли съгласно Вас тази договорка да се уточни като образец за сполучлива приватизация?
Следя от близко процеса на приватизацията у нас още от 1990 година Отначало тона беше единствено заради моята специалност на икономист – откривател и учител в УНСС. А в интервала януари 1995 – февруари 1997 година и като член на държавното управление – министър на икономическото развиване и вицепремиер. До януари 1995 г, по данни на Национален статистически институт, в България бяха приватизирани под 1 % от активите на държавните предприятия, т.е. пет години бяхме на кота нула, до момента в който Чехия, Унгария и Полша, да вземем за пример, завършваха този развой. Едва напролет на 1996 година по предложение на нашето държавно управление Народното събрание подвигна възбраната за приватизация на огромните държавни компании като БТК, „ Химко “, „ Соди “- Девня, Кремиковци, Полимери и други Поради размера на активите и ролята на тези крупни държавни компании в съответните браншове на стопанската система ни, държавното управление взе решение процедурите по тези крупни покупко-продажби да се водят от Националната организация за приватизация, само че за всяка обособена договорка началник на екипа бе избран министър от кабинета. За мен бе предоставена една договорка – тази за Соди, Девня. Всъщност, до края на 1996 г, т.е. до оставката на държавното управление, това бе единствената приватизационна договорка за огромни компании, за която бе подписан приватизационен контракт в средата на м. декември. Много се гордея с тази договорка като началник на екипа, тъй като това безспорно остана сделка- пример и за жалост единствената договорка в българската промишленост, при която бе предпазен националния интерес. Всъщност, 60% от акциите бяха продадени за 150 милиона щатски $ в брой, т.е. сума която евентуално е по-голяма от приходите от приватизация за цялата промишленост. Публична загадка е, че множеството крупни държавни индустриални компании бяха продадени на безценица, а други като „ Химко%, да вземем за пример, рухнаха и оставиха следи като купчина желязо.
Като вицепремиер в интервала на тази приватизационна договорка, какви са спомените Ви за процедурата, по която тя протече? Кои бяха другите претенденти и по какъв начин беше взето решението завода да стане благосъстоятелност на „ Солвей ”?
Процедурата беше комплицирана, напрегната, рискова за нас и с доста забавни премеждия. Още не е пристигнал момента да споделя всички „ секрети “, само че в този момент мога да споделя, че имаше три основни евентуални купувачи: една южнокорейска компания, един американско-френски консорциум и „ Солвей “, Белгия. По това време нашата компания „ Соди “, Девня контролираше към 10-15% от международния пазар за сода (основна суровина за произвеждане на стъкло и стъклени изделия). В тръжната процедура имаше два съществени критерия: покупна цена и проект за вложения и надлежно опазване предмета на произвеждане и на избран брой работни места. Офертите за препоръчаната цена бяха надлежно 65 милиона щатски $, 160 милиона щатски $ и 111 милиона щатски $. Тогава държавните институции към момента работеха дейно и ние знаехме, че американско- френският консорциум надали ще може да събере от кредитори тези 160 милиона $. Затова положихме старания да убедим купувачите от „ Солвей “ да покачат офертата си с още петдесетина милиона $. И това бе реализирано. Ние предпочитахме „ Солвей “ през цялото време заради това, че нашата държавна компания преди време бе закупила индустриалните си технологии от белгийците, а и „ Солвей “ бе одобрен производител и снабдител на сода за европейския и международния пазар. Те бяха предложили и доста амбициозна капиталова стратегия, включваща ускорено софтуерно и продуктово обновяване. Освен това, в края на 1995 година Бяхме подали към този момент публична молба за участие в Европейски Съюз и при други равни условия, предпочитахме западноевропейска компания. Вторият кръг на търга и приватизационните процедури се развиха по този начин, че с усъвършенстваната оферта, безапелационната капиталова стратегия и невъзможността на главният им съперник да обезпечи финансов запас за декларираната от тях цена, „ Солвей “ завоюва договорката и закупи 60 % от акциите на „ Соди “. В следствие, заради условия, свързани с конкуренцията, турската „ Шишеджам “ закупи присъединяване в Соди, дружно с Европейската банка за възобновяване и развиване. Така се изпълняваше условието на Европейски Съюз да не се сътвори риск от монополна състояние на Солвей на европейският пазар.
Какво е мнението ви за развиването на „ Солвей Соди ” към този момент като частна компания? Изпълниха ли се упованията Ви от приватизацията?
Както знаете, общата оценка за реализирането на приватизацията у нас е справедливо негативна. На този декор, покупко-продажбата на държавната компания „ Соди “, Девня в края на 1996 година е безспорно безапелационно изключение. Мога да Ви кажа в този момент, че ние бяхме направили много по размер подготвителна работа. Бях поканил за мой съветник по договорката първият шеф на предприятието, той беше и началник по построяването на комбината. Г-н Иван Бочуков познаваше в елементи целия план, в това число цени на активите, пазари, облаги, сътрудници и съперници и така нататък Потърсихме контакти и откликнаха наши сътрудници, работещи в европейски и международни аналитични институции, които ни споделиха експертни оценки на осъществени сходни покупко-продажби с фирми-производители на сода в Съединени американски щати, Австралия и други страни. Общите старания дадоха резултат и сполучливото развиване на „ Соди “-Девня след 1996 година е доказателство за това. Прави чест на купувача, че даже преизпълни капиталовата си стратегия, разви софтуерно компанията и я резервира като главен състезател на международния пазар. Бяха непокътнати хиляди работни места, а работните заплати бяха поддържани доста над междинните за бранша промишленост. Днес компанията заплаща значими налози в хазната, способства за икономическия напредък и обезпечаването на валутни доходи. Те направиха и значими стъпки в посока на внедряването на „ зелени технологии “ и опазването на околната среда. Сигурен съм, че с помощта на напъните на целият ни екип по подготовката и реализацията на приватизацията, както и вследствие на последвалото впечатляващо развиване на компанията, тази договорка заслужава да бъде пример за това по какъв начин може и би трябвало да се реализира баланс сред ползите на страната и на частния бизнес.
Имате ли пожелания към за бъдещото му развиване?
Като човек обвързван с тази емблематична договорка, а и в този момент като депутат, желая да пожелая на „ Солвей Соди “ и неговият управнически екип още по-големи триумфи и опазване на лидерските им позиции в тези тежки стопански условия, провокирани от поредност от рецесии и провокации от друг темперамент. Това е компания, която от десетилетия натрупа опит и демонстрира нововъведение в този извънредно конкурентен бизнес. Техният триумф е и триумф за всички нас. Сигурен съм, че ще запазят този сполучлив бизнес, тук може и би трябвало да дава поддръжка и българската страна с всички законни принадлежности на Европейски Съюз.
*публикация
Проф. Гечев, през тази година се навършват 25 години от приватизацията на содовия цех в Девня. На фона на спорните отзиви за процеса на раздържавяване на промишлеността ни, може ли съгласно Вас тази договорка да се уточни като образец за сполучлива приватизация?
Следя от близко процеса на приватизацията у нас още от 1990 година Отначало тона беше единствено заради моята специалност на икономист – откривател и учител в УНСС. А в интервала януари 1995 – февруари 1997 година и като член на държавното управление – министър на икономическото развиване и вицепремиер. До януари 1995 г, по данни на Национален статистически институт, в България бяха приватизирани под 1 % от активите на държавните предприятия, т.е. пет години бяхме на кота нула, до момента в който Чехия, Унгария и Полша, да вземем за пример, завършваха този развой. Едва напролет на 1996 година по предложение на нашето държавно управление Народното събрание подвигна възбраната за приватизация на огромните държавни компании като БТК, „ Химко “, „ Соди “- Девня, Кремиковци, Полимери и други Поради размера на активите и ролята на тези крупни държавни компании в съответните браншове на стопанската система ни, държавното управление взе решение процедурите по тези крупни покупко-продажби да се водят от Националната организация за приватизация, само че за всяка обособена договорка началник на екипа бе избран министър от кабинета. За мен бе предоставена една договорка – тази за Соди, Девня. Всъщност, до края на 1996 г, т.е. до оставката на държавното управление, това бе единствената приватизационна договорка за огромни компании, за която бе подписан приватизационен контракт в средата на м. декември. Много се гордея с тази договорка като началник на екипа, тъй като това безспорно остана сделка- пример и за жалост единствената договорка в българската промишленост, при която бе предпазен националния интерес. Всъщност, 60% от акциите бяха продадени за 150 милиона щатски $ в брой, т.е. сума която евентуално е по-голяма от приходите от приватизация за цялата промишленост. Публична загадка е, че множеството крупни държавни индустриални компании бяха продадени на безценица, а други като „ Химко%, да вземем за пример, рухнаха и оставиха следи като купчина желязо.
Като вицепремиер в интервала на тази приватизационна договорка, какви са спомените Ви за процедурата, по която тя протече? Кои бяха другите претенденти и по какъв начин беше взето решението завода да стане благосъстоятелност на „ Солвей ”?
Процедурата беше комплицирана, напрегната, рискова за нас и с доста забавни премеждия. Още не е пристигнал момента да споделя всички „ секрети “, само че в този момент мога да споделя, че имаше три основни евентуални купувачи: една южнокорейска компания, един американско-френски консорциум и „ Солвей “, Белгия. По това време нашата компания „ Соди “, Девня контролираше към 10-15% от международния пазар за сода (основна суровина за произвеждане на стъкло и стъклени изделия). В тръжната процедура имаше два съществени критерия: покупна цена и проект за вложения и надлежно опазване предмета на произвеждане и на избран брой работни места. Офертите за препоръчаната цена бяха надлежно 65 милиона щатски $, 160 милиона щатски $ и 111 милиона щатски $. Тогава държавните институции към момента работеха дейно и ние знаехме, че американско- френският консорциум надали ще може да събере от кредитори тези 160 милиона $. Затова положихме старания да убедим купувачите от „ Солвей “ да покачат офертата си с още петдесетина милиона $. И това бе реализирано. Ние предпочитахме „ Солвей “ през цялото време заради това, че нашата държавна компания преди време бе закупила индустриалните си технологии от белгийците, а и „ Солвей “ бе одобрен производител и снабдител на сода за европейския и международния пазар. Те бяха предложили и доста амбициозна капиталова стратегия, включваща ускорено софтуерно и продуктово обновяване. Освен това, в края на 1995 година Бяхме подали към този момент публична молба за участие в Европейски Съюз и при други равни условия, предпочитахме западноевропейска компания. Вторият кръг на търга и приватизационните процедури се развиха по този начин, че с усъвършенстваната оферта, безапелационната капиталова стратегия и невъзможността на главният им съперник да обезпечи финансов запас за декларираната от тях цена, „ Солвей “ завоюва договорката и закупи 60 % от акциите на „ Соди “. В следствие, заради условия, свързани с конкуренцията, турската „ Шишеджам “ закупи присъединяване в Соди, дружно с Европейската банка за възобновяване и развиване. Така се изпълняваше условието на Европейски Съюз да не се сътвори риск от монополна състояние на Солвей на европейският пазар.
Какво е мнението ви за развиването на „ Солвей Соди ” към този момент като частна компания? Изпълниха ли се упованията Ви от приватизацията?
Както знаете, общата оценка за реализирането на приватизацията у нас е справедливо негативна. На този декор, покупко-продажбата на държавната компания „ Соди “, Девня в края на 1996 година е безспорно безапелационно изключение. Мога да Ви кажа в този момент, че ние бяхме направили много по размер подготвителна работа. Бях поканил за мой съветник по договорката първият шеф на предприятието, той беше и началник по построяването на комбината. Г-н Иван Бочуков познаваше в елементи целия план, в това число цени на активите, пазари, облаги, сътрудници и съперници и така нататък Потърсихме контакти и откликнаха наши сътрудници, работещи в европейски и международни аналитични институции, които ни споделиха експертни оценки на осъществени сходни покупко-продажби с фирми-производители на сода в Съединени американски щати, Австралия и други страни. Общите старания дадоха резултат и сполучливото развиване на „ Соди “-Девня след 1996 година е доказателство за това. Прави чест на купувача, че даже преизпълни капиталовата си стратегия, разви софтуерно компанията и я резервира като главен състезател на международния пазар. Бяха непокътнати хиляди работни места, а работните заплати бяха поддържани доста над междинните за бранша промишленост. Днес компанията заплаща значими налози в хазната, способства за икономическия напредък и обезпечаването на валутни доходи. Те направиха и значими стъпки в посока на внедряването на „ зелени технологии “ и опазването на околната среда. Сигурен съм, че с помощта на напъните на целият ни екип по подготовката и реализацията на приватизацията, както и вследствие на последвалото впечатляващо развиване на компанията, тази договорка заслужава да бъде пример за това по какъв начин може и би трябвало да се реализира баланс сред ползите на страната и на частния бизнес.
Имате ли пожелания към за бъдещото му развиване?
Като човек обвързван с тази емблематична договорка, а и в този момент като депутат, желая да пожелая на „ Солвей Соди “ и неговият управнически екип още по-големи триумфи и опазване на лидерските им позиции в тези тежки стопански условия, провокирани от поредност от рецесии и провокации от друг темперамент. Това е компания, която от десетилетия натрупа опит и демонстрира нововъведение в този извънредно конкурентен бизнес. Техният триумф е и триумф за всички нас. Сигурен съм, че ще запазят този сполучлив бизнес, тук може и би трябвало да дава поддръжка и българската страна с всички законни принадлежности на Европейски Съюз.
*публикация
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ