Родена сляпа, но дарена с невероятен талант, тя караше страстите да притихват, но коварната болест ни я отне
През 2022 година бяхме в примката на подла болест – COVID-19, само че освен на нея. Те лишиха на България и на света доста хора. Едни ги почетохме, други пренебрегнахме, за трети даже не допускахме, че ги има.
Следите, които оставиха, обаче са още топли и има хора, които си спомнят за тях, за загубата. Тя не е единствено персонална, тя е за обществото. Приятел на Sofia24.bg ни " срещна " с човек, който уви към този момент не можем да срещнем.
Милена - както и до момента я назоваваме: " Нашата МиленКа " - се родила изцяло сляпа в китния Казанлък. Дългите години опити за лекуване на зрението й не довели до нищо. Завършва учебното заведение за слепи в София, по-късно СУ " Св.св. Климент Охридски " - компетентност българска лингвистика с втори език съветски. Великолепно изпълняваше песните на Вл. Висоцки, писани за Марина Влади.
На едно събиране на фенове на литературата двама се скараха на някаква тематика и се стигна съвсем до пердах. Тогава Милена рече: " Може ли някой да ме заведе до пианото? " И изпя две свои песни, а което потуши спора до " нула " (онези двамата повече не си отвориха устата).
Така открихме един саморасъл създател на брилянтни стихове и музика, а песните си изпяваше сама на концертите, проведени след този случай - " Вход свободен " осигуряваше претъпкани салони и правостящи по пътеките сред редовете.
До страшната 2020, и ето - Нашата Миленка я няма към този момент. Останаха песните й на демо-записи. Опити за контакти имаше и към Българската консерватория, и към Средното музикално учебно заведение - предлагахме правата гратис, само че ни отсвириха без капка интерес. Чалгата у нас се оказа непобедима даже в институции, където по принцип не би трябвало да я има... И ето - от единствения останал цифров запис, подарен ми от майката на Милена на помена " 40 дни ", направих този клип - YouTube стори останалото: получихме писма от далечни страни, като Казахстан да вземем за пример. А тук, у нас, дружно с Милена ще потънат в реката на забравата и прелестните й песни за любовта и пролетта, за лятото и щурчето, за неведимия Малък Принц...
Текстът и музиката - на сляпородената Милена. Тя пее и сама си приглася на пианото. Отиде си вечно от нас напълно при започване на пандемията. Светла й памет! Клипът е юридически от мен, с цел да остане нещичко от нея в този към този момент ням за хубостта свят. Майка й живее в Казанлък.
По нейни песни има интегрирано основана пиеса " Невидимото ", която след несполучлив опит да бъде присвоена от родно радио и наритана от нашенски (разбирай " шуробаджанашки " ) конкурс за модерна пиеса потъна в давност в моя компютър...
Следите, които оставиха, обаче са още топли и има хора, които си спомнят за тях, за загубата. Тя не е единствено персонална, тя е за обществото. Приятел на Sofia24.bg ни " срещна " с човек, който уви към този момент не можем да срещнем.
Милена - както и до момента я назоваваме: " Нашата МиленКа " - се родила изцяло сляпа в китния Казанлък. Дългите години опити за лекуване на зрението й не довели до нищо. Завършва учебното заведение за слепи в София, по-късно СУ " Св.св. Климент Охридски " - компетентност българска лингвистика с втори език съветски. Великолепно изпълняваше песните на Вл. Висоцки, писани за Марина Влади.
На едно събиране на фенове на литературата двама се скараха на някаква тематика и се стигна съвсем до пердах. Тогава Милена рече: " Може ли някой да ме заведе до пианото? " И изпя две свои песни, а което потуши спора до " нула " (онези двамата повече не си отвориха устата).
Така открихме един саморасъл създател на брилянтни стихове и музика, а песните си изпяваше сама на концертите, проведени след този случай - " Вход свободен " осигуряваше претъпкани салони и правостящи по пътеките сред редовете.
До страшната 2020, и ето - Нашата Миленка я няма към този момент. Останаха песните й на демо-записи. Опити за контакти имаше и към Българската консерватория, и към Средното музикално учебно заведение - предлагахме правата гратис, само че ни отсвириха без капка интерес. Чалгата у нас се оказа непобедима даже в институции, където по принцип не би трябвало да я има... И ето - от единствения останал цифров запис, подарен ми от майката на Милена на помена " 40 дни ", направих този клип - YouTube стори останалото: получихме писма от далечни страни, като Казахстан да вземем за пример. А тук, у нас, дружно с Милена ще потънат в реката на забравата и прелестните й песни за любовта и пролетта, за лятото и щурчето, за неведимия Малък Принц...
Текстът и музиката - на сляпородената Милена. Тя пее и сама си приглася на пианото. Отиде си вечно от нас напълно при започване на пандемията. Светла й памет! Клипът е юридически от мен, с цел да остане нещичко от нея в този към този момент ням за хубостта свят. Майка й живее в Казанлък.
По нейни песни има интегрирано основана пиеса " Невидимото ", която след несполучлив опит да бъде присвоена от родно радио и наритана от нашенски (разбирай " шуробаджанашки " ) конкурс за модерна пиеса потъна в давност в моя компютър...
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ