През 2022 г. силният икономически ръст в няколко от малките

През 2022 година мощният стопански растеж в няколко от дребните области води до лек спад на каузи на столицата в брутния вътрешен артикул на страната. София способства за 41 на 100 от Брутният вътрешен продукт в националната стопанска система през 2022 година, или 68,7 милиарда лева, на фона на 43 на 100 година по-рано. Това заяви пред публицисти старши икономистът в Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Адриан Николов при представянето на проучването на ИПИ " Регионални профили: индикатори за развиване ", съобщи Българска телеграфна агенция.

На второ място се подрежда Пловдив с 6,5 на 100, или 13,7 милиарда лв.. На трето място излиза Стара Загора с 6,2 на 100 от общия размер на българската стопанска система, най-много под въздействието на положителното показване на енергийния бранш през годината. Водещите пет области се допълват от обичайно мощните стопански системи на Варна и Бургас, чиято динамичност е подкрепена от последователното възобновяване на туризма. Все по-близо до тях се доближава и София (област), движена от бързото развиване на промишлеността и логистиката в необятната външна страна на столицата.

На опашката остава Видин - единствената област с под 1 милиарда лева Брутният вътрешен продукт.

Изследването се основава на 75 знака, които правят оценка икономическата и обществената среда в 28-те области в страната. В тазгодишното тринадесето издание по-голямата част от данните се отнасят за 2023 година като се изключи регионалните данни за Брутният вътрешен продукт на човек от популацията и за заплатите, както и обособени знаци в областта на вложенията, околната среда и инфраструктурата, които публично се разгласяват с повече от година забавяне. В сферата на администрацията, образованието и локалните налози анализът се опира и на данни за 2024 година

Темповете на напредък на районните стопански системи

Повод за терзание са темповете на напредък на районните стопански системи, като отпред по растеж на Брутният вътрешен продукт по отношение на 2021 година са най-развитите стопански системи - Стара Загора, Пловдив, София (област), Варна, а с най-забавено развиване са областите в дъното на подреждането - Видин, Ловеч, Силистра, Добрич, Кюстендил, регистриращи болнав, по оценки на ИПИ, напредък през 2022 година, което съгласно създателите на проучването основава предпоставки за в допълнение увеличение на разликите в стандарта на живот в районите.

Брутен вътрешен артикул на човек от популацията

Само две области - Стара Загора и София (столица), надвишават междинната за страната стойност на брутния вътрешен артикул на човек от популацията за 2022 година, като столицата към този момент основава над 50 000 лева приблизително на човек. С Брутният вътрешен продукт над 20 000 лева на човек от популацията към този момент са седем области, като към София се причисляват и Стара Загора, София (област), Варна, Враца, Пловдив и Габрово.

И тази година има разбъркване в дъното на класацията, като с най-нисък Брутният вътрешен продукт на човек от популацията е Силистра (12,1 хиляди лева.), следвана от Сливен (12,6 хиляди лева.) и Хасково (12,9 хиляди лева.). Почти половината – общо 13 от областите, генерират Брутният вътрешен продукт сред 15 и 18 хиляди лева на човек от популацията, което свидетелства за относително равномерна степен на икономическо развиване отвън водачите и най-изостаналите региони на страната. Тези дребни отстояния разрешават и бързи разбърквания в подреждането на областите вследствие на разнообразни темпове на напредък, каквито виждаме през последните години измежду най-слабо развитите райони, показват от ИПИ.

Основните модели на развиване на регионалните стопански системи

Разпределението на добавената стойност на човек от популацията ясно извежда на напред във времето главните модели на развиване на регионалните стопански системи.

Двигател на столицата са услугите, които основават 84 на 100 от добавената стойност, само че през последната година се следи леко повишение на ролята на промишлеността в софийската стопанска система (15 на сто). С висок дял на услугите са и двете морски области Варна (72 на сто) и Бургас (68 на сто), както и множеството огромни стопански центрове на Северна България – Плевен (62 на сто), Русе (63 на сто), Велико Търново (64 на сто). Изключение в този район е Габрово, където се следи условен баланс сред промишленост (45 на сто) и услуги (49 на сто). Към повишение на ролята на услугите се движи и южният промишлен център Пловдив, където те към този момент доближават 60 на 100 от добавената стойност.

Индустрията играе съществена роля в структурата на стопанските системи на няколко от водещите области, най-видимо в Стара Загора (71 на сто), София област - (62 на сто) и Враца (54 на сто).

Повечето райони, в които селското стопанство има забележителен дял, се нареждат в дъното на класацията, като над една пета от добавената стойност то към този момент основава единствено в най-слабо развитата област Силистра.

Брутният вътрешен продукт на човек от популацията, измерен в стандарт на покупателна дарба

Важен взор към икономическия напредък на районите дава степента на доближаване до средноевропейските нива, акцентират създателите на разбора. Измерен в стандарт на покупателна дарба (СПС), Брутният вътрешен продукт на човек от популацията на Югозападния район, в чийто състав влиза столицата, към този момент доближава 97 на 100 от средноевропейската стойност, до момента в който най-слабо развитата част на България - Северозападът - се задържа на едвам 40 на 100.

От ИПИ акцентират равномерния ритъм на догонване - четири от регионите за обмисляне в страната са стопили разликата със междинния за ЕС-27 Брутният вътрешен продукт на човек от популацията в СПС с по 11 пункта по отношение на 2011 година По-бързо конвергират Югоизточният регион – с 19 пункта, като огромна част от този напредък е през 2022 година и отразява доста мощния растеж на енергетиката в област Стара Загора, и Югозападният регион – с 21 пункта. Това за следващ път поддържа тезата, че разслоението в икономическото развиване от ден на ден утвърждава явлението " София и всички останали ", заключават създателите на проучването.

Заплатите и пенсиите

Повече от двойна към този момент е разликата в междинните заплати сред първата и последната област, като в столицата към второто тримесечие на 2024 година междинното брутно заплащане доближава 3129 лева, до момента в който в Благоевград то е 1519 лв.. Дистанцията сред водача и втората област се резервира в порядъка на хиляда лв. месечно, като с над 2000 лева междинна заплата към този момент са още три области - Варна (2147 лева.), Враца (2123 лева.) и София (област) (2048 лева.). Темповете на повишаване на заплатите варират сред 13 на 100 в областите с по-бавен растеж и 26 на 100 при водачите, като най-големи покачвания се записват в райони като Добрич, Хасково и Видин, което евентуално отразява и забележителния растеж на минималната заплата. Въпреки това изпреварващият растеж на заплатите в по-бедните области основава предпоставки за доближаване на стандарта на живот на работещите, считат от ИПИ.

По-равномерен е растежът при пенсиите, като през 2023 година покачванията във всички области се разполагат в диапазона 13-18 на 100. Средната пенсия в столицата доближава 957 лева месечно, а най-ниската е в Кърджали - 633 лева, където е и най-бавният растеж в страната.

Както икономическата динамичност, по този начин и развиването на пазара на труда, са предопределени от знанията и уменията на човешкия капитал в районите.

Инвестициите

От позиция на вложенията в районите 2022 година носи бързо отърсване от въздействието на рецесията и нова агресия освен спрямо годините на пандемията, само че и по отношение на високите нива на интервала преди рецесията, се регистрира в разбора на ИПИ. Разликите в капиталовата интензивност са обилни, като при разноските за дълготрайни материални активи (ДМА) столицата се приближава до 8,8 хиляди лева на човек от популацията, следвана от София (област) и Пловдив, където индикаторът доближава до 4,6 хиляди лева на човек. На дъното на класацията с под 2 хиляди лева на човек са областите, които са на последните места и по икономическо развиване – Монтана, Хасково, Кърджали, Видин са с под 2 хиляди лева разноски за ДМА на човек от популацията, а останалите области се разполагат в диапазона 2-4 хиляди лева на човек.

Според ИПИ това разслоение обуславя и опазване и даже увеличение на неравенството в стопанското развиване на районите в бъдеще.

Не толкоз еднопосочна е динамичността при задграничните вложения – макар че на национално равнище се следи забележителен растеж от 4,1 до 4,5 хиляди евро на човек от популацията с струпване към края на 2022 година, редица области, включително Стара Загора, Силистра, Плевен, Видин, Враца, Бургас, регистрират спад на непознатите капитали, показват от ИПИ. На този декор в няколко области – Велико Търново, Габрово, Пазарджик – директните задгранични вложения (ПЧИ) нарастват доста, с по над хиляда евро на човек в границите на годината. Разликите в нивата на ПЧИ остават внушителни, като в столицата те доближават 12 хиляди евро на човек, а в 9 области към момента не са достигнали хиляда евро на човек, обобщават от ИПИ.

Туризъм

Сред основните знаци за възобновяване от въздействието от пандемията са и резултатите на туристическия бранш , акцентират от ИПИ. В разбора се отбелязва, че до момента в който на национално равнище осъществените нощувки в местата за настаняване, претеглени по отношение на популацията, през 2023 година към този момент са надхвърлили тези от 2019 година, измежду черноморските области това е правилно единствено за Бургас; на Варна и Добрич най-вероятно ще им би трябвало още най-малко година, с цел да доближат предкризисните нива. По-малките туристически области Смолян, Благоевград, Пазарджик също бележат положителна динамичност.