През 2022 г. ръстът на БВП беше 3,4%В края на

През 2022 година растежът на Брутният вътрешен продукт беше 3,4%

В края на 2022 година и при започване на 2023 година се следят признаци за утежняване на външната икономическа среда, като макроикономическата прогноза на ЕЦБ от декември 2022 година планува краткотрайна и слаба криза в еврозоната при започване на 2023 година Техническите допускания, заложени в настоящата прогноза, допускат растежът на външното търсене на български артикули и услуги да се забави до 2.1% през 2023 година (от 5.8% през 2022 г.) и да възлезе на 3.4% през 2024 година Това се показва Макроикономическия отчет направен през декември от Българската национална банка и оповестен на 30 януари 2023.

Цените на суровините на интернационалните пазари не престават да се характеризират с висока несигурност, като съгласно заложените в прогнозата допускания множеството от тях ще останат трайно над равнищата си от 2021 година през целия планиран небосвод. При суровия нефт техническите допускания демонстрират намаляване на цените в евро през целия планиран небосвод, като спадът е най-силно изразен през 2023 година За цените в евро на природния газ и електрическата енергия на европейския пазар допускането е за известно покачване през 2023 година по отношение на 2022 година, последвано от стабилизиране на равнищата им от края на 2023 година Допусканията за цените на неенергийните артикули в евро са за умерено намаляване през 2023 година и повишаване през 2024 година в сходство с развиването на световната икономическа интензивност.

Очакванията на пазарните участници за краткосрочните лихвени проценти в еврозоната, които са заложени в прогнозата, допускат покачването им да продължи до третото тримесечие на 2023 година, след което последователно едва да се намаляват през останалата част от прогнозния небосвод.

„ През 2022 година чакаме действителният Брутният вътрешен продукт на България да регистрира напредък от 3.4% , който ще се дефинира най-много от повишаването на частното ползване и натрупването на ресурси от първични материали, материали и подготвени артикули в стопанската система. През 2023 година чакаме растежът на действителния Брутният вътрешен продукт да се забави значително до 0.4% , което ще се дефинира най-много от прекосяването от позитивен към негативен принос на изменението на запасите в стопанската система. Други фактори, които ще лимитират повишаването на икономическата интензивност в страната през 2023 година, са плануваното значително закъснение на растежа на държавното ползване, както и предстоящият спад на износа на артикули , показват специалистите от централната ни банка.

За намаляването на стоковия експорт ще способстват както по-ниският напредък на външното търсене, по този начин и характерни за България фактори, като възбраната за експорт към страни, разнообразни от Украйна, на нефтопродукти, създадени от съветски нефт, и планувани ремонтни действия в едни от най-големите предприятия в страната. Същевременно за 2023 година предвиждаме висок напредък на капиталовата интензивност в сходство със заложеното в прогнозата техническо допускане за профила на асимилиране на средствата по Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) от страна както на частния, по този начин и на обществения бранш. Очакваме растежът на икономическата интензивност да се форсира до 3.2% през 2024 година, което ще се дължи основно на образуването на невисок позитивен принос на чистия експорт заради възобновяване на растежа на износа на артикули.

Прогнозата за годишната инфлация, измерена посредством хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), е тя да се забави до 4.2% в края на 2023 година под въздействие на допусканията за низходяща динамичност на цените в евро на петрола и храните на интернационалните пазари . Средно за годината чакаме инфлацията да възлезе на 7.0% , като в кратковременен проект натискът върху индустриалните цени, произлизащ от фактори, като осъществилите се нараствания на цените на суровините и дефицита на предложение и на работна ръка, ще продължи да се отразява върху потребителските цени.

Административно определяните цени също се чака да имат относително висок позитивен принос за общата инфлация в края на 2023 година, основно заради включените в прогнозата покачвания на цените на ВиК услугите, на природния газ и нарастването на акциза на тютюневите произведения. Прогнозираме инфлацията в края на 2024 година да се забави до 3.3%, следвайки низходящата динамичност на цените на храните и енергийните първични материали на интернационалните пазари.

Рисковете пред прогнозата за растежа на действителния Брутният вътрешен продукт се правят оценка като уравновесени за 2022 година и 2023 година, до момента в който за 2024 година доминират опасности за осъществяване на по-нисък напредък по отношение на този в Българска национална банка базисния сюжет . В кратковременен небосвод е допустимо растежът на действителния Брутният вътрешен продукт в България да е по-висок при реализация на по-благоприятно икономическо развиване в главните търговски сътрудници на страната или при по-продължително поддържане на високи наличия на ресурси от компаниите по отношение на базисния сюжет. Рисковете за осъществяване на по-ниска икономическа интензивност произтичат основно от продължаващия боен спор в Украйна и нарасналата икономическа неустановеност в световен проект, както и от опцията за по-бързо и по-голямо повишение на лихвените проценти от водещите централни банки по отношение на базисния сюжет, съчетано със усилване на степента на преместване върху лихвените проценти в страната.

В допълнение съществуват обилни опасности за по-бавно от заложеното в прогнозата осъществяване на капиталови планове по НПВУ и асимилиране на средства по европейски стратегии. Рисковете, свързани с евентуален дефицит на природен газ в България и в главните ни търговски сътрудници, наподобяват лимитирани за настоящата зима, само че е евентуално да набъбнат още веднъж през зимния интервал на 2023–2024 година

Пред прогнозата за инфлацията доминират опасности за по-силно повишаване на цените по отношение на базисния сюжет за целия планиран интервал. Тези опасности са свързани с динамичността на цените на енергийните първични материали и храните на интернационалните пазари, както и с опцията за по-значително от плануваното преместване върху потребителските цени на по-високите разноски за труд на единица продукция в среда на исторически ниска безработица, което е причина за по-висока от плануваната базисна инфлация. Рискове за реализирането на по-висока от плануваната инфлация произтичат и от вероятността за по-големи покачвания на контролираните цени през прогнозния интервал по отношение на заложеното в базисния сюжет “, показват още от Българска народна банка.