Смяна на караула: 12 играчи с дебютен ATP трофей през 2022
През 2022 година Рафаел Надал и Новак Джокович продължиха да бъдат преобладаващите фигури в мъжкия тенис. Двамата завоюваха общо три трофеи от Големия шлем и демонстрираха, че няма да слязат от върха без борба. В същото време обаче представителите на по-младите генерации също демонстрираха своя капацитет и цели 12 от тях влязоха в клуба на ATP първенците.
Танаси Кокинакис
През януари Танаси Кокинакис за следващ път ни накара да се замислим какво ли щеше да се случи, в случай че не бе неговият толкоз неприятен шанс с травмите. Въпреки всички компликации, през които мина обаче австралиецът сигурно ще се отдръпна от тениса с трофей във визитката си, а мястото на триумфа не би могло да бъде по-подходящо – неговият роден град Аделаида.
Участващият с „ уайлд кард “ Кокинакис стартира с победа над Беноа Пер, а на осминафинала отстрани втория подложен Джон Иснър. Последваха победи над Александър Вукич и Марин Чилич преди трисетовия трилър на финала, където локалният любим подвигна трофея след 6-7(6), 7-6(5), 6-3.
Александър Бублик
Александър Бублик на няколко пъти бе покрай дебютния си трофей в Тура през последните години, само че той дълго оставаше неосъществим за него. На финала на тазгодишния ATP 250 шампионат в Монпелие възможностите на казахстанеца не изгелждаха огромни, защото от другата страна на мрежата бе Александър Зверев. Бублик обаче още веднъж показва отличната форма, която му донесе победи над Талон Грийкспур, Пиер-Юг Ербер, Роберто Баутиста Агут и Филип Краинович в предходните етапи на конкуренцията. Впоследствие казасхтанецът стигна до финалите в Нюпорт и Мец, само че не съумя да усили сбирката си от титли.
Феликс Оже-Алиасим
Въпреки безспорния си капацитет, до началото на 2022 година Феликс Оже-Алиасим попадаше в тъжната рубрика „ неосъществен гений “. Това обаче бе на път да се промени.
Макар да се показа доста мощно в Австралия, където завоюва купата на ATP Cup и игра четвъртфинал на Australian Open, Оже-Алиасим не бе спечелил нито един от осемте финала в Тура, до които бе достигал до този миг. Фактът, че в мача за купата в Ротердам канадецът се изправи против лидера на схемата Стефанос Циципас, правеше по този начин, че за него задачата да наподобява невъзможна.
Оже-Алиасим обаче изигра един от най-силните мачове в кариерата си и надви с 6-4, 6-2, като това бе едвам началото на най-силния сезон в кариерата му. Последваха трофеи във Флоренция, Антверпен и Базел, както и присъединяване на Финалите и довеждане докрай на годината под рекордния за него №6 в ранглистата.
Педро Мартинес
Макар светлините на прожекторите на бяха съсредоточени най-много върху Рафаел Надал и Карлос Алкарас, 25-годишният Педро Мартинес също даде своя принос за славата на испанския тенис през 2022 година Роденият в Алсира тенисист бе подложен под №4 на ATP 250 шампионата в Сантяго, където стартира с двусетови победи над Жауме Мунар и Яник Ханфман.
Последваха два обрата – първо над участващия с „ уайлд кард “ представител на домакините Алехандро Табило, а по-късно и над Себастиан Баес на финала. По този метод Мартинес стигна до дебютния си ATP трофей от втори опит, откакто през 2021 година загуби на финала в Кицбюел.
Холгер Руне
Холгер Руне стартира годината като №103 в света и без ATP купа в актива си, само че това скоро щеше да се промени. На шампионата в Мюнхен напролет младежът отстрани първия подложен Александър Зверев на осминафинала, само че това нямаше да е еднократна сензация. Последваха победи над Емил Руусувуори и Оскар Оте, а на финала Руне имаше и известна доза шанс, откакто Ботик Ван де Зандсхулп се отдръпна поради травма в средата на първия сет.
Постигнатото от датчанина през идващите месеци обаче не бе резултат от шанс. Той игра четвъртфинал на Ролан Гарос, а след това подвигна купите в Стокхолм и Париж, пробивайки в Топ 10 за пръв път в кариерата си.
Себастиан Баес
На шампионата в Ещорил 21-годишният Себастиан Баес дефинитивно се утвърди като една от най-перспективните млади очаквания на аржентинския тенис. Няколко месеца по-рано южноамериканецът игра на Next Gen Finals, а през февруари доближи до първия си край в Тура, където обаче претърпя проваляне от Педро Мартинес. Това не обезвери роденият в Буенос Айрес тенисист и два месеца по-късно той сбъдна фантазията си.
Баес стартира присъединяване си в Ещорил с победа над участващия с „ уайлд кард “ представител на домакините Жоао Соуса, след което в профил двама от ветераните в Тура – Марин Чилич и Ришар Гаске. Последва трагична победа над Алберт Рамос-Винолас, преди младият аржентинец да се наложи безапелационно над Франсис Тиафо в мача за купата.
Три месеца по-късно Баес бе единствено на една победа от втория си ATP трофей, само че за това ще стане дума по-нататък в материала.
Тим Ван Райтховен
Ако би трябвало да посочим най-неочаквания първенец на годината, то това несъмнено е 25-годишният нидерландец. Ван Райтховен получи „ уайлд кард “ за шампионата в Хертогенбош, като по това време бе №205 в ранглистата и нямаше победа на равнище ATP. В тениса обаче всичко може да се промени за броени дни. По пътя към купата представителят на домакините победи и тримата топ сложени – Даниил Медведев, Феликс Оже-Алиасим и Тейлър Фриц, като на финала даде единствено пет гейма на руснака.
Франсиско Серундоло
Франсиско Серундоло притегли вниманието към себе си на Мастърс шампионата в Маями, където победи Райли Опелка, Франсис Тиафо и Яник Синер по пътя към полуфинала. След няколко неубедителни резултата аржентинецът взе присъединяване на ATP 250 шампионата в Бостад, където още веднъж се озова на обичания си клей.
Серундоло започва с победа над квалификанта Жоао Соуса, след което взе реванш от първия подложен Каспър Рууд за провалянето в Маями. Последва чиста победа над Аслан Карацев, както и разгромно 6-1 6-0 против Пабло Кареньо Буста, преди да се стигне до напълно аржентинския край против Себастиан Баес.
Двубоят се развиваше изцяло равностойно, като първият сет приключи с тайбрек. Серундоло обаче не разреши да бъде наскърбен още веднъж след изгубения край в Буенос Айрес през 2021 година и победи със 7-6(4), 6-2.
Максим Креси
По същото време като шампионата в Бостад се организира последният шампионат на трева за годината – ATP 250 конкуренцията в Нюпорт. Съдбата бе отредила да забележим двама дебютни първенци в една и съща седмица. Поставеният под №4 Максим Креси стартира с победа над Мичъл Крюгер, след което стигна без игра до полуфинала поради отказването на Стив Джонсън.
В „ борбата на сървботовете “ снажният американец надви над Джон Иснър, преди да победи и над Александър Бублик на финала и да запише името си в листата на ATP ампионите.
Лоренцо Музети
Финалът на ATP 500 шампионата в Хамбург се трансформира в зрелищна борба сред две от младите звезди на Тура. Лоренцо Музети преследваше първия си трофей, до момента в който лидерът на схемата Карлос Алкарас към този момент имаше няколко трофеи във визитката си и затова влезе като любимец в дуела.
Историята обаче можеше да е доста по-различна, Италианецът не бе по никакъв начин надалеч от това да си тръгне от „ Северната Венеция “ още след първи кръг, само че измъкна трагична трисетов триумф против Душан Лайович. Впоследствие обаче Музети подвигна доста равнището и последваха чисти победи над Емил Руусувуори, Алехандро Давидович Фокина и Франсиско Серундоло.
Финалът против Алкарас несъмнено бе един от мачовете на годината. Музети пропусна пет сетбола, само че все пак се оправи с напрежението и победи с 6-4, 6-7(6), 6-4. Няколко месеца по-късно роденият в Карара тенисист ликува и пред родна аудитория, откакто завоюва купата на ATP 250 шампионата в Неапол.
Брендън Накашима
Една от младите очаквания на Съединени американски щати – Брендън Накашима, също влезе в клуба на ATP първенците през 2022 година Подобно на Кокинакис, той направи това в родния си град – Сан Диего. Поставеният под №5 Накашима отстрани квалификанта Закари Свайда на старта, след което в профил и различен американец – Денис Кудла. Силното му показване продължи и той отстрани Даниел Галан и Кристофър О’Конъл, с цел да стигне до напълно американския край против Маркос Гирон.
И двамата съперници играха доста офанзивно, само че Накашима показва доста повече самообладание в във значимите моменти и това му оказа помощ да надделее с 6-4, 6-4. Впоследствие американецът приключи сезона по най-хубавия метод, спечелвайки купата на Next Gen Finals в Милано.
Марк-Андреа Хюслер
Последното към този момент издание на Sofia Open ще се запомни освен с дълго чаканото завръщане на Григор Димитров на родна земя, само че и със своя много неочакван първенец. 26-годишният Марк-Андреа Хюслер в никакъв случай до момента не бе достигал до ATP край и поради листата с участници в „ Арена Армеец “ не изглеждаше доста евентуално това да се промени.
Швейцарецът обаче бързо сподели, че е пристигнал пределно стимулиран в София. След успеха над Жофри Бланканьо в първи кръг Хюслер сътвори първата огромна сензация, елиминирайки втория подложен Пабло Кареньо Буста на осминафинала. Роденият в Цюрих тенисист употребява по превъзходен метод набраната скорост и след това отстрани Камил Майхжак и Лоренцо Музети.
Въпреки положителните си резултати Хюслер несъмнено бе считан за новобранец преди финалния конфликт с Холгер Руне. Въпреки това обаче швейцарецът за следващ път опроверга прогнозите, победавайки с 6-4, 7-6(8) на финала в „ Арена Армеец “.
