Местният вот през 2023-а най-вероятно ще доведе до коренна промяна на партийно-политическата система
През 2022 година продължиха признаците на крах на тази система и на институциите, споделя ръководителят на Стратегическия съвет при президента
Проф. Александър Маринов е роден през 1957 година в София. Завършил е социология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, където и преподава. Бил е депутат от Българска социалистическа партия в интервала 1991 – 1997 година През 2020 година бе назначен за ръководител на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Проф. Маринов се съгласи да отговори на въпросите на „ Флагман “ за миналата политическа година и за това, което следва през идната.
- Проф. Маринов, по какъв начин бихте обобщили политическата 2022 година в България? Кое бе по-особено в нея?
- 2022 година бе една от най-драматичните и тежки години освен през последното десетилетие, а изобщо след 1989 година Това се дължи основно на напълно променената външна среда. И преди е имало външни рецесии, само че този път имаме нещо по-голямо, евентуално трайно, което през идващите години ще въздейства върху страната ни. От друга страна, това бе безспорно вътрешно трагична година, тежка и спорна. Много неща се случиха за пръв път през 2022 година Например, за първи път съумя избор на съмнение, отбелязахме и връх, който евентуално няма да е финален – брой избори за къс интервал от време. Аз персонално считам обаче, че с изключение на обичайния взор към най-запомнящите се събития, би трябвало да се огледа на тази година и като израз на наклонност, т.е. да се впише 2022-ра година в един по-дълъг интервал или по-дълъг развой, който за жалост не е добър. Продължиха признаците на крах на българската партийно-политическа система, оттова и на институциите, които в България са в доста огромна степен под въздействието на партиите. Тази наклонност изяснява и политическата неустойчивост, и неспособността да се сформира държавно управление, и патологично влошените връзки сред партиите и политическите водачи. Т.е. 2022 година означи нова фаза на утежняване на непродуктивността на политиката като публично събитие от позиция на главното й предопределение. Имаме всички учредения да определим годината като тежка, в прочут смисъл можем да кажем неприятна. Обаче има и по-лош миг - наклонността, която отбелязва тази година, е низходяща, т.е. реализмът изисква да оценим идната година като година на продължаващо утежняване.
- 2023-а година стартира с разиграването на втория и вероятно третия изследователски мандат. Какви са упованията Ви? Ще бъде ли формиран постоянен кабинет?
- Вероятността да се сформира държавно управление в това Народно заседание клони към нулата. Проблемът не е в съответни хора или партии, а в систематични недостатъци. Кои са те? Първо, партиите демонстрират некадърност да видят действителностите. У нас всеки се оправдава с другите, а най-често постоянно се оправдават с гласоподавателите, било тъй като не гласоподават вярно, било тъй като въобще не желаят да гласоподават. Тази некадърност за справедлив, неутрален и самокритичен разбор подкопава способността на партиите да вършат сериозна политика. Второ, и то е обвързвано с първото, трагична е неспособността да се реагира на отрицателните трендове. Всички партии, евентуално като се изключи " Възраждане “ и Движение за права и свободи, вървят надолу. Реакцията обаче е несъответстваща, даже зловредна освен с оглед последствията за обособените партии, а изобщо за политиката и политическото в България. Свиването на поддръжката за партиите ги кара да залагат на най-твърдите си ядра, да се стремят да ги запазят. Това води до една порочна серпантина, тъй като спада изборната интензивност, само че и поддръжката за партиите спада. И тук се получава нещо, което е особено за избрани зависимости от опиати: когато оферирате на своите най-твърди последователи все по-силни и все по-яростни квалификации, когато ставате все по-непримирими и представяте това за праволинейност в отбрана на избрани позиции, тогава се получава противоположната реакция – гласоподавателите стават също прекомерно радикални, все по-малко на брой, само че все по-радикални. Така се изкопаха разнообразни пропасти, начертаха се всевъзможни вероятни червени линии. Всичко това прави към този момент доста мъчно тези разлики да бъдат по някакъв метод преосмислени и респективно да се стигне даже до някакъв естествен диалог.
Аз ще ви дам един образец, който евентуално е индивидуален, тъй като ме визира персонално: неотдавна в едно изявление на въпроса какви са връзките сред президента и Бойко Борисов или президента и ГЕРБ, аз споделих, че има търпимост. И тогава ръководителят на Българска социалистическа партия дефинира това като доказателство за някаква ужасна безпринципна сделка. Всъщност синоними на търпимост са толерантност, приемливост. Нима е допустима изобщо политика без най-малко цивилизовано отношение сред участниците в политическия живот? Това не значи, че те могат да се договарят безпринципно, значи, че просто би трябвало да си приказват, по опция без да се оскърбяват, без да си насочат клюки, без да се демонизират взаимно. Това е единствено един образец за неуместния метод на мислене на множеството партийни върхушки. Той не може да докара до положително. Той ще води до по-нататъшно стесняване на поддръжката за партиите в рамките на най-радикалните последователи. Засега преобладават не сдържаност и демонстриране на предпочитание за диалогичност, а непрестанно отричане, настъпателност, включително откровени неистини във връзка с съперниците.
- Каква очаквате да е новата 2023 година в политически проект? Има ли площад за нови субекти, които да трансформират съществено картината?
- Когато една социална система или подсистема не извършва своето предопределение, естествено поражда въпросът за смисъла от нейното битие, респективно за замяната й с нещо по-добро. Това е напълно обикновено във всяка сфера на публичния живот, тъй като хората и обществата имат потребност да живеят обикновено. Затова е разумно, когато следят протичащото се в настоящия парламент, доста хора да стартират да си задават въпроса дали изобщо тази система може да се „ поправи “. Уви, при тези днешни бранители на парламентаризма той няма потребност от врагове. Оттук насетне има два разновидността. Единият вид е в границите на настоящия вид на партийно-политическата система с всички правила, които я контролират, да се получи някакво излекуване, което значи най-много да се появи нов индивид, тъй като старите са непоправимо изхабени. Това теоретично не може да се отхвърли като опция, само че признавам искрено, че с всеки изминат ден възможностите понижават. Другият вид е да стартират да пораждат стремежи за сериозна смяна, като тук са вероятни най-различни разновидности – от напълно рационални, рационални, почерпени от международния либерален опит, до най-различни радикални и повече или по-малко рискови за обществото хрумвания. Това е също е изцяло разумно, ние не можем да кажем, че търсенето на нови решения безусловно ще води до раждане на положителни разновидности.
Между другото, всеки опит за смяна, даже подбуден от най-хубави планове, може да приключи несполучливо или даже печално. В дадения случай това, което се случи с четворната коалиция и нейното държавно управление през тази година, е илюстрация, че предпочитание може би е имало, обаче явно нямаше качества, нямаше подготвеност, нямаше качества евентуално. Затова, никакви благоприятни условия не трябва да бъдат априори изключвани, в случай че не са явно недемократични. Давам образец: в този момент се разяснява с някакъв квазирелигиозен смут концепцията за президентска република. Тук не приказвам за това, че в действителност няма съществени политически субекти, които да са почнали съответни дейности в тази посока, няма да разясня даже изключителната компликация при реализацията на тази концепция от позиция на всички нужни конституционни и други политически условия. Откроявам обстоятелството, по какъв начин истерично се реагира на тази концепция и се показва за някакъв пълзящ, злокобен авторитаризъм, както да вземем за пример някои политически водачи упрекват президента, макар че той няма никакво отношение към тази наклонност. Проблемът е, че хората стартират да мислят в тази посока. А също така, има една немалка част от българските жители, които са задоволително осведомени, и те знаят, че на доста места по света работят такива системи, и то работят нелошо, водят до положителни резултати, освен при най-известните образци като Съединени американски щати и Франция, а да вземем за пример в Кипър, Южна Корея, в редица латиноамерикански страни и т.н. Т.е. не можеш да кажеш: " Няма да обсъждате това “, без да можеш да предложиш добра, рационална опция. И в този смисъл ще има търсене на нови разновидности. Това е отвън подозрение. Ако остарялото работи все по-зле, ясно е, че обществото ще търси нови решения, това можем да бъдем сигурни.
- Кой лагер очаквате да надделее през новата година – този към ГЕРБ и Движение за права и свободи или този към „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “?
- Това разграничаване не е нито задоволително правдиво, нито плодотворно. Както видяхме, съвсем всяка партия е подготвена на конюнктурни съюзи предвид на моментни изгоди. Всеки преследва някакви проекти, които най-често са несъответстващи. Нито един от посочените два лагера, както наподобяват все още, нито други вероятни групирания са в положение да произведат трайно и дейно ръководство. В задънена улица сме, изходът е единствено в един от двата посочени нагоре разновидността.
- Отсега бихте ли планували какво ще се очертае като резултат от локалните избори, които са в края на 2023-а?
- Рано е да се предвижда, редица фактори ще въздействат, а най-важни ще бъдат локалните особености и обединявания. Като цяло, най-вероятно локалните избори през идната година ще доведат до коренна смяна на партийно-политическата система. При слаби партии може да се чака усилване на дисперсията на властта, която крие както благоприятни условия, по този начин и закани.
- Има ли съществени аргументи българските жители да са обезпокоени за новата година? Очаквате ли рецесия, която да провокира по-значимо разбъркване и на политическите пластове?
Множество задгранични разбори плануват, че идната година ще е по-трудна от отминаващата във всяко едно отношение. Ние също би трябвало да се готвим за тествания, без да изпадаме в суматоха. Най-важно е да се усъвършенства управляемостта на страната, тъй като служебните кабинети, при всички техни старания и достижения, не са пригодени за дълготрайно ръководство.
Проф. Александър Маринов е роден през 1957 година в София. Завършил е социология в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “, където и преподава. Бил е депутат от Българска социалистическа партия в интервала 1991 – 1997 година През 2020 година бе назначен за ръководител на Стратегическия съвет при президента Румен Радев. Проф. Маринов се съгласи да отговори на въпросите на „ Флагман “ за миналата политическа година и за това, което следва през идната.
- Проф. Маринов, по какъв начин бихте обобщили политическата 2022 година в България? Кое бе по-особено в нея?
- 2022 година бе една от най-драматичните и тежки години освен през последното десетилетие, а изобщо след 1989 година Това се дължи основно на напълно променената външна среда. И преди е имало външни рецесии, само че този път имаме нещо по-голямо, евентуално трайно, което през идващите години ще въздейства върху страната ни. От друга страна, това бе безспорно вътрешно трагична година, тежка и спорна. Много неща се случиха за пръв път през 2022 година Например, за първи път съумя избор на съмнение, отбелязахме и връх, който евентуално няма да е финален – брой избори за къс интервал от време. Аз персонално считам обаче, че с изключение на обичайния взор към най-запомнящите се събития, би трябвало да се огледа на тази година и като израз на наклонност, т.е. да се впише 2022-ра година в един по-дълъг интервал или по-дълъг развой, който за жалост не е добър. Продължиха признаците на крах на българската партийно-политическа система, оттова и на институциите, които в България са в доста огромна степен под въздействието на партиите. Тази наклонност изяснява и политическата неустойчивост, и неспособността да се сформира държавно управление, и патологично влошените връзки сред партиите и политическите водачи. Т.е. 2022 година означи нова фаза на утежняване на непродуктивността на политиката като публично събитие от позиция на главното й предопределение. Имаме всички учредения да определим годината като тежка, в прочут смисъл можем да кажем неприятна. Обаче има и по-лош миг - наклонността, която отбелязва тази година, е низходяща, т.е. реализмът изисква да оценим идната година като година на продължаващо утежняване.
- 2023-а година стартира с разиграването на втория и вероятно третия изследователски мандат. Какви са упованията Ви? Ще бъде ли формиран постоянен кабинет?
- Вероятността да се сформира държавно управление в това Народно заседание клони към нулата. Проблемът не е в съответни хора или партии, а в систематични недостатъци. Кои са те? Първо, партиите демонстрират некадърност да видят действителностите. У нас всеки се оправдава с другите, а най-често постоянно се оправдават с гласоподавателите, било тъй като не гласоподават вярно, било тъй като въобще не желаят да гласоподават. Тази некадърност за справедлив, неутрален и самокритичен разбор подкопава способността на партиите да вършат сериозна политика. Второ, и то е обвързвано с първото, трагична е неспособността да се реагира на отрицателните трендове. Всички партии, евентуално като се изключи " Възраждане “ и Движение за права и свободи, вървят надолу. Реакцията обаче е несъответстваща, даже зловредна освен с оглед последствията за обособените партии, а изобщо за политиката и политическото в България. Свиването на поддръжката за партиите ги кара да залагат на най-твърдите си ядра, да се стремят да ги запазят. Това води до една порочна серпантина, тъй като спада изборната интензивност, само че и поддръжката за партиите спада. И тук се получава нещо, което е особено за избрани зависимости от опиати: когато оферирате на своите най-твърди последователи все по-силни и все по-яростни квалификации, когато ставате все по-непримирими и представяте това за праволинейност в отбрана на избрани позиции, тогава се получава противоположната реакция – гласоподавателите стават също прекомерно радикални, все по-малко на брой, само че все по-радикални. Така се изкопаха разнообразни пропасти, начертаха се всевъзможни вероятни червени линии. Всичко това прави към този момент доста мъчно тези разлики да бъдат по някакъв метод преосмислени и респективно да се стигне даже до някакъв естествен диалог.
Аз ще ви дам един образец, който евентуално е индивидуален, тъй като ме визира персонално: неотдавна в едно изявление на въпроса какви са връзките сред президента и Бойко Борисов или президента и ГЕРБ, аз споделих, че има търпимост. И тогава ръководителят на Българска социалистическа партия дефинира това като доказателство за някаква ужасна безпринципна сделка. Всъщност синоними на търпимост са толерантност, приемливост. Нима е допустима изобщо политика без най-малко цивилизовано отношение сред участниците в политическия живот? Това не значи, че те могат да се договарят безпринципно, значи, че просто би трябвало да си приказват, по опция без да се оскърбяват, без да си насочат клюки, без да се демонизират взаимно. Това е единствено един образец за неуместния метод на мислене на множеството партийни върхушки. Той не може да докара до положително. Той ще води до по-нататъшно стесняване на поддръжката за партиите в рамките на най-радикалните последователи. Засега преобладават не сдържаност и демонстриране на предпочитание за диалогичност, а непрестанно отричане, настъпателност, включително откровени неистини във връзка с съперниците.
- Каква очаквате да е новата 2023 година в политически проект? Има ли площад за нови субекти, които да трансформират съществено картината?
- Когато една социална система или подсистема не извършва своето предопределение, естествено поражда въпросът за смисъла от нейното битие, респективно за замяната й с нещо по-добро. Това е напълно обикновено във всяка сфера на публичния живот, тъй като хората и обществата имат потребност да живеят обикновено. Затова е разумно, когато следят протичащото се в настоящия парламент, доста хора да стартират да си задават въпроса дали изобщо тази система може да се „ поправи “. Уви, при тези днешни бранители на парламентаризма той няма потребност от врагове. Оттук насетне има два разновидността. Единият вид е в границите на настоящия вид на партийно-политическата система с всички правила, които я контролират, да се получи някакво излекуване, което значи най-много да се появи нов индивид, тъй като старите са непоправимо изхабени. Това теоретично не може да се отхвърли като опция, само че признавам искрено, че с всеки изминат ден възможностите понижават. Другият вид е да стартират да пораждат стремежи за сериозна смяна, като тук са вероятни най-различни разновидности – от напълно рационални, рационални, почерпени от международния либерален опит, до най-различни радикални и повече или по-малко рискови за обществото хрумвания. Това е също е изцяло разумно, ние не можем да кажем, че търсенето на нови решения безусловно ще води до раждане на положителни разновидности.
Между другото, всеки опит за смяна, даже подбуден от най-хубави планове, може да приключи несполучливо или даже печално. В дадения случай това, което се случи с четворната коалиция и нейното държавно управление през тази година, е илюстрация, че предпочитание може би е имало, обаче явно нямаше качества, нямаше подготвеност, нямаше качества евентуално. Затова, никакви благоприятни условия не трябва да бъдат априори изключвани, в случай че не са явно недемократични. Давам образец: в този момент се разяснява с някакъв квазирелигиозен смут концепцията за президентска република. Тук не приказвам за това, че в действителност няма съществени политически субекти, които да са почнали съответни дейности в тази посока, няма да разясня даже изключителната компликация при реализацията на тази концепция от позиция на всички нужни конституционни и други политически условия. Откроявам обстоятелството, по какъв начин истерично се реагира на тази концепция и се показва за някакъв пълзящ, злокобен авторитаризъм, както да вземем за пример някои политически водачи упрекват президента, макар че той няма никакво отношение към тази наклонност. Проблемът е, че хората стартират да мислят в тази посока. А също така, има една немалка част от българските жители, които са задоволително осведомени, и те знаят, че на доста места по света работят такива системи, и то работят нелошо, водят до положителни резултати, освен при най-известните образци като Съединени американски щати и Франция, а да вземем за пример в Кипър, Южна Корея, в редица латиноамерикански страни и т.н. Т.е. не можеш да кажеш: " Няма да обсъждате това “, без да можеш да предложиш добра, рационална опция. И в този смисъл ще има търсене на нови разновидности. Това е отвън подозрение. Ако остарялото работи все по-зле, ясно е, че обществото ще търси нови решения, това можем да бъдем сигурни.
- Кой лагер очаквате да надделее през новата година – този към ГЕРБ и Движение за права и свободи или този към „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “?
- Това разграничаване не е нито задоволително правдиво, нито плодотворно. Както видяхме, съвсем всяка партия е подготвена на конюнктурни съюзи предвид на моментни изгоди. Всеки преследва някакви проекти, които най-често са несъответстващи. Нито един от посочените два лагера, както наподобяват все още, нито други вероятни групирания са в положение да произведат трайно и дейно ръководство. В задънена улица сме, изходът е единствено в един от двата посочени нагоре разновидността.
- Отсега бихте ли планували какво ще се очертае като резултат от локалните избори, които са в края на 2023-а?
- Рано е да се предвижда, редица фактори ще въздействат, а най-важни ще бъдат локалните особености и обединявания. Като цяло, най-вероятно локалните избори през идната година ще доведат до коренна смяна на партийно-политическата система. При слаби партии може да се чака усилване на дисперсията на властта, която крие както благоприятни условия, по този начин и закани.
- Има ли съществени аргументи българските жители да са обезпокоени за новата година? Очаквате ли рецесия, която да провокира по-значимо разбъркване и на политическите пластове?
Множество задгранични разбори плануват, че идната година ще е по-трудна от отминаващата във всяко едно отношение. Ние също би трябвало да се готвим за тествания, без да изпадаме в суматоха. Най-важно е да се усъвършенства управляемостта на страната, тъй като служебните кабинети, при всички техни старания и достижения, не са пригодени за дълготрайно ръководство.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ