Над 20% от българите са били под прага на бедност през изминалата година
През 2022 година линията на беднотия общо за страната e 525,92 лева средномесечно на разположение от домакинство. При този размер на линията на беднотия, под прага на беднотия са били 1,5719 милиона лица, или 22,9% от популацията на страната , демонстрират данни на Националния статистически институт.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 4,3% от 504,33 лева през 2021 година, а относителният дял на бедното население в България нараства с 0,8 процентни пункта по отношение на 22,1% година по-рано.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността.
Данните за 2022 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22,9 до 30,3%, или със 7,4 процентни пункта в границите на година.
При изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия пък нараства до 44,2%, или с 21,3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (56,9% за 2022 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами, демонстрират още данните на Национален статистически институт.
През 2022 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години остава неизменен по отношение на миналата година - 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-високот този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица, демонстрират изследването на националната статистика.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68,5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над седем пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - едвам 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, достигайки за 2022 година 61,3%, както и при едно лице в домакинство - жена (56,2% за 2022 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 21,9 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2022 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 63,2%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17,3%.
В съпоставяне с миналата година размерът на линията на беднотия нараства с 4,3% от 504,33 лева през 2021 година, а относителният дял на бедното население в България нараства с 0,8 процентни пункта по отношение на 22,1% година по-рано.
Системата за обществена отбрана има значително значение за съкращаване на бедността.
Данните за 2022 година демонстрират, че в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22,9 до 30,3%, или със 7,4 процентни пункта в границите на година.
При изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния нивото на беднотия пък нараства до 44,2%, или с 21,3 процентни пункта.
Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията, е тяхната икономическа интензивност и присъединяване им на пазара на труда.
За целия интервал на наблюдаване относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (56,9% за 2022 г.), като рискът от беднотия при безработните мъже е с 3,3 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами, демонстрират още данните на Национален статистически институт.
През 2022 година делът на бедните измежду заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години остава неизменен по отношение на миналата година - 10%, като при работещите на ненапълно работно време рискът за изпадане в беднотия е почти три пъти по-високот този при работещите на цялостно работно време. Същевременно рискът от беднотия измежду работещите дами е с 3,2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Образователното ниво оказва значително въздействие върху риска от беднотия при заетите лица, демонстрират изследването на националната статистика.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 68,5%. С повишаване на просветителното ниво относителният дял на бедните измежду работещите понижава два пъти за лицата с главно обучение и над седем пъти за лицата със приблизително обучение. Делът на работещите небогати с висше обучение е най-нисък - едвам 3.2%.
Оценките на бедността според от вида на семейството демонстрират, че най-голям е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, достигайки за 2022 година 61,3%, както и при едно лице в домакинство - жена (56,2% за 2022 г.). Сред едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 21,9 процентни пункта по-висок, в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 35,4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
През 2022 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 63,2%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17,3%.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ