Сделки по Фауст
През 2022 година енергийният потрес провокира безпорядък в Европа и на доста други места, напомпа инфлацията и направи рецесията по-вероятна. През 2023 година светът още ще се бори с нестабилни пазари на нефт и газ, само че и ще удвои напъните си за основаване на енергийна система, която е по-евтина, по-чиста и по-сигурна. Ерата на изкопаемите горива през XX век включваше доста покупко-продажби в жанр Фауст, от съюза на Франклин Д. Рузвелт с династията Сауд през 1945 година до сделките на Европа с постсъветска Русия. През 2023 година множеството страни ще сключат две нови съглашения с дявола. В кратковременен проект те ще прегърнат вложенията в замърсяващи изкопаеми горива в подмяна на сигурност. В дълготраен проект ще възприемат ръководена от страната индустриална политика в опит да ускорят развиването на възобновимата сила.
Затягането, провокирано от съветската инвазия в Украйна, е мъчително. До септември 2022 година една трета от 9-процентния растеж на инфлацията в богатия свят се дължи на силата. Президентът Владимир Путин и решението му да ограничи газовите доставки за Европа принуждават фирмите и потребителите да свият потреблението с 10% на годишна база и провокира опасения от деиндустриализация. Устремът на Европа да внася полутечен природен газ (LNG) по море изстрелва цените му нагоре и води до брутални съкращения в по-бедни страни като Пакистан. Цените на петрола остават високи и ОПЕК сподели, че си остава проклинание, като понижава производството, игнорирайки апелите на президента Джо Байдън да доставя повече. Търсенето на въглища се върна на историческия си пик.
До ноември спот цените на газа в Европа се успокоиха с помощта на ограничаващи ограничения, подхванати от промишлеността и на топлото време. Въпреки това през 2023 година световните енергийни пазари ще продължат да се тресат. С пресушаване на газовите си складове Европа ще изкара до пролетта. Но до тогава ще е станало ясно, че предстоят години на енергиен аскетизъм - Русия доставя 36% от газа за Европа и даже ускореният ритъм на импорт на LNG в края на 2022 година компенсира едвам една трета от това. Ако китайската стопанска система се съживи през 2023 година, апетитът й за нефт и газ ще се увеличи и това в допълнение ще затегне световните пазари. Моментът за основаване на по-добра енергийна система от ден на ден ще назрява.
Реклама
Как би могла да наподобява тя? След петролния потрес от 1973 година потреблението и излъчванията се свиват и високите цени отприщват капиталов взрив в нови източници на произвеждане като Аляска и в други възможности като нуклеарна сила. Този път има потрес, само че не и капиталов взрив към този момент. Според прогнозите през 2023 година финансовите разноски на 500-те най-големи енергийни компании в света ще бъдат едвам 9% над предпандемичните равнища. Фирмите са възпирани от геополитиката и несигурността на зеления преход.
Либералният блян за световен енергиен пазар - управителен от общ въглероден налог и хиперефективни трансгранични вериги за доставки на слънчеви панели и акумулатори - е мъртъв. Алтернативен учредителен принцип, с две енергийни сфери на въздействие, едната демократична, а другата автократична, е прекомерно самоуверено съмнение. Америка е раздвоена дали желае да се трансформира в главен енергиен снабдител на Европа и може да избира да лимитира износа си, с цел да държи ниски цените за потребителите и бизнеса вкъщи. Китай задоволява потребностите си благодарение на Русия и Иран макар западните наказания, само че е нащрек да не става подвластен от тях.
Зеленият преход основава спомагателна неустановеност, която попречва вложенията. Животът на новите газови планове може да бъде скъсен от по-строги правила за излъчванията, в случай че не могат да бъдат приспособени към нови технологии като зеления водород. Инвестициите във възобновима сила остават прекомерно ниски, а ценовите тавани и спомагателните налози за свръхпечалба върху генераторите, въведени от доста страни през 2022 година, не са необикновен тласък за развързване на кесиите.
Големи проблеми, огромно държавно управление
Изправени пред всичко това, през 2023 година държавните управления ще се намесват още повече на енергийните пазари, с цел да обезпечат диверсифицирани доставки и да подтикват вложенията. При газа това значи повече покупко-продажби, в които страната подсигурява риска при дълготрайни контракти и при активи, които може да се окажат " пленени ". Европейските страни още по-упорито ще преследват съюзи с снабдители като Алжир и Катар. При възобновимата сила това значи прегръщане на държавно насочвани (и субсидирани) инициативи. Това може да помогне за по-бързото задвижване на планове, само че също по този начин ще значи, че взривът е пакетиран в индустриална политика, целяща основаването на работни места и произвеждане вкъщи. Това към този момент е тактиката в Китай и Индия, а американският Закон за понижаване на инфлацията включва дотации в размер на 400 милиарда $ и разпореждания под надпис " Направете го в Америка ". Европа ще ги последва, с цел да резервира промишлеността си.
Реклама
Както всички покупко-продажби по Фауст, новите енергийни съглашения ще съдържат рискове, които ще се разкриват с времето. Държавната интервенция в покупко-продажбите с изкопаеми горива ще сътвори ново потомство замърсяващи активи, които ще би трябвало да бъдат закрити предварително - и на висока цена - след 5-10 години, с цел да бъдат изпълнени задачите за излъчвания. А възприемането на по-националистическа, протекционистична философия ще значи, че възлизащите на 50 трлн. $ планове за чиста сила през идващото десетилетие ще бъдат по-малко ефикасни. Но тези разноски ще стартират да тежат дълго откакто 2023 година - и непосредствената енергийна рецесия - е завършила.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Затягането, провокирано от съветската инвазия в Украйна, е мъчително. До септември 2022 година една трета от 9-процентния растеж на инфлацията в богатия свят се дължи на силата. Президентът Владимир Путин и решението му да ограничи газовите доставки за Европа принуждават фирмите и потребителите да свият потреблението с 10% на годишна база и провокира опасения от деиндустриализация. Устремът на Европа да внася полутечен природен газ (LNG) по море изстрелва цените му нагоре и води до брутални съкращения в по-бедни страни като Пакистан. Цените на петрола остават високи и ОПЕК сподели, че си остава проклинание, като понижава производството, игнорирайки апелите на президента Джо Байдън да доставя повече. Търсенето на въглища се върна на историческия си пик.
До ноември спот цените на газа в Европа се успокоиха с помощта на ограничаващи ограничения, подхванати от промишлеността и на топлото време. Въпреки това през 2023 година световните енергийни пазари ще продължат да се тресат. С пресушаване на газовите си складове Европа ще изкара до пролетта. Но до тогава ще е станало ясно, че предстоят години на енергиен аскетизъм - Русия доставя 36% от газа за Европа и даже ускореният ритъм на импорт на LNG в края на 2022 година компенсира едвам една трета от това. Ако китайската стопанска система се съживи през 2023 година, апетитът й за нефт и газ ще се увеличи и това в допълнение ще затегне световните пазари. Моментът за основаване на по-добра енергийна система от ден на ден ще назрява.
Реклама
Как би могла да наподобява тя? След петролния потрес от 1973 година потреблението и излъчванията се свиват и високите цени отприщват капиталов взрив в нови източници на произвеждане като Аляска и в други възможности като нуклеарна сила. Този път има потрес, само че не и капиталов взрив към този момент. Според прогнозите през 2023 година финансовите разноски на 500-те най-големи енергийни компании в света ще бъдат едвам 9% над предпандемичните равнища. Фирмите са възпирани от геополитиката и несигурността на зеления преход.
Либералният блян за световен енергиен пазар - управителен от общ въглероден налог и хиперефективни трансгранични вериги за доставки на слънчеви панели и акумулатори - е мъртъв. Алтернативен учредителен принцип, с две енергийни сфери на въздействие, едната демократична, а другата автократична, е прекомерно самоуверено съмнение. Америка е раздвоена дали желае да се трансформира в главен енергиен снабдител на Европа и може да избира да лимитира износа си, с цел да държи ниски цените за потребителите и бизнеса вкъщи. Китай задоволява потребностите си благодарение на Русия и Иран макар западните наказания, само че е нащрек да не става подвластен от тях.
Зеленият преход основава спомагателна неустановеност, която попречва вложенията. Животът на новите газови планове може да бъде скъсен от по-строги правила за излъчванията, в случай че не могат да бъдат приспособени към нови технологии като зеления водород. Инвестициите във възобновима сила остават прекомерно ниски, а ценовите тавани и спомагателните налози за свръхпечалба върху генераторите, въведени от доста страни през 2022 година, не са необикновен тласък за развързване на кесиите.
Големи проблеми, огромно държавно управление
Изправени пред всичко това, през 2023 година държавните управления ще се намесват още повече на енергийните пазари, с цел да обезпечат диверсифицирани доставки и да подтикват вложенията. При газа това значи повече покупко-продажби, в които страната подсигурява риска при дълготрайни контракти и при активи, които може да се окажат " пленени ". Европейските страни още по-упорито ще преследват съюзи с снабдители като Алжир и Катар. При възобновимата сила това значи прегръщане на държавно насочвани (и субсидирани) инициативи. Това може да помогне за по-бързото задвижване на планове, само че също по този начин ще значи, че взривът е пакетиран в индустриална политика, целяща основаването на работни места и произвеждане вкъщи. Това към този момент е тактиката в Китай и Индия, а американският Закон за понижаване на инфлацията включва дотации в размер на 400 милиарда $ и разпореждания под надпис " Направете го в Америка ". Европа ще ги последва, с цел да резервира промишлеността си.
Реклама
Както всички покупко-продажби по Фауст, новите енергийни съглашения ще съдържат рискове, които ще се разкриват с времето. Държавната интервенция в покупко-продажбите с изкопаеми горива ще сътвори ново потомство замърсяващи активи, които ще би трябвало да бъдат закрити предварително - и на висока цена - след 5-10 години, с цел да бъдат изпълнени задачите за излъчвания. А възприемането на по-националистическа, протекционистична философия ще значи, че възлизащите на 50 трлн. $ планове за чиста сила през идващото десетилетие ще бъдат по-малко ефикасни. Но тези разноски ще стартират да тежат дълго откакто 2023 година - и непосредствената енергийна рецесия - е завършила.
2022, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор The Economist
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ