Около 7% от българските младежи работят, докато учат
През 2022 година 72% от младите европейци на възраст 15-29 години са останали отвън работната мощ по време на формалното обучение, демонстрират данни на Евростат. Допълнителни 25% са били наети, до момента в който 3% са били разполагаем за работа и интензивно търсещи работа (безработни), до момента в който са били в публично обучение.
Прочетете още
В другите страни от Европейския съюз динамичността на прехода на младежите от образованието към пазара на труда варира доста. Това се дължи на другите национални просветителни системи, съществуването на образование, характерностите на пазара на труда и културните фактори.
Въпреки че 25% от младите европейци работят, до момента в който учат, статистиката не разкрива основни национални разлики. Сравнявайки по народност, най-голям дял на заетите работно студенти се следи в Холандия ( 73%), Дания ( 52%) и Германия ( 45%). За разлика от техния висок % на претовареност Унгария, Словакия и Румъния регистрират под 6%. България е след тях с % на претовареност на младите възпитаници и студенти от 7 на 100.
Най-високият дял на младежите, които търсят работа интензивно, е регистриран в Швеция ( 13% ), Финландия ( 7%) и Холандия ( 6%). Обратно на тях Унгария, Чехия, Румъния, България, Полша и Литва са с по-малко от 1% младежи. Те обаче са с най-голям дял на студентите, които са отвън работната мощ.
Ако би трябвало да разграничаваме полово работещите и неработещите в първата група, която е сред 15 и 19 години няма съвсем никаква забележима разлика при тяхната претовареност.
При идващите две групи се следи, че равнищата на присъединяване на женския пол във формалното обучение надвишават тези на мъжете, като най-значителното противоречие е при възрастовата група от 20 до 24 години – цели 10%.
При дамите също се регистрира по-голяма възможност да останат отвън образованието и работната мощ. Тези разлики сред половете не престават да съществуват във всички възрастови групи, като най-изразените са регистрирани измежду младежите на възраст 25-29 години. В тази група 15% от дамите и 7% от мъжете са били отвън образованието и работната мощ.
Прочетете още
В другите страни от Европейския съюз динамичността на прехода на младежите от образованието към пазара на труда варира доста. Това се дължи на другите национални просветителни системи, съществуването на образование, характерностите на пазара на труда и културните фактори.
Въпреки че 25% от младите европейци работят, до момента в който учат, статистиката не разкрива основни национални разлики. Сравнявайки по народност, най-голям дял на заетите работно студенти се следи в Холандия ( 73%), Дания ( 52%) и Германия ( 45%). За разлика от техния висок % на претовареност Унгария, Словакия и Румъния регистрират под 6%. България е след тях с % на претовареност на младите възпитаници и студенти от 7 на 100.
Най-високият дял на младежите, които търсят работа интензивно, е регистриран в Швеция ( 13% ), Финландия ( 7%) и Холандия ( 6%). Обратно на тях Унгария, Чехия, Румъния, България, Полша и Литва са с по-малко от 1% младежи. Те обаче са с най-голям дял на студентите, които са отвън работната мощ.
Ако би трябвало да разграничаваме полово работещите и неработещите в първата група, която е сред 15 и 19 години няма съвсем никаква забележима разлика при тяхната претовареност.
При идващите две групи се следи, че равнищата на присъединяване на женския пол във формалното обучение надвишават тези на мъжете, като най-значителното противоречие е при възрастовата група от 20 до 24 години – цели 10%.
При дамите също се регистрира по-голяма възможност да останат отвън образованието и работната мощ. Тези разлики сред половете не престават да съществуват във всички възрастови групи, като най-изразените са регистрирани измежду младежите на възраст 25-29 години. В тази група 15% от дамите и 7% от мъжете са били отвън образованието и работната мощ.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ