България е нетен износител на роботи. Има ли бъдеще професията инженер у нас?
През 2022-2023 година България е чист експортьор на роботи. Това съобщи Калоян Георгиев, член на борда на Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и нововъведения (PARAi), по време на бизнес форума на Economic.bg ALL IN, проведен в партньорство с Европейската капиталова банка (ЕИБ) и БРАИТ.
Това значи, че български компании продават и интегрират роботи отвън страната, в сравнение с внасят “, сподели Георгиев.
Според него у нас има роботика и има почва за такава. „ Някои споделят, че няма (бел. ред. – роботика) и няма и да я има, само че за мен това значи, че има капацитет. Не може страни като Сингапур, които се развиват по индустриални посоки, да имат да вземем за пример по 500 робота на 10 000 души, а в България те да са по 50 робота на 10 000 души. Има капацитет, аз по този начин разбирам това (б.р. - тази статистика) “, разяснява Калоян Георгиев. И добави:
У нас има екосистема, има роботика и български компании, които вършат роботи и ги изнасят за чужбина. “
Големият проблем
Въпреки положителното развиване и капацитет, Георгиев очерта няколко провокации за сферата. Едно от тях надали е непознато на множеството компании у нас – това е неналичието на готови фрагменти.
Тук поставяме старания с просветителната система, има поле за развиване. Преди много години механика, математика, физика и така нататък са били на доста високо равнище. После внезапно има дупка и по-късно се появява модул програмен продукт. Според мен тук сме изпуснали момента с електрониката “, разяснява Георгиев.
„ Опитваме се да попълним отчасти дупката през образованието. Доста малко деца в този момент записват като матура или интерес физика, математика. Базовите знания, които липсват, няма по какъв начин да се запълнят, тъй като няма и кръжоци, за сметка на частни уроци по български “, споделя представителят на PARAi.
Калоян Георгиев изясни, че в други страни - като Германия, Франция и Унгария - роботиката и автоматизацията се залагат още в началните класове, като по този начин се разпалва ползата освен софтуерно, само че и физически по какъв начин работи нещо. „ Според мен в България този мост е строшен – от механичната част непосредствено към софтуера няма връзка. TikTok и други неща са много по-интересни ”, сподели Георгиев. Затова и от PARAi пробват да създадат тази част от системата по-интересна през кръжоци и събития.
Виждаме искра в очите, има вяра “, заключи оптимистично Георгиев.
Мотивацията на учителите
Ключов фактор за решаването на проблема в действителност се оказват учителите, защото те са главната връзка на бизнеса с възпитаници и студенти, проявяващи интерес към роботиката, механиката, инженерството.
Нещата ги има като концепции, мъчно се изясняват освен на деца, само че и на студенти, и връзката на бизнеса с тези студенти е през преподавателите. Има дуално образование, рядко, само че го има. Преподавателите също би трябвало да имат смисъл в цялата идея, в непознати университети е сходна обстановката с това, че чакаме нещо да се случи, само че след 2-3 години даден професор доближава до пенсия, а след него няма кой да го замести, тъй като може да програмира и да взима по-висока заплата “, изясни Георгиев, като разяснява, че този проблем е по-труден за борене.
„ Тези по средата – не са програмисти, нито механици – за тях се влага 2-5 години повече, само че след това нещата се отплащат “, счита Георгиев.
Отделно, съществува и въпросът за бързото развиване на технологиите. Според Калоян Георгиев от PARAi през последните 2-3 години намерено се приказва за STEM, основават се класни стаи и се образоват преподаватели, само че това се извършва „ по българския метод – прави се стаята, след това хората не смеят да влизат и да я употребяват, тъй като е по европроект “. Самите училите също, за няколкостотин лв. на месец, надали са склонни да „ влагат цялото си сърце “, а би трябвало „ непрекъснато да се надграждат, новите технологии би трябвало да се учат “.
Какво следва
„ Пътеката към този момент се утъпква, на прав път сме, само че желая повече от страната, образованието, компаниите, в случай че може повече напън да пристигна за разпространение и разкрасяване на специалността и на инженерството като цяло. Не единствено гръмките думи IoT, Cloud, които чуваме отвред, тъй като никой не вижда инженера откъм гърба, без който цялата тази идея ще рухне. Трябва да се поработи върху тази част “, приключи Георгиев.
Това значи, че български компании продават и интегрират роботи отвън страната, в сравнение с внасят “, сподели Георгиев.
Според него у нас има роботика и има почва за такава. „ Някои споделят, че няма (бел. ред. – роботика) и няма и да я има, само че за мен това значи, че има капацитет. Не може страни като Сингапур, които се развиват по индустриални посоки, да имат да вземем за пример по 500 робота на 10 000 души, а в България те да са по 50 робота на 10 000 души. Има капацитет, аз по този начин разбирам това (б.р. - тази статистика) “, разяснява Калоян Георгиев. И добави:
У нас има екосистема, има роботика и български компании, които вършат роботи и ги изнасят за чужбина. “
Големият проблем
Въпреки положителното развиване и капацитет, Георгиев очерта няколко провокации за сферата. Едно от тях надали е непознато на множеството компании у нас – това е неналичието на готови фрагменти.
Тук поставяме старания с просветителната система, има поле за развиване. Преди много години механика, математика, физика и така нататък са били на доста високо равнище. После внезапно има дупка и по-късно се появява модул програмен продукт. Според мен тук сме изпуснали момента с електрониката “, разяснява Георгиев.
„ Опитваме се да попълним отчасти дупката през образованието. Доста малко деца в този момент записват като матура или интерес физика, математика. Базовите знания, които липсват, няма по какъв начин да се запълнят, тъй като няма и кръжоци, за сметка на частни уроци по български “, споделя представителят на PARAi.
Калоян Георгиев изясни, че в други страни - като Германия, Франция и Унгария - роботиката и автоматизацията се залагат още в началните класове, като по този начин се разпалва ползата освен софтуерно, само че и физически по какъв начин работи нещо. „ Според мен в България този мост е строшен – от механичната част непосредствено към софтуера няма връзка. TikTok и други неща са много по-интересни ”, сподели Георгиев. Затова и от PARAi пробват да създадат тази част от системата по-интересна през кръжоци и събития.
Виждаме искра в очите, има вяра “, заключи оптимистично Георгиев.
Мотивацията на учителите
Ключов фактор за решаването на проблема в действителност се оказват учителите, защото те са главната връзка на бизнеса с възпитаници и студенти, проявяващи интерес към роботиката, механиката, инженерството.
Нещата ги има като концепции, мъчно се изясняват освен на деца, само че и на студенти, и връзката на бизнеса с тези студенти е през преподавателите. Има дуално образование, рядко, само че го има. Преподавателите също би трябвало да имат смисъл в цялата идея, в непознати университети е сходна обстановката с това, че чакаме нещо да се случи, само че след 2-3 години даден професор доближава до пенсия, а след него няма кой да го замести, тъй като може да програмира и да взима по-висока заплата “, изясни Георгиев, като разяснява, че този проблем е по-труден за борене.
„ Тези по средата – не са програмисти, нито механици – за тях се влага 2-5 години повече, само че след това нещата се отплащат “, счита Георгиев.
Отделно, съществува и въпросът за бързото развиване на технологиите. Според Калоян Георгиев от PARAi през последните 2-3 години намерено се приказва за STEM, основават се класни стаи и се образоват преподаватели, само че това се извършва „ по българския метод – прави се стаята, след това хората не смеят да влизат и да я употребяват, тъй като е по европроект “. Самите училите също, за няколкостотин лв. на месец, надали са склонни да „ влагат цялото си сърце “, а би трябвало „ непрекъснато да се надграждат, новите технологии би трябвало да се учат “.
Какво следва
„ Пътеката към този момент се утъпква, на прав път сме, само че желая повече от страната, образованието, компаниите, в случай че може повече напън да пристигна за разпространение и разкрасяване на специалността и на инженерството като цяло. Не единствено гръмките думи IoT, Cloud, които чуваме отвред, тъй като никой не вижда инженера откъм гърба, без който цялата тази идея ще рухне. Трябва да се поработи върху тази част “, приключи Георгиев.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ