Мария Гроздева: Обърнах нова страница в живота си
През 2021 година една от най-забележителните персони в историята на българския спорт сподели „ край “. Великата, неповторимата, недостижимата по оценки, класа и победи Мария Гроздева се сбогува с огневия рубеж. Жената с най-точните сини очи в света затвори дефинитивно скъпото си куфарче с револвера, донесъл й рекордните пет олимпийски медала.
„ Много прочувствена година. Най-накрая минаха тези олимпийски игри, които ги отменяха няколко пъти. Участвах, а другата най-голяма страст за мен беше това, че сложих завършек на кариерата си и обърнах нова страница в живота си “, споделя единствената българска спортистка (и при мъжете, и при дамите – б.а.) с пет олимпийски медала (два златни, три бронзови).
За Гроздева Игрите в Токио белязаха петото й олимпийско присъединяване. Тя дебютира в Барселона 1992, а славният й поход минава през най-великия състезателен конгрес на планетата в Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004 и Пекин 2008.
Един състезател в никакъв случай не е подготвен за своя финален ден там, където е минал животът му. Там, където е пролял сълзи и където дъхът му е спирал от благополучие. За Мария този ден настава на 30 юни 2021 година в Токио.
„ Не беше елементарно първо да стигна до това решение и по-късно единствено мисълта, че затварям куфара (пистолетите в спортната пукотевица се съхраняват в специфични куфарчета – б.а.) и повече няма да го отворя, беше стресиращо, само че въпреки всичко животът продължава. Има и други неща в този живот, които би трябвало да свърша “, споделя Мария, която оставя на стрелбището 38 години от живота си.
Гроздева има над 90 завоювани оценки в кариерата си от олимпийски игри, международни и европейски шампионати и международни купи по спортна пукотевица. Кой орден обаче й е най-мил, най-ценен?
„ Всички медали са претърпени с огромна наслада, само че най-скъпият може би е златният от олимпийските игри в Сидни. След това повторих същото и в Атина и от Атина също не ми е по-малко безценен. Златните медали са си златни медали. И двата ми златни олимпийски медала са ми доста, доста скъпи “, споделя легендата, която прекрачва за първи път прага на огневия рубеж през 1983 година
Тогава Мария е в четвърти клас. Няма никакви проекти да става спортистка. Просто отива да гледа тренировката на брат си, който тренира спортна пукотевица, само че с пушка. Дават й да опита и тя. Първо с пушка, а по-късно и с револвер. А останалото е история, за която ориста ще се погрижи.
Отсега нататък, накъде? Мария не обича да бърза и да крои проекти:
„ Аз малко съм по този начин, постоянно цялостен живот си споделям: дано ориста да покаже. Малко се пущам по течението и нещата се наместват, тъй като когато доста, доста чертаем пътя и ни се желае, и си слагаме някакви задания, се случва нещо друго. Оставила съм нещата да се случват. “
Днес тя и брачният партньор й Валери Григоров – неин персонален треньор и най-голяма поддръжка, се радват към този момент на порасналите си деца – Валери-младши и Маги. За Мария обаче двамата постоянно ще си останат дечица, а желанието й да бъде неразделно до тях не понижава:
„ Те малко пораснаха без доста от моето наличие, без непрекъснато да съм до тях, което доста ми липсваше и в този момент, когато са огромни, аз още веднъж желая непрекъснато да сме дружно, обаче те са огромни. Всеки си поема по своя път и за жалост това, което изгубих тогава... не може в този момент да се навакса, само че съм щастлива, че въпреки всичко това са едни прелестни деца, успяхме да ги възпитаме добре. “
Освен прецизен мерник и самообладание, от Гроздева постоянно може да очаквате най-малко още две неща: постоянно да гледа истината в очите и да остане безвъзвратен оптимист:
„ Спортът е за младите. Просто има една възраст, на която повече не се устоя на това напрежение. В момента си почивам и съм в действителност щастлива и спокойна. На Игрите в Париж през 2024-а желая да видя повече усмихнати лица, а те да са усмихнати, тъй като са медалисти. Много, доста ми се желае спортът да тръгне нагоре. Повече благоприятни условия да имат елитните спортисти. Да покажат равнище и да вземат мечтаните си олимпийски медали. “
https://btvnovinite.bg/sport/shampionski-poslania/evelina-nikolova-beshe-mnogo-diva-godina-video.html
„ Много прочувствена година. Най-накрая минаха тези олимпийски игри, които ги отменяха няколко пъти. Участвах, а другата най-голяма страст за мен беше това, че сложих завършек на кариерата си и обърнах нова страница в живота си “, споделя единствената българска спортистка (и при мъжете, и при дамите – б.а.) с пет олимпийски медала (два златни, три бронзови).
За Гроздева Игрите в Токио белязаха петото й олимпийско присъединяване. Тя дебютира в Барселона 1992, а славният й поход минава през най-великия състезателен конгрес на планетата в Атланта 1996, Сидни 2000, Атина 2004 и Пекин 2008.
Един състезател в никакъв случай не е подготвен за своя финален ден там, където е минал животът му. Там, където е пролял сълзи и където дъхът му е спирал от благополучие. За Мария този ден настава на 30 юни 2021 година в Токио.
„ Не беше елементарно първо да стигна до това решение и по-късно единствено мисълта, че затварям куфара (пистолетите в спортната пукотевица се съхраняват в специфични куфарчета – б.а.) и повече няма да го отворя, беше стресиращо, само че въпреки всичко животът продължава. Има и други неща в този живот, които би трябвало да свърша “, споделя Мария, която оставя на стрелбището 38 години от живота си.
Гроздева има над 90 завоювани оценки в кариерата си от олимпийски игри, международни и европейски шампионати и международни купи по спортна пукотевица. Кой орден обаче й е най-мил, най-ценен?
„ Всички медали са претърпени с огромна наслада, само че най-скъпият може би е златният от олимпийските игри в Сидни. След това повторих същото и в Атина и от Атина също не ми е по-малко безценен. Златните медали са си златни медали. И двата ми златни олимпийски медала са ми доста, доста скъпи “, споделя легендата, която прекрачва за първи път прага на огневия рубеж през 1983 година
Тогава Мария е в четвърти клас. Няма никакви проекти да става спортистка. Просто отива да гледа тренировката на брат си, който тренира спортна пукотевица, само че с пушка. Дават й да опита и тя. Първо с пушка, а по-късно и с револвер. А останалото е история, за която ориста ще се погрижи.
Отсега нататък, накъде? Мария не обича да бърза и да крои проекти:
„ Аз малко съм по този начин, постоянно цялостен живот си споделям: дано ориста да покаже. Малко се пущам по течението и нещата се наместват, тъй като когато доста, доста чертаем пътя и ни се желае, и си слагаме някакви задания, се случва нещо друго. Оставила съм нещата да се случват. “
Днес тя и брачният партньор й Валери Григоров – неин персонален треньор и най-голяма поддръжка, се радват към този момент на порасналите си деца – Валери-младши и Маги. За Мария обаче двамата постоянно ще си останат дечица, а желанието й да бъде неразделно до тях не понижава:
„ Те малко пораснаха без доста от моето наличие, без непрекъснато да съм до тях, което доста ми липсваше и в този момент, когато са огромни, аз още веднъж желая непрекъснато да сме дружно, обаче те са огромни. Всеки си поема по своя път и за жалост това, което изгубих тогава... не може в този момент да се навакса, само че съм щастлива, че въпреки всичко това са едни прелестни деца, успяхме да ги възпитаме добре. “
Освен прецизен мерник и самообладание, от Гроздева постоянно може да очаквате най-малко още две неща: постоянно да гледа истината в очите и да остане безвъзвратен оптимист:
„ Спортът е за младите. Просто има една възраст, на която повече не се устоя на това напрежение. В момента си почивам и съм в действителност щастлива и спокойна. На Игрите в Париж през 2024-а желая да видя повече усмихнати лица, а те да са усмихнати, тъй като са медалисти. Много, доста ми се желае спортът да тръгне нагоре. Повече благоприятни условия да имат елитните спортисти. Да покажат равнище и да вземат мечтаните си олимпийски медали. “
https://btvnovinite.bg/sport/shampionski-poslania/evelina-nikolova-beshe-mnogo-diva-godina-video.html
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ