България е трета в Евросъюза по дял на децата в риск от бедност
През 2021 година в Европейския съюз жителите под 18-годишна възраст, които са били изложени на риск от беднотия или обществено изключване са представлявали 24.4 на 100 от всички в тази възрастова група. Същевременно този дял при пълнолетното население на Съюза е бил 21.1 на 100, сочат най-новите данни на европейската статистическа организация Евростат, оповестени през вчерашния ден.
Сред страните членки на Евросъюза през предходната година най-голям дял на малолетни в риск от беднотия или обществено изключване е регистриран в Румъния (41.5 на сто), Испания (33.4 на сто) и България (33 на сто). На другия завършек на скалата, страните с най-ниски сходни дялове измежду малолетните си жители санСловения (11 на сто), Финландия (13,2 на сто) и Чехия (13,3 на сто).
Данните сочат, че в България 33 на 100 от малолетните са били застрашени от беднотия или обществено изключване през 2021 година Така страната заема третото място измежду страните от Европейски Съюз с максимален дял на малолетните, изложени на сходен риск. Този дял измежду пълнолетното население е бил 31.4 на 100. Двата индикатора съставляват надлежно към 400 хиляди малолетни и към 1.794 милиона пълнолетни българи. И при двете възрастови групи дамите са били по-застрашени, като 204 хиляди девойки под 18 години са били изложени на сходен риск, както и 1.006 милиона пълнолетни дами.
През 2020 година делът на малолетните българчета, застрашени от беднотия или обществено изключване е достигнал 36.2 на 100, с което България е била на второто място (след Румъния - 40.7 на сто) измежду страните членки с максимален сходен дял. Отново през 2020 година делът на застрашените от беднотия пълнолетните българи е бил 33.1 на 100.
В 18 от 27-те страни членки през предходната година малолетните са били изложени на по-висок риск от беднотия или обществено изключване спрямо възрастните. Най-големи разлики в знаците, обхващащи двете възрастови групи, са регистрирани в Люксембург (10.5 процентни пункта), Румъния (8.7 п.п.), Испания и Австрия (6.8 п.п. за всяка), като във всяка от изброените равнището на застрашените малолетни надскача това на пълнолетните.
Противно на това, в 9 от страните от Съюза възрастните са били изложени на по-висок риск от беднотия или обществено изключване спрямо малолетните: Латвия, Естония, Дания, Хърватия, Словения, Литва, Холандия, Финландия и Полша. Най-големи разлики сред двете възрастови групи измежду тези 9 страни са се следили в Латвия (7.4 п. п.), Естония (6.0 п.п.) и Дания (4.0 п. п.).
Европейски Съюз си е сложил за цел да понижи броя на хората, изложени на риск от беднотия или обществено изключване, с най-малко 15 милиона до края на десетилетието, като от тях най-малко 5 милиона би трябвало да са под 18-годишна възраст, показва на уеб страницата си Евростат. Децата, които порастват в беднотия или в риск от обществено изключване, срещат компликации да се оправят добре в учебно заведение, да се радват на положително здраве и да осъществят цялостния си капацитет по-късно в живота.
Сред страните членки на Евросъюза през предходната година най-голям дял на малолетни в риск от беднотия или обществено изключване е регистриран в Румъния (41.5 на сто), Испания (33.4 на сто) и България (33 на сто). На другия завършек на скалата, страните с най-ниски сходни дялове измежду малолетните си жители санСловения (11 на сто), Финландия (13,2 на сто) и Чехия (13,3 на сто).
Данните сочат, че в България 33 на 100 от малолетните са били застрашени от беднотия или обществено изключване през 2021 година Така страната заема третото място измежду страните от Европейски Съюз с максимален дял на малолетните, изложени на сходен риск. Този дял измежду пълнолетното население е бил 31.4 на 100. Двата индикатора съставляват надлежно към 400 хиляди малолетни и към 1.794 милиона пълнолетни българи. И при двете възрастови групи дамите са били по-застрашени, като 204 хиляди девойки под 18 години са били изложени на сходен риск, както и 1.006 милиона пълнолетни дами.
През 2020 година делът на малолетните българчета, застрашени от беднотия или обществено изключване е достигнал 36.2 на 100, с което България е била на второто място (след Румъния - 40.7 на сто) измежду страните членки с максимален сходен дял. Отново през 2020 година делът на застрашените от беднотия пълнолетните българи е бил 33.1 на 100.
В 18 от 27-те страни членки през предходната година малолетните са били изложени на по-висок риск от беднотия или обществено изключване спрямо възрастните. Най-големи разлики в знаците, обхващащи двете възрастови групи, са регистрирани в Люксембург (10.5 процентни пункта), Румъния (8.7 п.п.), Испания и Австрия (6.8 п.п. за всяка), като във всяка от изброените равнището на застрашените малолетни надскача това на пълнолетните.
Противно на това, в 9 от страните от Съюза възрастните са били изложени на по-висок риск от беднотия или обществено изключване спрямо малолетните: Латвия, Естония, Дания, Хърватия, Словения, Литва, Холандия, Финландия и Полша. Най-големи разлики сред двете възрастови групи измежду тези 9 страни са се следили в Латвия (7.4 п. п.), Естония (6.0 п.п.) и Дания (4.0 п. п.).
Европейски Съюз си е сложил за цел да понижи броя на хората, изложени на риск от беднотия или обществено изключване, с най-малко 15 милиона до края на десетилетието, като от тях най-малко 5 милиона би трябвало да са под 18-годишна възраст, показва на уеб страницата си Евростат. Децата, които порастват в беднотия или в риск от обществено изключване, срещат компликации да се оправят добре в учебно заведение, да се радват на положително здраве и да осъществят цялостния си капацитет по-късно в живота.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ