На Запад левите засилват позициите
През 2021 година Европа стартира да се трансформира. Започна да става по-социална. Все по-често в развитите и богати страни хората гласоподават за левите партии и те съумяват да образуват държавни управления. Наскоро и самият водач на ПЕС и някогашен ръководител на Българска социалистическа партия Сергей Станишев съобщи: " Леви партии ръководят в шест европейски страни. В още четири страни социалистите вземат участие в съдружни държавни управления ". Разбира се, на фона на общо 27-те членки на Европейски Съюз, това не е доста, само че въпреки всичко е добра основа. Важното е левите водачи да не се самозабравят, да не си повярват прекомерно доста и вместо да останат на гребена на вълната, да не позволен тя да ги залее и удави.
Добрата вест е, че тези леви държавни управления идват след огромно отчаяние от управлявалите десни партии. Септември, октомври и ноември са цялостни с такива образци. Швеция, Норвегия имат обичаи да бъдат социалдемократически и от тази година още веднъж са такива. В първата страна Магдалена Андерсон се обрисува да стане и първата жена министър председател. Във втората Йонас Гар Стьоре от лейбъристката партия идва на власт след консерваторката Ерна Солберг. Безспорно изненадата пристигна от Германия, където въпреки още да не е формиран кабинет, левите за пръв път от 16 години, записаха победа на извършените в края на септември избори. В Италия на локалния избор по-големите градове бяха извоювани от демократите, които са " левите " на Ботуша. Испанският министър председател Педро Санчес задържа властта, въпреки сметките му да излязоха малко криви след изключителните избори, когато изгуби няколко депутатски места. Сега е изправен пред предизвикването да задържи обединението и да не допусне разпада й заради властовите упоритости на по-малките сътрудници. Случаят с Португалия е доста забавен. Когато преди години цяла Европа беше ръководена от десни държавни управления, португалците сформираха ляво. Сякаш те зададоха звук за смяна. Социалистите съумяха да се договорят с комунистите и застанаха отпред на страната. Вероятно затова тя остана малко в изолираност, само че на хората това не им пречеше. За тях по-важното беше, че са свалили социалдемократите (там социалдемократите спадат към десния политически спектър; те самите се дефинират като " център-дясно " ). На идващите избори още веднъж избраха по-социалното държавно управление. Затова, получената предходната седмица вест, че кабинетът подава оставка пристигна като гръм от ясно небе. Причината бе, че главните съдружни сътрудници не реализираха единодушие по основни въпроси, като бюджета за 2022 година Компартията и Левият блок желаят промени в опазването на здравето, по-високи пенсии и по-голямо нарастване на минималната работна заплата.
Какво ще последва? За да дадем отговор на този въпрос, се срещнахме с португалец, който от години живее в България, само че не пропуща да гласоподава на нито едни избори в родината си. " Хората към момента са изплашени от последното държавно управление на социалдемократите (2011-2015 година бел.а.): имаше доста репресии, орязване на обществени привилегии. Социалистите, въпреки това, вършат тъкмо противоположното и дават повече придобивки, само че казусът при тях са по-високите налози. Въпреки това, те са по-добрият избор, " по-малкото зло ", както бихте споделили вие българите. Основната причина да подадат оставка е, с цел да имат болшинство в идващия парламент. Очертава се изборите да бъдат на 29 януари. До тогава могат да се случат доста неща ", разяснява за ДУМА Педро Антонио Лопеш Герейро.
Парадоксалното в тази ситуация е, че в Източна Европа хората избират да дадат гласа си за десни, даже постоянно и крайнодесни партии. Според политологията в бедните страни е особено да се избират леви държавни управления поради сериозните обществени проблеми. Практиката обаче демонстрира, че науката бърка. Румъния е разбъркан образец. Въпреки че предходните парламентарни избори социалдемократите, които са леви, за разлика от португалските, президентът не им връчи мандата, а го даде на десните. В резултат те не съумяха да го изкарат до края, а президентът продължава да отхвърля да се довери на левите. А какво се случва в тези страни, " небогати и неразвити ", само че с десни държавни управления? Бедните стават още по-бедни, богатите още по-богати, а междинната класа изчезва.
Най-логично би било главният зложелател на левите партии да са десните. Но образците от историята ни учат на тъкмо противоположното. Най-големият съперник на алените са си самите те. Дали поради битка за " авторски права " на концепциите, злоба по нюансите на цвета или неутолимата жадност за власт им пречат по пътя към триумфа? Често водачите им са по-склонни да създадат взаимни отстъпки и да ръководят с десните, в сравнение с с някой по-умерен или по-радикален ляв.
За да не разочароват гласоподавателите си, които се надяват на по-социални политики, министър председателят Педро Санчес и водачът на крайнолевия му съдружен сътрудник Пабло Иглесиас загърбиха разликите си
Снимка БГНЕС
Примери за това имаме, както от по-далечното по този начин и от по-близкото минало. В Испания доста показателни бяха предходните постоянни парламентарни избори. Като първа политическа мощ излязоха социалистите, следвани от крайнолевите на Пабло Иглесиас, а десните се сринаха. Тогава първите двама Санчес и Иглесиас не съумяха да се спогодят, всеки дърпаше пая към себе си и взеха решение да отидат на предварителни избори, с настройката, че всеки един от тях ще вземе повече гласове. Макар още веднъж да завоюваха, новият-стар министър председател имаше няколко депутати по-малко, а " индивидът от народа " беше класиран на трето място. Чак тогава си дадоха сметка, че би трябвало да създадат взаимни отстъпки, в случай че желаят да ръководят, тъй като гласоподавателите към този момент ги бяха санкционирали.
Десните пък започнаха да набират скорост още веднъж. Във Франция някогашен чиновник на президента Франсоа Оланд беше споделил: " По-добре да изгубим изборите, в сравнение с да се явим дружно с комунистите " и резултатът беше... пагубен. Най-лошото показване на социалистите на избори.
Основният извод, който би трябвало да си създадем е следният: разделяне има както при десните партии, по този начин и при левите. Но първите съумяват да загърбят разликите си и да се обединят в основни моменти. До каква степен го вършат в " името на народа " и до каква за персонална полза, е различен въпрос. Важното е, че го вършат. А левите, тъкмо противоположното: гледат да си забият нож в гърба.
От друга страна, левите би трябвало да се обособят като такива, а не да се споделят по един метод, чието име допуска дясна политика и противоположното - да имат ляво наименование, а да са десни. Визирам случая с италианските демократи и португалските социалдемократи. Към тях можем да прибавим и унгарския водач Виктор Орбан, чиято крайнодясна партия предлага едни от най-социалните политики в региона на майчинството, пенсионната политика в Европа. Там, с концепцията да го смъкват от власт, социалистите са подготвени да се обединят с крайнодесните от " Йобик ". Защото елементарният човек и освен той, не може да си показа какви общи полезности могат да имат две изцяло противоположни обединения, в сравнение с тези, с общи корени и цветови набор.
Ако желаят левите да се задържат на гребена на вълната и в действителност да намерят непрекъснато място на европейската политическа сцена, то би трябвало да загърбят егото си и да не се вършат на толкоз огромни " демократи ", че да могат да одобряват десните, а в същото време да са прекомерно тесногръди, с цел да протегнат ръка към " своите ".
Добрата вест е, че тези леви държавни управления идват след огромно отчаяние от управлявалите десни партии. Септември, октомври и ноември са цялостни с такива образци. Швеция, Норвегия имат обичаи да бъдат социалдемократически и от тази година още веднъж са такива. В първата страна Магдалена Андерсон се обрисува да стане и първата жена министър председател. Във втората Йонас Гар Стьоре от лейбъристката партия идва на власт след консерваторката Ерна Солберг. Безспорно изненадата пристигна от Германия, където въпреки още да не е формиран кабинет, левите за пръв път от 16 години, записаха победа на извършените в края на септември избори. В Италия на локалния избор по-големите градове бяха извоювани от демократите, които са " левите " на Ботуша. Испанският министър председател Педро Санчес задържа властта, въпреки сметките му да излязоха малко криви след изключителните избори, когато изгуби няколко депутатски места. Сега е изправен пред предизвикването да задържи обединението и да не допусне разпада й заради властовите упоритости на по-малките сътрудници. Случаят с Португалия е доста забавен. Когато преди години цяла Европа беше ръководена от десни държавни управления, португалците сформираха ляво. Сякаш те зададоха звук за смяна. Социалистите съумяха да се договорят с комунистите и застанаха отпред на страната. Вероятно затова тя остана малко в изолираност, само че на хората това не им пречеше. За тях по-важното беше, че са свалили социалдемократите (там социалдемократите спадат към десния политически спектър; те самите се дефинират като " център-дясно " ). На идващите избори още веднъж избраха по-социалното държавно управление. Затова, получената предходната седмица вест, че кабинетът подава оставка пристигна като гръм от ясно небе. Причината бе, че главните съдружни сътрудници не реализираха единодушие по основни въпроси, като бюджета за 2022 година Компартията и Левият блок желаят промени в опазването на здравето, по-високи пенсии и по-голямо нарастване на минималната работна заплата.
Какво ще последва? За да дадем отговор на този въпрос, се срещнахме с португалец, който от години живее в България, само че не пропуща да гласоподава на нито едни избори в родината си. " Хората към момента са изплашени от последното държавно управление на социалдемократите (2011-2015 година бел.а.): имаше доста репресии, орязване на обществени привилегии. Социалистите, въпреки това, вършат тъкмо противоположното и дават повече придобивки, само че казусът при тях са по-високите налози. Въпреки това, те са по-добрият избор, " по-малкото зло ", както бихте споделили вие българите. Основната причина да подадат оставка е, с цел да имат болшинство в идващия парламент. Очертава се изборите да бъдат на 29 януари. До тогава могат да се случат доста неща ", разяснява за ДУМА Педро Антонио Лопеш Герейро.
Парадоксалното в тази ситуация е, че в Източна Европа хората избират да дадат гласа си за десни, даже постоянно и крайнодесни партии. Според политологията в бедните страни е особено да се избират леви държавни управления поради сериозните обществени проблеми. Практиката обаче демонстрира, че науката бърка. Румъния е разбъркан образец. Въпреки че предходните парламентарни избори социалдемократите, които са леви, за разлика от португалските, президентът не им връчи мандата, а го даде на десните. В резултат те не съумяха да го изкарат до края, а президентът продължава да отхвърля да се довери на левите. А какво се случва в тези страни, " небогати и неразвити ", само че с десни държавни управления? Бедните стават още по-бедни, богатите още по-богати, а междинната класа изчезва.
Най-логично би било главният зложелател на левите партии да са десните. Но образците от историята ни учат на тъкмо противоположното. Най-големият съперник на алените са си самите те. Дали поради битка за " авторски права " на концепциите, злоба по нюансите на цвета или неутолимата жадност за власт им пречат по пътя към триумфа? Често водачите им са по-склонни да създадат взаимни отстъпки и да ръководят с десните, в сравнение с с някой по-умерен или по-радикален ляв.
За да не разочароват гласоподавателите си, които се надяват на по-социални политики, министър председателят Педро Санчес и водачът на крайнолевия му съдружен сътрудник Пабло Иглесиас загърбиха разликите си
Снимка БГНЕС
Примери за това имаме, както от по-далечното по този начин и от по-близкото минало. В Испания доста показателни бяха предходните постоянни парламентарни избори. Като първа политическа мощ излязоха социалистите, следвани от крайнолевите на Пабло Иглесиас, а десните се сринаха. Тогава първите двама Санчес и Иглесиас не съумяха да се спогодят, всеки дърпаше пая към себе си и взеха решение да отидат на предварителни избори, с настройката, че всеки един от тях ще вземе повече гласове. Макар още веднъж да завоюваха, новият-стар министър председател имаше няколко депутати по-малко, а " индивидът от народа " беше класиран на трето място. Чак тогава си дадоха сметка, че би трябвало да създадат взаимни отстъпки, в случай че желаят да ръководят, тъй като гласоподавателите към този момент ги бяха санкционирали.
Десните пък започнаха да набират скорост още веднъж. Във Франция някогашен чиновник на президента Франсоа Оланд беше споделил: " По-добре да изгубим изборите, в сравнение с да се явим дружно с комунистите " и резултатът беше... пагубен. Най-лошото показване на социалистите на избори.
Основният извод, който би трябвало да си създадем е следният: разделяне има както при десните партии, по този начин и при левите. Но първите съумяват да загърбят разликите си и да се обединят в основни моменти. До каква степен го вършат в " името на народа " и до каква за персонална полза, е различен въпрос. Важното е, че го вършат. А левите, тъкмо противоположното: гледат да си забият нож в гърба.
От друга страна, левите би трябвало да се обособят като такива, а не да се споделят по един метод, чието име допуска дясна политика и противоположното - да имат ляво наименование, а да са десни. Визирам случая с италианските демократи и португалските социалдемократи. Към тях можем да прибавим и унгарския водач Виктор Орбан, чиято крайнодясна партия предлага едни от най-социалните политики в региона на майчинството, пенсионната политика в Европа. Там, с концепцията да го смъкват от власт, социалистите са подготвени да се обединят с крайнодесните от " Йобик ". Защото елементарният човек и освен той, не може да си показа какви общи полезности могат да имат две изцяло противоположни обединения, в сравнение с тези, с общи корени и цветови набор.
Ако желаят левите да се задържат на гребена на вълната и в действителност да намерят непрекъснато място на европейската политическа сцена, то би трябвало да загърбят егото си и да не се вършат на толкоз огромни " демократи ", че да могат да одобряват десните, а в същото време да са прекомерно тесногръди, с цел да протегнат ръка към " своите ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ