През 2021 г. два романа, създадени далеч от България, изследваха

...
През 2021 г. два романа, създадени далеч от България, изследваха
Коментари Харесай

Какво иска да каже авторката

През 2021 година два романа, основани надалеч от България, изследваха по друг метод емигрантски тематики, близкото ни минало и сегашното, сложиха на напред във времето постоянно неразказания женски взор към избрани събития и трендове в българското общество - " По релсите " на Невена Митрополитска, която живее в Канада и " Направени от виновност ", дебют на Йоанна Елми, която сега е в Съединени американски щати.

В началото на 2022 Наталия Делева ще издаде романа Arrival, история за възобновяване и търсенето на ново начало след претърпяно домашно принуждение. Той ще излезе първо във Англия, където Делева живее от близо две десетилетия, до момента в който предходната й книга, " Невидими ", сполучливо пътува по света с преводите си.

Освен нови романи и трите имат журналистически опит, който оказва помощ да проучват действителността.
" По релсите " на Невена Митрополитска
Невена усеща писането и четенето като предопределение още от дете през 70-те години, само че минава доста време, до момента в който изцяло се отдаде на литературата. Тя стартира интензивно да написа на български, когато към този момент е прекарала доста време в Канада. Дебютира през 2015 година с романа " Анна и планината " и от този момент се построява като писателка с безшумно, само че последователно все по-важно наличие. Следва " Дарът " (2019), история за две софийски фамилии с разнообразни благоприятни условия, които посещават клиника за инвитро процедури в желанието си да имат дете.
Реклама
" По релсите " е третият й разказ, предизвикан от фамилната история на нейна другарка от детство, която е от еврейски генезис. Романът стартира с посвещение на татко й, Маир Мешулам, който със брачната половинка си Дора също мигрира към Канада. Приятелството, родено в България, продължава в Канада, а малко преди да почине, Маир споделя на Митрополитска разнообразни елементи за живота си, маркиран от заплахата от депортиране по време на Втората международна война. " В романа има доста персонални усеща, само че не и прототипи ", отбелязва Невена, която в сюжета прескача сред сегашното и политическите събития сред 1943 и 1944 година, обединени от живота на основната героиня Ребека.

Действието се развива в Кюстендил и по-точно в " бедняшката махала " " Катранлия ", която съвсем век по-късно е към момента безпаричен квартал на града, с най-вече ромско население. От първите страници вършат усещане елементи и термини, свързани с еврейската просвета и обичаи. В хода на основаването на книгите тя гледа доста документални филми, непокътнати изявленията, значим източник на информация са и спомените на " вуйна Дора и чичо Мирчо ".

В един миг от " По релсите ", Митрополитска написа: " Това възприятие - да се усещаш освен като част от света, а като свързващата му съставна част, и да схванеш, че той може и без теб. Да повярваш, че в случай че изчезнеш, дупката след теб ще се запълни и животът ще си продължи постарому. " Може да се обзаложим, че това възприятие й е добре познато.

След детските фантазии да стане писателка Невена е въодушевена от духа на 80-те години, когато задгранични неразрешени романи си проправят път към българските читатели, а цензурирани книги на локални създатели също излизат от чекмеджетата. Завършва съветска лингвистика, след това специализира и в британския. Журналист е във вестник " Континент ", който съществува сред 1992 и 1999 година " Станах рано майка, станах и рано самотна майка. Нямаше по какъв начин да отделя време за писане, не разреших си го. Започнах да оставам жив. "
Реклама
Заминава за Канада през 2002 година Започва, както тя се показва, " вярното държание за един преселник ". Завършва магистратура по библиотекознание и осведомителни науки. През последните няколко години тя развива българската библиотека на Монреал. " Мъжете се интересуват най-вече от трилъри, по-възрастните дами от любовни истории, само че хората на междинна възраст са като цяло любопитни към актуалната българска литература. " За Невена благосъстоянието на преводни заглавия на български е изключително значимо, защото северноамериканското книгоиздаване е съвсем напълно фокусирано върху англоезични създатели - в случай че желае да прочете нещо от друга просвета, българският в действителност се оказва езикът, който би я свързал с създателя, за който не би схванала в Монреал. " Забелязвам и че спрямо 90-те години качеството на книгоиздаването в България доста се е подобрило. "

Писането на български за нея значи и непрестанен жив интерес към метода, по който езикът се развива. " Имам доста съседи българи тук, значително съм потопена в общността, само че това е езиково консервирана среда. " Обича да " слухти ", когато минава около младежи, когато е в България (почти всяка година), забавно й е да следи фейсбук групи, конгреси, а желанието й да опознае актуалната атмосфера на страната стига до особена всеотдайност - интензивно гледане на български сериали. " Дистанцията през днешния ден напълно се топи. Понякога имам възприятието, че си пребивавам в България. "
Йоанна Елми " Направени от виновност " на Йоанна Елми
26-годишната Йоанна Елми направи дебют с романа " Направени от виновност ", който превключва сред тематики като травматичните детски мемоари, студентските бригади в Съединени американски щати, обърканата историческа памет към тоталитаризма, безкрайния политически преход в България и по какъв начин той косвено въздейства и на фамилните връзки, търсенето на друг живот другаде. И макар че това звучи като много материал за дебютен разказ, то Елми се оправя с тази тежест.

Книгата е написана сред пролетта на 2019 година и началото на 2021 година, до момента в който Елми приключва англицистика и интернационалните връзки в Париж, продължава с магистратура по обществени науки в Амстердамския университет, а сега живее в щата Делауеър, Съединени американски щати. " Щатите ме направиха една концепция по-голям оптимист, Франция ми даде доста откъм обучение освен като познания, само че и отношение към знанието, също и образование. Не знам дали прекарах задоволително време в Амстердам, само че ми хареса решението им да бъдат щастливи в климат, който подготвя към потиснатост. Харесва ми и по какъв начин трите страни се оправят с историята си - и трите имат тежко колониално завещание, което се пробват да осъзнават и изговарят съответно, в случай че не броим нормалните за всяко място крайности ", споделя Йоанна Елми, която измежду създателите на онлайн седмичника " Тоест ", а огромна част от журналистическата й работа е отдадена на коронавирус рецесията, безредните опити за справяне с нея в България и ориста на подправените вести у нас.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Право 2 Енергетика 3 Банки и финанси 1 Енергетика 2 Право 3 Технологии 1 Право 2 Банки и финанси 3 Туризъм Реклама
В процеса на основаването на " Направени от виновност " сутрините постоянно са единственото свободно време, в което тя може изцяло да се концентрира върху ръкописа. " Успоредно завършвах двойната си компетентност в Париж и през последната година прекарвах по към 40 часа седмично в университета плюс работата, след това пък незабавно започнах магистратура, и то в разгара на пандемията. "

Понякога седмици наред тя се усеща блокирала, а през май предходната година пренаписва огромна част от романа. Това е резултат от неналичието на прочувственост към думите, които се губят в редактирането и започването изначало. Така отпадат над 100 страници. " От работата в " Тоест " съм привикнала на доста детайлна и безмилостна редакция. Тези привички ми помогнаха да се връщам още веднъж и още веднъж към текста, до момента в който не съм най-малко малко удовлетворена. " За финалната версия оказва помощ и Георги Господинов в качеството си на редактор.

В " Направени от виновност " Елми ловко предава бързите метаморфози, които настъпват в хода на акомодацията и сливането в обществото: " България, Франция, Италия - тези имена от ден на ден стават абстракции и стартирам да мисля за тях като американците, някаква безформена Европа, някъде там оттатък океана, където хората са други. " Тръмп интервалът на Америка също е обиден, както и за какво страната наподобява все по-консервативна макар демократичните правила и мултикултурността. Героинята, Яна в по-ранния си живот, Джейн в по-късния, вижда патриотичните американци като "...защитени, надалеч от кухните на заведенията за хранене, където не се приказва на британски, от натъпканите с чистачи и градинари бусове, тъкмо като този, в който се возя сега; изобщо от всички места, където са другите, където агонизира американската фантазия ".

Наскоро Йоанна разгласи, че приходите от декемврийските продажби на романа ще бъдат дарени на Българския фонд на дамите, жест , който идва на фона на задълбочаващите се проблеми с домашното принуждение в страната и вълната от демонстрации в отбрана на правата на дамите по-рано тази есен. Подобно обвързване с идея е необичайност за литературната ни сцена, само че тя го дефинира като собствен дълг. " Трябва да даваме, когато имаме. За мен е дълг да работя и да имам позиция, когато мога, даже от време на време да ми коства или даже да ме е боязън. А във времена на прекомерно говорене и виртуален живот от ден на ден ми харесват плътните, живи жестове. "
Бюлетин Капитал: Light
Всяка събота заран: просвета, изкуство, свободно време.
Вашият email Записване
Реклама
Ако за някои географската раздалеченост е мотив за съвсем лечебна отдалеченост от новините в България, какво предизвика Елми да е толкоз ангажирана със събитията тук, вместо да им обръща тил? " Кара ме това, че одобрявам всичко персонално. " Имало е опити да се разграничи, най-много тъй като непрекъснатото следене на това, което се случва тук, е изтощително. Стига до извода, че прекомерната сензитивност към света има своята роля в живота й,.тя стои в основата на писането.

Тя написа на български от вкъщи си в Съединени американски щати. ` " тарая се физически да не се отстранявам прекомерно дълго, да се връщам освен в София, само че и да обикалям провинцията, да си приказвам с всевъзможни хора. Родена съм в България и това не може да се промени единствено тъй като имам апетит за свят. " Определя това като подправена алтернатива и желае да живее в мир и с родното, и с непознатото в себе си. " В последна сметка те са едно цяло, нуждая се от всичките му съставни елементи. "

А по какъв начин това придвижване в пространството й въздейства и като четец? За нея то държи егото под надзор, тренира и тества емпатията. " Виждаш какъв брой доста човешки и литературни макро- и микровселени има, в които евентуално няма да проникнеш, даже в случай че си огромно име. "

В момента работи по текст, който клати сред българския и британския. " С месеци не можех да избера, все почвах на единия език, продължавах на другия, дописвах и превеждах. " Накрая си споделя, че може би има междинен път, и дефинира езика като механически инструмент - би желала да е повече фокусирана върху смисъла, вместо да се изтезавам с по-фините чаркове и механизми в езика. " Така че, в случай че му е писано да съществува на нещото, евентуално ще се появи и на двата езика, което в действителност ми пасва за момента. А може и в никакъв случай да не се появи, подобен е занаятът. Мога единствено да се надявам да не се намесят други езици. "
Наталия Делева Arrival на Наталия Делева
Наталия Делева си спомня една мисъл на Зейди Смит, която разделя писателите на два типа - микромениджъри и макропланьори. Първите нямат съответна концепция и проект за книгата, когато стартират да я пишат, оставят се на историята да ги води. " Аз съм от втория вид, споделя Наталия. Не стартирам да пиша без ясната потребност от съществуването на текста, без концепция за структурата, стила, героите или без да знам по какъв начин ще приключи. "

Това до известна степен е и завещание от работата й в медиите. " Първоначалното следствие по тематиката, човъркането в детайлите, погледът от разнообразни гледни точки, тези неща евентуално са ми останали от публицистиката ", споделя Делева, която е родена в Сливен през 1978 година, а в края на 90-те години работи в " Дарик радио ", вестниците " Демокрация " и " Монитор ". От 2004 година живее в Лондон, където става експерт в цифровия маркетинг.

През 2018 година излезе дебютният й разказ " Невидими ", който единствено в 157 страници сплотява доста гласове и тежки истории. В него Делева споделя за децата, лишени от наставнически грижи, само че и лишени от вниманието на една цяла система, която ги прави изолирани и маргинализирани. По време на излизането " Невидими " е избрана от Марин Бодаков като " сложна, неприятна, значима, в действителност значима книга ", а в един коментар в Good Reads като разказ, който визира " настояща и мъчителна тематика, на която се обръща внимание единствено по Коледа и при трагичен случай ". Впоследствие е преведена на британски от Изидора Анжел (след американското издание от 2021 се чака и английско през 2022 г.), на немски от Елвира Борман и на полски от Ханна Карпинска. " Полските читатели усещат тематиките в книгата като доста по-близки, съумяват да вникнат по-дълбоко и да ги одобряват за свои. Американските читатели подхождат с любознание към тематиката и правят оценка иновативността на писането, стила, ритъма. За тях самият факт, че четат български създател, е невероятен. "

Наталия Делева към този момент е подготвена с втория си разказ. Arrival излиза първо на британски през февруари, макар че тя го стартира на български преди към две години. " Най-напред се появиха истории, които се случват в България, и да пиша за тях на родния език беше естествено. " Тогава се образува историята на основната героиня, която напуща осъществявания с контузии живот в България и емигрира във Англия. Постепенно, в синхрон със събитията, текстът все по-често завива към британския. " Когато пишеш, живееш с героите си; те стават част от теб - дейностите им, изборите, които вършат, езика, с който се показват. "

Тя дефинира тази динамичност като доста персонална, защото самата е прекарала една част от живота си в България и друга в Лондон. Писателката и героинята споделят още мисли и паники. " Майчинството и персоналният избор да бъдеш майка, против който застават публичните упования към всяка една жена, е нещо, за което мисля през последните години тук, в Англия. Изборът да пиша по тази тематика на британски беше натурален. "

Делева съпоставя българската и британската част на романа като две деца, които сякаш са другари, само че всяко упорства за своето. " Оттук нататък задачата ми беше да ги " сдобря ", да намеря компромис. " Така се появяват две версии на романа, едната на български, а другата на британски. Предложението от The Indigo Press за обява прави британската версия тази, която излиза на напред във времето.

Според Делева е тъпо, че тематиката за домашното принуждение намира повече отклик в България едвам през последните няколко години, защото това не е проблем от през вчерашния ден. " Сега се дава повече публичност, най-сетне се търси отговорност, упорства се за промени и това е извънредно значимо. "

Не дефинира книгата си като тип активизъм или като директна реакция на избрани събития. " Не съм почитател на писането на текстове по тематики, които са " на мода " или които четем в новините, в противен случай. Интересувам се от нещата, за които не се написа и приказва задоволително . " Тя разказва Arrival не просто и освен като книга за домашното принуждение над дами, само че и отдаден на следствията върху децата в тези фамилии, по какъв начин те порастват и какво се случва с тях, каква е връзката им със света, с другите хора, по какъв начин претърпяното принуждение се отразява на изборите, които вършат - в това число и върху амбивалентното им отношение към това дали да станат родители. Според Делева за тези тематики се приказва доста малко, децата оставам невидимите жертви на този проблем и отсъстват от медийния роман. " Въпреки тематиките за насилието и културната еднаквост Arrival е и разказ за любовта и за силата ни да променяме хода на събитията, за бягства и пристигания на разнообразни равнища. "

Докато написа новия разказ, тя се среща с работата на организации в Англия, които оказват помощ на дами и деца, потърпевши от фамилно принуждение, а въпреки това, работят с насилниците в фамилията, които постоянно също имат потребност от психическа поддръжка.

" Струва ми се, че липсва осъзнаването, че този проблем може да засегне всеки. Под публикациите за следващото принуждение на жена мненията, които могат да се прочетат, са главно в две направления: " тя е отговорна, че не си е тръгнала в точния момент ", и " единствено на необразованите или неинтелигентни дами може да им се случи ". И двете изказвания са безусловно неправилни. "

Прави й усещане, че просветителните акции в България са постоянно фокусирани върху това по какъв начин се разпознава насилието. Нещо, което тя дефинира като незадоволително, защото това не оказва помощ на всички наранени групи хора, от деца до дами във финансова невъзможност, постоянно без обществена или институционална поддръжка. " Не може да се чака от жертвите на принуждение да спрат насилието в обществото и отговорността да падне върху тях. Нужно е вниманието да се обърне към мъжете и момчетата, да се изяснява и в фамилията, и в учебно заведение кое държание е обикновено и кое не е, с цел да не се стига до обстановки на фамилно принуждение. "

Делева интензивно следи какво се случва в българската литература, и то не от някаква прочувственост. Казва, че всяка година попада на нещо скъпо. Впечатляват я създатели като Йорданка Белева, Рене Карабаш ( " прелестна, друга, дръзка - такова писане ми дава вяра, че българската литература не се спъва по паветата на историята си, не се крие по ъглите, а е смела и си коства да се познава " ), Георги Господинов, Лили Йовнова. Това не я прави безкритична: " Това, което ме смущава в литературния дискурс през днешния ден, е непрестанното съревнование. Литературата съществува, с цел да обогатява, да предлага гледни точки и да задоволява разнообразни читателски усети. Не е съревнование. "

Вижда като остаряло мислене и класифицирането на българските създатели по възраст вместо по това на какъв стадий от писателската си кариера се намират. " За една жена, която работи и гледа деца, писателската кариера не всеки път стартира на 20, само че в случай че разгласява първата си книга на 36, да речем, изпуснала е половината състезания и уъркшопи, които са оповестени особено за млади писатели до 35. Вместо да се основават благоприятни условия, се постановат изкуствени бариери. "
" По релсите " на Невена Митрополитска, " Направени от виновност " на Йоанна Елми и " Невидими " на Наталия Делева се намират в книжарниците (изд. " Жанет 45 " ). Arrival на Делева ще излезе на англоезичния пазар, оповестена от английското издателство The Indigo Press. Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Светослав Тодоров
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР