Северозападна България с най-много старци
През 2021 година делът на популацията над 65 година в цялата страна е 23,5% от общото. Общините с по-нисък дял са 65 на брой, като измежду тях попадат огромни градове като Столична община (19,6%), Пловдив (20,2%), Варна (20,3%) и Бургас (21,1%). Още 173 общини попадат в диапазона сред 20 и 30% дял на възрастното население към общото. Това сочат данни на Института за пазарна стопанска система.
Очаквано, има и общини със доста по-висок дял на възрастното население. Докато общините с минимум хора над 65 година имат дялове не доста под междинното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) – са много над междинния.
Общините с най-дълбоко застаряване са ситуирани в Северозападна България, изключително по границата със Сърбия, само че също по този начин и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от тези региони са с ниска степен на икономическо развиване и можем да твърдим, че част от застаряването е разследване от миграционните процеси и напускането на младежите към огромните градове и отвън страната.
За десетте години от последното броене делът на хората над 65 година в страната е повишен с тъкмо 5 процентни пункта (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е съвсем всеобщ, като единствено в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол (-3,1 прочие п.), Якимово и Братя Даскалови (-2,5 прочие п.) и Ружинци (-2,3 прочие п.).
Общините, в които делът на възрастните се е нараснал най-вече, са Неделино (13,9 прочие п.), Баните (12,6 прочие п.) и Джебел (11,9%). (Най-високият резултат по този индикатор е на община Сърница, само че това се дължи на обстоятелството, че през 2011 година тя към момента няма статута на община, т.е. цената на изменението тук е просто делът на популацията над 65 година Това изкривява и резултатите за община Велинград, от която Сърница е била част през 2011 г.)
Приблизително половината от общините (общо 124) бележат нарастване на възрастното население, по-високо от междинното за страната, а по-бързи процеси на застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на обстоятелството, че мощно застарелите райони на север и на запад към този момент са с висок дял на възрастното население още през 2011 г.
Очаквано, има и общини със доста по-висок дял на възрастното население. Докато общините с минимум хора над 65 година имат дялове не доста под междинното – Гърмен (14%), Сърница (15,7%) и Козлодуй (16,4%), то резултатите при най-застарелите общини – Бойница (55,4%), Невестино (52,7%), Грамада (51,2%) и Макреш (49,8%) – са много над междинния.
Общините с най-дълбоко застаряване са ситуирани в Северозападна България, изключително по границата със Сърбия, само че също по този начин и по Дунав, в Средногорието и Родопите. Повечето от тези региони са с ниска степен на икономическо развиване и можем да твърдим, че част от застаряването е разследване от миграционните процеси и напускането на младежите към огромните градове и отвън страната.
За десетте години от последното броене делът на хората над 65 година в страната е повишен с тъкмо 5 процентни пункта (от 18,5% до 23,5%). Процесът на застаряване е съвсем всеобщ, като единствено в 22 общини делът на възрастните е намалял. Най-голямо е понижението в общините Криводол (-3,1 прочие п.), Якимово и Братя Даскалови (-2,5 прочие п.) и Ружинци (-2,3 прочие п.).
Общините, в които делът на възрастните се е нараснал най-вече, са Неделино (13,9 прочие п.), Баните (12,6 прочие п.) и Джебел (11,9%). (Най-високият резултат по този индикатор е на община Сърница, само че това се дължи на обстоятелството, че през 2011 година тя към момента няма статута на община, т.е. цената на изменението тук е просто делът на популацията над 65 година Това изкривява и резултатите за община Велинград, от която Сърница е била част през 2011 г.)
Приблизително половината от общините (общо 124) бележат нарастване на възрастното население, по-високо от междинното за страната, а по-бързи процеси на застаряване има в Южна и Източна България. Това в известна степен се дължи на обстоятелството, че мощно застарелите райони на север и на запад към този момент са с висок дял на възрастното население още през 2011 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ