През 2020 година ЕС ще се смали, а политиката му

През 2020 година Европейски Съюз ще се смали, а политиката му ще се втвърди. Британците ще могат дефинитивно да се сбогуват, което няма да остане без последствия за разпределението на силите вътре в общността, написа "Ди Велт ".
Очертава се постепенно прощаване и с германско-френската ос, считана за център на властта в Европейски Съюз, и завръщане към историческия прототип на общността. Това включва и образуването на блок от страни от Централна и Източна Европа – този на страните от Вишеградската четворка и някои други страни от същия район, които все по-тясно се обвързват с Унгария, Полша, Чехия и Словакия.
Германия би трябвало да си отговори на въпроса къде е нейното място в Европа. От това нейно решение зависи също по този начин какъв ще бъде Европейски Съюз отсега нататък. Често немските политици се държат по този начин, като че ли Германия не е център на властта на Стария континент. Другите страни обаче са доста наясно с това. И това е една от аргументите британците да напущат общността: те усещат немското предимство в единния блок и не желаят да се обвързват с сходна конструкция.
2019-а беше година на съществени търкания сред Париж и Берлин: тя сложи началото на борбата за превъзходство в един нов, по-континентален Европейски Съюз. Също и французите усещат, че политически Германия може да стартира да господства континента още по-силно, след като и да било след края на Втората международна война. И те се пробват да попречат на това с предписания, които познаваме още от времето на Де Гол, Митеран и други предходни френски президенти, чиято цел е да обвържат Германия в такива структури, които ще ѝ лишават едноличната самодейност, и в които Франция ще заеме колкото се може повече основни позиции. Такава стъпка беше да вземем за пример апелът на президента Макрон за основаване на общоевропейска войска. Франция – единствената нуклеарна мощ в Западна Европа и единствената страна с ясна воля за военни интервенции в чужбина, би имала водеща роля в такава една войска.
В същото време Германия е изправена пред една нова, остаряла действителност на изток от себе си: страните от Централна и Източна Европа се преоткриват като съдружници – както е било и по време на Хабсбургската империя. Централното събитие през последните няколко години беше не размяната на удари с Берлин по тематики като миграцията, правовата страна и европейската интеграция, а желанието на източноевропейците Германия да ги признае за стратегически сътрудници. И дружно с тях да се върне към главните правила на една по-реалистична и по-прагматична политика на ползи и въздействие, вместо да ги поучава морално. Тези страни в този момент се оферират на Германия, с цел да ѝ оказват помощ да разшири властта си в Европа, в случай че обаче тя им предложи нещо в подмяна.
Още от 2014/15 година вишеградските страни работят подмолно в тази посока, а в последно време зачестяват признаците, че в Берлин наподобява стартират да обмислят такава опция. Външният министър Хайко Мас продължава с моралните поуки, само че зад тази фасада се крие блян към трезва "нова източна политика ". И той се обръща към страните от Вишеградската група. Също и либералите внесоха в Бундестага тази есен сходно искане – за институционализирано, стратегическо съдействие с тези страни. И в случай че тяхното искане няма доста изгледи за триумф, защото либералите въпреки всичко са в съпротива, редица политици от партиите в ръководещата коалиция алармират, че това е безусловно належащо, и дават поръчка да придвижат въпроса напред в съответните парламентарни комисии.
След като Англия напусне Европейски Съюз, Германия би трябвало да се обърне към Централна и Източна Европа – като контраст на Франция, само че също и с цел да обвърже по-тясно вишеградските страни и да държи на отдалеченост десните придвижвания в Италия и Франция. Най-голямото затруднение по този път обаче е дело на самата Германия: дебатът за правовата държавност и наказателните процедури на Европейски Съюз по смисъла на член седми от европейските контракти против Полша и Унгария. Как се приключват сходни наказателни процедури? Никой не знае. А никой не се осмелява да елементарни на "грешниците " – от боязън да не стане цел за нападки. Но е ясно, че и санкции няма да има, тъй като за налагането им се изисква цялостно единогласие.
Решението може да се окаже замисленият от новата Европейска комисия нов механизъм за надзор на правовата държавност, който ще важи за всички страни-членки. Това би бил късмет въпросните наказателни процедури да бъдат трансферирани към новия механизъм за надзор. А там ще би трябвало да се пипа доста по-внимателно, тъй като какво можем да кажем да вземем за пример за мощно политизирания френски Конституционен съд и неговата самостоятелност, за традициите на корупционно подмолно политическо договаряне в Австрия или да речем за прекомерно съмнителните практики за разпределение на европейските пари в Гърция? Списъкът е дълъг.
2020 може да маркира раждането на един континентален Европейски съюз, чиято политика в доста по-голяма степен да носи белезите на прагматизма, в сравнение с библейската "Проповед на планината ".