През 2020 година държавите членки на ЕС са похарчили около

През 2020 година страните членки на Европейски Съюз са похарчили към 311 милиарда евро за научноизследователска и развойна активност (НИРД). Резултатът бележи спад от 1 милиард евро спрямо 2019 година (312 милиарда евро). Интензивността на НИРД, т.е. разноските за НИРД като % от Брутният вътрешен продукт, е 2,3 % за предходната година спрямо 2,2 % през 2019 година, регистрира Евростат, представен от Българска телеграфна агенция. Това леко нарастване обаче се дължи на намаляването на Брутният вътрешен продукт вследствие на пандемията от Ковид-19, прецизира статистическата работа и напомня, че 10 години по-рано (2010 г.) индикаторът е бил 2 %. Научноизследователската и развойна активност е главен мотор на нововъведенията, а разноските и интензивността на НИРД са два от основните индикатори, употребявани за наблюдаване на ресурсите, отдадени на науката и технологиите в международен мащаб, означават европейските статистици. Секторът на бизнес предприятията продължава да бъде главният, в който се вършат разноските за научноизследователска и развойна активност, с 66 на 100 от общия размер на НИРД, изплатени през 2020 година. Следват висшето обучение (22 на сто), държавният бранш (12 на сто) и частният неправителствен бранш (1 на сто). Данните може да не възлизат навръх 100 % заради закръгляване, прецизира Евростат. През 2020 година най-висока активност на НИРД е записана в Белгия и Швеция (по 3,5 на 100 от БВП), следвани от Австрия (3,2 на сто) и Германия (3,1 на сто). В противоположния завършек на скалата шест страни регистрират под 1 % от Брутният вътрешен продукт: Румъния (0,5 на сто), Малта и Латвия (по 0,7 на сто), Кипър, България и Словакия (по 0,9 на сто).