Евроатлантическите напъни в България... Волът рие и на гърба си хвърля...
През 2020 година Вашингтон и Брюксел използваха националния яд против проатлантическото и русофобско държавно управление на Б. Борисов и доста бързо подредиха негов аналог – още по-русофобски и правилен на метрополията...
Колиционното държавното управление на Кирил Петков пристигна с три съществени задания: България да стане главен плацдарм против Русия, България да вдигне ветото за договаряния за участие в Европейски Съюз на Република Северна Македония (РСМ) и да одобри Истамбулската спогодба.
Народът бе измамен с лозунга „ Промяна”, защото в действителност очакваше смяна. Но не си даде сметка, че (отново) става дума за замяна.
Усилията на „ Канадеца” да извърши поставените му задания, включително допускането в България на стеснен контингент на НАТО, присъединение на София към глобите против Русия, отхвърли да се заплаща за газ в рубли..., дружно с непрекъсните нападки против Руската федерация („ Русия е бензиностанция с ракети”)..., бързо го направиха зложелател на близо 80% от българите. Това изключително пролича на Трети март, когато бе замерян със снежни топки и обруган като „ Предател”...
Не можем да не споменем и незаконното изпращане на оръжие за Украйна, явната поддръжка на неонацисткия украински режим и приема на украински бежанци с отворени прегръдки – от което българите са мощно обезпокоени, защото виждат в него пълзяща нацификация и „ украинизация” на страната.
И не на последно място – бетонирането на България в „ газовата коалиция “ на страните сред Адриатическо, Балтийско и Черно море (Инициативата „ Три морета”), чиято съществена цел, с изключение на да се трансформира в „ хигиеничен кордон “, който да откъсне Русия от Европа, е дефинитивно да изтласка РФ от европейския енергиен пазар...
Но чашата преля след откровеното лобиране на Петков за събаряне на ветото за започването на договарянията за присъединение на РСМ към Европейски Съюз, което стана факт два дни след вота на съмнение към кабинета (на 24 юни).
След съвсем петчасовата полемика, от 228 дали своят вот народни представители в пленарната зала: " за " бяха 170, " срещу " - 37, a 21 депутати гласоподаваха " въздържал се " за проекторешението на " Демократична България " за приемане на така наречен френско предложение.
Този ход на събитията бе явен още при визитата на външния министър Теодора Генчовска на 23 и 24 март в Скопие. Тогава тя сама призна, че за повдигане на ветото се упражнява „ натистк” от страна на Брюксел.
Защо е този напън? За да е допустимо „ поглъщането” на Балканите от Европейски Съюз, по този начин, че да се пресече „ зловредното влияние” на Русия и Китай.
По този метод, Вашингтон, който има най-голямо въздействие в РСМ, се снабдява с опцията да упражнява напън върху всички граничещи с нея страни. Не инцидентно бе толкоз значимо присъединението й към НАТО, което бетонира американските позиции в района.
Напълно предстоящо, Петков упрекна Кремъл за неуспеха си („ Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова " ), - в цялостен унисон с българофобската публикация, излезла на 22 юни във Foreign Policy, чийто създател е мощно обезпокоен, че „ проруските националисти са покрай вземането на властта в София.” А това би било „ злополука за Запада” и ще разреши на Владимир Путин „ да разбие трансатлантическата взаимност...”.
В геополитически проект ужасът на създателя е състоятелен. Но отвеян към българската действителност, надали има причина за такива страхове на този стадий. Просто тъй като по-голямата част от българите, които отхвърлят сервилното държание на поредицата държавни управления и русофобската им политика, нямат посланичество в Народното събрание, като се изключи „ Възраждане”, само че тя има едвам 13 депутата.
Статията обаче не оставя подозрения кой стои зад кабинета на Петков, а преди него зад този на Борисов, зад свалянето на ветото за РСМ, зад проектите за подкопаване на българската еднаквост, държавност, национална сигурност и териториална целокупност. Стремежът е явен – превръщането на целият евроатлантически лагер в единна свръхдържава, ориентирана към борба с „ авторитарните” режими – преди всичко Русия и Китай... Уви, това единствено ускорява ненавистта на българския народ към евроатлантическите му „ партньори”, в интерес на благосклонностите му към Русия.
Ще напомня, че след разпада на СССРедна от главните цели на САЩбе да раздроби така наречен Западни Балкани, с цел да са елементарно управляеми.Съществуването на РСМ като самостояелна страна улеснява тази тактика. Но има нещо по-важно: Албания – острието против православието (спомнете си думите на Бжежински, че след комунизма най-големият зложелател на „ западната народна власт “ е православието), ориентирано против Сърбия, а в вероятност и против Русия и въздействието й в района.
Докато са лоялни на Вашингтон, Департаментът ще спомага на албанците за повече права в РСМ. Но защото Брюксел е взаимен с Вашингтон по албанския въпрос, това усилва запасите на македонците към Европейски Съюз.
Освен всичко, македонското общество е консервативно и патриархално и натрапването на европейските „ ценности” по-скоро ще провокира противоположен резултат – в търсене на по-консервативни модели на развиване...
Що се отнася до България, не виждам излаз от политическата рецесия в близко бъдеще. Основен основател на вота на съмнение към Петков беше Б. Борисов, който явно е обезпокоен от повишаването на антинатовските и антиевропейски настроения, които заплашват проатлантическата върхушка. За това, мисля си, е този „ изпреварващ ход” - да се предотврати появяването на " путински " политически сили, способни да трансформират геополитическия вектор на България. Но даже и хипотетично да се допусна появяването на държавно управление, което отстоява българския народен интерес, то ще бъде подложено на мощен напън, до момента в който умиращият хегемон не затъне надълбоко във вътрешнополитическите си несъгласия. Което ще значи и завършек на Европейски Съюз в настоящия му тип.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Колиционното държавното управление на Кирил Петков пристигна с три съществени задания: България да стане главен плацдарм против Русия, България да вдигне ветото за договаряния за участие в Европейски Съюз на Република Северна Македония (РСМ) и да одобри Истамбулската спогодба.
Народът бе измамен с лозунга „ Промяна”, защото в действителност очакваше смяна. Но не си даде сметка, че (отново) става дума за замяна.
Усилията на „ Канадеца” да извърши поставените му задания, включително допускането в България на стеснен контингент на НАТО, присъединение на София към глобите против Русия, отхвърли да се заплаща за газ в рубли..., дружно с непрекъсните нападки против Руската федерация („ Русия е бензиностанция с ракети”)..., бързо го направиха зложелател на близо 80% от българите. Това изключително пролича на Трети март, когато бе замерян със снежни топки и обруган като „ Предател”...
Не можем да не споменем и незаконното изпращане на оръжие за Украйна, явната поддръжка на неонацисткия украински режим и приема на украински бежанци с отворени прегръдки – от което българите са мощно обезпокоени, защото виждат в него пълзяща нацификация и „ украинизация” на страната.
И не на последно място – бетонирането на България в „ газовата коалиция “ на страните сред Адриатическо, Балтийско и Черно море (Инициативата „ Три морета”), чиято съществена цел, с изключение на да се трансформира в „ хигиеничен кордон “, който да откъсне Русия от Европа, е дефинитивно да изтласка РФ от европейския енергиен пазар...
Но чашата преля след откровеното лобиране на Петков за събаряне на ветото за започването на договарянията за присъединение на РСМ към Европейски Съюз, което стана факт два дни след вота на съмнение към кабинета (на 24 юни).
След съвсем петчасовата полемика, от 228 дали своят вот народни представители в пленарната зала: " за " бяха 170, " срещу " - 37, a 21 депутати гласоподаваха " въздържал се " за проекторешението на " Демократична България " за приемане на така наречен френско предложение.
Този ход на събитията бе явен още при визитата на външния министър Теодора Генчовска на 23 и 24 март в Скопие. Тогава тя сама призна, че за повдигане на ветото се упражнява „ натистк” от страна на Брюксел.
Защо е този напън? За да е допустимо „ поглъщането” на Балканите от Европейски Съюз, по този начин, че да се пресече „ зловредното влияние” на Русия и Китай.
По този метод, Вашингтон, който има най-голямо въздействие в РСМ, се снабдява с опцията да упражнява напън върху всички граничещи с нея страни. Не инцидентно бе толкоз значимо присъединението й към НАТО, което бетонира американските позиции в района.
Напълно предстоящо, Петков упрекна Кремъл за неуспеха си („ Борисов, Пеевски, Трифонов и Митрофанова " ), - в цялостен унисон с българофобската публикация, излезла на 22 юни във Foreign Policy, чийто създател е мощно обезпокоен, че „ проруските националисти са покрай вземането на властта в София.” А това би било „ злополука за Запада” и ще разреши на Владимир Путин „ да разбие трансатлантическата взаимност...”.
В геополитически проект ужасът на създателя е състоятелен. Но отвеян към българската действителност, надали има причина за такива страхове на този стадий. Просто тъй като по-голямата част от българите, които отхвърлят сервилното държание на поредицата държавни управления и русофобската им политика, нямат посланичество в Народното събрание, като се изключи „ Възраждане”, само че тя има едвам 13 депутата.
Статията обаче не оставя подозрения кой стои зад кабинета на Петков, а преди него зад този на Борисов, зад свалянето на ветото за РСМ, зад проектите за подкопаване на българската еднаквост, държавност, национална сигурност и териториална целокупност. Стремежът е явен – превръщането на целият евроатлантически лагер в единна свръхдържава, ориентирана към борба с „ авторитарните” режими – преди всичко Русия и Китай... Уви, това единствено ускорява ненавистта на българския народ към евроатлантическите му „ партньори”, в интерес на благосклонностите му към Русия.
Ще напомня, че след разпада на СССРедна от главните цели на САЩбе да раздроби така наречен Западни Балкани, с цел да са елементарно управляеми.Съществуването на РСМ като самостояелна страна улеснява тази тактика. Но има нещо по-важно: Албания – острието против православието (спомнете си думите на Бжежински, че след комунизма най-големият зложелател на „ западната народна власт “ е православието), ориентирано против Сърбия, а в вероятност и против Русия и въздействието й в района.
Докато са лоялни на Вашингтон, Департаментът ще спомага на албанците за повече права в РСМ. Но защото Брюксел е взаимен с Вашингтон по албанския въпрос, това усилва запасите на македонците към Европейски Съюз.
Освен всичко, македонското общество е консервативно и патриархално и натрапването на европейските „ ценности” по-скоро ще провокира противоположен резултат – в търсене на по-консервативни модели на развиване...
Що се отнася до България, не виждам излаз от политическата рецесия в близко бъдеще. Основен основател на вота на съмнение към Петков беше Б. Борисов, който явно е обезпокоен от повишаването на антинатовските и антиевропейски настроения, които заплашват проатлантическата върхушка. За това, мисля си, е този „ изпреварващ ход” - да се предотврати появяването на " путински " политически сили, способни да трансформират геополитическия вектор на България. Но даже и хипотетично да се допусна появяването на държавно управление, което отстоява българския народен интерес, то ще бъде подложено на мощен напън, до момента в който умиращият хегемон не затъне надълбоко във вътрешнополитическите си несъгласия. Което ще значи и завършек на Европейски Съюз в настоящия му тип.
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ