Изборна година в пет държави от Западните Балкани
През 2020 година ще има избори в пет страни от Западните Балкани - Хърватия, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, съобщи Българска телеграфна агенция.
Хърватия - Президентски
Вторият кръг на президентските избори в Хърватия ще бъде на 5 януари 2020 година От 11 претенденти на първия кръг на 22 декември 2019 година левоцентристкият претендент Зоран Миланович и досегашният президент Колинда Грабар-Китарович, десноцентристка кандидатка, завоюваха най-вече гласове и се класираха за втори кръг. Президент ще стане този, който получи повече гласове на балотажа.
Избирателната интензивност на първия кръг беше 51,2 %. За Зоран Миланович гласоподаваха 29,55 % от тях, а за Колинда Грабар-Китарович 26,65 %. Това са седмите по ред президентски избори в Хърватия от оповестяването на независимостта й. На тези постоянни избори се избира президент с мандат 5 години. Право на глас имат 3 860 000 гласоподаватели.
Хърватия - Парламентарни
В началото на есента в Хърватия ще има и постоянни парламентарни избори, на които ще се избират 151 депутати в 12 изборни единици. В десетте единици, на които е разграничена територията на страната, се избират по 14 депутати, а в единадесетата изборна единица /избирателите които нямат непрекъснат адрес в Хърватия, по този начин наречената диаспора/ се избират 3 депутати по пропорционалната система с преференциално гласоподаване. 12-та изборна единица са малцинствата, които избират 8 депутати.
Избирателните описи се актуализират преди самите избори, само че може да се допуска, че броят им ще бъде почти колкото на президентските избори.
Очаква се в конкуренцията за четиригодишен мандат в хърватския парламент основни играчи да бъдат Хърватска демократична общественост /ХДО/ като съществена десноцентристка партия и Социалдемократическата партия като най-влиятелна левоцентристка партия. Вдясно от ХДО се намира популистката партия Мост и е допустимо сливане на десни сили към Мирослав Шкоро, който се класира трети на първия кръг на президентските избори.
Северна Македония - Предсрочни парламентарни
В Северна Македония ще има предварителни парламентарни избори на 12 април. Това решение бе взето на среща на водачите на най-големите политически партии с президента на страната Стево Пендаровски два дни след среща на върха на Европейски Съюз през октомври 2019 година, на която не бе избрана дата за започване на договаряния със Северна Македония. По закон е планувано 100 дни преди изборите да се образува по този начин нареченото служебно държавно управление, което ще има задължението да приготви изборите. Премиерът на това държавно управление се предлага от ръководещата партия /СДСМ на премиера Зоран Заев/. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще има министри на вътрешните работи, на труда и обществената политика, както и трима заместник-министри с право на несъгласие на всички решения.
Черна гора - постоянни парламентарни
Редовните парламентарни избори в Черна гора би трябвало да се произведат през 2020 година, а първите неофициални прогнози приказват, че те могат да бъдат планувани през май. Част от черногорската съпротива по този начин и не призна резултатите от предходните избори на 16 октомври 2016 година поради, по техните думи, " ненормалната атмосфера ", основана с опит за прелом в деня на изборите. Оттогава Демократична Черна гора и УРА бойкотират работата на Народното събрание. Демократичен фронт, макар че не признава резултатите от изборите, след първичен протест се върна в Народното събрание в края на декември 2017 година
Заради неуточнените изборни описи няма точни данни какъв брой жители ще имат право на глас на изборите. На последните избори те бяха към 529 хиляди.
С цел връщане на доверието на жителите в изборната система и подготовката на идващите парламентарни избори през август 2019 година стартира работа парламентарна комисия за цялостна смяна на изборното законодателство, която би трябвало да приготви пакет закони. Въпреки че бойкотира работата на Народното събрание, Демократична Черна гора взе участие в работата на комисията, до момента в който Демократичен фронт, който взе участие в работата на Народното събрание, отхвърли да взе участие в работата на комисията. Никакво съглашение сред ръководещи и съпротива не беше реализирано и договарянията на процедура се провалиха. Не е ясно по кои изборни закони ще се проведат изборите и дали опозицията ще признае резултатите.
Партията, която през последните години имаше максимален брой депутати, е Демократичната партия на социалистите, следвана от политическия съюз Демократичен фронт и Демократична Черна гора.
Сърбия - Редовни парламентарни и локални
В Сърбия тази пролет би трябвало да има постоянни парламентарни избори, само че още не се знае кой месец. Президентът Александър Вучич, който насрочва изборите, загатна като вероятни дати 26 април и 3 май 2020 година Крайният легален период за парламентарните избори е 3 май.
През 2019 година опозицията стачкува с искане за основаване на условия за почтени избори. Бяха извършени серия диалози в границите на междупартийния разговор сред ръководещи и съпротива, в които се включиха и представители на Европейския парламент. След приключването на този разговор бяха издадени редица рекомендации за възстановяване на изискванията на изборите. Част от опозицията, водена от Съюз за Сърбия, разгласи протест на вота, смятайки, че няма условия за почтени избори. Осигуряването на такива условия бе едно от настояванията на този политически блок, който от 2018 година поддържа и взе участие в цивилен демонстрации под мотото " Един от пет милиона ", които се провеждат всяка събота - на първо време в доста градове в Сърбия, а сега единствено в Белград.
Тези парламентрани избори ще бъдат първите, които се организират в постоянния четиригодишен период от идването на власт на Сръбската прогресивна партия през 2012 година Преди това през 2016 година и 2014 година бяха оповестени предварителни парламентарни избори.
На изборите се гласоподава за 250 депутати в Народното събрание, в който сега Сръбската прогресивна партия на Вучич има 104 народни представители. Със своите съдружници, от които най-многобройни са социалистите на Ивица Дачич /22 депутати/, през юни 2017 година те гласоподаваха държавното управление отпред с премиера Ана Бърнабич. Кабинетът й бе подсилен от 157 депутати.
На последните избори в Сърбия, президентските през април 2017 година, на които победи Вучич, право на глас имаха 6 724 949 души.
Изборите през пролетта ще бъдат общи, с изключение на за парламент жителите ще гласоподават и за регионални и локални органи на властта. Властта в област Войводина сега е в ръцете на Сръбската прогресивна партия, същата партия ръководи и във всички общини на страната, като се изключи Шабац, Парачин, Свилайнац, Босилеград и Чайетина.
Босна и Херцеговина - Редовни локални
Подготовката за локалните избори към този момент стартира. Регистрираните жители с право на глас за общите избори през 2018 година бяха 3 371 914 по данни на Централната изборна комисия.
Ще се избират 131 ръководители на общини в Босна и Херцеговина, 10 кметове на градове и 3136 общински и градски съветници, от които 26 представители на национални малцинства.
Местните избори в Босна и Херцеговина се организират на всеки две години, а в средата на 2019 година се появиха претенции от няколко политически партии изборният цикъл да се сплоти и жителите да гласоподават един път на четири години. Засега това е невероятно, тъй като са нужни ремонти в конституцията и в законите за изборната система. Според досегашните правила Централната изборна комисия би трябвало да разгласи датата за изборите при започване на май. /БТА
Хърватия - Президентски
Вторият кръг на президентските избори в Хърватия ще бъде на 5 януари 2020 година От 11 претенденти на първия кръг на 22 декември 2019 година левоцентристкият претендент Зоран Миланович и досегашният президент Колинда Грабар-Китарович, десноцентристка кандидатка, завоюваха най-вече гласове и се класираха за втори кръг. Президент ще стане този, който получи повече гласове на балотажа.
Избирателната интензивност на първия кръг беше 51,2 %. За Зоран Миланович гласоподаваха 29,55 % от тях, а за Колинда Грабар-Китарович 26,65 %. Това са седмите по ред президентски избори в Хърватия от оповестяването на независимостта й. На тези постоянни избори се избира президент с мандат 5 години. Право на глас имат 3 860 000 гласоподаватели.
Хърватия - Парламентарни
В началото на есента в Хърватия ще има и постоянни парламентарни избори, на които ще се избират 151 депутати в 12 изборни единици. В десетте единици, на които е разграничена територията на страната, се избират по 14 депутати, а в единадесетата изборна единица /избирателите които нямат непрекъснат адрес в Хърватия, по този начин наречената диаспора/ се избират 3 депутати по пропорционалната система с преференциално гласоподаване. 12-та изборна единица са малцинствата, които избират 8 депутати.
Избирателните описи се актуализират преди самите избори, само че може да се допуска, че броят им ще бъде почти колкото на президентските избори.
Очаква се в конкуренцията за четиригодишен мандат в хърватския парламент основни играчи да бъдат Хърватска демократична общественост /ХДО/ като съществена десноцентристка партия и Социалдемократическата партия като най-влиятелна левоцентристка партия. Вдясно от ХДО се намира популистката партия Мост и е допустимо сливане на десни сили към Мирослав Шкоро, който се класира трети на първия кръг на президентските избори.
Северна Македония - Предсрочни парламентарни
В Северна Македония ще има предварителни парламентарни избори на 12 април. Това решение бе взето на среща на водачите на най-големите политически партии с президента на страната Стево Пендаровски два дни след среща на върха на Европейски Съюз през октомври 2019 година, на която не бе избрана дата за започване на договаряния със Северна Македония. По закон е планувано 100 дни преди изборите да се образува по този начин нареченото служебно държавно управление, което ще има задължението да приготви изборите. Премиерът на това държавно управление се предлага от ръководещата партия /СДСМ на премиера Зоран Заев/. Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще има министри на вътрешните работи, на труда и обществената политика, както и трима заместник-министри с право на несъгласие на всички решения.
Черна гора - постоянни парламентарни
Редовните парламентарни избори в Черна гора би трябвало да се произведат през 2020 година, а първите неофициални прогнози приказват, че те могат да бъдат планувани през май. Част от черногорската съпротива по този начин и не призна резултатите от предходните избори на 16 октомври 2016 година поради, по техните думи, " ненормалната атмосфера ", основана с опит за прелом в деня на изборите. Оттогава Демократична Черна гора и УРА бойкотират работата на Народното събрание. Демократичен фронт, макар че не признава резултатите от изборите, след първичен протест се върна в Народното събрание в края на декември 2017 година
Заради неуточнените изборни описи няма точни данни какъв брой жители ще имат право на глас на изборите. На последните избори те бяха към 529 хиляди.
С цел връщане на доверието на жителите в изборната система и подготовката на идващите парламентарни избори през август 2019 година стартира работа парламентарна комисия за цялостна смяна на изборното законодателство, която би трябвало да приготви пакет закони. Въпреки че бойкотира работата на Народното събрание, Демократична Черна гора взе участие в работата на комисията, до момента в който Демократичен фронт, който взе участие в работата на Народното събрание, отхвърли да взе участие в работата на комисията. Никакво съглашение сред ръководещи и съпротива не беше реализирано и договарянията на процедура се провалиха. Не е ясно по кои изборни закони ще се проведат изборите и дали опозицията ще признае резултатите.
Партията, която през последните години имаше максимален брой депутати, е Демократичната партия на социалистите, следвана от политическия съюз Демократичен фронт и Демократична Черна гора.
Сърбия - Редовни парламентарни и локални
В Сърбия тази пролет би трябвало да има постоянни парламентарни избори, само че още не се знае кой месец. Президентът Александър Вучич, който насрочва изборите, загатна като вероятни дати 26 април и 3 май 2020 година Крайният легален период за парламентарните избори е 3 май.
През 2019 година опозицията стачкува с искане за основаване на условия за почтени избори. Бяха извършени серия диалози в границите на междупартийния разговор сред ръководещи и съпротива, в които се включиха и представители на Европейския парламент. След приключването на този разговор бяха издадени редица рекомендации за възстановяване на изискванията на изборите. Част от опозицията, водена от Съюз за Сърбия, разгласи протест на вота, смятайки, че няма условия за почтени избори. Осигуряването на такива условия бе едно от настояванията на този политически блок, който от 2018 година поддържа и взе участие в цивилен демонстрации под мотото " Един от пет милиона ", които се провеждат всяка събота - на първо време в доста градове в Сърбия, а сега единствено в Белград.
Тези парламентрани избори ще бъдат първите, които се организират в постоянния четиригодишен период от идването на власт на Сръбската прогресивна партия през 2012 година Преди това през 2016 година и 2014 година бяха оповестени предварителни парламентарни избори.
На изборите се гласоподава за 250 депутати в Народното събрание, в който сега Сръбската прогресивна партия на Вучич има 104 народни представители. Със своите съдружници, от които най-многобройни са социалистите на Ивица Дачич /22 депутати/, през юни 2017 година те гласоподаваха държавното управление отпред с премиера Ана Бърнабич. Кабинетът й бе подсилен от 157 депутати.
На последните избори в Сърбия, президентските през април 2017 година, на които победи Вучич, право на глас имаха 6 724 949 души.
Изборите през пролетта ще бъдат общи, с изключение на за парламент жителите ще гласоподават и за регионални и локални органи на властта. Властта в област Войводина сега е в ръцете на Сръбската прогресивна партия, същата партия ръководи и във всички общини на страната, като се изключи Шабац, Парачин, Свилайнац, Босилеград и Чайетина.
Босна и Херцеговина - Редовни локални
Подготовката за локалните избори към този момент стартира. Регистрираните жители с право на глас за общите избори през 2018 година бяха 3 371 914 по данни на Централната изборна комисия.
Ще се избират 131 ръководители на общини в Босна и Херцеговина, 10 кметове на градове и 3136 общински и градски съветници, от които 26 представители на национални малцинства.
Местните избори в Босна и Херцеговина се организират на всеки две години, а в средата на 2019 година се появиха претенции от няколко политически партии изборният цикъл да се сплоти и жителите да гласоподават един път на четири години. Засега това е невероятно, тъй като са нужни ремонти в конституцията и в законите за изборната система. Според досегашните правила Централната изборна комисия би трябвало да разгласи датата за изборите при започване на май. /БТА
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ