Огромна загуба! Популярните българи, с които си взехме последно сбогом през 2020 г. СНИМКИ
През 2020 година се разделихме със знакови персони от всички сфери на живота - политици, общественици, спортисти и актьори.
Антонио Кръстев - един от най-великите български щангисти, умря на 58-годишна възраст при автомобилна злополука на 10 юли в Минесота. Кръстев е повторен международен (Сьодертале 1985 и София 1986) и повторен европейски (Карл-Маркс-Щадт 1986 и Реймс 1987) първенец.
Снимка: Българска федерация по повдигане на тежести
Три пъти вицешампион на континента и един път втори на планетата. През 1987 година получава световна популярност с това, че в кат. +110 кг изхвърли най-голямата тежест в историята, като по време на международното състезание в Острава на 13 септември 1987 година закова над главата си 216-килограмова щанга.
Това достижение остава неподобрено близо 30 години. Антонио усъвършенства пет международни върха – 4 в изхвърлянето и един в дуела (467.5 кг от Реймс 1987 г.). Обявен е за “Най-силният човек на планетата” съгласно признанието на американското списание “Пауър лифт”.
На олимпиадата в Сеул 1988 идва като безспорен любимец при супертежките щангисти с двете си международни и европейски трофеи, само че отдръпването на българския отбор от игрите не му е разрешава да излезе на подиума. От 1991 година Кръстев живее и работи в Северна Америка.
Дълго време ръководеше клуб по повдигане на тежести в Университета в Торонто, Канада. Три години по-късно се реалокира в Съединени американски щати, където основа частен тежкоатлетически клуб в Минесота, в последните си години работеше и като водач на камион.
Българският математик и политик Благовест Сендов умря на 19 януари на 87-годишна възраст. Автор е на повече от 270 научни изявления, 30 учебника, 7 монографии в математически и близки области като теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други.
Снимка: БГНЕС
Макар да е безпартиен и наследник на „ зложелател на народа “, Сендов е избиран неведнъж за депутат още при социализма. От 1986 година е заместник-председател на Съвета за духовно развиване (надминистерски орган) при Министерския съвет, както и ръководител на Съвета за просвета. Участва като самостоятелен в работата на Кръглата маса през 1990 година
Парламентарната му кариера продължава в границите на доминирани от Българска социалистическа партия обединения. Председател (1995 – 1997) и заместник-председател (1997 – 2004) на Народното събрание. Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 година с подгласник Огнян Сапарев. Посланик е в Япония от 2004 до 2009 година и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).
На 5 юни, на 78-годишна възраст, умря именитият капитан на ЦСКА и националния тим по футбол Борис Гаганелов. Той има 350 мача и 2 гола в шампионата за ЦСКА и 37 мача в евротурнирите, като е част от състава, който се изправя против Интер в полуфинала в шампионата за КЕШ през 1967 година.
Снимка: формален уебсайт на ЦСКА
Гаганелов е седемкратен първенец на България (1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973) и шесткратен притежател на Купата на Съветската войска (1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) с алените. Защитникът има 51 мача за националния тим (1963 - 1970) и взе участие на две Световни шампионати - през 1966 година в Англия и през 1970 година в Мексико.
Световноизвестният актьор с български корени Христо Явашев – Кристо умря на 31 май на 84-годишна възраст. Скулптор, художник и авангардист, популяризирал се дружно със брачната половинка си Жан-Клод дьо Гийебон, с истинските си пространствени художествени съоръжения, опаковащи с плат разнообразни предмети – от пишеща машина и телефон до цели здания, острови и даже крайбрежие.
Снимка: БГНЕС
Той опакова на постройката на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, стои зад опъването на 38-километрови платнени пердета в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. Роден е в Габрово, а през 1956 година емигрира в Прага, Чехословакия.
След нахлуването на руските войски в Унгария той съумява да избяга незаконно в Австрия и става политически емигрант. През 1958 година идва в Париж. Именно там се среща и с бъдещата си брачна половинка.
Димитър Ларгов умря на 26 ноември на 84-годишна възраст. Тое е една от легендите на Славия, а след края на спортната си кариера работи дълги години като футболен началник.
Снимка: БГНЕС
Със Славия печели три пъти националната купа през 1962/63, 1963/64 и 1965/66. Вицешампион в „ А “ група през 1958/59 и 1966/67, както и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65 и 1965/66. През сезон 1966/67 с тима доближава до полуфинал в европейския шампионат КНК. „ Заслужил занаятчия на спорта “ от 1965 година Изиграва 20 мача за „ А “ националния тим. Президент на БФС (1991 – 1993) и на Славия (1984 – 1989 г.). През 2013 година е почетен с медал „ Стара планина “ II степен.
Народната певица Христина Лютова умря на 12 май в Лондон на 79-годишна възраст. Наричана е "гласът на Родопа планина ". През 1962 година постъпва в Ансамбъл „ Родопа “ в родния си град и по този начин родопската ария става нейна орис и ентусиазъм.
В продължение на 30 години Христина Лютова е измежду солистите на смолянския отбор. Тя е събрала и съхранила над 400 скъпи мостри. Част от тях са във фонда на Българското национално радио. Пее в отбор "Филип Кутев ", изнасяла е концерти във Франция, Куба, Холандия, Русия, Гърция, Мексико, Беларус, Чехия, Корея, Германия, Унгария и други като част от националния хор "Големите български гласове " с диригент Здравко Михайлов. Печели редица награди, от 2008 година е почетен жител на Смолян.
Христина Вучева умря на 83 години на 15 октомври. Тя беше икономист и някогашен финансов министър в кабинета на Ренета Инджова. През 1990-1991 година Вучева е консултант в Министерски съвет, а от 1992 до 1997 година оглавява дирекция „ Икономическа и обществена политика “.
Снимка: БГНЕС
През този интервал взе участие интензивно в създаването на концепцията за всеобща приватизация. През 1994-1995 година тя е вицепремиер и министър на финансите в служебното държавно управление на Ренета Инджова. От 1996 до 2009 година е учител по финанси в УНСС.
Строителният бизнесмен и филантроп Игнат Канев умря на 93-годишна възраст на 12 юли в Торонто, Канада. По време на своята дейна активност като строителен бизнесмен, той издига хиляди къщи, доста публични здания и голф-съоръжения от международна класа.
Снимка: БГНЕС
Занимава се и с търговия на коли. Собственик е на 6 голф стадиони и огромна строителна компания в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Богатството му се прави оценка на над 1 милиарда $. Прави редица дарения и в България.
33-годишният някогашен национал по битка Николай Щерев умря на 15 юли.
Той бе признат в болница с ковид в доста тежко положение, като лекарите не са съумели да го спасят. Николай Щерев е наследник на именития ни герой и треньор Симеон Щерев. Николай е притежател на Златния пояс "Дан Колов " през 2011 година.
Автомобилният играч Илия Чубриков умря на 5 декември на 85-годишна възраст.
Снимка: LAP.bg
Един от доайените на българския авто спорт, първи победител и един от единствено четиримата български водачи печелили Рали България. Приключва своята кариера на играч през 1990 година. Почетен жител на Габрово.
Ирина Чмихова умря на 89-годишна възраст на 15 февруари. Тя е един от създателите на поп музиката в България.
Започва да пее още като студентка, през 1950 година. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, извършва песни и шлагери на седем езика. Нейни шлагери са "Гренада ", "Капитан ", "Ти отново си мой ", "Пълнолуние " и други
Сред учениците ѝ в Консерваторията са артисти като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Мая Нешкова, Христо Кидиков и други
Оперният артист Камен Чанев умря на 26 ноември в болничното заведение в Стара Загора на 56-годишна възраст след затруднения от ковид.
Снимка: БГНЕС
Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, пианистът на Павароти Леоне Маджера. Тенорът е пял на огромните оперни подиуми в Европа, Азия и Съединени американски щати. От 2016 година работи в Държавна опера – Стара Загора.
Световноизвестният кардиохирург Александър Чирков умря на 24 ноември на 82-годишна възраст във Варна.
Снимка: БГНЕС
Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 година Дълги години е шеф на болничното заведение „ Св. Екатерина “. Проф. Чирков печели международна известност и благодарност за професионализма си в областта на сърдечните заболявания, интервенции, трансплантации.
На 7 октомври, на 90-годишна възраст умря военачалник Любен Гоцев, политик от Българска комунистическа партия, след това и от Българска социалистическа партия.
Снимка: БГНЕС
Гоцев е заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 – 1982), първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), както и външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември – декември 1990 година
Ръководи предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната Комисия по националната сигурност. От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев умря на 15 ноември на 67-годишна възраст.
Снимка: БГНЕС
От 1991 година е член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, членува и в УС на Евроатлантическата асоциация за интернационална политика и сигурност. От 2003 година е общоприет шеф на Българска телеграфна организация.
През 2016 година става общоприет секретар на NAWC (Световен съвет на осведомителните агенции). През 2016 година става президент на EANA (Асоциация на осведомителните организации от Балканите и Югоизточна Европа) и BSANNA (Асоциация на осведомителните организации от Черноморския регион).
Журналистът Милен Цветков загуби живота си на 19 април след тежка злополука в София.
Снимка: БГНЕС
Започва кариерата си в Българска национална телевизия като кореспондент на предаването "Ку-ку ". След това бива поканен от Бригита Чолакова за кореспондент в предаваното по това време "ТВ Неделник ". По-късно става водещ на "По света и у нас ".
През 1995 година напуща националната телевизия с обяснението, че там царува цензура. В идващите шест месеца работи като разносвач на месни артикули. След това е и шеф на пловдивско заведение. В началото на 1997 година се връща назад на работа в Българската национална телевизия като кореспондент в предаването "Отзвук ". Няколко месеца по-късно още веднъж е водещ на "По света и у нас ".
През 2000 година е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването "Здравей, България ". През 2003 година е свален от екран. От февруари до юли 2004 година е водещ на "60 минути с Милен Цветков ". След това води и новините в "Календар ". През есента на 2005 година става водещ на ново предаване „ Часът на Милен Цветков “. Водещ е и на предаването „ Нищо персонално “ по Радио Експрес.
От 2009 година още веднъж се завръща в "Здравей, България ", където дружно с Лора Крумова води утринния блок. През януари 2010 година Цветков е освободен като водещ на "Здравей, България " и напуща Нова телевизия.
На 21 март 2011 година се завръща в Нова телевизия като водещ на "Часът на Милен Цветков ", а през 2018 година още веднъж е свален от ефир след решение на управлението. От март 2020 година до гибелта си води предаването "Алтернативата " по ТВ1.
На Великден, 19 април, Милен Цветков е затрит на бул. „ Черни връх “ в София, до момента в който чака на червен светофар. За неговата гибел е упрекнат Кристиан Николов, за който е открито, че е бил зад кормилото под въздействието на опиати.
Поетесата Миряна Башева умря на 12 юли на 73-годишна възраст.
Тя е авторка и на текстове на песни и на сюжети. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и други
Стиховете ѝ са преведени на доста европейски езици. През 1979 година написа стиховете към кино лентата "Войната на таралежите " на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева написа сюжета на игралния филм "Последни стремежи " (1983 г.) и на няколко документални кино лентата на същия режисьор.
Футболистът и треньор Никола Спасов умря на 61-годишна възраст на 23 ноември 2020 година в монтанската болница след затруднения от COVID-19.
Снимка: БГНЕС
Като футболист Спасов е играл за Локомотив (София) (1977-1981), Дунав (1981-1983), Черно море (Варна) (1983-1986; 1993-1994), Левски (София) (лятото на 1986 година в Купа Интертото), Спартак (Варна) (1986-есен), както и в португалските тимове Фейренсе, Салгейрош, Пасош де Ферейра, Бейра Мар и Рио Аве.
Има 163 мача и 59 гола в „ А “ група. Като треньор Никола Спасов направи име с тима на Черно море, с който завоюва Купата и Суперкупата на България. Водил е още Царско село, Спартак Варна, Светкавица, Калиакра, казахстанския Кайзъл Жар и македонския Брегалница.
Силва Зурлева умря ненадейно на 61-годишна възраст на 1 януари след безразсъден битов случай в с. Ковачевица.
Снимка: БГНЕС
През 80-те години на ХХ век превежда художествена литература от гръцки език, написа рецензии за новоиздадени книги от балкански създатели. Работи като редактор поредно в Българска национална телевизия и София прес, става сътрудник на гръцки вестници и списания.
През 1992 година Зурлева стартира активност в консултантския бизнес – непознати вложения и приватизационни покупко-продажби. Нейно е рекламното обръщение "Делта – връх на сладоледа. Първо в София, а след това и в други градове ". От 10 май 1999 година е шеф на медийната формация "Антена България ".
От март 2001 година е ръководител на Съвета на шефовете на Нова телевизия, а от 2009 година – основен съветник на малкия екран и член на Управителния съвет на Нова Броудкастинг Груп. Напуска малкия екран на 8 май 2019 година
Стефан Воденичаров умря на 8 юни на 75-годишна възраст. Учен и учен на Българска академия на науките. Между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 година е министър на образованието, младежта и науката в първото държавно управление на Бойко Борисов.
Снимка: Българска академия на науките
Той е ръководител на Българската академия на науките, шеф на Института по металознание, уреди и технологии „ Академик Ангел Балевски “ при Българска академия на науките в София. Автор е на повече от 70 патента и над 160 изявления.
Ръководител е на 207 научни плана и 21 научни разработки в региона на енергетиката и защитата. Участва като специалист в национални и интернационалните организации.
Проф. Тодор Вълчев умря на 15 януари на 97-годишна възраст.
Снимка: БГНЕС
Изтъкнатият български икономист и финансист беше дълготраен член на Българската академия на науките и учител по стопанска система. Председател е на Българска народна банка в интервала 1990 -1995 година и член на Римския клуб.
Българският финансист и политик Стоян Александров умря на 24 август на 71-годишна възраст. Беше министър на финансите в държавното управление на Любен Беров (1992 – 1994), дълготраен учител в УНСС.
Снимка: БГНЕС
През 2003 година е повдигнат от Българска социалистическа партия за претендент за кмет на Столична община, само че губи на втория тур от Стефан Софиянски. През 2018 година на Александров са повдигнати две обвинявания в нелегално лихварство, само че не се стига до изговаряне на съда.
Актьорът Вълчо Камарашев умря на 9 април на 82-годишна възраст. В над 60-годишната си кариера има повече от 100 функции в театъра и киното.
Снимка: БГНЕС
Носител е и на голям брой оценки, измежду които Медал за заслуги към Българска народна армия, Орден „ Кирил и Методий “ и Награда на САБ за най-хубав артист за 2000 година за ролята на Жуков в „ Руска национална поща “.
Депутатът от Обединени патриоти Валентин Касабов умря на 17 декември на 62-годишна възраст след затруднения от Ковид-19.
Снимка: БГНЕС
Заместник-председател на НФСБ.
На 10 юни, на 77-годишна възраст умря проф. доктор Вера Ганчева - изтъкната преводачка от скандинавски езици, издателка, университетска преподавателка и авторка на книги, очерци, научни писания. Особено известни са преводите й на "Пипи Дългото чорапче " (първият превод на Астрид Линдгрен от оригинал, 1968) и "Братята с лъвски сърца " от Астрид Линдгрен.
Снимка: БГНЕС
За превода си на "Пипи Дългото чорапче " получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. За работата си като литературовед и преводач е удостоена и с други награди, като тази на Съюза на шведските писатели през 1993 година. През 2000 година получава за повторно премия на Шведската академия. Тя бе сестра на починалата режисьорка Васа Ганчева.
Вилхелм Краус умря на 5 юни на 71-годишна възраст. От 1992 до 1997 година е заместник-кмет на София.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg
Назначен е за министър на превоза в служебния кабинет на Стефан Софиянски, остава на този пост и в държавното управление на Иван Костов. Освободен е края на 1999 година по предложение на министър-председателя за структурни и лични промени в държавното управление. Оттогава се занимава с частен бизнес.
Лекоатлетът Владимир Иванов умря на 26 ноември на 65-годишна възраст. Той е неколкократен първенец на балкански и национални шампионати по тичане на 200 м, участник на европейски и олимпийски надпревари.
Снимка: bTV
Поставя три национални върха на България в бягането на 200 м – 20.86 и 20.78 секунди през 1976 година, и 20.74 секунди през 1978 година, което го подрежда измежду най-бързите българи в историята на леката атлетика. След края на атлетическата си кариера Владимир Иванов работи като преподавател.
Вокалистът на известната българска група P.I.F. Димо Стоянов умря на 45-годишна възраст на 21 декември.
Снимка: БГНЕС
Той бе настанен в столична болница с ковид и макар напъните на лекарите загуби борбата с заболяването.
Антонио Кръстев - един от най-великите български щангисти, умря на 58-годишна възраст при автомобилна злополука на 10 юли в Минесота. Кръстев е повторен международен (Сьодертале 1985 и София 1986) и повторен европейски (Карл-Маркс-Щадт 1986 и Реймс 1987) първенец.
Снимка: Българска федерация по повдигане на тежести
Три пъти вицешампион на континента и един път втори на планетата. През 1987 година получава световна популярност с това, че в кат. +110 кг изхвърли най-голямата тежест в историята, като по време на международното състезание в Острава на 13 септември 1987 година закова над главата си 216-килограмова щанга.
Това достижение остава неподобрено близо 30 години. Антонио усъвършенства пет международни върха – 4 в изхвърлянето и един в дуела (467.5 кг от Реймс 1987 г.). Обявен е за “Най-силният човек на планетата” съгласно признанието на американското списание “Пауър лифт”.
На олимпиадата в Сеул 1988 идва като безспорен любимец при супертежките щангисти с двете си международни и европейски трофеи, само че отдръпването на българския отбор от игрите не му е разрешава да излезе на подиума. От 1991 година Кръстев живее и работи в Северна Америка.
Дълго време ръководеше клуб по повдигане на тежести в Университета в Торонто, Канада. Три години по-късно се реалокира в Съединени американски щати, където основа частен тежкоатлетически клуб в Минесота, в последните си години работеше и като водач на камион.
Българският математик и политик Благовест Сендов умря на 19 януари на 87-годишна възраст. Автор е на повече от 270 научни изявления, 30 учебника, 7 монографии в математически и близки области като теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и други.
Снимка: БГНЕС
Макар да е безпартиен и наследник на „ зложелател на народа “, Сендов е избиран неведнъж за депутат още при социализма. От 1986 година е заместник-председател на Съвета за духовно развиване (надминистерски орган) при Министерския съвет, както и ръководител на Съвета за просвета. Участва като самостоятелен в работата на Кръглата маса през 1990 година
Парламентарната му кариера продължава в границите на доминирани от Българска социалистическа партия обединения. Председател (1995 – 1997) и заместник-председател (1997 – 2004) на Народното събрание. Сендов се кандидатира за президент на изборите през 1992 година с подгласник Огнян Сапарев. Посланик е в Япония от 2004 до 2009 година и във Филипините (20 април 2006 – 19 септември 2014).
На 5 юни, на 78-годишна възраст, умря именитият капитан на ЦСКА и националния тим по футбол Борис Гаганелов. Той има 350 мача и 2 гола в шампионата за ЦСКА и 37 мача в евротурнирите, като е част от състава, който се изправя против Интер в полуфинала в шампионата за КЕШ през 1967 година.
Снимка: формален уебсайт на ЦСКА
Гаганелов е седемкратен първенец на България (1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973) и шесткратен притежател на Купата на Съветската войска (1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) с алените. Защитникът има 51 мача за националния тим (1963 - 1970) и взе участие на две Световни шампионати - през 1966 година в Англия и през 1970 година в Мексико.
Световноизвестният актьор с български корени Христо Явашев – Кристо умря на 31 май на 84-годишна възраст. Скулптор, художник и авангардист, популяризирал се дружно със брачната половинка си Жан-Клод дьо Гийебон, с истинските си пространствени художествени съоръжения, опаковащи с плат разнообразни предмети – от пишеща машина и телефон до цели здания, острови и даже крайбрежие.
Снимка: БГНЕС
Той опакова на постройката на Райхстага в Берлин и на Пон Ньоф – най-стария мост в Париж, стои зад опъването на 38-километрови платнени пердета в Калифорния и разполагането на платнени портали в Сентръл парк в Ню Йорк. Роден е в Габрово, а през 1956 година емигрира в Прага, Чехословакия.
След нахлуването на руските войски в Унгария той съумява да избяга незаконно в Австрия и става политически емигрант. През 1958 година идва в Париж. Именно там се среща и с бъдещата си брачна половинка.
Димитър Ларгов умря на 26 ноември на 84-годишна възраст. Тое е една от легендите на Славия, а след края на спортната си кариера работи дълги години като футболен началник.
Снимка: БГНЕС
Със Славия печели три пъти националната купа през 1962/63, 1963/64 и 1965/66. Вицешампион в „ А “ група през 1958/59 и 1966/67, както и бронзов медалист през 1963/64, 1964/65 и 1965/66. През сезон 1966/67 с тима доближава до полуфинал в европейския шампионат КНК. „ Заслужил занаятчия на спорта “ от 1965 година Изиграва 20 мача за „ А “ националния тим. Президент на БФС (1991 – 1993) и на Славия (1984 – 1989 г.). През 2013 година е почетен с медал „ Стара планина “ II степен.
Народната певица Христина Лютова умря на 12 май в Лондон на 79-годишна възраст. Наричана е "гласът на Родопа планина ". През 1962 година постъпва в Ансамбъл „ Родопа “ в родния си град и по този начин родопската ария става нейна орис и ентусиазъм.
В продължение на 30 години Христина Лютова е измежду солистите на смолянския отбор. Тя е събрала и съхранила над 400 скъпи мостри. Част от тях са във фонда на Българското национално радио. Пее в отбор "Филип Кутев ", изнасяла е концерти във Франция, Куба, Холандия, Русия, Гърция, Мексико, Беларус, Чехия, Корея, Германия, Унгария и други като част от националния хор "Големите български гласове " с диригент Здравко Михайлов. Печели редица награди, от 2008 година е почетен жител на Смолян.
Христина Вучева умря на 83 години на 15 октомври. Тя беше икономист и някогашен финансов министър в кабинета на Ренета Инджова. През 1990-1991 година Вучева е консултант в Министерски съвет, а от 1992 до 1997 година оглавява дирекция „ Икономическа и обществена политика “.
Снимка: БГНЕС
През този интервал взе участие интензивно в създаването на концепцията за всеобща приватизация. През 1994-1995 година тя е вицепремиер и министър на финансите в служебното държавно управление на Ренета Инджова. От 1996 до 2009 година е учител по финанси в УНСС.
Строителният бизнесмен и филантроп Игнат Канев умря на 93-годишна възраст на 12 юли в Торонто, Канада. По време на своята дейна активност като строителен бизнесмен, той издига хиляди къщи, доста публични здания и голф-съоръжения от международна класа.
Снимка: БГНЕС
Занимава се и с търговия на коли. Собственик е на 6 голф стадиони и огромна строителна компания в Канада. Управител е на благотворителна фондация, носеща неговото име. Богатството му се прави оценка на над 1 милиарда $. Прави редица дарения и в България.
33-годишният някогашен национал по битка Николай Щерев умря на 15 юли.
Той бе признат в болница с ковид в доста тежко положение, като лекарите не са съумели да го спасят. Николай Щерев е наследник на именития ни герой и треньор Симеон Щерев. Николай е притежател на Златния пояс "Дан Колов " през 2011 година.
Автомобилният играч Илия Чубриков умря на 5 декември на 85-годишна възраст.
Снимка: LAP.bg
Един от доайените на българския авто спорт, първи победител и един от единствено четиримата български водачи печелили Рали България. Приключва своята кариера на играч през 1990 година. Почетен жител на Габрово.
Ирина Чмихова умря на 89-годишна възраст на 15 февруари. Тя е един от създателите на поп музиката в България.
Започва да пее още като студентка, през 1950 година. Песни за нея са писали Борис Карадимчев и Йосиф Цанков, извършва песни и шлагери на седем езика. Нейни шлагери са "Гренада ", "Капитан ", "Ти отново си мой ", "Пълнолуние " и други
Сред учениците ѝ в Консерваторията са артисти като Маргарита Хранова, Мими Иванова, Мустафа Чаушев, Петър Чернев, Нели Рангелова, Камелия Тодорова, Мая Нешкова, Христо Кидиков и други
Оперният артист Камен Чанев умря на 26 ноември в болничното заведение в Стара Загора на 56-годишна възраст след затруднения от ковид.
Снимка: БГНЕС
Работил е с Александрина Милчева, Гена Димитрова, пианистът на Павароти Леоне Маджера. Тенорът е пял на огромните оперни подиуми в Европа, Азия и Съединени американски щати. От 2016 година работи в Държавна опера – Стара Загора.
Световноизвестният кардиохирург Александър Чирков умря на 24 ноември на 82-годишна възраст във Варна.
Снимка: БГНЕС
Извършва първата сърдечна трансплантация в България и на Балканите през 1986 година Дълги години е шеф на болничното заведение „ Св. Екатерина “. Проф. Чирков печели международна известност и благодарност за професионализма си в областта на сърдечните заболявания, интервенции, трансплантации.
На 7 октомври, на 90-годишна възраст умря военачалник Любен Гоцев, политик от Българска комунистическа партия, след това и от Българска социалистическа партия.
Снимка: БГНЕС
Гоцев е заместник-началник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност (1974 – 1982), първи заместник-министър на вътрешните работи (1989 – 1990), както и външен министър във второто държавно управление на Андрей Луканов през септември – декември 1990 година
Ръководи предизборния щаб на Българска социалистическа партия от март до юни 1990 година, когато е определен за народен представител в 7-о велико национално заседание и за ръководител на парламентарната Комисия по националната сигурност. От февруари до декември 1991 година е дипломат в Нидерландия.
Генералният шеф на Българска телеграфна агенция Максим Минчев умря на 15 ноември на 67-годишна възраст.
Снимка: БГНЕС
От 1991 година е член на Управителния съвет и пресдиректор на Атлантическия клуб в България, членува и в УС на Евроатлантическата асоциация за интернационална политика и сигурност. От 2003 година е общоприет шеф на Българска телеграфна организация.
През 2016 година става общоприет секретар на NAWC (Световен съвет на осведомителните агенции). През 2016 година става президент на EANA (Асоциация на осведомителните организации от Балканите и Югоизточна Европа) и BSANNA (Асоциация на осведомителните организации от Черноморския регион).
Журналистът Милен Цветков загуби живота си на 19 април след тежка злополука в София.
Снимка: БГНЕС
Започва кариерата си в Българска национална телевизия като кореспондент на предаването "Ку-ку ". След това бива поканен от Бригита Чолакова за кореспондент в предаваното по това време "ТВ Неделник ". По-късно става водещ на "По света и у нас ".
През 1995 година напуща националната телевизия с обяснението, че там царува цензура. В идващите шест месеца работи като разносвач на месни артикули. След това е и шеф на пловдивско заведение. В началото на 1997 година се връща назад на работа в Българската национална телевизия като кореспондент в предаването "Отзвук ". Няколко месеца по-късно още веднъж е водещ на "По света и у нас ".
През 2000 година е поканен в Нова телевизия за водещ на предаването "Здравей, България ". През 2003 година е свален от екран. От февруари до юли 2004 година е водещ на "60 минути с Милен Цветков ". След това води и новините в "Календар ". През есента на 2005 година става водещ на ново предаване „ Часът на Милен Цветков “. Водещ е и на предаването „ Нищо персонално “ по Радио Експрес.
От 2009 година още веднъж се завръща в "Здравей, България ", където дружно с Лора Крумова води утринния блок. През януари 2010 година Цветков е освободен като водещ на "Здравей, България " и напуща Нова телевизия.
На 21 март 2011 година се завръща в Нова телевизия като водещ на "Часът на Милен Цветков ", а през 2018 година още веднъж е свален от ефир след решение на управлението. От март 2020 година до гибелта си води предаването "Алтернативата " по ТВ1.
На Великден, 19 април, Милен Цветков е затрит на бул. „ Черни връх “ в София, до момента в който чака на червен светофар. За неговата гибел е упрекнат Кристиан Николов, за който е открито, че е бил зад кормилото под въздействието на опиати.
Поетесата Миряна Башева умря на 12 юли на 73-годишна възраст.
Тя е авторка и на текстове на песни и на сюжети. Автор е на текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел, Валди Тотев и други
Стиховете ѝ са преведени на доста европейски езици. През 1979 година написа стиховете към кино лентата "Войната на таралежите " на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева написа сюжета на игралния филм "Последни стремежи " (1983 г.) и на няколко документални кино лентата на същия режисьор.
Футболистът и треньор Никола Спасов умря на 61-годишна възраст на 23 ноември 2020 година в монтанската болница след затруднения от COVID-19.
Снимка: БГНЕС
Като футболист Спасов е играл за Локомотив (София) (1977-1981), Дунав (1981-1983), Черно море (Варна) (1983-1986; 1993-1994), Левски (София) (лятото на 1986 година в Купа Интертото), Спартак (Варна) (1986-есен), както и в португалските тимове Фейренсе, Салгейрош, Пасош де Ферейра, Бейра Мар и Рио Аве.
Има 163 мача и 59 гола в „ А “ група. Като треньор Никола Спасов направи име с тима на Черно море, с който завоюва Купата и Суперкупата на България. Водил е още Царско село, Спартак Варна, Светкавица, Калиакра, казахстанския Кайзъл Жар и македонския Брегалница.
Силва Зурлева умря ненадейно на 61-годишна възраст на 1 януари след безразсъден битов случай в с. Ковачевица.
Снимка: БГНЕС
През 80-те години на ХХ век превежда художествена литература от гръцки език, написа рецензии за новоиздадени книги от балкански създатели. Работи като редактор поредно в Българска национална телевизия и София прес, става сътрудник на гръцки вестници и списания.
През 1992 година Зурлева стартира активност в консултантския бизнес – непознати вложения и приватизационни покупко-продажби. Нейно е рекламното обръщение "Делта – връх на сладоледа. Първо в София, а след това и в други градове ". От 10 май 1999 година е шеф на медийната формация "Антена България ".
От март 2001 година е ръководител на Съвета на шефовете на Нова телевизия, а от 2009 година – основен съветник на малкия екран и член на Управителния съвет на Нова Броудкастинг Груп. Напуска малкия екран на 8 май 2019 година
Стефан Воденичаров умря на 8 юни на 75-годишна възраст. Учен и учен на Българска академия на науките. Между 6 февруари 2013 и 13 март 2013 година е министър на образованието, младежта и науката в първото държавно управление на Бойко Борисов.
Снимка: Българска академия на науките
Той е ръководител на Българската академия на науките, шеф на Института по металознание, уреди и технологии „ Академик Ангел Балевски “ при Българска академия на науките в София. Автор е на повече от 70 патента и над 160 изявления.
Ръководител е на 207 научни плана и 21 научни разработки в региона на енергетиката и защитата. Участва като специалист в национални и интернационалните организации.
Проф. Тодор Вълчев умря на 15 януари на 97-годишна възраст.
Снимка: БГНЕС
Изтъкнатият български икономист и финансист беше дълготраен член на Българската академия на науките и учител по стопанска система. Председател е на Българска народна банка в интервала 1990 -1995 година и член на Римския клуб.
Българският финансист и политик Стоян Александров умря на 24 август на 71-годишна възраст. Беше министър на финансите в държавното управление на Любен Беров (1992 – 1994), дълготраен учител в УНСС.
Снимка: БГНЕС
През 2003 година е повдигнат от Българска социалистическа партия за претендент за кмет на Столична община, само че губи на втория тур от Стефан Софиянски. През 2018 година на Александров са повдигнати две обвинявания в нелегално лихварство, само че не се стига до изговаряне на съда.
Актьорът Вълчо Камарашев умря на 9 април на 82-годишна възраст. В над 60-годишната си кариера има повече от 100 функции в театъра и киното.
Снимка: БГНЕС
Носител е и на голям брой оценки, измежду които Медал за заслуги към Българска народна армия, Орден „ Кирил и Методий “ и Награда на САБ за най-хубав артист за 2000 година за ролята на Жуков в „ Руска национална поща “.
Депутатът от Обединени патриоти Валентин Касабов умря на 17 декември на 62-годишна възраст след затруднения от Ковид-19.
Снимка: БГНЕС
Заместник-председател на НФСБ.
На 10 юни, на 77-годишна възраст умря проф. доктор Вера Ганчева - изтъкната преводачка от скандинавски езици, издателка, университетска преподавателка и авторка на книги, очерци, научни писания. Особено известни са преводите й на "Пипи Дългото чорапче " (първият превод на Астрид Линдгрен от оригинал, 1968) и "Братята с лъвски сърца " от Астрид Линдгрен.
Снимка: БГНЕС
За превода си на "Пипи Дългото чорапче " получава Международното отличие за превод на името на Ханс Кристиан Андерсен. За работата си като литературовед и преводач е удостоена и с други награди, като тази на Съюза на шведските писатели през 1993 година. През 2000 година получава за повторно премия на Шведската академия. Тя бе сестра на починалата режисьорка Васа Ганчева.
Вилхелм Краус умря на 5 юни на 71-годишна възраст. От 1992 до 1997 година е заместник-кмет на София.
Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Dnes.bg
Назначен е за министър на превоза в служебния кабинет на Стефан Софиянски, остава на този пост и в държавното управление на Иван Костов. Освободен е края на 1999 година по предложение на министър-председателя за структурни и лични промени в държавното управление. Оттогава се занимава с частен бизнес.
Лекоатлетът Владимир Иванов умря на 26 ноември на 65-годишна възраст. Той е неколкократен първенец на балкански и национални шампионати по тичане на 200 м, участник на европейски и олимпийски надпревари.
Снимка: bTV
Поставя три национални върха на България в бягането на 200 м – 20.86 и 20.78 секунди през 1976 година, и 20.74 секунди през 1978 година, което го подрежда измежду най-бързите българи в историята на леката атлетика. След края на атлетическата си кариера Владимир Иванов работи като преподавател.
Вокалистът на известната българска група P.I.F. Димо Стоянов умря на 45-годишна възраст на 21 декември.
Снимка: БГНЕС
Той бе настанен в столична болница с ковид и макар напъните на лекарите загуби борбата с заболяването.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ