Фишинг атаките - най-честата заплаха в българското интернет пространство
През 2020 година са регистрирани 2100 киберинциденти в българското интернет пространство. Най-голям е процентът на записаните произшествия, дължащи сe на машинация (phishing) - 47 на 100, следвани от произшествия със злоумишлен код (malware) - 38 на 100.
Националният екип за реагиране при произшествия с компютърната сигурност в Държавната организация "Електронно ръководство " /Националният CERT/ е подготвил и изпратил над 18 617 известия с инструкции и рекомендации за превъзмогването на произшествия, свързани с мрежовата и осведомителната сигурност.
Като рекомендация за предотвратяване от фишинг офанзива, би трябвало да знаем, че има разнообразни признаци за съмнителни имейли. Важно е да се уверим кой е подателят, дали ни е прочут и да проверим дали в действителност това е подателят, изясни пред Радио София Бисерка Радева, шеф на Националния CERT. Не би трябвало да се доверяваме и на претенции за незабавно въвеждане на персонални данни или пароли. Заедно с това би трябвало да сме подозрителни към атачмънтите, които в някои случаи водят до инсталирането на злоумишлен код в устройството, на което са отворени.
Ако станем жертва на зловредни имейли, би трябвало да проверим устройствата си за злотворен програмен продукт най-малко с две разнообразни стратегии. Веднага би трябвало да бъдат заменени всички пароли, които използваме, с малко по-сложни такива, уточни Радева.
Кибератаките през 2020 година са били ориентирани най-вече към здравните управляващи, като през интервала април-юни се е нараснал броят на фишинг офанзивите, свързани с информация за COVID-19. Засегнати са били и финансови институции, като преобладаващи са били заплашителните писма с искане за откуп.
Националният екип за реагиране при произшествия с компютърната сигурност в Държавната организация "Електронно ръководство " /Националният CERT/ е подготвил и изпратил над 18 617 известия с инструкции и рекомендации за превъзмогването на произшествия, свързани с мрежовата и осведомителната сигурност.
Като рекомендация за предотвратяване от фишинг офанзива, би трябвало да знаем, че има разнообразни признаци за съмнителни имейли. Важно е да се уверим кой е подателят, дали ни е прочут и да проверим дали в действителност това е подателят, изясни пред Радио София Бисерка Радева, шеф на Националния CERT. Не би трябвало да се доверяваме и на претенции за незабавно въвеждане на персонални данни или пароли. Заедно с това би трябвало да сме подозрителни към атачмънтите, които в някои случаи водят до инсталирането на злоумишлен код в устройството, на което са отворени.
Ако станем жертва на зловредни имейли, би трябвало да проверим устройствата си за злотворен програмен продукт най-малко с две разнообразни стратегии. Веднага би трябвало да бъдат заменени всички пароли, които използваме, с малко по-сложни такива, уточни Радева.
Кибератаките през 2020 година са били ориентирани най-вече към здравните управляващи, като през интервала април-юни се е нараснал броят на фишинг офанзивите, свързани с информация за COVID-19. Засегнати са били и финансови институции, като преобладаващи са били заплашителните писма с искане за откуп.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ