През 2020 г. националните планове в областта на енергетиката и

През 2020 година националните проекти в региона на енергетиката и климата бяха показани пред Европейската комисия (ЕК) от страните членки. През 2023 година ще е належащо те да бъдат обновени в прелиминарен вид и през 2024 година да бъдат показани като заключителен вид. В публикацията е показана синтезирана информация, обвързвана с главните съставни елементи от интегрирания проект на България 2021 – 2030 година Макар че тези проекти са основен дирек за реализиране на задачите за климата до 2030 година и път към въглеродно неутрална Европа до 2050 година в процеса на тяхното правене рядко биват включени представители на локалните и районните органи, въпреки по европейското законодателство това да се изисква. Въпреки това локалната и районната власт е измежду главните участници, които имат за задача да ползват ограничения за икономисване на сила и ограничавания в интерес на битката с климатичните провокации. 

През 2020 година Европейска комисия излезе с оценка върху 27-те национални проекта в региона на енергетиката и климата (наричат се още и интегрирани проекти в региона на енергетиката и климата, НПЕК) на страните членки на Европейски Съюз,  която тематика бе в детайли прегледана в предходна публикация . В общата оценка върху проектите стана ясно, че с изключение на, че постоянно в тях се пропуща слагането на правилото “енергийната успеваемост преди всичко ”, също се следи незадоволителното включване на локалните и районни ръководители и заинтригуваните страни в процеса на авансово разискване на тези документи в стадия на правенето им. 

В оценката на плана на България се загатва, че са извършени няколко конференции, кръгли маси и конгреси със съответните заинтригувани страни, без повече детайлности, а публичните полемики се одобряват от Европейска комисия за главен съставен елемент в процеса по правене на самия документ, защото се изисква включването на необятен кръг от заинтригувани страни. Следва обзор и разбор по обособените съставни елементи в проекта, свързани с дефинираните цели и ограничения по обособените посоки: парниковите газове, възобновими източници, енергийна успеваемост, междусистемна съгласуваност и вложения. 

По-долу е показана синтезирана информация, обвързвана с главните съставни елементи от Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021  –  2030 година

България извършва минималните условия и показва вяли упоритости

Целта от 0% за излъчванията на парникови газове (за секторите, които не попадат в Схемата за търговия с емисии) спрямо равнищата от 2005 година, избрана в Интегрирания проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021 – 2030 година, е позволена според европейското законодателство (Регламента за разпределение на усилията), само че надали е амбициозна. На базата на включените в българския проект прогнози се стига до заключението, че 

задачата от 0% ще бъде изпълнена с спомагателни мерки*  

като се приема, че е реализирано задължението за позитивно или нулево салдо за земеползването, измененията в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС) (т.е. регистрираните излъчвания няма да надвишават регистрираните поглъщания). Важно е да се означи обаче, смисъла на употребяваните за изчисленията стойности на излъчванията за 2005 година в българския проект. 

Комисията показва, че има разминаване в цената на излъчванията за 2005 година,

което от своя страна води не до понижаване на излъчванията, а тъкмо противоположното. Посочените стойности в българския проект са 27,27 мегатона (2013 г.), а тези според решението за разпределение на напъните (SWD(2019) 396) след разширението на обсега на схемата за търговия с излъчвания (СТЕ) през 2013 година – 22,12 мегатона. Стойността през базовата 2005 година, съгласно Регламента за разпределение на напъните (РРУ), може да бъде изменена въз основа на най-новите в детайли преразгледани данни от инвентаризацията на излъчванията на парниковите газове.

Друга основна констатация, съгласно оценката на Европейска комисия, е, че в българския план 

не се преглеждат опциите за разходоефективно понижение на излъчванията посредством прехвърляния към други страни членки,

както и опциите за напредък и основаването на работни места, потреблението на гъвкавостта от бранша на земеползването, измененията в земеползването и горското стопанство към секторите за разпределение на напъните.

Европейска комисия дефинира задачата на България, обвързвана с нарастването на каузи на възобновимите източници (27,09% на силата от възобновими източници в брутното извънредно ползване на сила за 2030 г.), като съответна. 

Приносът на България към задачата за енергийна успеваемост на Европейски Съюз за 2030 година демонстрира доста ниска степен на амбициозност

Тя е реализиране на равнище от 17,5 млн. т.н.е. за първичното ползване на сила .  Енергийната успеваемост е посочена като значителен детайл на националните политики,  само че в българския НПЕК не се преглежда категорично използването на правилото „ енергийната успеваемост преди всичко “ .

Като позитивна линия в областта на постройките, притежавани и употребявани от обществените управляващи, е маркирано, че  България има намерение да надвиши заложената в законодателството на Европейски Съюз годишна цел за реновиране от 3% и подхваща ограничения за възстановяване на енергийните характерности на най-малко 5%  от разгънатата повърхност на постройките, употребени от обществената администрация. 

Проследяване на напредъка

Редица планове, финансирани по разнообразни тематични посоки (Хоризонт 2020, LIFE), дават информация за посоката на осъществяване на тези стратегически документи. Например,  установява през 2021 година, че мониторингът сред няколко НПЕК на страни членки разкрива съществени несъответствия сред данните, извлечени от национални източници и тези от публични източници на Европейски Съюз като Евростат. В случая с Унгария се явява неизясненост даже в другите приложения към самия НПЕК. По плана е създаден онлайн тракер, посредством който може да се разпознава, че  в тази ситуация с България липсват ясни и измерими цели за понижение на излъчванията по браншове , а в естонския НПЕК единствено задачата за 2030 година в крайното енергийно ползване е посочена, до момента в който пътят по какъв начин тази цел да се реализира остава неразбираем.

Към октомври 2022 година, в границите на Седмия отчет за положението на Енергийния съюз, Европейска комисия още веднъж отправя препоръки към страните членки, които да подкрепят идната актуализация на задачите им. 

В рекомендацията от Европейската комисия за България се натъртва на няколко аспекта

- усилването на опитите за понижаване на цялостната взаимозависимост от изкопаемите горива посредством ускорение на развиването и приложението на възобновими енергийни източници

- нашарване на източниците и маршрутите за доставка на газ посредством увеличение на междусистемните връзки със прилежащи страни

- понижаване на търсенето на сила посредством подобряването на енергийната успеваемост в промишлеността, както и в частния и публичния сграден фонд.

Съществуват и други организации, които работят по тематични планове за изработването на препоръки за идната актуализация на проектите. Такъв план е LIFE TogetherFor1.5, който се концентрира върху концепции и рекомендации за постигането на задачата на Парижкото съглашение – задържането на покачването на световната температура до 1.5°C.

Като цяло в областта на провеждането на енергийна и климатична политика у нас постоянно се срещат ограничавания и непълноти от страна на законодателството, които попречват директно постигането на основни резултати, лимитират присъединяване на жителите и енергийните общности в процеса на енергийната промяна. Именно по тази причина са необходими промени в сегашния Закон за ограничение на изменението на климата на България. 

Актуализация на целите 

Според условията на един от посочените регламенти нагоре, всяка страна членка е длъжна да изготви обновен план на своя народен проект в областта на енергетиката и климата до юни 2023 година и да показа окончателния подобен през юни 2024 година Особено внимание се слага и върху основаването на система за мониторинг и надзор, която ще рапортува напредъка за постигането на задачите до 2030 г. 

Докато някои от страните членки към този момент са почнали процеса по преразглеждане на проектите си,  България към момента не е отворила полемика по тематиката . В Гърция, да вземем за пример, обновеният към този момент НПЕК съдържа упоритостта да задоволява 80% от вътрешното ползване на електрическа енергия от ВЕИ, както и нарастване на задачите за енергийната успеваемост с акцент върху сградния фонд и превоза до 2030 година

Ролята на локалните администрации като движеща мощ

Преходът на Европа към индиферентност във връзка с климата дефинира значимо място на локалните администрации. Общините би трябвало да имат водеща роля освен на доктрина, само че и на процедура, защото посредством тях се осъществя политиката в тази сфера на локално ниво. Въпреки това, в своята оценка на окончателните национални проекти в региона на енергетиката и климата,  Европейска комисия регистрира, че това към момента не е очевидно на национално равнище . 

Община Плевен. Снимка: stoyanh / Shutterstock

Методът за установяване на задачите би трябвало да е извърнат „ от долу нагоре “, а не назад. 

За да се обясни неоткритият капацитет освен за спестявания, само че и за интензивно съдействие са нужни платформи за разговор

и среща сред обособените йерархични равнища в страната, както изисква член 11 на Регламента за ръководство на Европейския съюз. Един напълно нов план –  ,  по линия на програмата LIFE, работи в посока за създаване на съдействието и многостепенен разговор сред необятен кръг заинтригуваните страни, и по-специално дейното присъединяване на българските общини в определянето на ограниченията, синергията сред дефинирането на задачите на национално и локално ниво, както и адаптирането на локалните проекти към тях. В хода на изследванията по плана излиза наяве, че  връзката сред обособените звена на национално, районно и локално ниво е прекратена , даже при разискването, без оглед за определянето на тези цели. Активна роля има Агенцията за стабилно енергийно развиване, която е главен посредник сред локални и национални управляващи. В същото време, обаче, 

ролята на регионалните администрации е доста по-слабо застъпена по отношение на отредените им функционалности по закон,

а точно – да основават експертни препоръки за подкрепяне на активността на регионалните шефове и кметове при ръководството на енергийната успеваемост в постройките.

Местните управляващи имат своето значимо място в цялата конструкция при дефинирането на сходни цели, защото огромна част от ограниченията се извършват точно на локално ниво. 

Подобреният локален административен потенциал в тази сфера ще подкрепи освен за постигането на основни спестявания, а и  възвръщането на доверието у жителите да вземат участие в локални планове  и ще очертаят по-лек път в посока на енергийната промяна. Например, дребният подробност, обвързван с инспекцията по правенето на енергийни обследвания на постройките, би трябвало да се прави от умело лице в общината, защото това проучване е главен документ, който показва метода за постигането на бъдещите спестявания в постройките. 

Задължението на общините може да бъде мощно компрометирано, когато в дадена община липсва избран професионален потенциал,

както е казусът с обновяването на 5% от сградния си фонд на година, каквото България е възприела според НПЕК. Други основни провокации и значим фактор за установяване на напредъка за локалните управления и освен са  организацията и структурирането въз основата данни , обвързвана с устойчивото управление на силата посредством системи за мониторинг, процедура, която доста постоянно липсва. Подобно системи влагат доста по-конкретни елементи и данни в годините (практика, която съществено липсва у нас), което подкрепя изработването на измерими цели за устойчива сила и климат. 

Определянето на задачите, били те национални или локални, би трябвало да следват самостоятелния метод и обследването на положението посредством метода „ от долу нагоре “. Този метод дава опция оптимално да се проучат опциите за реализиране на енергийни спестявания и съпътстващите ги изгоди. А това е част и от непрекъснат развой на актуализиране и струпване на познания и умения в поддръжка на работата на локалните администрации. По този метод те ще имат все по-голям принос да спомагат на своите жители за правенето на планове, свързани с възстановяване на енергийната успеваемост, възобновимите енергийни източници, основаването на локални енергийни кооперативи и постигането на действителни резултати по места. 

*С екторно систематизиране на характерни оферти за ограничения в т. 3 от  .  

Не е напълно ясно разграничено кои са съществуващите и кои спомагателните ограничения. Сред главните ограничения са: 

- Сектор “Транспорт ” – рационализация на автомобилния парк посредством разрешаване на вноса в България единствено на коли от Евро IV и по-високи евро, зони с ниски излъчвания, поощряване потреблението на електрически и хибридни транспортни средства и др.; 

- Сектор “Индустрия ” – по-висока енергийна успеваемост (ЕЕ) в индустрията, понижаване на топлинните загуби, потребление на различни горива, въвеждане на тласъци за бизнеса да влага в научноизследователска активност, ориентирана към успеваемост на ресурсите, системи за мониторинг, одити за ЕЕ и др.;

- Сектор “Селско стопанство ” – понижаване на излъчванията от земеделските действия, посредством стимулиране потреблението на подобаващи сеитбообороти, изключително с азотфиксиращи култури, биологична рекултивация, използване на ограничения за надзор на ерозията и способи за обработка на почвата, въвеждане на технологии за напояване и икономисване на вода и сила, поощряване на екстензивното земеделие, понижаване на метановите излъчвания от биологичната ферментация и др.;

- Сектор “Управление на отпадъците ” – продължение и увеличение на разделното събиране на „ зелени “ боклуци в общините, хващане и изгаряне на биогаз във всички нови и съществуващи районни депа, въвеждане на уреди за анаеробна стабилизация на утайки в обитаеми места с над 20 000 д. население, оползотворяване на биоразградими боклуци и др. 

- Сектор “Енергетика ” – понижаване на загубите от разпределителните, преносните и топлопреносните мрежи, заменяне на енергоизточници – от въглища на природен газ, увеличение на каузи на ВЕИ в отоплението и охлаждането, наложителна скица за енергийна успеваемост, ускорено преустановяване на обичайните замърсяващи отоплителни уреди (печки) и др.;

- Сектор “Земеползване, смяна в земеползването и горско стопанство ” – залесяване на изоставена земеделска земя, голи и обезлесени площи, увеличение на площта на парковете и зелените площи в и отвън обитаемоте места, запазване на влажните зони, възобновяване и поддръжка на защитни горски зони и други

Автор: Мария Манолова / Климатека

Мария Манолова е част от авторския екип на Климатека, тя пази докторска степен с тематика на дисертацията „ Енергийното обмисляне като основен инструмент за устойчивото развиване на общините “ в научно направление „ Икономическа и обществена география – районни геоенергийни запаси и тактики “ към ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. От 2012 година работи в областта на правене на планове и оценки за осъществяване на капиталови планове в региона на електроенергетиката, възобновимата сила и ефикасните енергийни решения в производството. От 2017 година е част от екипа на Центъра за енергийна успеваемост ЕнЕфект – най-старата организация в областта на общинското енергийно обмисляне в България.

В обявата са употребявани материали от:

1. Оценка за целия Европейски Съюз на националните проекти в региона на енергетиката и климата
2. Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за наложителните годишни понижения на излъчванията на парникови газове за страните членки през интервала 2021—2030 година, допринасящи за дейностите в региона на климата в осъществяване на отговорностите, поети по Парижкото съглашение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (текст от голяма важност за ЕИП) 
3. Интегриран проект в региона на енергетиката и климата на Република България 2021-2030
4. Оценка на окончателния народен проект на България в региона на енергетиката и климата (работен документ на ЕК) 
5. Анализ на положението и рекомендации към България, свързани със Седми отчет за положението на енергийния съюз 
6. Закон за енергийната успеваемост
7. Проект Unify – https://unify.caneurope.org/
8. Проект NECPlatform
9. Информация за НПЕК на Гърция