Ще се върне ли отново Народното събрание в бившия Партиен дом на БКП?
През 2020 година ГЕРБ съумява да осъществя остаряла концепция на Българска социалистическа партия от времето на Жан Виденов - Народното събрание да напусне историческата си постройка и да заседава в някогашния Партиен дом на Българска комунистическа партия в София. Ремонтът за задачата коства милиони, само че преместването е за малко. Сега наподобява, че може да се случи отново.
След 15 години поправки и изхарчени съвсем 43 млн. лева, постройката на някогашния Партиен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в центъра на София може още веднъж да стане дом на Народното събрание (НС). А историческата постройка на Народното събрание с надписа " Съединението прави силата ", в която се организират пленарните съвещания още от 1885 година, да затвори порти.
Това към този момент се случи един път - в третия управнически мандат на ГЕРБ през 2020 година, само че опитът беше злощастен и за малко.
Сега аргументът за пренасяне на депутатите още веднъж в Партийния дом е, че и постройката на пл. " Народно заседание " 2 се нуждае от ремонт, научи Свободна Европа, откакто беседва с представители на управлението на настоящия 49-и парламент, със чиновници на институцията и получи отговори по Закона за достъп до социална информация.
Планът за ново пренасяне има поддръжката на ГЕРБ - най-голямата парламентарна група в 49-ото Народно събрание след изборите на 2 април, която излъчи и ръководител на институцията - Росен Желязков. За да се случи това обаче, този парламент би трябвало да има има по-дълъг живот от предходните няколко, което минава през образуване на постоянно държавно управление.
Все още не е ясно дали, в случай че се стигне до решението, то ще бъде непрекъснато или краткотрайно - с цел да се ремонтира историческата постройка.
" Към сегашния миг не е обсъждана смяна на предназначението на постройката на Народното събрание на пл. " Народно заседание " 2, София ", дадоха отговор от администрацията на въпрос какво е бъдещето на историческата постройка.
Необходимостта от главен ремонт на зданието на пл. “Народно заседание ” “произтича от потребността да бъдат сменени съществуващите съоръжения, които са морално и механически остарели ”, съгласно отговора на администрацията на Народното събрание. Планирано е и да бъдат ремонтирани покривът и фасадите за запазване на постройката като единична недвижима културна полезност от национално значение - какъвто е статутът ѝ според закона за културното завещание.
15 години поправки за 43 млн. лева
Бившият Партиен дом и в този момент приютява част от администрацията на законодателната институция. Там заседават парламентарните комисии, а депутатите имат кабинети. От 2008 година насам текат поправки, които досега са на обща стойност от 43 млн. лева лв. , демонстрира справката предоставена от Народното събрание. Преобладаващата част от сумата е изхарчена точно за нова пленарна зала и действия по преместването на съвещанията на депутатите в тази постройка в интервала 2016-2019 година
Преустройството на тогавашната зала " Света София " в пленарна зала коства близо 22 млн. лева - по контракт от 2016 година Още близо 19,4 млн. лева са дадени по различен контракт от 2019 година, който включва планиране и осъществяване на електрически, вентилационни и отоплителни системи, както и работа по фасадите и покрива.
По първите 12 контракта по публични поръчки за поправки са платени суми от 4718 лева за обновяване на бюфетите, до 528 340 лева - за промяна на дограма.
Общата сума на поправки в Партийния дом може да нарасне, защото реконструкциите още не са завършили.
Всичко стартира при Жан Виденов
Идеята Народното събрание да заседава в Партийния дом е остаряла. Всичко стартира през далечната 1996 година Тогава на власт е държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател е Жан Виденов , а ръководител на Народното събрание е акад. Благовест Сендов . Депутатите и чиновниците считат, че историческата постройка на Народното събрание е прекомерно дребна, с цел да поеме тях, публицистите, чиновници на администрацията и гости. Сградата на някогашния Партиен дом (на БКП) към този момент се употребява за съвещания на комисии и персонални кабинети на депутатите от няколко години. Сендов афишира архитектурен конкурс за преустройството на залата на Партийния дом - " Света София " - в парламентарна. Правителството на Виденов пада след огромни митинги през януари 1997 година
За известно време - в интервала до 2001 година, тематиката за пренасяне на Народното събрание не се повдига. Връща се на дневен ред по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тогава ръководител на Народно събрание е проф. Огнян Герджиков от партията на тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски .
Проф. Герджиков също афишира архитектурен конкурс за нова парламентарна зала в някогашния Партиен дом. Същото прави и наследникът му на поста - Георги Пирински от Българска социалистическа партия, по време на ръководството на “тройната коалиция ” - Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи.
Четвърти архитектурен конкурс за преобразяване на Партийния дом в парламент е разгласен през 2011 година - в първия мандат на ГЕРБ. Начело на Народно събрание е Цецка Цачева . Планът е новата зала и съпътстващите поправки да приключат за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година Това не се случи. Но в последна сметка Народното събрание е изместен при третия кабинет на Бойко Борисов като министър председател. Председател на Народно събрание по това време е Цвета Караянчева .
Десетата сесия на 44-ото Народно заседание беше открита на 2 септември 2020 в новата пленарна зала в постройката на Народното събрание на пл. " Александър Първи " 1, някогашния Партиен дом. Денят е сред протестиращи против държавното управление на Борисов и корупцията, и екипирани с щитове и каски сили на реда. Има потърпевши и задържани. Протестите против третия кабинет на Борисов и за оставка на основния прокурор Иван Гешев започнаха през лятото на същата година и продължиха през есента.
Журналистите без достъп
В ремонтираната постройка на някогашния Партиен дом за представителите на медиите беше отредено място в приземния етаж. Там те можеха да наблюдават съвещанията на Народното събрание на екрани, само че нямаха. Тогавашният ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева изясни ограничаването с ограниченията против COVID-19, защото пандемията беше в ход. Другият ѝ мотив беше, че е по този начин в Европа.
Първото съвещание на идващото 45-о Народно събрание през април 2021 година обаче се организира в остарялата постройка на Народното събрание. тогава са " за " завръщане в историческата сграда - без ГЕРБ. Така залата в Партийния дом на стойност 22 млн. лева е употребена единствено няколко месеца.
Ако 49-ото Народно заседание излъчи държавно управление и бъде взето решение на ново пренасяне от историческата постройка, публицистите няма да бъдат ограничавани. Ако медиите нямат нормамен достъп, няма да местим Народното събрание, споделиха от управлението на Народно събрание пред “Свободна Европа. ”
Историческата постройка на Народното събрание - монумент на културата от 1884 година
Сградата на Народното събрание, в която в този момент заседават депутатите, е от първите публични здания, издигнати в следосвобожденския интервал в София. През февруари 1884 година Министерският съвет, управителен от Петко Каравелов , взема решение за нейното създаване и до края на годината градежът е приключен.
Проектът е на виенския проектант Константин Йованович , негов е и планът на Народното събрание в Белград. Северното предверие е част от триетажен павилион, планиран от архитекта Пенчо Койчев по време на последното възобновяване на постройката, почнало през 1925 година и приключено три години по-късно. Сградата е разширена до северната страна с обособен вход, пространно предверие, впечатляващи колони, триетажно стълбище, офис пространства и библиотека, осведоми уеб сайтът на Народното събрание.
Сградата на българския парламент е в неоренесансов жанр. Обявена е за исторически, архитектурен и културен монумент с национално значение.
Домът на Централен комитет на Българска комунистическа партия
Партийният дом е приключен и открит през 1954 година след 6 години строителство. Той е издигнат за централна постройка на Българската комунистическата партия (БКП). Има застроена повърхност от 40 хиляди квадратни метра, а коридорите са с обща дължина над 3 километра. Сградата е била обвързвана със система от тунели със прилежащите, в които се обитават Министерския съвет и президентската институция, както и с мавзолея на комунистическия водач Георги Димитров. Мавзолеят беше съборен през 1999 година Системата от тунели през днешния ден не действа.
“Идеята е, че постройката би трябвало да побере ядрото на партийната администрация, защото партията страна има доста служители. Тук работи една огромна част от партийния уред, тук се съхранява архивът на Българската работническа партия, след това комунистическа ”,, който е историк по обучение, пред Свободна Европа.
За Българска социалистическа партия и комунизма архитектурата е едно от идеологическите изкуства. Планът за “центъра на властта ”, част от който е Партийният дом, би трябвало да внушава господство и, както споделя историкът, “сградите би трябвало да потискат минувача, да внушават престижа на партията страна, да карат човек да се усеща нищожен пред историческата мощ на тази смяна и този режим, който е открит в България ”.
На фасадата на Партийния дом към момента има барелефи, останали от времето на Българска комунистическа партия, макар че комунистическият режим е разгласен за незаконен от Народното събрание още през май 2000 година по време на ръководството на Обединените демократични сили (ОДС) с министър председател Иван Костов. С рухването на комунистическия режим в зората на 90-те години на предишния век е свалена единствено алената петолъчка, знак на режима, от пилона над покрива на зданието. Сега там се вее националният байрак.
След 15 години поправки и изхарчени съвсем 43 млн. лева, постройката на някогашния Партиен дом на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) в центъра на София може още веднъж да стане дом на Народното събрание (НС). А историческата постройка на Народното събрание с надписа " Съединението прави силата ", в която се организират пленарните съвещания още от 1885 година, да затвори порти.
Това към този момент се случи един път - в третия управнически мандат на ГЕРБ през 2020 година, само че опитът беше злощастен и за малко.
Сега аргументът за пренасяне на депутатите още веднъж в Партийния дом е, че и постройката на пл. " Народно заседание " 2 се нуждае от ремонт, научи Свободна Европа, откакто беседва с представители на управлението на настоящия 49-и парламент, със чиновници на институцията и получи отговори по Закона за достъп до социална информация.
Планът за ново пренасяне има поддръжката на ГЕРБ - най-голямата парламентарна група в 49-ото Народно събрание след изборите на 2 април, която излъчи и ръководител на институцията - Росен Желязков. За да се случи това обаче, този парламент би трябвало да има има по-дълъг живот от предходните няколко, което минава през образуване на постоянно държавно управление.
Все още не е ясно дали, в случай че се стигне до решението, то ще бъде непрекъснато или краткотрайно - с цел да се ремонтира историческата постройка.
" Към сегашния миг не е обсъждана смяна на предназначението на постройката на Народното събрание на пл. " Народно заседание " 2, София ", дадоха отговор от администрацията на въпрос какво е бъдещето на историческата постройка.
Необходимостта от главен ремонт на зданието на пл. “Народно заседание ” “произтича от потребността да бъдат сменени съществуващите съоръжения, които са морално и механически остарели ”, съгласно отговора на администрацията на Народното събрание. Планирано е и да бъдат ремонтирани покривът и фасадите за запазване на постройката като единична недвижима културна полезност от национално значение - какъвто е статутът ѝ според закона за културното завещание.
15 години поправки за 43 млн. лева
Бившият Партиен дом и в този момент приютява част от администрацията на законодателната институция. Там заседават парламентарните комисии, а депутатите имат кабинети. От 2008 година насам текат поправки, които досега са на обща стойност от 43 млн. лева лв. , демонстрира справката предоставена от Народното събрание. Преобладаващата част от сумата е изхарчена точно за нова пленарна зала и действия по преместването на съвещанията на депутатите в тази постройка в интервала 2016-2019 година
Преустройството на тогавашната зала " Света София " в пленарна зала коства близо 22 млн. лева - по контракт от 2016 година Още близо 19,4 млн. лева са дадени по различен контракт от 2019 година, който включва планиране и осъществяване на електрически, вентилационни и отоплителни системи, както и работа по фасадите и покрива.
По първите 12 контракта по публични поръчки за поправки са платени суми от 4718 лева за обновяване на бюфетите, до 528 340 лева - за промяна на дограма.
Общата сума на поправки в Партийния дом може да нарасне, защото реконструкциите още не са завършили.
Всичко стартира при Жан Виденов
Идеята Народното събрание да заседава в Партийния дом е остаряла. Всичко стартира през далечната 1996 година Тогава на власт е държавното управление на Българска социалистическа партия с министър председател е Жан Виденов , а ръководител на Народното събрание е акад. Благовест Сендов . Депутатите и чиновниците считат, че историческата постройка на Народното събрание е прекомерно дребна, с цел да поеме тях, публицистите, чиновници на администрацията и гости. Сградата на някогашния Партиен дом (на БКП) към този момент се употребява за съвещания на комисии и персонални кабинети на депутатите от няколко години. Сендов афишира архитектурен конкурс за преустройството на залата на Партийния дом - " Света София " - в парламентарна. Правителството на Виденов пада след огромни митинги през януари 1997 година
За известно време - в интервала до 2001 година, тематиката за пренасяне на Народното събрание не се повдига. Връща се на дневен ред по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" и Движение за права и свободи. Тогава ръководител на Народно събрание е проф. Огнян Герджиков от партията на тогавашния министър председател Симеон Сакскобургготски .
Проф. Герджиков също афишира архитектурен конкурс за нова парламентарна зала в някогашния Партиен дом. Същото прави и наследникът му на поста - Георги Пирински от Българска социалистическа партия, по време на ръководството на “тройната коалиция ” - Българска социалистическа партия, Национална движение „Симеон Втори", Движение за права и свободи.
Четвърти архитектурен конкурс за преобразяване на Партийния дом в парламент е разгласен през 2011 година - в първия мандат на ГЕРБ. Начело на Народно събрание е Цецка Цачева . Планът е новата зала и съпътстващите поправки да приключат за българското председателство на Съвета на Европейски Съюз през 2018 година Това не се случи. Но в последна сметка Народното събрание е изместен при третия кабинет на Бойко Борисов като министър председател. Председател на Народно събрание по това време е Цвета Караянчева .
Десетата сесия на 44-ото Народно заседание беше открита на 2 септември 2020 в новата пленарна зала в постройката на Народното събрание на пл. " Александър Първи " 1, някогашния Партиен дом. Денят е сред протестиращи против държавното управление на Борисов и корупцията, и екипирани с щитове и каски сили на реда. Има потърпевши и задържани. Протестите против третия кабинет на Борисов и за оставка на основния прокурор Иван Гешев започнаха през лятото на същата година и продължиха през есента.
Журналистите без достъп
В ремонтираната постройка на някогашния Партиен дом за представителите на медиите беше отредено място в приземния етаж. Там те можеха да наблюдават съвещанията на Народното събрание на екрани, само че нямаха. Тогавашният ръководител на Народното събрание Цвета Караянчева изясни ограничаването с ограниченията против COVID-19, защото пандемията беше в ход. Другият ѝ мотив беше, че е по този начин в Европа.
Първото съвещание на идващото 45-о Народно събрание през април 2021 година обаче се организира в остарялата постройка на Народното събрание. тогава са " за " завръщане в историческата сграда - без ГЕРБ. Така залата в Партийния дом на стойност 22 млн. лева е употребена единствено няколко месеца.
Ако 49-ото Народно заседание излъчи държавно управление и бъде взето решение на ново пренасяне от историческата постройка, публицистите няма да бъдат ограничавани. Ако медиите нямат нормамен достъп, няма да местим Народното събрание, споделиха от управлението на Народно събрание пред “Свободна Европа. ”
Историческата постройка на Народното събрание - монумент на културата от 1884 година
Сградата на Народното събрание, в която в този момент заседават депутатите, е от първите публични здания, издигнати в следосвобожденския интервал в София. През февруари 1884 година Министерският съвет, управителен от Петко Каравелов , взема решение за нейното създаване и до края на годината градежът е приключен.
Проектът е на виенския проектант Константин Йованович , негов е и планът на Народното събрание в Белград. Северното предверие е част от триетажен павилион, планиран от архитекта Пенчо Койчев по време на последното възобновяване на постройката, почнало през 1925 година и приключено три години по-късно. Сградата е разширена до северната страна с обособен вход, пространно предверие, впечатляващи колони, триетажно стълбище, офис пространства и библиотека, осведоми уеб сайтът на Народното събрание.
Сградата на българския парламент е в неоренесансов жанр. Обявена е за исторически, архитектурен и културен монумент с национално значение.
Домът на Централен комитет на Българска комунистическа партия
Партийният дом е приключен и открит през 1954 година след 6 години строителство. Той е издигнат за централна постройка на Българската комунистическата партия (БКП). Има застроена повърхност от 40 хиляди квадратни метра, а коридорите са с обща дължина над 3 километра. Сградата е била обвързвана със система от тунели със прилежащите, в които се обитават Министерския съвет и президентската институция, както и с мавзолея на комунистическия водач Георги Димитров. Мавзолеят беше съборен през 1999 година Системата от тунели през днешния ден не действа.
“Идеята е, че постройката би трябвало да побере ядрото на партийната администрация, защото партията страна има доста служители. Тук работи една огромна част от партийния уред, тук се съхранява архивът на Българската работническа партия, след това комунистическа ”,, който е историк по обучение, пред Свободна Европа.
За Българска социалистическа партия и комунизма архитектурата е едно от идеологическите изкуства. Планът за “центъра на властта ”, част от който е Партийният дом, би трябвало да внушава господство и, както споделя историкът, “сградите би трябвало да потискат минувача, да внушават престижа на партията страна, да карат човек да се усеща нищожен пред историческата мощ на тази смяна и този режим, който е открит в България ”.
На фасадата на Партийния дом към момента има барелефи, останали от времето на Българска комунистическа партия, макар че комунистическият режим е разгласен за незаконен от Народното събрание още през май 2000 година по време на ръководството на Обединените демократични сили (ОДС) с министър председател Иван Костов. С рухването на комунистическия режим в зората на 90-те години на предишния век е свалена единствено алената петолъчка, знак на режима, от пилона над покрива на зданието. Сега там се вее националният байрак.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ