Евростат: През 2020 г. 39,5 процента от българите са живели в пренаселени домакинства
През 2020 година 17,5 % от жителите на страните членки на Европейския съюз (ЕС) са живели в пренаселени семейства, демонстрират данните на Евростат.
Жилищните разноски са натоварвали най-вече бюджетите на семействата в Гърция, България и Дания, регистрират от европейската статистическа работа.
Евростат дефинира като пренаселено семейството, в чието жилище няма задоволително стаи за всички негови представители. Този индикатор се дефинира и от фамилно състояние на лицата в семейството, както и от тяхната възраст. Липсата на пространство в пренаселените семейства се усеща още по-силно, когато в тях има деца, които си играят в същата стая, в която родителите им се пробват да работят отдалечено по време на коронавирус пандемията. Това усилва здравния риск, обвързван с разпространяването на ковид, означават от Евростат
Сред страните от Европейски Съюз, повече от половината от популацията на Румъния (45,1 процента) е живяло в пренаселени семейства през 2020 година Следват Латвия (42,5 процента), България (39,5 процента), Полша (36,9 процента) и Хърватия (36,2 процента).
От друга страна, минимум пренаселени семейства е имало в Кипър (2,5 процента) Ирландия (3,2 процента) Малта (4,2 процента) и Нидерландия (4,8 процента).
За доста семейства най-големият месечен разход е обвързван с жилищните разноски, осведоми Евростат.
Влиянието им може да бъде показано посредством показателя на ценовия напън. Той демонстрира процентът от популацията, което живее в семейства, които отделят 40 % и повече от разполагаемия си приход за жилищни разноски.
Средното ниво на този показател за целия Европейски съюз през 2022 година е 7,8 %. При другите страни от Европейски Съюз се следят обилни разлики. Нива над 10 % са регистрирани в Дания (14,1 на сто) и България (14,4 процента), а в Гърция този показател е бил най-голям - 33,3 %.
Нива от под 5 % са регистрирани в 13 страни от Европейски Съюз. Индексът на ценовия напън е бил с най-ниско равнище през 2020 година в Кипър (1,9 процента). Следват Литва (2,7 процента) Малта (2,8 процента) и Словакия (3,2 процента).
Жилищните разноски са натоварвали най-вече бюджетите на семействата в Гърция, България и Дания, регистрират от европейската статистическа работа.
Евростат дефинира като пренаселено семейството, в чието жилище няма задоволително стаи за всички негови представители. Този индикатор се дефинира и от фамилно състояние на лицата в семейството, както и от тяхната възраст. Липсата на пространство в пренаселените семейства се усеща още по-силно, когато в тях има деца, които си играят в същата стая, в която родителите им се пробват да работят отдалечено по време на коронавирус пандемията. Това усилва здравния риск, обвързван с разпространяването на ковид, означават от Евростат
Сред страните от Европейски Съюз, повече от половината от популацията на Румъния (45,1 процента) е живяло в пренаселени семейства през 2020 година Следват Латвия (42,5 процента), България (39,5 процента), Полша (36,9 процента) и Хърватия (36,2 процента).
От друга страна, минимум пренаселени семейства е имало в Кипър (2,5 процента) Ирландия (3,2 процента) Малта (4,2 процента) и Нидерландия (4,8 процента).
За доста семейства най-големият месечен разход е обвързван с жилищните разноски, осведоми Евростат.
Влиянието им може да бъде показано посредством показателя на ценовия напън. Той демонстрира процентът от популацията, което живее в семейства, които отделят 40 % и повече от разполагаемия си приход за жилищни разноски.
Средното ниво на този показател за целия Европейски съюз през 2022 година е 7,8 %. При другите страни от Европейски Съюз се следят обилни разлики. Нива над 10 % са регистрирани в Дания (14,1 на сто) и България (14,4 процента), а в Гърция този показател е бил най-голям - 33,3 %.
Нива от под 5 % са регистрирани в 13 страни от Европейски Съюз. Индексът на ценовия напън е бил с най-ниско равнище през 2020 година в Кипър (1,9 процента). Следват Литва (2,7 процента) Малта (2,8 процента) и Словакия (3,2 процента).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ