Левандовски: Татко, благодаря, въпреки че не си жив да ме видиш
През 2020-а Роберт Левандовски напълно справедливо завоюва премията на ФИФА за най-хубав футболист на годината, откакто вкара 40 гола в 36 мача и завоюва требъл с Байерн. Той обаче не не помни от кое място е тръгнал и какъв брой мъчно е било тогава. Време, в което неговият татко е бил огромната му опора, само че за жалост не е могъл да го види по какъв начин се трансформира в експерт. Лева изля сърцето си пред PlayersTribune.
Преди няколко дни се разсъниха, обърнах се и видях нещо необичайно да лежи до мен. Смътно си спомнях, че бях на някаква гала и получих премия. Но изглеждаше прекомерно необичайно, с цел да е истина. Тогава сграбчих това нещо и не беше сън. Казах си: " Избраха те за най-хубавия футболист на планетата. А ти си легна с премията в леглото! ". Още не мога да осъзная какво се случи. Децата от Полша не би трябвало да са най-хубавите в света! Позволете ми да обясня нещо за локалните хора и тогава може би ще разберете. Преди церемонията знаех, че може да печеля премията. Но в Полша имаме този комплекс за непълноценност. Когато си дете, нямаш суперзвезди, които да следваш. Скаутите постоянно споделяха: " Той е много умел... за полско хлапе ". Така че имаме възприятието, че никой в никакъв случай не е задоволително добър.
Източник:
Знам, че хората считат, че това е факсимиле, само че животът ми в действителност стартира да проблясва пред очите ми. Виждах първите си стъпки с топката, мачовете по калните терени и всички хора, които ми бяха помогнали да стигна дотук. Беше като филм. Цялата драма се разигра в три дейности и желая да споделя с вас. Защото знам, че сега има най-малко едно хлапе в Полша или на друго място, което не се осмелява да мечтае.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ: ПРИЧАСТИЕТО
Когато бях дете, получих първото си причестяване в локалната черква. За тези, които не са осведомени с католическата вяра, това е в действителност специфичен ден. Проблемът беше, че имах мач незабавно след него и беше в действителност надалеч. Така че преди тържеството татко ми Кшищоф поговори със свещеника. Той сподели: " Отче, можем ли да стартираме малко по-рано и вероятно да изрежем последните минути? Детенцето ми има футболен мач ". Може би ви звучи полуда, само че когато причастието свърши, аз и татко ми спринтирахме към колата и потеглихме.
Роберт Левандовски е Спортист на годината в Полша
Нападателят изпревари шампионката от Откритото състезание на Франция Ига Швьонтек
Мисля, че тази история обобщава детството и какъв в действителност беше татко ми.Когато започнах да се занимавам с футбол - още като петгодишно хлапе, нямаше тим за деца на моята възраст в Лешно. Затова трябваше да играя с две години по-големи от мен. Беше мъчно, тъй като бях слабоват. В същото време играех и в тим във Варшава, тъй че трябваше всеки ден да пътувам по един час в посока за тренировки.Ако не бяха родителите ми, с футболната ми фантазия щеше да е свършено още на първо място да е почнало.
И двамата бяха учители, а татко ми беше по физическо образование. След учебно заведение той ме караше на подготовка, изчакваше ме два часа и по-късно ме прибираше. Клубът нямаше съблекални, тъй че постоянно бягах под дъжда и се връщах в колата целия в тиня. Татко жертваше четири часа всеки ден, с цел да мога да упражнявам. Някои го мислеха за вманиачен.
Източник:
Той в никакъв случай не споделяше, че го прави, тъй като желае детето му да стане експерт. Вместо това заявяваше, че го прави, тъй като Роберт има фантазия и обича футбола. Знаете ли, доста родители оказват напън върху децата си да съумеят. Виждал съм татковци да стоят в профил и да крещят на 10-годишни. Това не е добра мотивация, когато си дете. Тези родители не схващат, че любовта ви към играта би трябвало да идва от сърцето.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ: ОТХВЪРЛЯНЕТО
Когато бях на 16, татко ми умря след дълго боледуване. Все още не мога да опиша какъв брой мъчно ми бе. Като момче има избрани неща, за които искаш да приказваш с баща си. Неща като порастването и какво значи да бъдеш мъж. Много пъти съм желал да поговоря с него. Да му се обадя по телефона. Поне за 10 минути. Но не можех.
Левандовски и Осака са най-хубавите спортисти съгласно публицистите
Байерн е тим номер едно
Майка ми се опита да помогне колкото може, за което заслужава голямо почитание. По това време към този момент играех за втория тим на Легия Варшава, само че след една травма бях освободен от клуба. Те даже не пратиха треньор или механически шеф да ми го каже. Вместо това пристигна една секретарка. Това беше един от най-ужасните дни в живота ми. След като ми споделиха, се прибрах в колата на майка ми. Веднага разбра, че нещо не е наред. Не съумях да се сдържа и заплаках. Разказах й всичко. Но тя беше толкоз мощна. Каза единствено: " Добре, би трябвало да създадем нещо ".
Източник:
Тя се свърза с ФК Жнич - също тим от Трета дивизия, само че много по-скромен. Там започнах възобновяване си, бях доста зле. Дори не можех да движа синхронно краката си. Със сигурност научих доста от мизерията и несигурността. Нужно ми беше доста време, с цел да съм пълностоен още веднъж, само че когато се случи, започнах да въвеждам гол след гол и четири години по-късно всеки тим в Полша мечтаеше за мен. Но проектът ми бе различен - Германия ме зовеше.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ: ЗАЛОГЪТ
Веднъж се обзаложих с Юрген Клоп в Борусия Дортмунд. Когато дойдох, беше мъчно. Едва споделях една думичка на немски. А с Клоп интензивността на тренировките беше доста висока. Юрген реши да ме провокира. През първите няколко месеца имахме дребен залог. Ако вкарвах по 10 гола на подготовка, той ми даваше 50 евро. Ако ли не, аз на него. Първите няколко седмици плащах непрекъснато, а той се смееше. Но след някой различен месец нещата се обърнаха. Аз бях този, който събираше парите. И по този начин един ден Клоп сподели: " Спри! Окей. Това е задоволително, към този момент си подготвен ". Ала в действителност не бях, тъй като мачовете са доста разнообразни от тренировките.
Източник:
През първия сезон постоянно бях запаса, а когато стартира вторият, към момента имах проблеми. Също по този начин усещах, че Юрген желае нещо от мен, само че не разбирах какво тъкмо. След едно тежко проваляне от Марсилия отидох при него и заявих: " Хайде да поговорим, кажете ми просто какво очаквате от мен ". Не е значимо какво тъкмо ми сподели, само че три дни по-късно вкарах хеттрик против Аугсбург. Бихме с 4:0, а това беше повратната точка за мен. Имах психически проблеми, някакво затваряне в мен. И мисля, че имаше нещо общо с татко ми.
Сега съзнавам, че диалогът ми с Клоп беше като един от тези, които бих желал да проведа с баща. Един от тези, които не съумях да имам. Можех да приказвам с Юрген за всичко, можех да му се доверя. Той е фамилен човек и е толкоз съпричастен с персоналния живот на играчите. Не беше единствено бащина фигура за мен. Той ме научи на толкоз доста. Клоп в никакъв случай не забравяше, че сме хора преди всичко и едвам по-късно футболисти.
Поредна премия за Роберт Левандовски
Спечели едно от най-старите допитвания в света
Разбира се, Клоп не е единственият, който ми оказа помощ. Искам да благодаря на Хайнкес, Пеп, Анчелоти и Ханзи Флик. Също по този начин и на брачната половинка ми Анна, с която се срещнах още до момента в който играех в трета дивизия на Полша. Благодарен съм на съотборниците ми, приятелите, моята майка и сестра ми, треньорите и свещеника. И, несъмнено, татко ми.
Той по този начин и не доживя да ме види като професионален футболист, макар че бих желал да си мисля, че в този момент гледа всичките ми мачове от по-високо. Той беше този, който сложи топката в краката ми и в никакъв случай не ми разреши да не помни за какво играя футбол. Не за титли. Нито за пари или популярност. А тъй като го обичам.
Благодаря ти, баща!
Източник:
Преди няколко дни се разсъниха, обърнах се и видях нещо необичайно да лежи до мен. Смътно си спомнях, че бях на някаква гала и получих премия. Но изглеждаше прекомерно необичайно, с цел да е истина. Тогава сграбчих това нещо и не беше сън. Казах си: " Избраха те за най-хубавия футболист на планетата. А ти си легна с премията в леглото! ". Още не мога да осъзная какво се случи. Децата от Полша не би трябвало да са най-хубавите в света! Позволете ми да обясня нещо за локалните хора и тогава може би ще разберете. Преди церемонията знаех, че може да печеля премията. Но в Полша имаме този комплекс за непълноценност. Когато си дете, нямаш суперзвезди, които да следваш. Скаутите постоянно споделяха: " Той е много умел... за полско хлапе ". Така че имаме възприятието, че никой в никакъв случай не е задоволително добър.
Източник:
Знам, че хората считат, че това е факсимиле, само че животът ми в действителност стартира да проблясва пред очите ми. Виждах първите си стъпки с топката, мачовете по калните терени и всички хора, които ми бяха помогнали да стигна дотук. Беше като филм. Цялата драма се разигра в три дейности и желая да споделя с вас. Защото знам, че сега има най-малко едно хлапе в Полша или на друго място, което не се осмелява да мечтае.
ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ: ПРИЧАСТИЕТО
Когато бях дете, получих първото си причестяване в локалната черква. За тези, които не са осведомени с католическата вяра, това е в действителност специфичен ден. Проблемът беше, че имах мач незабавно след него и беше в действителност надалеч. Така че преди тържеството татко ми Кшищоф поговори със свещеника. Той сподели: " Отче, можем ли да стартираме малко по-рано и вероятно да изрежем последните минути? Детенцето ми има футболен мач ". Може би ви звучи полуда, само че когато причастието свърши, аз и татко ми спринтирахме към колата и потеглихме.
Роберт Левандовски е Спортист на годината в Полша
Нападателят изпревари шампионката от Откритото състезание на Франция Ига Швьонтек
Мисля, че тази история обобщава детството и какъв в действителност беше татко ми.Когато започнах да се занимавам с футбол - още като петгодишно хлапе, нямаше тим за деца на моята възраст в Лешно. Затова трябваше да играя с две години по-големи от мен. Беше мъчно, тъй като бях слабоват. В същото време играех и в тим във Варшава, тъй че трябваше всеки ден да пътувам по един час в посока за тренировки.Ако не бяха родителите ми, с футболната ми фантазия щеше да е свършено още на първо място да е почнало.
И двамата бяха учители, а татко ми беше по физическо образование. След учебно заведение той ме караше на подготовка, изчакваше ме два часа и по-късно ме прибираше. Клубът нямаше съблекални, тъй че постоянно бягах под дъжда и се връщах в колата целия в тиня. Татко жертваше четири часа всеки ден, с цел да мога да упражнявам. Някои го мислеха за вманиачен.
Източник:
Той в никакъв случай не споделяше, че го прави, тъй като желае детето му да стане експерт. Вместо това заявяваше, че го прави, тъй като Роберт има фантазия и обича футбола. Знаете ли, доста родители оказват напън върху децата си да съумеят. Виждал съм татковци да стоят в профил и да крещят на 10-годишни. Това не е добра мотивация, когато си дете. Тези родители не схващат, че любовта ви към играта би трябвало да идва от сърцето.
ВТОРО ДЕЙСТВИЕ: ОТХВЪРЛЯНЕТО
Когато бях на 16, татко ми умря след дълго боледуване. Все още не мога да опиша какъв брой мъчно ми бе. Като момче има избрани неща, за които искаш да приказваш с баща си. Неща като порастването и какво значи да бъдеш мъж. Много пъти съм желал да поговоря с него. Да му се обадя по телефона. Поне за 10 минути. Но не можех.
Левандовски и Осака са най-хубавите спортисти съгласно публицистите
Байерн е тим номер едно
Майка ми се опита да помогне колкото може, за което заслужава голямо почитание. По това време към този момент играех за втория тим на Легия Варшава, само че след една травма бях освободен от клуба. Те даже не пратиха треньор или механически шеф да ми го каже. Вместо това пристигна една секретарка. Това беше един от най-ужасните дни в живота ми. След като ми споделиха, се прибрах в колата на майка ми. Веднага разбра, че нещо не е наред. Не съумях да се сдържа и заплаках. Разказах й всичко. Но тя беше толкоз мощна. Каза единствено: " Добре, би трябвало да създадем нещо ".
Източник:
Тя се свърза с ФК Жнич - също тим от Трета дивизия, само че много по-скромен. Там започнах възобновяване си, бях доста зле. Дори не можех да движа синхронно краката си. Със сигурност научих доста от мизерията и несигурността. Нужно ми беше доста време, с цел да съм пълностоен още веднъж, само че когато се случи, започнах да въвеждам гол след гол и четири години по-късно всеки тим в Полша мечтаеше за мен. Но проектът ми бе различен - Германия ме зовеше.
ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ: ЗАЛОГЪТ
Веднъж се обзаложих с Юрген Клоп в Борусия Дортмунд. Когато дойдох, беше мъчно. Едва споделях една думичка на немски. А с Клоп интензивността на тренировките беше доста висока. Юрген реши да ме провокира. През първите няколко месеца имахме дребен залог. Ако вкарвах по 10 гола на подготовка, той ми даваше 50 евро. Ако ли не, аз на него. Първите няколко седмици плащах непрекъснато, а той се смееше. Но след някой различен месец нещата се обърнаха. Аз бях този, който събираше парите. И по този начин един ден Клоп сподели: " Спри! Окей. Това е задоволително, към този момент си подготвен ". Ала в действителност не бях, тъй като мачовете са доста разнообразни от тренировките.
Източник:
През първия сезон постоянно бях запаса, а когато стартира вторият, към момента имах проблеми. Също по този начин усещах, че Юрген желае нещо от мен, само че не разбирах какво тъкмо. След едно тежко проваляне от Марсилия отидох при него и заявих: " Хайде да поговорим, кажете ми просто какво очаквате от мен ". Не е значимо какво тъкмо ми сподели, само че три дни по-късно вкарах хеттрик против Аугсбург. Бихме с 4:0, а това беше повратната точка за мен. Имах психически проблеми, някакво затваряне в мен. И мисля, че имаше нещо общо с татко ми.
Сега съзнавам, че диалогът ми с Клоп беше като един от тези, които бих желал да проведа с баща. Един от тези, които не съумях да имам. Можех да приказвам с Юрген за всичко, можех да му се доверя. Той е фамилен човек и е толкоз съпричастен с персоналния живот на играчите. Не беше единствено бащина фигура за мен. Той ме научи на толкоз доста. Клоп в никакъв случай не забравяше, че сме хора преди всичко и едвам по-късно футболисти.
Поредна премия за Роберт Левандовски
Спечели едно от най-старите допитвания в света
Разбира се, Клоп не е единственият, който ми оказа помощ. Искам да благодаря на Хайнкес, Пеп, Анчелоти и Ханзи Флик. Също по този начин и на брачната половинка ми Анна, с която се срещнах още до момента в който играех в трета дивизия на Полша. Благодарен съм на съотборниците ми, приятелите, моята майка и сестра ми, треньорите и свещеника. И, несъмнено, татко ми.
Той по този начин и не доживя да ме види като професионален футболист, макар че бих желал да си мисля, че в този момент гледа всичките ми мачове от по-високо. Той беше този, който сложи топката в краката ми и в никакъв случай не ми разреши да не помни за какво играя футбол. Не за титли. Нито за пари или популярност. А тъй като го обичам.
Благодаря ти, баща!
Източник:
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ