Дейвид Фишеров пред Nostrabet: България ме изгради като щангист, обичам тази страна
През 2019 година той взема решение да напусне Австрия като Дейвид Фишер и да продължи с повдигането на тежести в България. Приема ново име – Дейвид Фишеров, научава български език и след осем месеца взема българско поданство. Три години по-късно тежкоатлетът сбъдва и първата си спортна фантазия, като става европейски първенец за мъже. На шампионата на Стария континент в Тирана 22-годишният Дейвид победи по решителен метод в дуела в категория до 102 кг, като завоюва също златните медали и в двете обособени придвижвания.
В изявление за Дейвид Фишеров се връща към шампионските си мигове в Албания, разкрива кой прославен българин му оказва помощ да съумява в щангите и за какво е взел решение да смени Австрия с България.
-Дейвид, вярвахте ли, че ще детронирате досегашния европейски отличник Самвел Гаспарян?
-Не единствено него, вътрешно в себе си бях убеден, че мога да се оправя и с всеки различен. Бях доста добре квалифициран и в случай че не бях станал първи, щях да съм отчаян от себе си.
-След изхвърлянето водехте единствено с един кг пред арменеца и два пред испанеца.
-Такава бе тактиката. Трябваше да изхвърля сходна тежест, с цел да имам преднина, която щеше да ми бъде изцяло задоволителна, защото в изтласкването съм по-силен.
-Каква беше тактиката Ви във второто придвижване?
-Да подвигам с кг повече от арменеца. Той почна на 208, аз съумях на 209, след това Гаспарян укроти 211, а аз – 212. Накрая даже не бе за поверие, че съумя и на 214, и се наложи да върша сполучлив шампионски опит на 215.
-Защо се изненадохте, че Гаспарян е тласнал 214 кг?
-Защото, когато го гледах на загрявката и след това сред опитите, виждах, че щангата му е „ тежка “. Трудно се справяше с по-големите тежести, личеше, че се е предал и е рухнал душевен. Но, отлично на него, че откри сили да задържи интригата до последно.
-Ако се беше наложило да вдигнете повече за златото, щяхте ли да го извършите?
-Със сигурност, откакто единствено преди две седмици на контрола изтласках с лекост 217 кг. В Тирана аз подвигнах това, което ми беше належащо, с цел да съм първенец. Но бях подгогвен и за по-високи тежести в двете придвижвания, в случай че се постановяваше.
-С кой споделихте първи насладата си?
-Със старши треньора Иван Иванов и с Живко Николов, който ме приготвяше в националния за това европейско. После в прегръдките ми се озоваха моите родители и моята избраница, които слязоха при мен от трибуните.
-Разкажете освен това за годеницата си?
-Тя е арменка и сме сгодени от три години. Засега обаче по-често е в Стара Загора, където води тренировки в своя спорт. Усетът ми демонстрира, че до една година ще вдигнем женитба.
-На нея ли посвещавате европейската купа?
-На нея ще посветя другите трофеи, които се надявам да са по-значими. Тази, първата, е за моето семейство, за родителите ми, за сестра ми.
-На кого желаете да благодарите?
-На Иван Иванов, на Живко Николов, на моя треньор в пловдивския клуб Борислав Налбантов и на един специфичен човек за мен – Асен Златев.
-Какво дължите на олимпийския и нееднократен международен и европейски първенец Асен Златев?
-Той живее покрай залата в Пловдив и всеки ден е до мен. Помага ми освен с скъпи препоръки, само че и с режима за хранене. Благодарение на него съумявам да управлявам мазнините, въглехидратите и белтъчините в тялото си, и да подкрепям непрекъснато тегло от 103-104 кг през годината. Това ми разрешава да избегна свалянето на непотребни килиграми преди надпревари. За мен Асен Златев е като отворена книга във повдигането на тежести.
-След като вдигнахте високо летвата, какво да чакаме от Вас на международното в Колумбия през септември?
-За орден ще са нужни 182 кг в изхвърлянето и 221 кг в изтласкването. Тежести, които са изцяло по силите ми. Дано единствено съм здрав и се приготвя пълноценно.
-Дейвид, бъдете прям и кажете, за какво напуснахте бяла страна с висок витален стандарт като Австрия?
-Защото желаех да стигна върховете във повдигането на тежести.
-Да разбирам, ли че страна, в която всичко е наред, не дава пари за щанги?
-Това е самата истина. В Австрия приорет са други спортове – ски, футбол, лека атлетика. От повдигане на тежести никой не се интересува.
-Защо тогава се захванахте с щангите?
-Защото от дребен това бе моята фантазия. Но, когато по-късно като младеж започнах да пристигам всяка година на лагери в България, разбрах каква е разликата.
-Нали в Австрия не дават пари за Вашия спорт, по какъв начин си позволявахте лагери отвън страната?
-В Австрия ми даваха единствено заплата. Оттам нататък, с цел да се приготвям в България, ми помагаха моите родители и персонални спонсори.
-Кога решихте да се преместите в България?
-От 2017 година, когато пристигнах за първи път в България, към този момент бях наясно, че е въпрос на време трайно да се установя тук.
-Кое надви върху Вашия избор?
-В България има вярна методика за работа и със състезателите работят световноизвестни щангисти, съумели както в нашия спорт, по този начин и в живота. В Австрия освен няма методика за тренировки, ами и не знаят какво значат медикаментите за възобновяване. Да не приказваме, че нямат отношение към щангистите, нито пък тласъци. Сестра ми Сара Фишер да вземем за пример стана трета на европейското по повдигане на тежести, само че никой публицист не й взе изявление, нито й дадоха награда. Все едно нищо не е постигнала.
-То и в България не всичко върви без спънки в щангите. Повече от година остарелият президент отхвърля да даде властта на новия определен, пет месеца националите, в това число и Вие, бяхте без заплати.
-Това е единствено краткотрайно и нещата скоро ще си дойдат на мястото. Тези проблеми не могат да ме разколебаят, откакто България ме е построила като щангист и на нея дължа всичко, което съм сега.
-В Австрия най-малко вземахте постоянно заплатата си, в България по какъв начин оцеляхте толкоз дълго време, без да Ви заплащат?
-Оцелях с помощта на старши треньора Иван Иванов, който ми помагаше финансово и морално. Както на мен, по този начин и на другите. Но към този момент всичко е наред със заплатите, а и господин Иванов нито за миг не позволи да се наруши подготовката ни или да ни липсва нещо.
-Къде желаете да живеете отсега нататък?
-Аз към този момент обичам България и животът ми ще бъде обвързван само с нея. Пловдив ми харесва и един ден ще си купя апартамент в този град.
В изявление за Дейвид Фишеров се връща към шампионските си мигове в Албания, разкрива кой прославен българин му оказва помощ да съумява в щангите и за какво е взел решение да смени Австрия с България.
-Дейвид, вярвахте ли, че ще детронирате досегашния европейски отличник Самвел Гаспарян?
-Не единствено него, вътрешно в себе си бях убеден, че мога да се оправя и с всеки различен. Бях доста добре квалифициран и в случай че не бях станал първи, щях да съм отчаян от себе си.
-След изхвърлянето водехте единствено с един кг пред арменеца и два пред испанеца.
-Такава бе тактиката. Трябваше да изхвърля сходна тежест, с цел да имам преднина, която щеше да ми бъде изцяло задоволителна, защото в изтласкването съм по-силен.
-Каква беше тактиката Ви във второто придвижване?
-Да подвигам с кг повече от арменеца. Той почна на 208, аз съумях на 209, след това Гаспарян укроти 211, а аз – 212. Накрая даже не бе за поверие, че съумя и на 214, и се наложи да върша сполучлив шампионски опит на 215.
-Защо се изненадохте, че Гаспарян е тласнал 214 кг?
-Защото, когато го гледах на загрявката и след това сред опитите, виждах, че щангата му е „ тежка “. Трудно се справяше с по-големите тежести, личеше, че се е предал и е рухнал душевен. Но, отлично на него, че откри сили да задържи интригата до последно.
-Ако се беше наложило да вдигнете повече за златото, щяхте ли да го извършите?
-Със сигурност, откакто единствено преди две седмици на контрола изтласках с лекост 217 кг. В Тирана аз подвигнах това, което ми беше належащо, с цел да съм първенец. Но бях подгогвен и за по-високи тежести в двете придвижвания, в случай че се постановяваше.
-С кой споделихте първи насладата си?
-Със старши треньора Иван Иванов и с Живко Николов, който ме приготвяше в националния за това европейско. После в прегръдките ми се озоваха моите родители и моята избраница, които слязоха при мен от трибуните.
-Разкажете освен това за годеницата си?
-Тя е арменка и сме сгодени от три години. Засега обаче по-често е в Стара Загора, където води тренировки в своя спорт. Усетът ми демонстрира, че до една година ще вдигнем женитба.
-На нея ли посвещавате европейската купа?
-На нея ще посветя другите трофеи, които се надявам да са по-значими. Тази, първата, е за моето семейство, за родителите ми, за сестра ми.
-На кого желаете да благодарите?
-На Иван Иванов, на Живко Николов, на моя треньор в пловдивския клуб Борислав Налбантов и на един специфичен човек за мен – Асен Златев.
-Какво дължите на олимпийския и нееднократен международен и европейски първенец Асен Златев?
-Той живее покрай залата в Пловдив и всеки ден е до мен. Помага ми освен с скъпи препоръки, само че и с режима за хранене. Благодарение на него съумявам да управлявам мазнините, въглехидратите и белтъчините в тялото си, и да подкрепям непрекъснато тегло от 103-104 кг през годината. Това ми разрешава да избегна свалянето на непотребни килиграми преди надпревари. За мен Асен Златев е като отворена книга във повдигането на тежести.
-След като вдигнахте високо летвата, какво да чакаме от Вас на международното в Колумбия през септември?
-За орден ще са нужни 182 кг в изхвърлянето и 221 кг в изтласкването. Тежести, които са изцяло по силите ми. Дано единствено съм здрав и се приготвя пълноценно.
-Дейвид, бъдете прям и кажете, за какво напуснахте бяла страна с висок витален стандарт като Австрия?
-Защото желаех да стигна върховете във повдигането на тежести.
-Да разбирам, ли че страна, в която всичко е наред, не дава пари за щанги?
-Това е самата истина. В Австрия приорет са други спортове – ски, футбол, лека атлетика. От повдигане на тежести никой не се интересува.
-Защо тогава се захванахте с щангите?
-Защото от дребен това бе моята фантазия. Но, когато по-късно като младеж започнах да пристигам всяка година на лагери в България, разбрах каква е разликата.
-Нали в Австрия не дават пари за Вашия спорт, по какъв начин си позволявахте лагери отвън страната?
-В Австрия ми даваха единствено заплата. Оттам нататък, с цел да се приготвям в България, ми помагаха моите родители и персонални спонсори.
-Кога решихте да се преместите в България?
-От 2017 година, когато пристигнах за първи път в България, към този момент бях наясно, че е въпрос на време трайно да се установя тук.
-Кое надви върху Вашия избор?
-В България има вярна методика за работа и със състезателите работят световноизвестни щангисти, съумели както в нашия спорт, по този начин и в живота. В Австрия освен няма методика за тренировки, ами и не знаят какво значат медикаментите за възобновяване. Да не приказваме, че нямат отношение към щангистите, нито пък тласъци. Сестра ми Сара Фишер да вземем за пример стана трета на европейското по повдигане на тежести, само че никой публицист не й взе изявление, нито й дадоха награда. Все едно нищо не е постигнала.
-То и в България не всичко върви без спънки в щангите. Повече от година остарелият президент отхвърля да даде властта на новия определен, пет месеца националите, в това число и Вие, бяхте без заплати.
-Това е единствено краткотрайно и нещата скоро ще си дойдат на мястото. Тези проблеми не могат да ме разколебаят, откакто България ме е построила като щангист и на нея дължа всичко, което съм сега.
-В Австрия най-малко вземахте постоянно заплатата си, в България по какъв начин оцеляхте толкоз дълго време, без да Ви заплащат?
-Оцелях с помощта на старши треньора Иван Иванов, който ми помагаше финансово и морално. Както на мен, по този начин и на другите. Но към този момент всичко е наред със заплатите, а и господин Иванов нито за миг не позволи да се наруши подготовката ни или да ни липсва нещо.
-Къде желаете да живеете отсега нататък?
-Аз към този момент обичам България и животът ми ще бъде обвързван само с нея. Пловдив ми харесва и един ден ще си купя апартамент в този град.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ