През 2019 г. се навършват 125 години от публикуването на

През 2019 година се навършват 125 години от публикуването на първото независимо издание на романа „ Под игото “. Годишнината е мотив да разкажем любопитни и малко известни обстоятелства към написването и отпечатването на най-четената и превеждана българска книга.
Замисълът на „ Под игото “ датира от 1887 година Емигрант в Одеса (където прекарва към една година – 1887 г.), Иван Вазов стартира работа над романа. С известни спирания тя продължава до началото на 1889 година Желанието му е да сътвори разказ, сходен на „ Клетниците “ на Виктор Юго. Тази концепция – „ родена една нощ “ – по думите на самия създател – прозира още в първите редове: „ избягването на Огнянова в къщата на чорбаджи Марка припомня донегде нощното посещаване на Jean Valjean в дома на свещеника Bienaimé. […] Много от епизодите в романа са плод на персоналните ми мемоари и наблюдения. Повечето от действующите лица са същински персони от Сопот, с други или преиначени имена. “

Титулна страница на „ Под игото ”.

В началото на 1889 година, скоро откакто българското държавно управление амнистирало политическите емигранти, Вазов решил да се завърне в България, само че преди да потегли от Одеса, с цел да избегне инспекцията на турската митница, изпратил ръкописа на „ Под игото “ посредством съдействието на един някогашен съветски посланик в България до съветското посолство в Цариград. „ В София – споделя Вазов – незавършеният разказ бе затурен в книжата ми, нито мислех да го дописвам, а още по-малко да го отпечатвам: в България русофобският дух царуваше, а някои глави на романа бяха напоени със благосклонност към нашите освободители. Да се каже добра дума за русите тогава се считаше акт на изменничество. “

Но таман в този миг се състояла една среща, която се оказала съдбоносна. В началото на м. май 1889 година Иван Шишманов ненадейно посещава Вазов и му прави предложение да отпечатат романа в новото издание, учредено от  Министерството на просвещението – Сборник за национални умотворения:

— Ние желаем да напечатим романа ви там.

— Но той не е подготвен още: единствено първата му половина е написана.

— Ще напишете и втората. Недейте ни отхвърля. Как му е названието?

— Не съм го намислил още.

— То е най-лесна работа.

Вазов споделя за метода, по който е избрал заглавието на романа си: „ Аз имах не едно, а десетина имена (между друго и „ Кървава заря ”). Един ден ги написах в Одеса на едно листче и предложих на другари да си изберат кое харесват. Всички харесаха най-първото „ Под игото ”. Него взех и аз. ”

Печатането на първата част на романа „ Под игото “ продължава няколко месеца – до края на октомври или началото на ноември 1889 година Излиза в първия том от „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “. В „ Книжовния отдел “ е поместено началото на „ Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I “. По молба на Вазов една част от тиража (около 100 екземпляра) била завършена като обособени отпечатъци.

Ласкавите мнения за оповестената първа част предизвикват създателя и той се заема в къс период да приключи творбата. Силни болки в едното око не му разрешават да работи самичък и той е заставен да диктува продължението на своя брат Борис Вазов, по това време възпитаник в гимназията. В спомените си Борис Вазов споделя:

„ Първата част от романа беше към този момент дадена под щемпел в „ Сборник за национални умотворения “, издаван от Министерството на националното просвещение. За да форсира завършването на романа, брат ми ме ма кара да пиша под негова диктовка. Дълго време той ми диктува. Тогава бях възпитаник в пети клас на гимназията и умеех да пиша много вярно. Останало ми е усещане за мощната памет на брат ми, когато се касаеше да добави, поправи или се съобрази с нещо в текста, без да може да прочете той самичък страниците. Той ми посочваше с огромна акуратност на кое място би трябвало да се нанесат поправките. “

Илюстрация на Рада Госпожина.

Така романът бива дефинитивно приключен и още през идната година е напечатан във втората и третата книга на „ Сборник за национални умотворения, просвета и книжнина “. С това обаче креативният развой не прекъсва.

Първото независимо издание на „ Под игото “ като обособена книга излиза в Англия, в поредицата „ Международна библиотека “ на лондонското издателство „ Хайнеман “, 1893(4) година, съвсем година преди българското книжно издание.

Първото независимо издание на „ Под игото ”

Първото независимо издание на български език на „ Под игото “ е дело на книжаря и издател Тодор Чипев. Неговата книжарница се обособява като самобитен културен център в сърцето на София, където се срещат Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, доктор Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, проф. Михаил Арнаудов, проф. Петко Стайнов, Ана Каменова, Тодор Боров, Илия Бешков, Пенчо Георгиев, Александър Поплилов, Дечко Узунов и други

През 1894 година Т. Ф. Чипев разгласява „ Под игото “, а до края на живота си издава общо към 20 обособени книги с Вазови произведения. „ Сефтосах се с него: издадох му два тома „ Повести и разкази “. После го попитах за какво си играе и печата романа си „ Под игото ” на части в „ Сборника за национални умотворения ” – да вземем, че да го издадем в обособена книга. Той възприе това, само че изрече съмнение… Скъпо щяло да излезе, още повече в случай че ще заплащам и на художниците, все огромни: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и в действителност хонорарът и въобще харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лв. на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък. “

Договорът, който подписват Иван Вазов и издателя Тодор Чипев е с дата 11 април 1894 година В него се прецизират параметрите на бъдещото издание:  да бъде отпечатано на първокласна хартия, с 25 илюстрации в  3000 екз. тираж.  Също по този начин е посочен авторския хонорар, който възлиза на 2500 сребърни лв., както и екземплярите, които ще получи създателя – 25. На титулната страница се прецизира, че изданието е „ второ ”, появява се и подзаглавие: „ Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението “. Пристъпвайки през 1894 година към подготовката на „ Чипевото “ издание, Вазов нанася голям брой редакции над текста: редуцира, сплотява или преработва обособени глави, размества някои пасажи, отстранява не изцяло издържаните или неубедителни в художествено отношение моменти в развиването на действието, прецизира някои елементи в описанието на ситуацията и героите и усъвършенства творбата във връзка с стила.

Що се отнася до илюстрациите към романа, актьорът Иван Попов споделя в спомените си, че по молба на Вазов няколко души актьори от трупата „ Сълза и смях “, сред които и той самият, се съгласяват да вземат участие в фотосите за романа „ Под игото “. Снимките се вършат в ателието на придворния фотограф Ив. Д. Карастоянов в наличието на Вазов и под непосредственото управление на художниците от Рисувалното учебно заведение –  Мърквичка, А. Митов и Обербауер. Вазов, когато разглеждал стъклото от фотографията на Боримечката, извикал:

— Ха-а-а! Тук е станала огромна неточност, господин Карастоянов. Боримечката не може да остане така. Той трябваше да бъде с необятно отворена уста и да съставлява момента, когато мощно се провиква: „ Хора бре! Ще пукне топчето, майка му остаряла, та да не се уплашат дамите и дечурлигата. […] Драги Попов, би трябвало да се облечете и гримирате отначало в ролята на Боримечката, би трябвало да се поправи грешката.

Въпреки обясненията на художниците Мърквичка и А. Митов, че това не е належащо, тъй като при ретуширането на фотографията те ще отворят устата на Боримечката съгласно желанието му, Вазов упорствал: „ Не, не, няма да бъде – Вместо с пушка той е с овчарска сопа!

— Вижте, вижте, година Митов…

— Е, да, да – тук имате право господин Вазов. Устата можем да отворим, само че ръцете малко неловко ще бъде да ги разтворим и да им дадем нова форма.

Илюстрация на Боримечката.

— Хайде, хайде, Попов, то се видяло, че ще става нова фотография. “

Съвсем скоро по-късно, на 16 юли 1894 година, в пресата се оповестява за излязлата от щемпел книга на Вазов: „ Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три елементи. С 25 илюстрации в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка. 2. изд. София, Т. Ф. Чипев, 1894, 507 с. “

В известието се споделя: „ Вместо да оценяваме литературната стойност на поменатий разказ, ще се ограничим единствено да кажем, че европейский свят се е произнесъл върху това, тъй като романът на господин Иван Вазов е преведен на няколко чуждестранни язици и списателят, за чест на България, си е направил едно европейско име. Книгата е изпечатана много чисто. Илюстрациите са сполучливи, в случай че не изящни. “

Така стартира пътят на безконечната книга на България.

Още забавни обстоятелства, свързани с историята и преводите на романа ще научите по време на идната (през м. октомври) галерия в Университетска библиотека „ Св. Климент Охридски ”.

Автор: доктор Малина Димитрова

Инфо: БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ