През 2019 г. с мъжа ми се качихме за пръв

През 2019 година с мъжа ми се качихме за пръв път на вулкан в живота си. Това се случи в Гватемала. Покорихме съвсем четирихилядния Акатенанго, за да гледаме от безопасно разстояние, въпреки по никакъв начин да не изглеждаше такова след всеки екот, по какъв начин изригва близкият деен вулкан Фуего. Гледките и прекарването бяха несравними, само че се нагълтахме с толкоз прахуляк по пътя нагоре и надолу, че се бях зарекла това да е последния вулкан в живота ми.

Мрак, мраз, камъни и малко въздух - до върха на Килиманджаро и назад

Кратък справочник какво да чакаме, до момента в който покоряваме най-високия връх на Африка - Ухуру

Е, мъжът му явно не е бил на това мнение, тъй като след Акатенанго всяка година горе-долу ни се случва да покоряваме заедно по един вулкан (поне), без значение дали ще е Етна в Италия, Килиманджаро в Танзания, Бромо в Инонезия или Иджен - още веднъж в Индонезия.

Когато за първи път чух за Иджен, си помислих, че разказите за него звучат като легенда - вулкан, който гори със сини пламъци и пази в кратера си езеро с цвят на тюркоаз, само че с киселинност, способна да разяде метал. Миналата година през юни стоях на ръба на този кратер, на остров Ява в Индонезия, и усещах, че легендата оживява пред очите ми в цялостния си искра и правота.


Изкачването стартира в тъмнината на нощта, още преди първите отражения на зората. Това не е инцидентно - същинската магия на Иджен се вижда единствено нощем. Челниците на туристите образуват верига от светлинки по стръмната пътека, до момента в който ние се изкачваме на височина над 2 700 метра.


Въздухът се насища с миризма на сяра, а носенето на маска не е рекомендация, а нужда. Газовете са толкоз рискови, че без маска може да се стигне до отравяне.

След час нанагорнище стартира същинското тестване: слизането в кратера. Въздухът се сгъстява, а ароматът на сяра се трансформира в изострен, провокиращ гърлото газ. И тогава го виждам - синият огън на Иджен. Там, в дълбините на вулкана ме чака зрелище от сини пламъци, танцуващи в мрака. Земята безусловно гори със наследник огън, който като че ли е отворена врата към различен свят.


Макар да наподобява като сцена от научнофантастичен филм, е безспорна действителност, същата действителност, в която група миньори с примитивни средства изнасят от кратера тежки парчета сяра на гърба си всеки ден. 


Парчета сяра

По лицата им няма усмивки, единствено увереност. Те слизат и се качват по същата пътека по няколко пъти дневно. За тях синият пламък не е знамение, а самун.

За миг мислите за тях ме откъснаха от хубостта на сините пламъци, която се разстилаше пред очите ми. Що се отнася до този феномен, истината е, че си има напълно разумно пояснение. Тези прекрасни огньове в действителност са горящи серни газове, които при контакт с кислорода и температури над 600°C се възпламеняват и излъчват призрачно синьо зарево. Това е най-голямото такова събитие на планетата, очевидно единствено нощем.


Оказва се обаче, че сините пламъци на Иджен надалеч не са най-впечатляващото, което този вулкан на Ява може да предложи. Щом слънцето изгрее, небето се оцветява в розово и оранжево, а пред очите ми се разкрива друго знамение - Кава Иджен, най-голямото и най-дълбокото (200 метра) киселинно езеро в света.


Водата му е в блестящ тюркоазен цвят, само че хубостта е лъжлива: киселинността му е толкоз висока (pH към 0.5), че би могла да разтвори даже метал. Езерото постепенно изпарява облаци от сярна пара, които се вият като призрачни пердета над повърхността.

Трудно е да си показва по-контрастно място: в близост е пейзаж от пепеливи скали, жълти кристали сяра и млечносини води, а във въздуха се носи аромат на химия и сурова земна мощност. И все пак тук е цялостно с живот - туристи, миньори, фотографи, които се пробват да уловят мига.


Смята се, че този пейзаж е толкоз неповторим, че е въодушевил подиуми в научнопопулярни филми за рискови планети. Но истината е, че това не е друга планета - това е нашата Земя, в цялата ѝ дива хубост и грубост. Гледката в действителност е нереална.

На " лов " за комодски варани в Индонезия - гигантските влечуги, които плашат и удивляват

Национален парк Комодо е едно удивително място

Когато започнах да слизам по пътеката надолу, сините пламъци на Иджен към този момент бяха избледнели, само че в мен остана чувството, че съм докоснала нещо отвън времето - място, където огънят, водата и въздухът се срещат, с цел да основат пейзаж, който в никакъв случай няма да не помни.