През 2019 г. Китай започна да провежда предварителни проучвания за

През 2019 година Китай стартира да организира предварителни изследвания за подготвянето на лунна експедиция с екипаж, която да бъде осъществена през 2030 година Две години по-късно Китайската национална галактическа организация (CNSA) и Роскосмос оповестиха за съдействие за основаване на Международна научна лунна станция (ISLS) в региона на басейна Южен полюс-Айткен. Предложеният график за създаване на станцията е систематизиран в три стадия: изследване (2021-25 г.), създаване (2025-35 г.) и употреба (от 2035 година нататък). Но при започване на тази година Китай разгласи, че неговата галактическа организация ще изпрати първия екипаж на лунната повърхнина до 2030 година

На 12-ти юли, по време на 9-ия Китайски (международен) търговски аерокосмически конгрес в Ухан, китайски публични лица предоставиха повече информация за програмата за проучване на Луната с присъединяване на екипаж. По-конкретно, заместник-главният инженер Джан Хайлян от китайската работа за създаване на пилотирани галактически кораби разгласи предварителния проект за първата китайска лунна задача с екипаж. Както Джан сподели посредством анимация, задачата ще се състои от две ракети-носители, които ще доставят всички нужни детайли до Луната, а по-късно ще се срещнат в орбита и ще се приземят на повърхността за реализиране на научни интервенции.

Тази конструкция на задачата е сходна на архитектурата на задачата „ Артемида III„, препоръчана от НАСА за кацане на „ първата жена и първия цветнокож “ на Луната, които ще бъдат и първите астронавти, докоснали лунната повърхнина след края на ерата „ Аполо “ преди над 50 години. Съгласно актуалната конструкция на задачата на НАСА галактическият транспортен съд „ Орион “ (с екипаж от четирима души) и системата за кацане на хора (Human Landing System – HLS), предоставена от SpaceX (Starship HLS), ще започват поотделно, ще се срещнат в лунна орбита, а двамата астронавти ще се трансферират на борда на HLS и ще я употребяват за кацане на повърхността.

След като завърши работата на повърхността, двучленният екипаж ще се върне в орбита благодарение на галактическия транспортен съд HLS, където ще се срещне с галактическия транспортен съд Orion, ще се качи на него и ще отлети назад към Земята. Мисията е планувана за 2025 година, само че може да се забави според от редица фактори. Въпреки това ще последват още доста задачи „ Артемида “, като кулминационната точка ще бъде основаването на орбитална платформа и лунна база в басейна на Южния полюс – Ейткен (базов лагер „ Артемида “).

Структурата на китайската задача

По същия метод Китай възнамерява да изстреля две ракети модел Long March-10 (в развой на разработване), които поотделно ще носят лунен спускаем уред и галактически транспортен съд с екипаж. Те ще извършат маневри за среща и съединяване в лунна орбита, след което тайконавтите ще се трансферират в спускаемия уред, ще се спуснат, ще се приземят в авансово избран район и в продължение на няколко дни ще правят научни проучвания и събиране на проби. След като приключат, тайконавтите ще се повдигнат със спускаемия уред и ще се свържат с галактическия транспортен съд, който ще бъде употребен за противоположния полет до Земята.

По време на речта Джан показа фотоси на някои детайли от задачата, в това число ракетата Long March 10, лунния спускаем уред и лунния роувър. Проектът CZ-10 от последващо потомство беше показан за първи път в Националния музей на Китай през февруари 2022 година като част от изложбата „ 30 години китайски пилотирани галактически полети “. Тази ракета се чака с огромно неспокойствие, защото, сходно на Long March-9 (също в развой на разработване), Китай разгласи, че тя ще бъде „ напълно за многократна приложимост “. Към 2023 година инженерите сполучливо са тествали мотора на първата степен на YF-100K и други съставни елементи, а първото изстрелване е планувано за 2027 година

Демонстрацията на Джан включва диаграми на профилите на CZ-10, показващи трите съществени ракети с първата степен, всяка със седем ракетни мотора YF-100K. Включени са и изображения на първата степен (и нейната система за анулация на изстрелването) и на лунното шаси с прикрепена трета степен на ракетата притежател. Лунният уред има позната настройка, напомняща на тази, която бе показана предходната година в офиса на китайския план за пилотирано проучване на Луната. Тази рисунка бе част от стенна живопис, изобразяващ голям брой разнообразни детайли на лунната задача с екипаж, и има същия партерен профил с четири крайници и двойни ветрилообразни слънчеви панели.

Схемата на лунохода с екипаж демонстрира двуместен роувър с мотор начело и инсталирани на мачта принадлежности. След това е показан напречен аспект на лунната лаборатория (показана по-горе), състояща се от два свързани модула (и двата захранвани от слънчеви панели с по два модула), свързани с наземно транспортно средство, което транспортира екипажа. На назад във времето се вижда друго транспортно средство, носещо огромно устройство, сходно на чадър, което доста припомня на препоръчаната от НАСА идея за реактор Kilopower Reactor Using Sterling TechnologY (KRUSTY).

Програмата Чанъе

Интересът към проучването на Луната внезапно набъбна откакто благодарение на данните, събрани от роувъра Чанъе 5, китайските учени откриха, че малките  лунни стъклени топчета може би са мястото, където се намира водата в лунната почва. Оказва се, че те могат да съдържат големи количества вода – към 270 милиарда тона. По повърхността на Луната са разпръснати дребни капчици стъкло, формирани преди няколко милиарда години от удари на метеорити. Изпарилите се минерали са се охладили и са образували стъкловидни частици с диаметър единствено няколко десетки или стотици микрометри. Анализът на почвените проби, взети от Луната, сподели, че тези топчета съдържат много огромно количество вода.

По време на форума У Вейрен, основен инженер на програмата за проучване на Луната, приказва за вероятностите пред китайската стратегия за проучване на Луната (Chang’e) и за това по какъв начин тя ще способства за Международната Научна Лунна Станция (The International Lunar Research Station – ILRS). Това включва лунната сонда Чанъе-6, чието изстрелване е планувано за идната година и която ще извърши първото в историята връщане на проби от далечната страна на Луната. Мисията Чанъе-7, която ще започва към 2026 година, ще бъде първата сонда и роувър, които ще търсят доказателства за съществуване на вода наоколо до южния полюс на Луната.

До 2028 година към задачата Чанъе-7 ще се причисли Чанъе-8, която ще сътвори базова изследователска станция, ще организира научни опити и ще изследва съществуването и потреблението на лунните запаси – известно като „ потребление на локалните запаси “. Според Ву задачата Чанъе-8 също по този начин ще усъвършенства методите за създаване на станцията, ще изследва евентуалните места за разполагане въз основата и ще обследва въпросите, свързани с радиокомуникацията към южния полюс на Луната. Планира се станцията да бъде приключена до 2030 година, което съответствува с идването на първия екипаж, и ще бъде предходник на MNLS (планирано за довеждане докрай до 2035 г.).

Осъществяването на тези проекти може да се забави поради спора в Украйна, който докара до утежняване на връзките сред Русия и нейните сътрудници в региона на галактическите проучвания. По-конкретно това включва анулирането на голям брой съглашения за съдействие сред Роскосмос и ЕКА и изземването на космодрума Байконур от страната Казахстан през месец март 2023 година По-конкретно, има се поради оповестената в медиите информация за изземване от страна на Казахстан на имуществото на Роскосмос. Но по-късно казахстанските управляващи обясниха, че изземването не се отнася до имуществото на целия комплекс Байконур, а единствено до Центъра за употреба на наземната галактическа инфраструктура. Но по този начин или другояче казахстанският Байконур към този момент не може да се употребява както до момента.

Всичко това може да докара и до закъснение създаването на плануваната съветска свръхтежка ракета-носител „ Ангара-5 “, която е значима част от уговорката на Роскосмос за създаване на ISLV и проектите за бъдещо проучване на Луната.

Ясно е обаче, че Китай към този момент е повече от кадърен да се оправи самичък с предизвикването за създаване на Международната Научна Лунна Станция (The International Lunar Research Station – ILRS). Китай освен реализира голям прогрес в своята стратегия за пилотирани лунни проучвания, само че и към този момент е поел огромна част от финансовите и логистичните проблеми, свързани с построяването въз основата.