Въпреки рекордното търсене на работна сила, част от младите не могат или не искат да участват на пазара на труда
През 2019 година част от изследователското изпитание на ИПИ е отдадено на изследването на младежите в България, които нито работят, нито учат. Резултатите от проучването са оповестени от Европейската комисия, а актуалният текст показва в резюме най-важните от тях.
Неактивността измежду младите които нито са заети, нито се образоват (NEETs) рядко е разследване на индивидуален фактор, а е по-скоро резултат от разнообразни лични и социално-икономически особености. Това е изключително очевидно в България – страна, в която пазарът на труда и просветителните институции изпитват компликации да дават благоприятни условия за интеграция на огромна част от младите, макар рекордно ниската безработица и рекордно високите равнища на претовареност.
Сравнение съгласно два различни източника на данни - EU-SILC и LFS
Необходимостта от по-доброто схващане на факторите, които предопределят неактивността на младежите в обсъжданата възрастовата група 15-34 година изисква спомагателни източници на информация, с изключение на чистите цифри включени в проучванията на работната мощ. Европейското проучване на приходите и изискванията на живот (EU–SILC) ни дава евентуално най-обширните данни, които биха могли да добавят съществуващата информация за NEETs, в същото време осигурявайки представителност и позволявайки по-дълбоко схващане на проблемите, пред които е изправена тази група. Изследването на ИПИ съпоставя данни от EU-SILC и Наблюдението на работната мощ (LFS), и, вземайки поради методологическите разлики на двете проучвания, ни оказва помощ не просто да потвърдим основните особености на неактивните младежи, само че и да изясним някои други аспекти на казуса.
Анализът демонстрира, че:
Неактивността измежду младите които нито са заети, нито се образоват (NEETs) рядко е разследване на индивидуален фактор, а е по-скоро резултат от разнообразни лични и социално-икономически особености. Това е изключително очевидно в България – страна, в която пазарът на труда и просветителните институции изпитват компликации да дават благоприятни условия за интеграция на огромна част от младите, макар рекордно ниската безработица и рекордно високите равнища на претовареност.
Сравнение съгласно два различни източника на данни - EU-SILC и LFS
Необходимостта от по-доброто схващане на факторите, които предопределят неактивността на младежите в обсъжданата възрастовата група 15-34 година изисква спомагателни източници на информация, с изключение на чистите цифри включени в проучванията на работната мощ. Европейското проучване на приходите и изискванията на живот (EU–SILC) ни дава евентуално най-обширните данни, които биха могли да добавят съществуващата информация за NEETs, в същото време осигурявайки представителност и позволявайки по-дълбоко схващане на проблемите, пред които е изправена тази група. Изследването на ИПИ съпоставя данни от EU-SILC и Наблюдението на работната мощ (LFS), и, вземайки поради методологическите разлики на двете проучвания, ни оказва помощ не просто да потвърдим основните особености на неактивните младежи, само че и да изясним някои други аспекти на казуса.
Анализът демонстрира, че:
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ