Под 7 000 000 сме в България, намалели сме с почти 45 000 души за година
През 2019 година българите са намалели с 44 577 души , т.е. с 0,7% спрямо миналата 2018 година. Това сочат окончателните демографски данни на Национален статистически институт за 2019 година, оповестиха от Института. Населението у нас към 31 декември 2019 година е било 6 951 482 души.
Населените места без население у нас са към този момент 171. Те са най-вече към Габрово, Велико Търново и Кърджали. Тенденция за увеличение на популацията има единствено в две области у нас - София и Кърджали. Това продължава към този момент трета година подред. За София прирастът е машинален, т.е. от хора, които са пристигнали да живеят. В Кърджали той е и машинален и натурален, т.е. от по-висока раждаемост и по-ниска смъртност.
Броят на живородените деца в България през 2019 година е с 659 по-малък от този през 2018 година В проценти понижението е 1,06%.
Към 31 декември 2019 година популацията на България е 6 951 482 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз . В съпоставяне с 2018 година популацията на страната понижава с 48 557 души, или с 0.7%.
Мъжете са 3 369 646 (48.5%), а дамите - 3 581 836 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 063 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 53 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2019 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от популацията на страната. В съпоставяне с 2018 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 25.1%, а на мъжете - 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.7%, и Варна - 19.2%.
Общо за Европейски Съюз относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 20%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в девет страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20%.
Към 31.12.2019 година децата до 15 години в страната са 1 002 258, или 14.4% от общия брой на популацията, като по отношение на 2018 година този дял остава неизменен . Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.6% от популацията на региона. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 11.5%, и Габрово - 11.7%.
Делът на най-младото население в Европейски Съюз при започване на 2019 година е 15.5%, като най-нисък е в Италия (13.2%) и Германия (13.6%), а най-голям е в Ирландия (20.5%) и Франция (18.0%).
Към 31.12.2019 година общият коефициент на възрастова взаимозависимост в България е 56.4%, или на всяко лице в подвластните възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в дейна възраст. За съпоставяне, през 2018 година този коефициент е бил 55.5%. Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 52.8%, в сравнение с в селата - 67.5%. Във всички области на страната този индикатор е над 50.0% като се изключи София (столица) - 48.1%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 72.4%, Габрово - 68.8%, и Ловеч - 68.1%.
Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства до 43.9 години в края на 2019 година. Процесът на застаряване на популацията се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в градовете междинната възраст на популацията е 43.0 години, а в селата - 46.5 години.
Тенденцията на застаряване на популацията води до промени и в неговата съществена възрастова конструкция - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2019 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 4 месеца за дамите и 64 години и 2 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 година е 4 156 000 души, или 59.8% от популацията на страната, като мъжете са 2 180 000, а дамите - 1 976 000 . През 2019 година броят на трудоспособното население понижава с съвсем 45 хиляди души, или с 1.1%, по отношение на миналата година. Към края на 2019 година над трудоспособна възраст са 1 729 000 души или 24.9%, а под трудоспособна възраст - 1 067 000 души, или 15.3% от популацията на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2019 година това съответствие е 66 и остава непроменено по отношение на 2018 година. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 88, Варна и София (столица) - по 74 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 42, Перник - 48, и Кърджали, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 49 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2019 година в градовете живеят 5 125 407 души или 73.7%, а в селата - 1 826 075 души, или 26.3% от популацията на страната.
Към края на 2019 година обитаемоте места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 - села. Населените места без население са 171. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - надлежно 63, 58 и 11.
В 1 192, или в 22.7% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.6% от популацията на страната.
Статистически региони
Към края на 2019 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини. Половината от популацията на страната (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 728 хиляди души, или 10.5% от популацията на страната.
През 2019 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2018 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.9%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.3%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 328 790 души (19.1%). Шест са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (35.5%).
Само две области - София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2019 г.спрямо 2018 година - надлежно с 0.1 и 3.5%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.4%, и Монтана - с 2.0%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 76 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.2% от популацията на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.5% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 328 790), следвана от общините Пловдив (347 851) и Варна (345 151). Най-малката община е Трекляно - 815 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2019 година в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 659 деца, или с 1.06%. Коефициентът на обща раждаемост през 2019 година е 8.8‰, а през миналата 2018 година - 8.9‰ .
Броят на живородените момчета (31 515) е с 1 492 по-голям от този на живородените девойки (30 023), или на 1 000 живородени момчета се падат 953 девойки . В градовете и селата живородени са надлежно 45 991 и 15 547 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, и София (столица) - 9.8‰. В 17 области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 6.2‰, и Видин – 6,5%
Коефициентът на раждаемост общо за Европейски Съюз през 2018 година е 9.7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.5‰, следвана от Швеция с 11.4‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.3‰.
Към 31.12.2019 година броят на дамите във възраст, която е 1 464 000, като по отношение на миналата година понижава с 27 000, а по отношение на 2011 година - със 186 000.
През 2019 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 2 948. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 2 154 през 2018 година на 2 284 през 2019 година.
Половината (50.5%) от ражданията през 2019 година са първи за майката, 36.6% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока последователност. Тоталният коефициент на плодовитост5 е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2019 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.58 и по отношение на 2018 година се усилва с 0.02. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.2 години през 2018 година на 27.3 години през 2019 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.9 години за област Сливен.
През 2019 година са регистрирани 1 164 случая на многоплодни раждания, което е с 47 случая повече в сравнение с през 2018 година. При 1 153 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три.
През 2019 година броят на извънбрачните раждания е 36 199, или 58.5% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.6%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.4%). За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Враца (76.6%) и Ловеч (74.8%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (47.8%), Благоевград (47.1%) и Кърджали (32.5%).
Смъртност
Броят на умрелите през 2019 година е 108 083, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 443, или с 0.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (16.6‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.5‰). През 2019 година на 1 000 дами умират 1 080 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) в сравнение с в градовете (13.3‰).
Общо за Европейски Съюз коефициентът на смъртност през 2018 година е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.4‰, Кипър - 6.6‰, и Люксембург - 7.1‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-28 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 15.0‰, и Литва - 14.1‰.С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.9‰, Монтана - 21.8‰, и Ловеч - 20.9‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София(столица) – 11.8‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2019 година (20.5%) понижава по отношение на миналата 2018 година (21.0%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.1% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 27.4%.
През 2019 година в страната са умряли 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2018 година - 5.8‰.
В районен аспект през 2019 година в общо дванадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 0.0‰, и Смолян - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е записана в областите Сливен (14.4‰) и Стара Загора (10.4‰).
Различните нива на смъртност измежду мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и разликата в предстоящата междинна дълготрайност на идния живот на другите групи население.
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2017 - 2019 година, е 74.9 години и по отношение на предходния интервал (2016 - 2018 г.) се усилва с 0.1 година. Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71.5 години, до момента в който при дамите е със 7.0 години по-висока - 78.5 години. Средната дълготрайност на идния живот е с 3 години по-висока за популацията в градовете (75.8 години) в сравнение с за популацията в селата (72.8 години).
Бракове и разводи
През 2019 година са регистрирани 29 198 юридически брака - с 237 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 4.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 460) са измежду популацията в градовете.
През 2019 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 32.0 и 29.1 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва надлежно с 0.3 години за мъжете и с 0.4 за дамите.
За 86.3% от дамите и 85.8% от мъжете, сключили цивилен брак през 2019 година, той е бил първи. Областта с най-вече бракове на 1 000 души от популацията е Разград - 5.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Кюстендил и Враца – по 2.8‰.
Броят на разводите през 2019 година е 10 859, или с 263 повече от записаните през 2018 година. От всички прекъснати бракове 79.6% се отнасят за популацията в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (66.7%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (22.8%) и „ фактическа разлъка “ (9.1%). Разводът не е бил първи за 9.9% от дамите и 10.9% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2019 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.9 години.
Вътрешна миграция
През 2019 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 128 179 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 45.6% са мъже и 54.4% - дами.
По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години- 24.9%.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (38.0%), следва направлението „ град - село “ (27.4%) и „ село - град “ (24.1%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 10.5% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) - 19 969. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 11.1%, Благоевград - 7.2%, и Пловдив - 5.5%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Силистра и Разград - по 0.8%.
Външна миграция
През 2019 година 39 941 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (49.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.9%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.5% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2019 година 37 929 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 50.3%, а на дамите - 49.7%.
Сред пристигналите да живеят в страната 30.0% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 30.2% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 15.9%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 23.9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (38.6%), Руската федерация (9.1%) и Германия (6.6%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване.
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2019 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 46 545 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.7‰11. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.4‰, а в селата - минус 13.1‰.
През 2019 година всички области в страната имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст
е област Видин - минус 16.4‰, следвана от областите Монтана - минус 14.5‰, и Кюстендил - минус 13.2‰. В 10 области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2019 година.
Коефициентът на естествения приръст общо за Европейски Съюз през 2018 година е минус 0.6‰.
Тринадесет страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (6.2‰), Кипър (4.1‰) и Люксембург (3.2‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Латвия - минус 4.9‰, и Литва - минус 4.1‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който също е негативен - минус 2 012 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е -0.3‰12.
През 2019 година седем области имат позитивен машинален приръст: Кърджали (37.9‰), Шумен (6.9‰), Пловдив (3.0‰), Търговище (2.7‰), София (столица) (2.4‰), Бургас (2.1‰) и Варна (0.7‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Сливен (-9.9‰), Смолян (-8.3‰) и Видин (-7.8‰).
Населените места без население у нас са към този момент 171. Те са най-вече към Габрово, Велико Търново и Кърджали. Тенденция за увеличение на популацията има единствено в две области у нас - София и Кърджали. Това продължава към този момент трета година подред. За София прирастът е машинален, т.е. от хора, които са пристигнали да живеят. В Кърджали той е и машинален и натурален, т.е. от по-висока раждаемост и по-ниска смъртност.
Броят на живородените деца в България през 2019 година е с 659 по-малък от този през 2018 година В проценти понижението е 1,06%.
Към 31 декември 2019 година популацията на България е 6 951 482 души, което съставлява 1.4% от популацията на Европейския съюз . В съпоставяне с 2018 година популацията на страната понижава с 48 557 души, или с 0.7%.
Мъжете са 3 369 646 (48.5%), а дамите - 3 581 836 (51.5%), или на 1 000 мъже се падат 1 063 дами. Броят на мъжете доминира във възрастите до 53 години. С повишаването на възрастта се усилват броят и относителният дял на дамите от общото население на страната.
Продължава процесът на застаряване на популацията. В края на 2019 година лицата на 65 и повече навършени години са 1 504 088, или 21.6% от популацията на страната. В съпоставяне с 2018 година делът на популацията в тази възрастова група нараства с 0.3 процентни пункта.
Процесът на застаряване е по-силно изразен измежду дамите в сравнение с измежду мъжете. Относителният дял на дамите на възраст над 65 години е 25.1%, а на мъжете - 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата смъртност измежду мъжете и като разследване от нея - на по-ниската междинна дълготрайност на живота при тях.
В районен аспект делът на лицата на 65 и повече навършени години е най-голям в областите Видин (29.9%), Габрово (29.1%) и Кюстендил (27.7%). Общо в двадесет области този дял е над междинния за страната. Най-нисък е делът на възрастното население в областите София (столица) - 17.7%, и Варна - 19.2%.
Общо за Европейски Съюз относителният дял на популацията на 65 и повече навършени години е 20%. Най-висок е този дял в Италия (22.8%), следвана от Гърция (22%), Португалия и Финландия (по 21.8%). Общо в девет страни, в това число и България, делът на възрастното население е над 20%.
Към 31.12.2019 година децата до 15 години в страната са 1 002 258, или 14.4% от общия брой на популацията, като по отношение на 2018 година този дял остава неизменен . Относителният дял на популацията под 15 години е най-голям в областите Сливен - 18.5%, и Бургас - 15.6% от популацията на региона. Общо в седемнадесет области този дял е под общия за страната, като най-нисък е в областите Смолян - 11.5%, и Габрово - 11.7%.
Делът на най-младото население в Европейски Съюз при започване на 2019 година е 15.5%, като най-нисък е в Италия (13.2%) и Германия (13.6%), а най-голям е в Ирландия (20.5%) и Франция (18.0%).
Към 31.12.2019 година общият коефициент на възрастова взаимозависимост в България е 56.4%, или на всяко лице в подвластните възрасти (под 15 и над 65 години) се падат по-малко от две лица в дейна възраст. За съпоставяне, през 2018 година този коефициент е бил 55.5%. Това съответствие е по-благоприятно в градовете - 52.8%, в сравнение с в селата - 67.5%. Във всички области на страната този индикатор е над 50.0% като се изключи София (столица) - 48.1%, като най-неблагоприятно е съотношението в областите Видин - 72.4%, Габрово - 68.8%, и Ловеч - 68.1%.
Застаряването на популацията води до повишение на неговата междинна възраст, която от 40.4 години през 2001 година нараства до 43.9 години в края на 2019 година. Процесът на застаряване на популацията се демонстрира както в селата, по този начин и в градовете, като в градовете междинната възраст на популацията е 43.0 години, а в селата - 46.5 години.
Тенденцията на застаряване на популацията води до промени и в неговата съществена възрастова конструкция - под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на популацията във и над трудоспособна възраст оказват както застаряването на популацията, по този начин и законодателните промени при определянето на възрастовите граници за пенсиониране.
За 2019 година тези граници за популацията в трудоспособна възраст са до навършването на 61 години и 4 месеца за дамите и 64 години и 2 месеца за мъжете.
Населението в трудоспособна възраст към 31.12.2019 година е 4 156 000 души, или 59.8% от популацията на страната, като мъжете са 2 180 000, а дамите - 1 976 000 . През 2019 година броят на трудоспособното население понижава с съвсем 45 хиляди души, или с 1.1%, по отношение на миналата година. Към края на 2019 година над трудоспособна възраст са 1 729 000 души или 24.9%, а под трудоспособна възраст - 1 067 000 души, или 15.3% от популацията на страната.
Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира посредством коефициента на демографско заменяне, който демонстрира съотношението сред броя на влизащите в трудоспособна възраст (15 - 19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60 - 64 години). Към 31.12.2019 година това съответствие е 66 и остава непроменено по отношение на 2018 година. За съпоставяне, през 2001 година 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 младежи.
Най-благоприятно е съотношението в областите Сливен - 88, Варна и София (столица) - по 74 лица. Най-нисък е този индикатор в областите Смолян - 42, Перник - 48, и Кърджали, където 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, се заместват от 49 лица, влизащи в трудоспособна възраст.
Териториално систематизиране на популацията
Към 31.12.2019 година в градовете живеят 5 125 407 души или 73.7%, а в селата - 1 826 075 души, или 26.3% от популацията на страната.
Към края на 2019 година обитаемоте места в България са 5 257, от които 257 са градове и 5 000 - села. Населените места без население са 171. Най-голям е техният брой в областите Габрово, Велико Търново и Кърджали - надлежно 63, 58 и 11.
В 1 192, или в 22.7% от обитаемоте места, живеят от 1 до 49 души в това число. С население над 100 хиляди души са шест града в страната, в които живеят 34.6% от популацията на страната.
Статистически региони
Към края на 2019 година страната е разграничена на 6 статистически региона, 28 области и 265 общини. Половината от популацията на страната (50.4%) живее в Югозападния и Южния централен регион, а минимален по брой на популацията е Северозападният регион - 728 хиляди души, или 10.5% от популацията на страната.
През 2019 година и в шестте статистически региона популацията понижава по отношение на 2018 година, като най-голямо е понижението в Северозападния - с 1.9%, а минимум - в Югозападния регион - с 0.3%.
Области
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 82 835 души, или 1.2% от популацията на страната, а най-голяма е област София (столица) - 1 328 790 души (19.1%). Шест са областите с население над 300 хиляди души, като в първите три от тях - София (столица), Пловдив и Варна, живее повече от една трета от популацията на страната (35.5%).
Само две области - София (столица) и Кърджали, усилват популацията си през 2019 г.спрямо 2018 година - надлежно с 0.1 и 3.5%. При всички останали области има понижение, като най-голямо е за областите Видин - с 2.4%, и Монтана - с 2.0%.
Общини
Неравномерно е разпределението на популацията и по общини. В 76 общини с население под 6 000 души живеят едвам 4.2% от популацията на страната. В същото време в деветте общини с население над 100 хиляди души живеят 41.5% от популацията на страната. Най-голяма по население е Столична община (1 328 790), следвана от общините Пловдив (347 851) и Варна (345 151). Най-малката община е Трекляно - 815 души.
Основните фактори, които въздействат върху промените в броя и структурите на популацията, са демографските процеси - раждаемост, смъртност и миграция.
Раждаемост
През 2019 година в страната са регистрирани 61 882 родени деца, като от тях 61 538 (99.4%) са живородени. В съпоставяне с миналата година броят на живородените понижава с 659 деца, или с 1.06%. Коефициентът на обща раждаемост през 2019 година е 8.8‰, а през миналата 2018 година - 8.9‰ .
Броят на живородените момчета (31 515) е с 1 492 по-голям от този на живородените девойки (30 023), или на 1 000 живородени момчета се падат 953 девойки . В градовете и селата живородени са надлежно 45 991 и 15 547 деца, а коефициентът на раждаемост е 8.9‰ в градовете и 8.5‰ в селата.
В районен аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 12.4‰, и София (столица) - 9.8‰. В 17 области раждаемостта е по-ниска от междинната за страната, като най-ниски стойности се следят в областите Смолян - 6.2‰, и Видин – 6,5%
Коефициентът на раждаемост общо за Европейски Съюз през 2018 година е 9.7‰ по данни на Евростат. Най-високо ниво на раждаемост измежду европейските страни има Ирландия - 12.5‰, следвана от Швеция с 11.4‰. С най-нисък коефициент на раждаемост в Европейския съюз е Италия - 7.3‰.
Към 31.12.2019 година броят на дамите във възраст, която е 1 464 000, като по отношение на миналата година понижава с 27 000, а по отношение на 2011 година - със 186 000.
През 2019 година броят на децата, родени от майки под 18 години, е 2 948. Запазва се наклонността на увеличение на броя на децата, родени от дами на възраст 40 и повече навършени години - от 2 154 през 2018 година на 2 284 през 2019 година.
Половината (50.5%) от ражданията през 2019 година са първи за майката, 36.6% - втори, а 12.6% - трети и от по-висока последователност. Тоталният коефициент на плодовитост5 е един от главните индикатори, характеризиращи плодовитостта на дамите. През 2019 година междинният брой живородени деца от една жена е 1.58 и по отношение на 2018 година се усилва с 0.02. Средната възраст на дамите при раждане на първо дете се усилва от 27.2 години през 2018 година на 27.3 години през 2019 година. В районен аспект междинната възраст при раждане на първо дете варира от 30.3 години за област София (столица) до 22.9 години за област Сливен.
През 2019 година са регистрирани 1 164 случая на многоплодни раждания, което е с 47 случая повече в сравнение с през 2018 година. При 1 153 от случаите са родени по две деца, а при 11 - по три.
През 2019 година броят на извънбрачните раждания е 36 199, или 58.5% от всички раждания. Относителният дял на извънбрачните раждания в селата (64.6%) е по-висок в сравнение с в градовете (56.4%). За 79.8% от извънбрачните раждания има данни за бащата, което значи, че тези деца най-вероятно се отглеждат в фамилна среда от родители, живеещи в общуване без брак.
В районен аспект най-голям е относителният дял на извънбрачните раждания в областите Враца (76.6%) и Ловеч (74.8%). Този дял е над 50.0% във всички области на страната като се изключи Разград (47.8%), Благоевград (47.1%) и Кърджали (32.5%).
Смъртност
Броят на умрелите през 2019 година е 108 083, а коефициентът на обща смъртност - 15.5‰. Спрямо миналата година броят на умрелите понижава с 443, или с 0.4%. Нивото на общата смъртност продължава да е прекомерно високо.
Смъртността измежду мъжете (16.6‰) е по-висока в съпоставяне със смъртността измежду дамите (14.5‰). През 2019 година на 1 000 дами умират 1 080 мъже. Продължават и мощно изразените разлики в смъртността измежду градското и селското население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (21.6‰) в сравнение с в градовете (13.3‰).
Общо за Европейски Съюз коефициентът на смъртност през 2018 година е 10.3‰. Равнището на общата смъртност на популацията в България е най-високо измежду страните членки. С най-ниска смъртност са Ирландия - 6.4‰, Кипър - 6.6‰, и Люксембург - 7.1‰. Освен в България доста по-висока от междинната за ЕС-28 е цената на този индикатор единствено в Латвия - 15.0‰, и Литва - 14.1‰.С най-висока смъртност в страната са областите Видин - 22.9‰, Монтана - 21.8‰, и Ловеч - 20.9‰. В седем области смъртността е по-ниска от общата за страната, като най-ниска е в София(столица) – 11.8‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2019 година (20.5%) понижава по отношение на миналата 2018 година (21.0%). В стойностите на индикатора за преждевременна смъртност има основни разлики при мъжете и дамите. Умрелите дами на възраст под 65 години са 13.1% от всички умрели дами, а цената на този индикатор при мъжете е 27.4%.
През 2019 година в страната са умряли 342 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 5.6‰. За съпоставяне, през 2001 година коефициентът на детска смъртност е бил 14.4‰, а през 2018 година - 5.8‰.
В районен аспект през 2019 година в общо дванадесет области коефициентът на детска смъртност е по-нисък от междинния за страната, като най-нисък е в областите Габрово – 0.0‰, и Смолян - 1.5‰. Най-висока стойност на коефициента на детска смъртност е записана в областите Сливен (14.4‰) и Стара Загора (10.4‰).
Различните нива на смъртност измежду мъжете и дамите, както и измежду популацията в градовете и селата, дефинират и разликата в предстоящата междинна дълготрайност на идния живот на другите групи население.
Средната дълготрайност на идния живот общо за популацията на страната, изчислена за интервала 2017 - 2019 година, е 74.9 години и по отношение на предходния интервал (2016 - 2018 г.) се усилва с 0.1 година. Средната дълготрайност на живота при мъжете е 71.5 години, до момента в който при дамите е със 7.0 години по-висока - 78.5 години. Средната дълготрайност на идния живот е с 3 години по-висока за популацията в градовете (75.8 години) в сравнение с за популацията в селата (72.8 години).
Бракове и разводи
През 2019 година са регистрирани 29 198 юридически брака - с 237 повече по отношение на миналата година, а коефициентът на брачност е 4.2‰. Близо три четвърти от всички регистрирани бракове (21 460) са измежду популацията в градовете.
През 2019 година междинната възраст при подписване на първи брак за мъжете и дамите е надлежно 32.0 и 29.1 години. Спрямо миналата година междинната възраст се усилва надлежно с 0.3 години за мъжете и с 0.4 за дамите.
За 86.3% от дамите и 85.8% от мъжете, сключили цивилен брак през 2019 година, той е бил първи. Областта с най-вече бракове на 1 000 души от популацията е Разград - 5.9‰, а най-нисък е коефициентът на брачност в област Кюстендил и Враца – по 2.8‰.
Броят на разводите през 2019 година е 10 859, или с 263 повече от записаните през 2018 година. От всички прекъснати бракове 79.6% се отнасят за популацията в градовете. Най-голям е делът на браковете, прекъснати по „ взаимно единодушие “ (66.7%), следват аргументите „ несходство в характерите “ (22.8%) и „ фактическа разлъка “ (9.1%). Разводът не е бил първи за 9.9% от дамите и 10.9% от мъжете, разтрогнали своите бракове през 2019 година.
Средната дълготрайност на брака до неговото преустановяване е 15.9 години.
Вътрешна миграция
През 2019 година в преселванията сред обитаемоте места в страната са взели участие 128 179 лица. От всички, които са трансформирали своето всекидневно местоживеене вътре в страната, 45.6% са мъже и 54.4% - дами.
По отношение на възрастовата конструкция с максимален условен дял измежду преселващите се са лицата във възрастовата група 20 - 39 години (30.9%), следвани от лицата на възраст под 20 години- 24.9%.
Най-голямо териториално придвижване има по направлението „ град - град “ (38.0%), следва направлението „ град - село “ (27.4%) и „ село - град “ (24.1%). Значително по-малък по брой и условен дял е миграционният поток по направлението „ село - село “ - 10.5% от мигриралите лица.
Най-голям брой от преселващите се в страната са избрали за ново местоживеене област София (столица) - 19 969. Областите с най-големи относителни дялове в миграционния поток към област София (столица) са София - 11.1%, Благоевград - 7.2%, и Пловдив - 5.5%.
Най-малко преселили се в столицата са от областите Силистра и Разград - по 0.8%.
Външна миграция
През 2019 година 39 941 души са трансформирали своя сегашен адрес от страната в чужбина, като 51.4% от тях са мъже. Всеки втори бежанец (49.1%) е на възраст 20 - 39 години. Най-младите емигранти (под 20 години) са 15.9%, а тези на 60 и повече навършени години - 9.5% от всички емигранти.
Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (20.3%), Обединеното кралство (17.7%) и Италия (13.5%).
Лицата, които са сменили местоживеенето си от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включват български жители, завърнали се в страната, както и жители на други страни, получили позволение или статут за престояване в страната. През 2019 година 37 929 лица са трансформирали своето всекидневно местоживеене от чужбина в България. Относителният дял на мъжете е 50.3%, а на дамите - 49.7%.
Сред пристигналите да живеят в страната 30.0% са във възрастовата група 20 - 39 години, а 30.2% са на възраст 40 - 59 години. Най-младите имигранти (под 20 години) са 15.9%, а най-възрастните (на 60 и повече години) - 23.9%.
Най-висок е делът на имигрантите от Турция (38.6%), Руската федерация (9.1%) и Германия (6.6%).
Естествен и машинален приръст на популацията
Броят и структурите на популацията се дефинират от размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно) придвижване.
Разликата сред живородените и умрелите съставлява естественият приръст на популацията. След 1990 година демографското развиване на страната се характеризира с негативен натурален приръст на популацията. През 2019 година вследствие на негативния натурален приръст популацията на страната е намаляло с 46 545 души.
Намалението на популацията, измерено посредством коефициента на естествения приръст, е минус 6.7‰11. Коефициентът на естествения приръст в градовете е минус 4.4‰, а в селата - минус 13.1‰.
През 2019 година всички области в страната имат негативен натурален приръст.
С най-малки по стойности коефициенти на негативен натурален приръст са областите София (столица) (-2.0‰) и Сливен (-2.9‰). С най-голямо понижение на популацията в резултат на високия негативен натурален приръст
е област Видин - минус 16.4‰, следвана от областите Монтана - минус 14.5‰, и Кюстендил - минус 13.2‰. В 10 области популацията понижава с над 10 на 1 000 души през 2019 година.
Коефициентът на естествения приръст общо за Европейски Съюз през 2018 година е минус 0.6‰.
Тринадесет страни имат позитивен натурален приръст, като най-голям е този индикатор в Ирландия (6.2‰), Кипър (4.1‰) и Люксембург (3.2‰). Освен нашата страна с високи стойности на негативен натурален приръст на популацията са Латвия - минус 4.9‰, и Литва - минус 4.1‰.
Съществено въздействие върху броя и структурите на популацията в страната оказва и механичният приръст (нетното салдо от външната миграция), който също е негативен - минус 2 012 души. Той се образува като разлика сред броя на заселилите се и изселилите се от страната. Намалението на популацията вследствие на външната миграция, измерено посредством коефициента на чиста миграция, е -0.3‰12.
През 2019 година седем области имат позитивен машинален приръст: Кърджали (37.9‰), Шумен (6.9‰), Пловдив (3.0‰), Търговище (2.7‰), София (столица) (2.4‰), Бургас (2.1‰) и Варна (0.7‰). С най-голямо понижение на популацията вследствие на негативния машинален приръст са областите Сливен (-9.9‰), Смолян (-8.3‰) и Видин (-7.8‰).
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ