Какво се случва с населението на България?
През 2018 година популацията в България е наброявало 6 957 642 поданици, демонстрират последни данни от разбор на Евростат за броят на жителите в обособените страни членки на Европейски Съюз, както и статистически данни за пребиваването на жители на Европейски Съюз /или отвън ЕС/ във всяка една страна поотделно.
Анализът на Евростат регистрира също, че броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през предходната година е бил 996 хиляди или 14,3 на 100 от общия дял на популацията.
Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4 на 100 от популацията. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21 % или с близо 470 хиляди допълнително от младите българи.
Според разбора на Евростат у нас живеят също близо 13 хиляди жители на страни от Европейски Съюз. В тази категория делът на децата под 15 години е към 500, на възрастните сред 15-64 години - 9 134 и над 65 години - 3 465.
Значително по-висок е броят на хората отвън страни членки на Европейски Съюз, които живеят в страната ни - 70 920 души. Децата под 15 години в тази възрастова категория са 7 558, хората сред 15-64 години са 53 335 и над 65 години - близо 10 хиляди.
Според формалните данни на Национален статистически институт към 31 декември 2018 година популацията у нас е наброявало 7 000 039 души, което съставлява едвам 1,4 на 100 от популацията на Европейски Съюз. Родната статистика регистрира също, че спрямо миналата 2017 година българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7 на 100.
Продължава процесът на застаряване на българското население, регистрира още националната статистика, като делът на дамите над 65 години е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група - надлежно 24,8 на 100 против 17,7 на 100, което се дължи на по-голямата смъртност измежду представителите на мощния пол.
Прогнозни данни на Национален статистически институт за популацията у нас за идващия половин век регистрират, че през 2020 година се чака българите да бъдат 6 942 142 души, през 2030 година - към 6,5 млн., през 2045 година да се стопим под 6 млн. българи, а тъкмо след половин век - да бъдем 5 791 137 души.
Около 512 млн. са били жителите на страните в Европейски Съюз през предходната година, като Топ 5 на страните с максимален брой население се оглавява от Германия - 83 млн., следвана от Франция - 67 млн., Англия и Италия - по 60 млн. и Испания - 46 млн.
За съпоставяне може да се означи, че в страната с максимален брой поданици - Германия - делът на младите под 15-годишна възраст е 10 пъти по-голям от броя на младите българи в тази възрастова група - 9,9 млн. против 996 000.
Освен това към 4 % от жителите на Европейски Съюз /или близо 20 млн./ са имали поданство от страна отвън Европейски Съюз, а други 3 % или 15 млн. са обитавали в страна на Европейски Съюз отвън родната си страна в Евросъюза.
През 2018 година Люксембург е имало максимален дял от жители на друга държава-членка на Европейски Съюз - 41 на 100 от популацията. Следват Кипър /13 на сто/ и Ирландия /9 на сто/. Най-голям дял жители с генезис отвън страни на Европейски Съюз са открити в Естония и Латвия - по 14 на 100 и Австрия - 8 на 100.
От позиция на възрастта - 16 % от популацията на страните в Европейски Съюз през 2018 година е било под 15-годишна възраст, 64 % са били на възраст сред 15 -64 години, а останалите 21 % от европейците са били на възраст над 65 години.
Данните за северната ни и южната ни съседки са следните - Румъния има към 19,4 млн. поданици, а Гърция - близо 10 млн. Младите румънци до 15 година са към 3 млн. /три пъти повече в сравнение с у нас/, а в Гърция връстниците им са към милион.
Пенсионерите в северната ни съседка са 3,5 млн., а на юг - 2,3 млн.
Трудоспособното население на север е 12,8 млн. румънци на възраст 15-64 година, а на юг - 6,2 млн. гърци.
Освен това в южната ни съседка обитават към 211 хиляди жители на страни от Европейски Съюз и три пъти повече от страни отвън Европейски Съюз - към 600 хиляди В Румъния обитават 56 хиляди поданици на страни от Европейски Съюз и 54 хиляди на страни отвън Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат.
Източник: blitz.bg
Анализът на Евростат регистрира също, че броят на младите българи у нас на възраст под 15 години през предходната година е бил 996 хиляди или 14,3 на 100 от общия дял на популацията.
Българите на възраст 14-64 години са били 4 494 937 или дял от 64,4 на 100 от популацията. Българите на възраст над 65 години са били 1 466 652, което е 21 % или с близо 470 хиляди допълнително от младите българи.
Според разбора на Евростат у нас живеят също близо 13 хиляди жители на страни от Европейски Съюз. В тази категория делът на децата под 15 години е към 500, на възрастните сред 15-64 години - 9 134 и над 65 години - 3 465.
Значително по-висок е броят на хората отвън страни членки на Европейски Съюз, които живеят в страната ни - 70 920 души. Децата под 15 години в тази възрастова категория са 7 558, хората сред 15-64 години са 53 335 и над 65 години - близо 10 хиляди.
Според формалните данни на Национален статистически институт към 31 декември 2018 година популацията у нас е наброявало 7 000 039 души, което съставлява едвам 1,4 на 100 от популацията на Европейски Съюз. Родната статистика регистрира също, че спрямо миналата 2017 година българите са се стопили с 49 995 души или с 0,7 на 100.
Продължава процесът на застаряване на българското население, регистрира още националната статистика, като делът на дамите над 65 години е по-голям от броя на мъжете в тази възрастова група - надлежно 24,8 на 100 против 17,7 на 100, което се дължи на по-голямата смъртност измежду представителите на мощния пол.
Прогнозни данни на Национален статистически институт за популацията у нас за идващия половин век регистрират, че през 2020 година се чака българите да бъдат 6 942 142 души, през 2030 година - към 6,5 млн., през 2045 година да се стопим под 6 млн. българи, а тъкмо след половин век - да бъдем 5 791 137 души.
Около 512 млн. са били жителите на страните в Европейски Съюз през предходната година, като Топ 5 на страните с максимален брой население се оглавява от Германия - 83 млн., следвана от Франция - 67 млн., Англия и Италия - по 60 млн. и Испания - 46 млн.
За съпоставяне може да се означи, че в страната с максимален брой поданици - Германия - делът на младите под 15-годишна възраст е 10 пъти по-голям от броя на младите българи в тази възрастова група - 9,9 млн. против 996 000.
Освен това към 4 % от жителите на Европейски Съюз /или близо 20 млн./ са имали поданство от страна отвън Европейски Съюз, а други 3 % или 15 млн. са обитавали в страна на Европейски Съюз отвън родната си страна в Евросъюза.
През 2018 година Люксембург е имало максимален дял от жители на друга държава-членка на Европейски Съюз - 41 на 100 от популацията. Следват Кипър /13 на сто/ и Ирландия /9 на сто/. Най-голям дял жители с генезис отвън страни на Европейски Съюз са открити в Естония и Латвия - по 14 на 100 и Австрия - 8 на 100.
От позиция на възрастта - 16 % от популацията на страните в Европейски Съюз през 2018 година е било под 15-годишна възраст, 64 % са били на възраст сред 15 -64 години, а останалите 21 % от европейците са били на възраст над 65 години.
Данните за северната ни и южната ни съседки са следните - Румъния има към 19,4 млн. поданици, а Гърция - близо 10 млн. Младите румънци до 15 година са към 3 млн. /три пъти повече в сравнение с у нас/, а в Гърция връстниците им са към милион.
Пенсионерите в северната ни съседка са 3,5 млн., а на юг - 2,3 млн.
Трудоспособното население на север е 12,8 млн. румънци на възраст 15-64 година, а на юг - 6,2 млн. гърци.
Освен това в южната ни съседка обитават към 211 хиляди жители на страни от Европейски Съюз и три пъти повече от страни отвън Европейски Съюз - към 600 хиляди В Румъния обитават 56 хиляди поданици на страни от Европейски Съюз и 54 хиляди на страни отвън Европейски Съюз, демонстрират данните на Евростат.
Източник: blitz.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ