22% от българите живеят под прага на бедността
През 2018 година линията на беднотия за страната e 351.11 лева средномесечно на човек от домакинство. Под прага на беднотия са били 1 550.8 хиляди души - 22.0% от популацията на страната. Размерът на линията на беднотия се резервира, а относителният дял на бедното население понижава с 1.4 процентни пункта спрямо 2017 година.
Това демонстрират данните на Национален статистически институт, които обобщават знаци за беднотия и обществено включване през 2018 година
Индикаторите за беднотия и обществено включване са част от общите индикатори на Европейската общественост за следене на напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност.
Основен източник на статистически данни за изчисление на знаците е годишно провежданото наблюдаване " Статистика на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) ".
През 2018 година 40.7% от децата живеят с материални ограничения.
Според статистиката през 2018 година 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия. Според статистиката това е с 2.6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14.9 процентни пункта.
Според анализаторите на Национален статистически институт просветителната степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. През 2018 година всяко седмо от 10 деца (70.7%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия.
Приблизително 15 пъти по-малко, или 4.6% са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата, чиито родители са със приблизително обучение, е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
Като измерител за бедността при децата са изследвани 13 индикатора. Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). Сред материалната беднотия са и постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (33.5%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 33.8%.
За всяко едно от четири деца не може да си разреши пазаруването на книги, които са подобаващи за възрастта на децата (без учебници и образователни помагала) и пазаруването на два чифта обувки по мярка според от сезона и/или за всички сезони.
15.9% от бедните деца са от българската етническа група, 31.6% от турската етническа група, 71.1% от ромската етническа група и 41.9% от различен етнос.
Нито една нужда на децата, съгласно всички 13 индикатора, не може да бъде обезпечена за 0.8% българчета, за 1.7% деца от турския етнос и за 16.6% деца от ромската група.
Около 23% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 38.4% за децата от турската етническа група, 75.9% - от ромската етническа група, и 50.3% - от различен етнос.
При изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния в приходите на семействата нивото на беднотия нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта. Според данните за 2018 година, в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.0 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта.
Според Национален статистически институт, пазарът на труда и икономическата интензивност е главният фактор, който усилва риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията. Относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (56.1% за 2018 г.). Рискът от беднотия при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2018 година бедните работещи на възраст 18 - 64 години е - 10.1% - това е равнището от 2017 година Рискът за изпадане в беднотия за работещите на повърхностен работен ден е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 66.2%. Делът на работещите небогати с висше обучение е 6.2%.
Най-висок е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2018 година спрямо 2017 година се следи при семействата с двама родители и три и повече деца - с 13.8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.3%).
При едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 16.3 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 24.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност като интервюираните сами дефинират своята етническа принадлеждност. През 2018 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%.
48.7% от бедните българи са пенсионери. При бедните роми 39.2% са безработни. Най-висок е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи небогати от турската етническа група и 25.3% измежду българската етническа група.
Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 28 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 3 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, които се дефинират като роми - 68.8% с начално и без обучение са небогати. Няма нито един безпаричен ром с висше обучение, демонстрира статистиката.
От Национален статистически институт правят оценка материалните ограничения на семействата посредством девет въпроса, свързани с потреблението на съответни артикули и услуги. Най-често хората забавят заплащането на разноските, свързани с жилището (27.5%). 22.6% от лицата не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата. През 2018 година 20.9% от популацията живее в материални ограничения.
65.1% от ромите се затрудняват да заплащат в точния момент разноските за жилището си. Сред турската етническа група това са 33.3%, и за българската етническа група - 24.8%.
Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си разрешат, в случай че желаят, едноседмична отмора отвън дома и към 63% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 30.3% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Ограничения в 4 от 9 индикатора имат 8.1% от българската етническа група, 17.1% от турската и 60.6% от ромския етнос.
За безработни семейства в проучването се смятат семействата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на семейството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
Хората, които живеят в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност са на възраст 0 - 59 години. В тяхното домакинство възрастните (18 - 59-годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през проучвания интервал.
През 2018 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 331.2 хиляди души на възраст 18 - 59 години, или 8.6% от популацията.
Според Национален статистически институт по отношение на 2017 година относителният дял на семействата с невисок интензитет понижава с 1.9 процентни пункта. делът на мъжете (9.0%) е с 0.9 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.1%). При ромите има най-голям условен дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност - 34.1%, при 11.5% за турската етническа група и 5.2% за лицата от българския етнос.
През 2018 година 32.8% от популацията, или 2 315.2 хиляди души, са били в риск от беднотия и обществено изключване.
През 2018 година най-ниската линия на беднотия е в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева Най-високата линия на беднотия е в София - 513 лева След нея се подрежда Стара Загора 403 лева и Варна 383 лeвa.
Най-много небогати хора са в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%.
Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
Според Национален статистически институт линията на беднотия за 2018 година понижава по отношение на 2017 година в областите - Ловеч (с 13.8%), Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с 6.0%), Кюстендил (с 4.8%), Добрич (с 3.8%), Перник (с 3.7%), Благоевград (с 0.4%) и Монтана (с 0.3%). Сред аргументите за по-ниския размер на линията на беднотия са понижаване на размера на пенсиите и увеличение на броя на пенсионерите.
Останалите аргументи - увеличение на относителния дял на стопански неактивните лица за областите Ловеч (с 6.5%), Русе (с 5.3%) и Габрово (с 3.5%). Увеличава се и броят на безработните с 9.5% за област Кюстендил, с 5.2% за област Добрич и с 2.7% за област Габрово.
Линията на беднотия за 2018 година се усилва по отношение на 2017 година в 16 области, демонстрира статистиката.
Област Габрово е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 9.4%, а с най-високо ниво е област Ловеч - 28.3%. В област Разград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете.
В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите, разясняват от Национален статистически институт. /news.bg
Това демонстрират данните на Национален статистически институт, които обобщават знаци за беднотия и обществено включване през 2018 година
Индикаторите за беднотия и обществено включване са част от общите индикатори на Европейската общественост за следене на напредъка на страните в битката с бедността и обществената изолираност.
Основен източник на статистически данни за изчисление на знаците е годишно провежданото наблюдаване " Статистика на приходите и изискванията на живот (EU-SILC) ".
През 2018 година 40.7% от децата живеят с материални ограничения.
Според статистиката през 2018 година 26.6% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от беднотия. Според статистиката това е с 2.6 процентни пункта по-малко по отношение на 2017 година. Социалните прехвърляния към семействата понижават риска от беднотия измежду децата с 14.9 процентни пункта.
Според анализаторите на Национален статистически институт просветителната степен и специалността на родителите са значим фактор за бъдещото развиване на децата. През 2018 година всяко седмо от 10 деца (70.7%), чиито родители са с начално или без обучение, живее в беднотия.
Приблизително 15 пъти по-малко, или 4.6% са децата, чиито родители са с висше обучение и живеят в риск от беднотия. Рискът от беднотия при децата, чиито родители са със приблизително обучение, е пет пъти по-висок от този при децата с родители с висше обучение.
Като измерител за бедността при децата са изследвани 13 индикатора. Приблизително една трета от децата (34.3%) не могат да си разрешат отмора отвън дома най-малко една седмица в годината (вкл. празници със фамилията, посещение при родственици, другари, проведена отмора от учебното заведение и т.н.). Сред материалната беднотия са и постоянни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, присъединяване в юношески организации и други (33.5%) и екипировка за игри на открито (колело, ролери, кънки и др.) - 33.8%.
За всяко едно от четири деца не може да си разреши пазаруването на книги, които са подобаващи за възрастта на децата (без учебници и образователни помагала) и пазаруването на два чифта обувки по мярка според от сезона и/или за всички сезони.
15.9% от бедните деца са от българската етническа група, 31.6% от турската етническа група, 71.1% от ромската етническа група и 41.9% от различен етнос.
Нито една нужда на децата, съгласно всички 13 индикатора, не може да бъде обезпечена за 0.8% българчета, за 1.7% деца от турския етнос и за 16.6% деца от ромската група.
Около 23% от децата с материални ограничения от българската етническа група живеят и в риск от беднотия. За останалите групи относителните дялове са следните: 38.4% за децата от турската етническа група, 75.9% - от ромската етническа група, и 50.3% - от различен етнос.
При изключване на пенсиите и останалите обществени прехвърляния в приходите на семействата нивото на беднотия нараства до 45.2%, или с 23.2 процентни пункта. Според данните за 2018 година, в случай че в приходите на семействата се включат приходите от пенсии, само че се изключат останалите обществени прехвърляния (обезщетения, обществени и фамилни помощи и добавки), нивото на беднотия се покачва от 22.0 до 29.5%, или със 7.5 процентни пункта.
Според Национален статистически институт, пазарът на труда и икономическата интензивност е главният фактор, който усилва риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от популацията. Относителният дял на бедните е най-голям измежду безработните лица (56.1% за 2018 г.). Рискът от беднотия при безработните мъже е с 11.8 процентни пункта по-висок спрямо безработните дами.
През 2018 година бедните работещи на възраст 18 - 64 години е - 10.1% - това е равнището от 2017 година Рискът за изпадане в беднотия за работещите на повърхностен работен ден е повече от 4 пъти по-висок от този при работещите на цялостно работно време. Рискът от беднотия измежду работещите дами е с 2.9 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.
Най-висок е относителният дял на работещите небогати с начално и без обучение - 66.2%. Делът на работещите небогати с висше обучение е 6.2%.
Най-висок е относителният дял на бедните измежду едночленните семейства с лице на възраст над 65 години, самотните родители с деца, както и семействата с три и повече деца. Най-голямо понижение на риска от беднотия през 2018 година спрямо 2017 година се следи при семействата с двама родители и три и повече деца - с 13.8 процентни пункта.
Относителният дял на бедните е най-нисък в семейства с двама възрастни и едно дете (12.0%) и в семейства с двама възрастни под 65 години (13.3%).
При едночленните семейства рискът от беднотия при дамите е с 16.3 процентни пункта по-висок в сравнение с при мъжете. Ако в семейството живее едно лице над 65 години, рискът от беднотия е с 24.0 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.
От 2015 година към главния въпросник на проучването е прибавен въпрос за етническата принадлежност като интервюираните сами дефинират своята етническа принадлеждност. През 2018 година най-голям е относителният дял на бедните измежду лицата, самоопределили се от ромската етническа група - 68.3%, а най-нисък - измежду лицата, самоопределили се от българската етническа група - 15.6%.
48.7% от бедните българи са пенсионери. При бедните роми 39.2% са безработни. Най-висок е относителният дял на работещите небогати измежду ромската етническа група - 28.6%, при 26.5% работещи небогати от турската етническа група и 25.3% измежду българската етническа група.
Рискът от беднотия за лицата с начално и без обучение е 28 пъти по-висок спрямо риска от беднотия при лицата с висше обучение за българската етническа група и 3 пъти по-висок за турската етническа група. При лицата, които се дефинират като роми - 68.8% с начално и без обучение са небогати. Няма нито един безпаричен ром с висше обучение, демонстрира статистиката.
От Национален статистически институт правят оценка материалните ограничения на семействата посредством девет въпроса, свързани с потреблението на съответни артикули и услуги. Най-често хората забавят заплащането на разноските, свързани с жилището (27.5%). 22.6% от лицата не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден, а 19.6% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски. Ограничения при отоплението на жилището си имат 26.2% от лицата. През 2018 година 20.9% от популацията живее в материални ограничения.
65.1% от ромите се затрудняват да заплащат в точния момент разноските за жилището си. Сред турската етническа група това са 33.3%, и за българската етническа група - 24.8%.
Повече от половината от ромите (51.5%) не могат да си разрешат, в случай че желаят, едноседмична отмора отвън дома и към 63% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден. При турската етническа група 29.4% от лицата не могат да посрещнат със лични средства непредвидени финансови разноски и 30.3% не могат да си разрешат консумация на месо, пиле или риба всеки втори ден.
Ограничения в 4 от 9 индикатора имат 8.1% от българската етническа група, 17.1% от турската и 60.6% от ромския етнос.
За безработни семейства в проучването се смятат семействата, чиито членове не са били заети през последните четири седмици, т.е. всички членове на семейството на 16 и повече навършени години са били или безработни, или неактивни.
Хората, които живеят в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност са на възраст 0 - 59 години. В тяхното домакинство възрастните (18 - 59-годишните като се изключи учащите от възрастовата група 18 - 24 години) работят под 20% от техния капацитет през проучвания интервал.
През 2018 година в семейства с невисок интензитет на икономическа интензивност живеят 331.2 хиляди души на възраст 18 - 59 години, или 8.6% от популацията.
Според Национален статистически институт по отношение на 2017 година относителният дял на семействата с невисок интензитет понижава с 1.9 процентни пункта. делът на мъжете (9.0%) е с 0.9 процентни пункта по-висок от този при дамите (8.1%). При ромите има най-голям условен дял на лицата с невисок интензитет на икономическа интензивност - 34.1%, при 11.5% за турската етническа група и 5.2% за лицата от българския етнос.
През 2018 година 32.8% от популацията, или 2 315.2 хиляди души, са били в риск от беднотия и обществено изключване.
През 2018 година най-ниската линия на беднотия е в областите Пазарджик и Монтана - надлежно 239 и 240 лева Най-високата линия на беднотия е в София - 513 лева След нея се подрежда Стара Загора 403 лева и Варна 383 лeвa.
Най-много небогати хора са в областите Монтана и Велико Търново - по 26.2%, Ловеч - 25.8%, и Сливен - 25.5%.
Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Перник - 11.2%, Кюстендил и Разград - по 14.7%, и Русе - 14.9%.
Според Национален статистически институт линията на беднотия за 2018 година понижава по отношение на 2017 година в областите - Ловеч (с 13.8%), Габрово (с 10.2%), Шумен (с 9.9%), Разград (с 9.6%), Кърджали (с 8.4%), Ямбол (с 6.6%), Русе (с 6.0%), Кюстендил (с 4.8%), Добрич (с 3.8%), Перник (с 3.7%), Благоевград (с 0.4%) и Монтана (с 0.3%). Сред аргументите за по-ниския размер на линията на беднотия са понижаване на размера на пенсиите и увеличение на броя на пенсионерите.
Останалите аргументи - увеличение на относителния дял на стопански неактивните лица за областите Ловеч (с 6.5%), Русе (с 5.3%) и Габрово (с 3.5%). Увеличава се и броят на безработните с 9.5% за област Кюстендил, с 5.2% за област Добрич и с 2.7% за област Габрово.
Линията на беднотия за 2018 година се усилва по отношение на 2017 година в 16 области, демонстрира статистиката.
Област Габрово е с най-нисък условен дял на беднотия за мъжете - 9.4%, а с най-високо ниво е област Ловеч - 28.3%. В област Разград дамите са с най-ниско ниво на беднотия - 12.1%, при 28.0% за област Ямбол. В областите Габрово, Смолян, Русе, Ямбол, Враца, Добрич, Варна и Стара Загора относителният дял на дамите, живеещи в риск от беднотия, е по-голям с повече от 5 процентни пункта по отношение на относителния дял на мъжете.
В пет области - Видин, Силистра, Разград, Ловеч и Сливен, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при дамите, разясняват от Национален статистически институт. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ