4 фирми добиват злато в България
През 2018 година количеството е рекордно и стигна 9 тона
Четири компании добиват злато понастоящем в България, като през 2018 година количеството стига рекордните 9 тона.
Те са в следствие от активността на “Дънди Прешъс Металс Челопеч ”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград ”, “Асарел - Медет ” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали ”. Добили са 8995 кг злато за предходната година. Това сочат данни от Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни благосъстояния у нас, предоставени от Министерството на енергетиката.
От тях се вижда, че
добивът бележи
резистентен напредък
през последните 10 години. За този интервал той се е нараснал съвсем 2 пъти, като през 2008 година е бил към 4,5 тона. Най-голям скок се следи сред 2011 и 2012 година - от малко над 5 до повече от 7 тона. През 2014 година извлеченото злато доближава до 8 тона годишно и резервира тази стойност 3 следващи години. След това, през 2017 година, още веднъж има растеж и стойностите към този момент приближават 9 тона.
Находището “Челопеч ” се дава на концесия за рандеман на златно-медно-пиритни руди на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс ” през 1999 година за период от 30 година От един звук от рудата там се добива приблизително към 3,3 грама злато, което я прави относително богата. За съпоставяне от най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама, само че в България такива няма. Освен това в Челопеч от звук руда се извличат и 7-8 грама сребо, а наличието на мед е 0,95-1%. Обшо 75-78 детайла се съдържат в едно парче руда в това находище, до момента в който нормално има единствено към 50.
“Асарел - Медет ” е концесионер на находището Асарел, сектор “Запад ”, от 2012 година насам за период от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които наличието на злато е сред 2 и 5 грама на звук.
В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала ”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали ” от 1999 година Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в лична обогатителна фабрика в Кърджали. Основните артикули са златоносен концентрат, а от 2012 година и сплав “Доре ”, които се продават на КЦМ - Пловдив.
Тази година стартира добивът и от първия
новоразработен
рудник за рандеман на
злато в България
от 40 години насам
- “Ада тепе ” от находището “Хан Крум ” край Крумовград. Правителството даде концесията още веднъж на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград ”. Официалното разкриване на рудника беше преди към седмица, като на него участваха министър председателят Бойко Борисов, ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и основен изпълнителен шеф на компанията вложител Рик Хаус, както и ръководителят на борда на шефовете Джонатан Гедман.
Рудникът ще се експлоатира 8 години. Очакваният годишен рандеман е 850 хиляди тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 хиляди тройунции. Инвестицията в находището е над 164 млн. $, като за осемте години в бюджета би трябвало да влязат 28 млн. $ от такси.
В региона е било
намерено злато още
преди 3500 години
от траките. Според археолозите, направили избавителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са съумели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а в този момент с помощта на новите технологии ще се доближи до 130 метра. Под това равнище в Ада тепе няма златоносни руди, демонстрират направените сондажи, чиято дълбочина доближава до 2000 метра.
Рудникът ще бъде създаден на 4 етапи, като всяка една от тях ще отнеме по към 2 година Първата към този момент е почнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното оборудване. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Използва се съвременна за Европа технология, която работи доста добре и е нова за България.
“По периферията на рудните тела се вършат сондажи, които не са взривни, и в тях се слагат датчици. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се датчиците, вземат се новите им координати и се съпоставят със старите. Прави се нов чертеж на рудата след гърмежа. Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес, и машината се нарежда по отношение на заложените координати. Когато стартира работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра.
Технологията не позволява смесването на баластра в рудата и по този метод се заобикалят загубите ”, изясни Любомир Хайнов, действен шеф на рудника, по време на откриването.
Заложеното планово добиване е 85% и към този момент е реализирано. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща назад в процеса. По този метод се заобикаля каквото и да било замърсяване отвън територията на рудника.
След закриването на рудника хълмът ще бъде изцяло рекултивиран и горист още веднъж. В този финален стадий ще бъдат обезпечени 50 работни места за към 5 години.
В концесията “Хан Крум ” в региона има още 5 залежи, чието изследване следва. Това са “Къпел ”, “Къклица ”, “Скалак ”, “Зона Синап ” и “Сърнак ”.
Производството на “Дънди Прешъс Металс ” в България се чака да се усили тази година с помощта на новата мина, откакто през първото тримесечие на 2019 година създаденият медно-златен концентрат в Челопеч понижава с 13% на годишна база. Златно- пиритният концентрат обаче резервира размерите си, демонстрира докладът на канадската компания. Доставките на клиенти на пиритния концентрат нарастват със 7%.
Продажбите на злато
и мед под формата
на концентрат също
са нарастнали
поради по-високото им наличие. Очаква се до края на годината от мината в Крумовград да се добият сред 55 и 75 хиляди тройунции злато под формата на концентрат, като първите тестови количества към този момент бяха получени през март. До средата на годината трябваше да стартира и продажбата им.
Отделно две сдружения извличат известни количества злато в медения концентрат при рандеман на медни руди. Това са “Елаците - Мед ” от находище “Елаците ” в землището на село Мирково. Те са концесионери от 1999 година за период от 32 година и добиват медно-порфирни златосъдържащи руди. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5-километрова гумено-транспортна лента, ситуирана в тунел, преминаващ под билото на Стара планина.
“Асарел - Медет ” пък държи находище “Асарел ” от същата година и в границите на 41 години може да добива медно-пиритни и златосъдържащи руди.
От данните на Министерството на енергетиката се вижда, че за последните 8 години извличането на злато в концентрат е относително стабилно по размер. През 2018 година то е малко над 3,5 тона. По-висока е била цената само през миналата година, когато количествата доближават към 3,8 тона. Най-ниските стойности са през 2014 година - към 3,1 тона.
Четири компании у нас имат дадени от държавното управление
концесии, които
занапред ще стартират
да се създават
Те са за железни потребни изкопаеми - златосъдържащи руди, макар че от тях се създава главно мед, само че и сребро и други редки и скъпи метали.
През август 2015 година държавното управление даде концесия за рандеман на златно-сребърни руди в находище “Милин камък ” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз ”. Компанията е дъщерна на “Асарел - Медет ”. Там добивът към момента не е почнал.
След митинги и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз ”, която също бе от групата на “Асарел - Медет ”, се отхвърли от 100 млн. лева вложения в златодобив в региона на някогашната мина “Злата ”.
Концесия за рандеман на златно-сребърни руди в находище “Седефче ” получи “Горубсо -Кърджали ” АД. И там добивът не е почнал.
Миналата година кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив залежи - “Прохорово ”, до Нова Загора. За концесионер за 35 година бе определена компанията “Прохорово майнинг ”, в която акционери са предприемачите Христо Ковачки и Атанас Тилев.
Основно ще се добиват медни руди, само че ще има съпътстващ рандеман и на злато. Очаква се за периода на концесията заплащанията към страната да са за 54,8 млн. $ без Данък добавена стойност. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините - в тази ситуация Тунджа и Нова Загора. В утвърдената Оценка на въздействието върху околната среда е записано, че се планува създаването по открит прийом на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за софтуерни боклуци.
Общата повърхност на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха - при с. Межда.
От 2014 до 2017 година концесионерите на медно-златните и сребърни залежи са платили на страната концесионно заплащане от 104,89 млн. лева за всички метали.
За 2014 година сумата е малко над 26 млн. лева, за 2015 година е 25,86 млн., за 2016 година - 25,25 млн. лева, а за 2017 година - 27,76 млн. лева /24chasa.bg
Четири компании добиват злато понастоящем в България, като през 2018 година количеството стига рекордните 9 тона.
Те са в следствие от активността на “Дънди Прешъс Металс Челопеч ”, “Дънди Прешъс Металс Крумовград ”, “Асарел - Медет ” в Панагюрище и “Горубсо - Кърджали ”. Добили са 8995 кг злато за предходната година. Това сочат данни от Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни благосъстояния у нас, предоставени от Министерството на енергетиката.
От тях се вижда, че
добивът бележи
резистентен напредък
през последните 10 години. За този интервал той се е нараснал съвсем 2 пъти, като през 2008 година е бил към 4,5 тона. Най-голям скок се следи сред 2011 и 2012 година - от малко над 5 до повече от 7 тона. През 2014 година извлеченото злато доближава до 8 тона годишно и резервира тази стойност 3 следващи години. След това, през 2017 година, още веднъж има растеж и стойностите към този момент приближават 9 тона.
Находището “Челопеч ” се дава на концесия за рандеман на златно-медно-пиритни руди на канадската компания “Дънди Прешъс Метълс ” през 1999 година за период от 30 година От един звук от рудата там се добива приблизително към 3,3 грама злато, което я прави относително богата. За съпоставяне от най-богатите рудници в света може да се добиват до 7-8 грама, само че в България такива няма. Освен това в Челопеч от звук руда се извличат и 7-8 грама сребо, а наличието на мед е 0,95-1%. Обшо 75-78 детайла се съдържат в едно парче руда в това находище, до момента в който нормално има единствено към 50.
“Асарел - Медет ” е концесионер на находището Асарел, сектор “Запад ”, от 2012 година насам за период от 15 години. Там се добиват медно-златни руди, от които наличието на злато е сред 2 и 5 грама на звук.
В община Минерални бани, област Хасково, е находището “Чала ”, което се обработва от “Горубсо - Кърджали ” от 1999 година Добиват се оловно-цинкови и златосъдържащи руди, които се преработват в лична обогатителна фабрика в Кърджали. Основните артикули са златоносен концентрат, а от 2012 година и сплав “Доре ”, които се продават на КЦМ - Пловдив.
Тази година стартира добивът и от първия
новоразработен
рудник за рандеман на
злато в България
от 40 години насам
- “Ада тепе ” от находището “Хан Крум ” край Крумовград. Правителството даде концесията още веднъж на канадската компания “Дънди Прешъс Металс Крумовград ”. Официалното разкриване на рудника беше преди към седмица, като на него участваха министър председателят Бойко Борисов, ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева, финансовият министър Владислав Горанов, президентът и основен изпълнителен шеф на компанията вложител Рик Хаус, както и ръководителят на борда на шефовете Джонатан Гедман.
Рудникът ще се експлоатира 8 години. Очакваният годишен рандеман е 850 хиляди тона руда, а прогнозното количество злато, което може да се извлече от тях, е 85 хиляди тройунции. Инвестицията в находището е над 164 млн. $, като за осемте години в бюджета би трябвало да влязат 28 млн. $ от такси.
В региона е било
намерено злато още
преди 3500 години
от траките. Според археолозите, направили избавителните разкопки на Ада тепе, тук са се намирали най-старите златни рудници в Европа. Траките са съумели да изземат до 10 м от горната част на хълма, а в този момент с помощта на новите технологии ще се доближи до 130 метра. Под това равнище в Ада тепе няма златоносни руди, демонстрират направените сондажи, чиято дълбочина доближава до 2000 метра.
Рудникът ще бъде създаден на 4 етапи, като всяка една от тях ще отнеме по към 2 година Първата към този момент е почнала. Изземваната руда се преработва в обогатителната фабрика, а оставащата баластра отива в интегрираното оборудване. Разделянето на рудата от баластрата става още при изкопаването, което е до два метра и половина дълбочина. Използва се съвременна за Европа технология, която работи доста добре и е нова за България.
“По периферията на рудните тела се вършат сондажи, които не са взривни, и в тях се слагат датчици. Те се маркират върху чертеж и се записват координатите им. След взривяването рудата и баластрата се изместват. Намират се датчиците, вземат се новите им координати и се съпоставят със старите. Прави се нов чертеж на рудата след гърмежа. Новите данни се зареждат в компютъра на багера, който е оборудван с джипиес, и машината се нарежда по отношение на заложените координати. Когато стартира работата, е ясно дали се изземва руда, или баластра.
Технологията не позволява смесването на баластра в рудата и по този метод се заобикалят загубите ”, изясни Любомир Хайнов, действен шеф на рудника, по време на откриването.
Заложеното планово добиване е 85% и към този момент е реализирано. По-голямата част от веществата остават в концентрата, а останалите отиват в оборотната вода, която се връща назад в процеса. По този метод се заобикаля каквото и да било замърсяване отвън територията на рудника.
След закриването на рудника хълмът ще бъде изцяло рекултивиран и горист още веднъж. В този финален стадий ще бъдат обезпечени 50 работни места за към 5 години.
В концесията “Хан Крум ” в региона има още 5 залежи, чието изследване следва. Това са “Къпел ”, “Къклица ”, “Скалак ”, “Зона Синап ” и “Сърнак ”.
Производството на “Дънди Прешъс Металс ” в България се чака да се усили тази година с помощта на новата мина, откакто през първото тримесечие на 2019 година създаденият медно-златен концентрат в Челопеч понижава с 13% на годишна база. Златно- пиритният концентрат обаче резервира размерите си, демонстрира докладът на канадската компания. Доставките на клиенти на пиритния концентрат нарастват със 7%.
Продажбите на злато
и мед под формата
на концентрат също
са нарастнали
поради по-високото им наличие. Очаква се до края на годината от мината в Крумовград да се добият сред 55 и 75 хиляди тройунции злато под формата на концентрат, като първите тестови количества към този момент бяха получени през март. До средата на годината трябваше да стартира и продажбата им.
Отделно две сдружения извличат известни количества злато в медения концентрат при рандеман на медни руди. Това са “Елаците - Мед ” от находище “Елаците ” в землището на село Мирково. Те са концесионери от 1999 година за период от 32 година и добиват медно-порфирни златосъдържащи руди. Добитата и натрошена руда се транспортира от открития рудник в землищата на Етрополе и Челопеч до обогатителния комплекс в с. Мирково по 6,5-километрова гумено-транспортна лента, ситуирана в тунел, преминаващ под билото на Стара планина.
“Асарел - Медет ” пък държи находище “Асарел ” от същата година и в границите на 41 години може да добива медно-пиритни и златосъдържащи руди.
От данните на Министерството на енергетиката се вижда, че за последните 8 години извличането на злато в концентрат е относително стабилно по размер. През 2018 година то е малко над 3,5 тона. По-висока е била цената само през миналата година, когато количествата доближават към 3,8 тона. Най-ниските стойности са през 2014 година - към 3,1 тона.
Четири компании у нас имат дадени от държавното управление
концесии, които
занапред ще стартират
да се създават
Те са за железни потребни изкопаеми - златосъдържащи руди, макар че от тях се създава главно мед, само че и сребро и други редки и скъпи метали.
През август 2015 година държавното управление даде концесия за рандеман на златно-сребърни руди в находище “Милин камък ” (в землището на Брезник) на “Трейс Рисорсиз ”. Компанията е дъщерна на “Асарел - Медет ”. Там добивът към момента не е почнал.
След митинги и референдум в Трън “Евромакс Сървисиз ”, която също бе от групата на “Асарел - Медет ”, се отхвърли от 100 млн. лева вложения в златодобив в региона на някогашната мина “Злата ”.
Концесия за рандеман на златно-сребърни руди в находище “Седефче ” получи “Горубсо -Кърджали ” АД. И там добивът не е почнал.
Миналата година кабинетът даде концесия за едно от перспективните откъм златодобив залежи - “Прохорово ”, до Нова Загора. За концесионер за 35 година бе определена компанията “Прохорово майнинг ”, в която акционери са предприемачите Христо Ковачки и Атанас Тилев.
Основно ще се добиват медни руди, само че ще има съпътстващ рандеман и на злато. Очаква се за периода на концесията заплащанията към страната да са за 54,8 млн. $ без Данък добавена стойност. По закон те постъпват в държавния бюджет и в бюджетите на общините - в тази ситуация Тунджа и Нова Загора. В утвърдената Оценка на въздействието върху околната среда е записано, че се планува създаването по открит прийом на два рудника, строителство на обогатителна фабрика и на депа за софтуерни боклуци.
Общата повърхност на находището е 462,7 хектара, като 412,8 са в землището на село Прохорово, 4,1 ха – при с. Златари, и 45,9 ха - при с. Межда.
От 2014 до 2017 година концесионерите на медно-златните и сребърни залежи са платили на страната концесионно заплащане от 104,89 млн. лева за всички метали.
За 2014 година сумата е малко над 26 млн. лева, за 2015 година е 25,86 млн., за 2016 година - 25,25 млн. лева, а за 2017 година - 27,76 млн. лева /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ