"Молете се за нас": На Бангладеш му омръзна от бежанците рохинджи
През 2017 година, когато над 730 000 рохинджи избягаха в Бангладеш, локалният публицист Шариф Азад съчувстваше на тъгите на неговите единоверци мюсюлмани, оживели от военните репресии, които Организация на обединените нации дефинира като геноцид.
Репортерът от южната част на Бангладеш, където беше основан най-големия в света лагер за бежанци, споделя, че е писал публикации за травматизираните, изтощени рохинджи и е направил каквото може, с цел да помогне. " Всички го правеха ", сподели Азад в своя офис покрай многолюден пазар в град Кокс Базар. " Осигурихме храна. Осигурихме земя ".
Две години по-късно Азад води акция против рохинджите. Целта е да бъдат държани в лагерите си, оградени с бодлива тел, до момента в който стане допустимо да бъдат пратени назад в Мианма. " Ще продължим придвижването си, до момента в който бъдат репатрирани ", сподели Азад и съобщи, че неговата група към този момент има хиляда членове и е една от няколкото, появили със същата цел.
Повечето мюсюлмани рохинджи не получават поданство в обитаемата най-вече с будисти Мианма, където ги считат за натрапници и незаконни имигранти от Южна Азия. През седемдесетте години на предишния век рохинджите бяха принудени да изоставен селата си в Мианма и да отидат в Бангладеш. Това се повтори през 90-те години, когато те бягаха от това, което назоваха гонения от страна на войска на Мианма. Но последният човешки поток беше най-големият.
Фотогалерия: Рибарите рохинджи в Бангладеш >
Мианма отхвърля обвиняванията. Тя споделя, че въоръжените й сили са провели законни интервенции против рохинджски екстремисти, нападали силите за сигурност.
В Бангладеш връзките сред " домакините " и новодошлите толкоз внезапно се утежниха, че мнозина към този момент се притесняват от съществено принуждение.
" Живял съм задоволително дълго, с цел да видя три напора и този е най-тежкият ", споделя бангладешкият служащ Хадир Хюсеин, 60-годишен, с който беседваме в магазин за чай в граничния град Текнаф. " Имаме чувството, че в случай че ни атакуван, няма да знаем по какъв начин да оцелеем. Ние сме малцинство в личната си страна ".
" Да се вземат ограничения "
Много бангладешци упрекват рохинджите, че с тяхното идване се ускорява престъпността, губят се работни места и заплатите понижават. Някога зелени гори бяха разчистени за лагери и пътят към Кокс Базар, най-близкия огромен град, е задръстен от камиони с помощи. Пътуване, което в миналото отнемаше един час, в този момент може да отнеме четири по разрушените пътища, осеяни с дупки.
Неотдавна навалица от стотици хора блокира улици и унищожи посещавани от рохинджи магазини, както и някои офиси на Организация на обединените нации, в символ на митинг против убийството на юношески водач на ръководещата партия в Бангладеш.
По-късно няколко рохинджи, упрекнати в съучастничество в убийството, бяха убити при произшествия, които полицията разказа като престрелки.
Високопоставеният полицейски чиновник Икбал Хосаин от Кокс Базар съобщи, че има растеж на престъпността, въпреки че делът на нарушителите не е по-голям измежду бежанците, в сравнение с измежду бангладешците.
Фотогалерия: Бягството на рохинджите, или с кои фрагменти "Ройтерс " взе "Пулицър " >
Той призна, че има засилваща се злост към бежанците. " Ще бъде мъчно да се управляват толкоз доста хора ", съобщи той. " Правителството взема ограничения да предотврати всевъзможни неприятни обстановки ".
В бамбукова сграда в лагер четирима бежанци, които помолиха да не бъдат посочвани имената им, обявиха, че са избягали от домовете си след неотдавнашно нахлуване на цяла навалица, пробвайки се да спасят децата и имуществото си, изпаднали в смут, който съпоставиха с паническото си бягство от Мианма.
" Когато дойдохме тук, дойдохме да спасим животите си ", сподели един емигрант с трептящ глас. " Но тук не сме в сигурност. Много сме уплашени ".
Бангладеш е споделил, че всички рохинджи би трябвало да се върнат по домовете си, само че нито един не одобри да го направи предишния месец, при втория опит да стартира развой на репатриране. Бежанците споделят, че ги е боязън от принуждение и преследвания в Мианма.
" Лоши детайли "
Докато напрежението сред общностите нараства, управляващите взеха строги ограничения, прекъсвайки интернета в лагерите и пробвайки се да конфискуват телефони, като споделиха, че го вършат от съображения за сигурност.
Продажбата на сим карти на бежанци беше неразрешена. Х. Т. Имам, консултант на премиерката Шейх Хасина, упрекна " задгранични сили " в образуване на рохинджите против ползите на Бангладеш. Той назова " загадъчна " ролята на интернационалните филантропични организации.
" Става ясно, че измежду рохинджите има нежелани хора и неприятни детайли и те са били употребявани от задгранични сили ", съобщи той. " Лагерите би трябвало да бъдат оградени с бодлива тел, с цел да се спре всякаква незаконна активност ".
Говорителката на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците Керълайн Глук съобщи в имейл, че организацията " би предложила въвеждането на ограничения за сигурност, които не понижават опциите на бежанците да получават достъп до базови услуги и права и да живеят в сигурност ".
По отношение на рестриктивните мерки на връзките тя съобщи: " Технологията беше за бежанците значим метод да поддържат връзка със фамилии и другари, даваше на филантропичните организации опция да популяризират и получават информация ".
Но технологията беше употребена и за поддържане на боязън и съмнения.
Във Facebook и във вестниците се появиха клюки за рохинджите и интернационалните филантропични групи. През август Азад разгласява във Facebook фотография, показваща купчини остри предмети и упрекна неправителствена група, че е наела работилница, която ги създава, с цел да въоръжава бежанци. Постът беше споделен стотици пъти.
Но служащите в цеха споделиха на Ройтерс, че инструментите не са оръжия, а забърканата в тази ситуация бангладешка неправителствена организация съобщи, че това са селскостопански принадлежности за плевене.
Но неспокойната атмосфера укрепва възприятието за обезсърчение.
" Те имат химикалки, имат пушки, те имат цялата страна. Аз нямам нищо ", сподели един от рохинджите пред Ройтерс.
" Моля, молете се за нас ", добави той. /БТА
Репортерът от южната част на Бангладеш, където беше основан най-големия в света лагер за бежанци, споделя, че е писал публикации за травматизираните, изтощени рохинджи и е направил каквото може, с цел да помогне. " Всички го правеха ", сподели Азад в своя офис покрай многолюден пазар в град Кокс Базар. " Осигурихме храна. Осигурихме земя ".
Две години по-късно Азад води акция против рохинджите. Целта е да бъдат държани в лагерите си, оградени с бодлива тел, до момента в който стане допустимо да бъдат пратени назад в Мианма. " Ще продължим придвижването си, до момента в който бъдат репатрирани ", сподели Азад и съобщи, че неговата група към този момент има хиляда членове и е една от няколкото, появили със същата цел.
Повечето мюсюлмани рохинджи не получават поданство в обитаемата най-вече с будисти Мианма, където ги считат за натрапници и незаконни имигранти от Южна Азия. През седемдесетте години на предишния век рохинджите бяха принудени да изоставен селата си в Мианма и да отидат в Бангладеш. Това се повтори през 90-те години, когато те бягаха от това, което назоваха гонения от страна на войска на Мианма. Но последният човешки поток беше най-големият.
Фотогалерия: Рибарите рохинджи в Бангладеш >
Мианма отхвърля обвиняванията. Тя споделя, че въоръжените й сили са провели законни интервенции против рохинджски екстремисти, нападали силите за сигурност.
В Бангладеш връзките сред " домакините " и новодошлите толкоз внезапно се утежниха, че мнозина към този момент се притесняват от съществено принуждение.
" Живял съм задоволително дълго, с цел да видя три напора и този е най-тежкият ", споделя бангладешкият служащ Хадир Хюсеин, 60-годишен, с който беседваме в магазин за чай в граничния град Текнаф. " Имаме чувството, че в случай че ни атакуван, няма да знаем по какъв начин да оцелеем. Ние сме малцинство в личната си страна ".
" Да се вземат ограничения "
Много бангладешци упрекват рохинджите, че с тяхното идване се ускорява престъпността, губят се работни места и заплатите понижават. Някога зелени гори бяха разчистени за лагери и пътят към Кокс Базар, най-близкия огромен град, е задръстен от камиони с помощи. Пътуване, което в миналото отнемаше един час, в този момент може да отнеме четири по разрушените пътища, осеяни с дупки.
Неотдавна навалица от стотици хора блокира улици и унищожи посещавани от рохинджи магазини, както и някои офиси на Организация на обединените нации, в символ на митинг против убийството на юношески водач на ръководещата партия в Бангладеш.
По-късно няколко рохинджи, упрекнати в съучастничество в убийството, бяха убити при произшествия, които полицията разказа като престрелки.
Високопоставеният полицейски чиновник Икбал Хосаин от Кокс Базар съобщи, че има растеж на престъпността, въпреки че делът на нарушителите не е по-голям измежду бежанците, в сравнение с измежду бангладешците.
Фотогалерия: Бягството на рохинджите, или с кои фрагменти "Ройтерс " взе "Пулицър " >
Той призна, че има засилваща се злост към бежанците. " Ще бъде мъчно да се управляват толкоз доста хора ", съобщи той. " Правителството взема ограничения да предотврати всевъзможни неприятни обстановки ".
В бамбукова сграда в лагер четирима бежанци, които помолиха да не бъдат посочвани имената им, обявиха, че са избягали от домовете си след неотдавнашно нахлуване на цяла навалица, пробвайки се да спасят децата и имуществото си, изпаднали в смут, който съпоставиха с паническото си бягство от Мианма.
" Когато дойдохме тук, дойдохме да спасим животите си ", сподели един емигрант с трептящ глас. " Но тук не сме в сигурност. Много сме уплашени ".
Бангладеш е споделил, че всички рохинджи би трябвало да се върнат по домовете си, само че нито един не одобри да го направи предишния месец, при втория опит да стартира развой на репатриране. Бежанците споделят, че ги е боязън от принуждение и преследвания в Мианма.
" Лоши детайли "
Докато напрежението сред общностите нараства, управляващите взеха строги ограничения, прекъсвайки интернета в лагерите и пробвайки се да конфискуват телефони, като споделиха, че го вършат от съображения за сигурност.
Продажбата на сим карти на бежанци беше неразрешена. Х. Т. Имам, консултант на премиерката Шейх Хасина, упрекна " задгранични сили " в образуване на рохинджите против ползите на Бангладеш. Той назова " загадъчна " ролята на интернационалните филантропични организации.
" Става ясно, че измежду рохинджите има нежелани хора и неприятни детайли и те са били употребявани от задгранични сили ", съобщи той. " Лагерите би трябвало да бъдат оградени с бодлива тел, с цел да се спре всякаква незаконна активност ".
Говорителката на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците Керълайн Глук съобщи в имейл, че организацията " би предложила въвеждането на ограничения за сигурност, които не понижават опциите на бежанците да получават достъп до базови услуги и права и да живеят в сигурност ".
По отношение на рестриктивните мерки на връзките тя съобщи: " Технологията беше за бежанците значим метод да поддържат връзка със фамилии и другари, даваше на филантропичните организации опция да популяризират и получават информация ".
Но технологията беше употребена и за поддържане на боязън и съмнения.
Във Facebook и във вестниците се появиха клюки за рохинджите и интернационалните филантропични групи. През август Азад разгласява във Facebook фотография, показваща купчини остри предмети и упрекна неправителствена група, че е наела работилница, която ги създава, с цел да въоръжава бежанци. Постът беше споделен стотици пъти.
Но служащите в цеха споделиха на Ройтерс, че инструментите не са оръжия, а забърканата в тази ситуация бангладешка неправителствена организация съобщи, че това са селскостопански принадлежности за плевене.
Но неспокойната атмосфера укрепва възприятието за обезсърчение.
" Те имат химикалки, имат пушки, те имат цялата страна. Аз нямам нищо ", сподели един от рохинджите пред Ройтерс.
" Моля, молете се за нас ", добави той. /БТА
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ