България е изплатила близо 790 хил. евро обезщетения на съда в Страсбург
През 2017 година България е изплатила 799 595 евро компенсации по неоправдателни решения на Европейския съд за правата на индивида /ЕСПЧ/ в Страсбург. За съпоставяне през 2016 година страната ни е изплатила 969 492 евро компенсации, а Германия - 69 369 евро. Toва изведе като статистика омбудсманът Мая Манолова на конференция, отдадена на 25-годишнината от утвърждението на Европейската спогодба за отбрана на правата на индивида от България.
Омбудсманът добави, че България има един от най-високите дялове на неизпълнени решения на съда в Страсбург. Също по този начин страната ни е една от четирите страни дружно с Турция, Румъния и Грузия, за които е извършена процедура от нормално към засилено наблюдаване на делата. На България се падат 7 % от общия брой каузи под засилено наблюдаване, като пред нас единствено Русия, Турция и Украйна, сподели още Мая Манолова.
По данни от омбудсмана 262 са настоящите каузи за България в Европейски съд по правата на човека към октомври 2017 година, а 108 от тях са в процедура по засилено наблюдаване. От 649 неоправдателни решения, за 25 години, дефинитивно са затворени 387 каузи.
Омбудсманът Мая Манолова съобщи още, че във времена на морални и политически рецесии, Конвенцията и Европейски съд по правата на човека се оказват най-надежден страж на полезностите и правилата, на които се основава правовият ред в Европа. По думите ѝ систематичните нарушавания на Конвенцията нормално се дължат на неприятно законодателство и неприятни административни практики и би трябвало да се работи те да бъдат отстранени, с цел да не бъде осъждана България още веднъж и още веднъж.
" Често българските институции не подхващат нужните дейности за осъществяване на решенията на съда в Страсбург ", сподели Манолова. Тя въпреки всичко означи, че има позитивни образец за групи каузи, по които България е взела нужните ограничения.
Зам.-министърът на правораздаването Десислава Ахладова съобщи, че България е посочила решимостта си да откри пътя в отбрана на главните права с утвърждението на конвенцията преди 25 години. По думите ѝ, то е действителен ангажимент, осъществяването на който е обща задача. Тя означи, че приоритет на министерството е превъзмогването на минусите в правната система. Тя добави, че използването на Конвенцията и практиката на Европейски съд по правата на човека е обща отговорност на институциите и е належащо съдействие сред трите управляващи за осъществяването на решенията на съда.
Омбудсманът добави, че България има един от най-високите дялове на неизпълнени решения на съда в Страсбург. Също по този начин страната ни е една от четирите страни дружно с Турция, Румъния и Грузия, за които е извършена процедура от нормално към засилено наблюдаване на делата. На България се падат 7 % от общия брой каузи под засилено наблюдаване, като пред нас единствено Русия, Турция и Украйна, сподели още Мая Манолова.
По данни от омбудсмана 262 са настоящите каузи за България в Европейски съд по правата на човека към октомври 2017 година, а 108 от тях са в процедура по засилено наблюдаване. От 649 неоправдателни решения, за 25 години, дефинитивно са затворени 387 каузи.
Омбудсманът Мая Манолова съобщи още, че във времена на морални и политически рецесии, Конвенцията и Европейски съд по правата на човека се оказват най-надежден страж на полезностите и правилата, на които се основава правовият ред в Европа. По думите ѝ систематичните нарушавания на Конвенцията нормално се дължат на неприятно законодателство и неприятни административни практики и би трябвало да се работи те да бъдат отстранени, с цел да не бъде осъждана България още веднъж и още веднъж.
" Често българските институции не подхващат нужните дейности за осъществяване на решенията на съда в Страсбург ", сподели Манолова. Тя въпреки всичко означи, че има позитивни образец за групи каузи, по които България е взела нужните ограничения.
Зам.-министърът на правораздаването Десислава Ахладова съобщи, че България е посочила решимостта си да откри пътя в отбрана на главните права с утвърждението на конвенцията преди 25 години. По думите ѝ, то е действителен ангажимент, осъществяването на който е обща задача. Тя означи, че приоритет на министерството е превъзмогването на минусите в правната система. Тя добави, че използването на Конвенцията и практиката на Европейски съд по правата на човека е обща отговорност на институциите и е належащо съдействие сред трите управляващи за осъществяването на решенията на съда.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ