Евростат: В България се събират около 61 хиляди тона годишно електронен скрап
През 2016 година у нас са били събрани 8,6 кг боклуци от електрическо и електронно съоръжение на глава от популацията при междинен индикатор за Европейски Съюз от 8,9 кг, демонстрират данни от разбор на Евростат за събирането, обезвреждането или преработването на излязло от приложимост електрическо и електронно съоръжение.
По този метод общото количество боклуци от електронен скрап у нас е било към 61 хиляди тона. Освен това, страната ни е единствената в Европейски Съюз, в която има регистриран растеж от близо 110 % при събирането на електронен скрап през 2016 година, което се дължи на проведените акции за събиране на ненужна битова техника. Тези акции са били проведени като събиране против възнаграждение, осигуряващо директно заплащане или ваучери на жителите, регистрира анализът.
У нас във всеки по-голям град има по няколко профилирани и лицензирани компании, които при избрани критерии правят гратис изнасянето на ненужния електронен скрап, а в столицата техният брой е доста по-голям. Все повече българи избират да потърсят компания, профилирана в утилизацията на битови електроуреди, като всяка компания, извършваща такава активност, изнася гратис и извозва старите тв приемници, компютри, тостери, перални, детски играчки и всякаква друга електроника, която е развалена и ненужна. Експерти поучават също никога да не се оставят старите и ненужни битови уреди пред входа, защото има риск да бъде получена и санкция от общината.
Електрониката в домовете и офисите ни става от ден на ден и по-необходима, като по тези аргументи много постоянно през последните години се постанова старите уреди да бъдат сменени с по-нови и по-качествени.
За съпоставяне - през 2007 година българите са изхвърляли приблизително по 3 кг електронен скрап на глава от популацията или към 20 хиляди тона, до момента в който през 2016 година количеството на ненужната битова електроника съвсем се е утроило до 60 хиляди тона.
Най-много ненужна електроника изхвърлят жителите на Швеция
Според данните на Евростат общото количество на отпадъците от електрическо и електронно съоръжение, събрано в държавите-членки на Европейски Съюз през 2016 година, варира доста, като съществуване на най-голямо количество електронен скрап е регистрирано в Швеция - 16,5 кг на гражданин.
За Румъния този индикатор е близо 10 пъти по-малък - т.е. по 1,6 кг електронен скрап на гражданин, което на процедура значи, че в северната ни съседка доста по-дълго оползотворяват живота на старите електроуреди.
Разликата в количеството изхвърлен електронен скрап в другите страни от Европейски Съюз отразява разликите в равнищата на ползване на електрически и електронни артикули, както и другите равнища на успеваемост на съществуващите схеми за събиране на боклуци.
Повече от половината - над 55 % от общото електрическо и електронно отпадъчно съоръжение, събрано през 2016 година в страните на Европейски Съюз, се дължи на огромните домашен уреди. Следват уреди за изчислителна техника и телекомуникационно съоръжение - 15 %, потребителско съоръжение или фотоволтаични панели - 13 %, както и дребни домашен уреди - 9 %. Около 7 % от отпадъците от електрическо и електронно съоръжение включват електрически принадлежности, осветяване, играчки и спортно съоръжение.
За интервала 2015 - 2016 година количеството електрическо и електронно съоръжение, пуснато на пазара в страните на Европейски Съюз, се е нараснало с към 3 пункта от 9,8 милиона тона - до 10,1 милиона тона. Големите домашен уреди възлизат на 2,5 млн. тона, което изяснява и обстоятелството, че те образуват повече от половината от общото събрано в Европейски Съюз отпадъчно електрическо и електронно съоръжение през 2016 година, регистрира Евростат.
Според разбора актуалната електроника е комплицирана примес от материали и съставни елементи, които заради рисковото си наличие и в случай че не се ръководят вярно, могат да причинят съществени екологични и здравни проблеми. Освен това, производството на модерна електроника изисква потреблението на нищожни и скъпи запаси. За да се усъвършенства екологичното ръководство и да се способства за кръговата стопанска система, е належащо да се увеличи успеваемостта на ресурсите. В това отношение събирането, третирането и преработването на електрониката в края на живота й - е от значително значение за стопанската система на Европейски Съюз.
По този метод общото количество боклуци от електронен скрап у нас е било към 61 хиляди тона. Освен това, страната ни е единствената в Европейски Съюз, в която има регистриран растеж от близо 110 % при събирането на електронен скрап през 2016 година, което се дължи на проведените акции за събиране на ненужна битова техника. Тези акции са били проведени като събиране против възнаграждение, осигуряващо директно заплащане или ваучери на жителите, регистрира анализът.
У нас във всеки по-голям град има по няколко профилирани и лицензирани компании, които при избрани критерии правят гратис изнасянето на ненужния електронен скрап, а в столицата техният брой е доста по-голям. Все повече българи избират да потърсят компания, профилирана в утилизацията на битови електроуреди, като всяка компания, извършваща такава активност, изнася гратис и извозва старите тв приемници, компютри, тостери, перални, детски играчки и всякаква друга електроника, която е развалена и ненужна. Експерти поучават също никога да не се оставят старите и ненужни битови уреди пред входа, защото има риск да бъде получена и санкция от общината.
Електрониката в домовете и офисите ни става от ден на ден и по-необходима, като по тези аргументи много постоянно през последните години се постанова старите уреди да бъдат сменени с по-нови и по-качествени.
За съпоставяне - през 2007 година българите са изхвърляли приблизително по 3 кг електронен скрап на глава от популацията или към 20 хиляди тона, до момента в който през 2016 година количеството на ненужната битова електроника съвсем се е утроило до 60 хиляди тона.
Най-много ненужна електроника изхвърлят жителите на Швеция
Според данните на Евростат общото количество на отпадъците от електрическо и електронно съоръжение, събрано в държавите-членки на Европейски Съюз през 2016 година, варира доста, като съществуване на най-голямо количество електронен скрап е регистрирано в Швеция - 16,5 кг на гражданин.
За Румъния този индикатор е близо 10 пъти по-малък - т.е. по 1,6 кг електронен скрап на гражданин, което на процедура значи, че в северната ни съседка доста по-дълго оползотворяват живота на старите електроуреди.
Разликата в количеството изхвърлен електронен скрап в другите страни от Европейски Съюз отразява разликите в равнищата на ползване на електрически и електронни артикули, както и другите равнища на успеваемост на съществуващите схеми за събиране на боклуци.
Повече от половината - над 55 % от общото електрическо и електронно отпадъчно съоръжение, събрано през 2016 година в страните на Европейски Съюз, се дължи на огромните домашен уреди. Следват уреди за изчислителна техника и телекомуникационно съоръжение - 15 %, потребителско съоръжение или фотоволтаични панели - 13 %, както и дребни домашен уреди - 9 %. Около 7 % от отпадъците от електрическо и електронно съоръжение включват електрически принадлежности, осветяване, играчки и спортно съоръжение.
За интервала 2015 - 2016 година количеството електрическо и електронно съоръжение, пуснато на пазара в страните на Европейски Съюз, се е нараснало с към 3 пункта от 9,8 милиона тона - до 10,1 милиона тона. Големите домашен уреди възлизат на 2,5 млн. тона, което изяснява и обстоятелството, че те образуват повече от половината от общото събрано в Европейски Съюз отпадъчно електрическо и електронно съоръжение през 2016 година, регистрира Евростат.
Според разбора актуалната електроника е комплицирана примес от материали и съставни елементи, които заради рисковото си наличие и в случай че не се ръководят вярно, могат да причинят съществени екологични и здравни проблеми. Освен това, производството на модерна електроника изисква потреблението на нищожни и скъпи запаси. За да се усъвършенства екологичното ръководство и да се способства за кръговата стопанска система, е належащо да се увеличи успеваемостта на ресурсите. В това отношение събирането, третирането и преработването на електрониката в края на живота й - е от значително значение за стопанската система на Европейски Съюз.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ