Динко от Ямбол възстанови разрушения от сърбоман паметник на връх Каймакчалан
През 2016 година представящия себе си за публицист Миленко Неделковски разруши с чук паметната плоча, сложена от българска военна делегация
Бизнесменът от Ямбол Динко Вълев, прочут у нас като ловец на мигранти и герой за правдивост, реши да се отдаде на едно патриотично дело - да възвърне опустошения от сърбоман български монумент на връх Каймакчалан в Република Северна Македония. Малцина помнят, че през 2016 година псевдожурналистът Миленко Неделковски разгласява във фейсбук профила си фотоси по какъв начин натрошава с чук паметната плоча, а след това предостатъчно декларира, че е извършил упешно задачата си - да унищожи нелегално поставения от български нарушители възпоменателен знак. Постъпката му беше възхвалявана като геройска в РСМ, а у нас определяна като хулиганска. Директорът на Националния исторически музей по това време - проф. Божидар Димитров се закани да го даде на съд за рушене на културно-исторически монумент, само че за жал умря прибързано.
Патриотичният дух на Динко от Ямбол го предиздвикал да вземе нещата в свои ръце. Той и още няколко негови другари възстановили паметната плоча и я сложили на мястото й. Там те разпънали и българското знаме. бБизнесменът се надява благородната му постъпка да не бъде още веднъж разчетена неверно от враждебно настроените към нас съседи.
Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже. Намира се на границата сред Северна Македония и Гърция. От края на август до октомври 1916 година Каймакчалан и близките върхове се трансформират в сцена на яростни сражения сред бойците на две сръбски пехотни дивизии /Дунавската и Дринската/ и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от обособени дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ти пехотни полкове.
В края на август и при започване на септември 1916 година на върха се качват малко над 6000 български бойци и офицери, а в начолот на октомври слизат по-малко от 800. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и бойци оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените скатове на планината.
През 2016 година на Каймакчалан за първи път, 100 години след трагичната борба на планинския, българи се събират на върха, с цел да почетат паметта на починалите при Първата международна война. На мястото са и български гвардейци, архимандрит Атанасий и адмирал Пламен Манушев - заместник-председател на парламентарната комисия по външни работи и член на комисията по защита. Поставена е плоча в памет на починалите при борбата от група български военни от 68-ма бригада. Именно това събудило гнева на крайния сърбоман Миленко Неделковски. Той сезирал македонските управляващи, като определил действието на бригадата за нелегално. Никой не му обърнал внимание, по тази причина най-после решил да работи самичък и да унищожи паметника на омразните бугари.
" Моите дейности не са провокация, те са отбрана на териториалната целокупност на моята страна. Това деяние бе подбудено от македонския народ. Когато македонската власт не работи, народът взима нещата в свои ръце. Някои българи желаят да бъдат доброжелателни, не цялата страна. Народът на една страна не е отговорен, отговорни са управляващите. Ако желаеха да са доброжелателни - за какво не го сложиха на гръцката територия. Второ - те даже не желаеха законово утвърждение на желанията си. Българските работи са акт на провокация. Българите са като кучетата - желаят да маркират територия от дърво на дърво, по този начин споделят и " това е наше ", изясни тогава пред медиите Неделковски и добави, че няма да се извини на българския народ.
" Няма да се извиня, когато се извини българският народ, тогава и аз. Нямам за какво да се оправдавам аз. Аз не съм направил нищо неприятно ", добавя още той.
Бизнесменът от Ямбол Динко Вълев, прочут у нас като ловец на мигранти и герой за правдивост, реши да се отдаде на едно патриотично дело - да възвърне опустошения от сърбоман български монумент на връх Каймакчалан в Република Северна Македония. Малцина помнят, че през 2016 година псевдожурналистът Миленко Неделковски разгласява във фейсбук профила си фотоси по какъв начин натрошава с чук паметната плоча, а след това предостатъчно декларира, че е извършил упешно задачата си - да унищожи нелегално поставения от български нарушители възпоменателен знак. Постъпката му беше възхвалявана като геройска в РСМ, а у нас определяна като хулиганска. Директорът на Националния исторически музей по това време - проф. Божидар Димитров се закани да го даде на съд за рушене на културно-исторически монумент, само че за жал умря прибързано.
Патриотичният дух на Динко от Ямбол го предиздвикал да вземе нещата в свои ръце. Той и още няколко негови другари възстановили паметната плоча и я сложили на мястото й. Там те разпънали и българското знаме. бБизнесменът се надява благородната му постъпка да не бъде още веднъж разчетена неверно от враждебно настроените към нас съседи.
Каймакчалан е най-високият връх на планината Нидже. Намира се на границата сред Северна Македония и Гърция. От края на август до октомври 1916 година Каймакчалан и близките върхове се трансформират в сцена на яростни сражения сред бойците на две сръбски пехотни дивизии /Дунавската и Дринската/ и частите на 11-ти пехотен Сливенски полк, подкрепени от обособени дружини от 33-ти пехотен Свищовски полк, 43-ти, 46-ти, 56-ти и 58-ти пехотни полкове.
В края на август и при започване на септември 1916 година на върха се качват малко над 6000 български бойци и офицери, а в начолот на октомври слизат по-малко от 800. Всички останали са убити, осакатени, ранени или премръзнали. Повече от 8500 български и сръбски офицери и бойци оставят костите си по скалистите зъбери и по заледените скатове на планината.
През 2016 година на Каймакчалан за първи път, 100 години след трагичната борба на планинския, българи се събират на върха, с цел да почетат паметта на починалите при Първата международна война. На мястото са и български гвардейци, архимандрит Атанасий и адмирал Пламен Манушев - заместник-председател на парламентарната комисия по външни работи и член на комисията по защита. Поставена е плоча в памет на починалите при борбата от група български военни от 68-ма бригада. Именно това събудило гнева на крайния сърбоман Миленко Неделковски. Той сезирал македонските управляващи, като определил действието на бригадата за нелегално. Никой не му обърнал внимание, по тази причина най-после решил да работи самичък и да унищожи паметника на омразните бугари.
" Моите дейности не са провокация, те са отбрана на териториалната целокупност на моята страна. Това деяние бе подбудено от македонския народ. Когато македонската власт не работи, народът взима нещата в свои ръце. Някои българи желаят да бъдат доброжелателни, не цялата страна. Народът на една страна не е отговорен, отговорни са управляващите. Ако желаеха да са доброжелателни - за какво не го сложиха на гръцката територия. Второ - те даже не желаеха законово утвърждение на желанията си. Българските работи са акт на провокация. Българите са като кучетата - желаят да маркират територия от дърво на дърво, по този начин споделят и " това е наше ", изясни тогава пред медиите Неделковски и добави, че няма да се извини на българския народ.
" Няма да се извиня, когато се извини българският народ, тогава и аз. Нямам за какво да се оправдавам аз. Аз не съм направил нищо неприятно ", добавя още той.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ