През 2016 г., когато стотици хиляди бежанци от Близкия изток

През 2016 година, когато стотици хиляди бежанци от Близкия изток избягаха в Германия, Инго Нойперт реши да помогне, споделя The Wall Street Journal.

Професор по обществена работа, той започва стратегия за образование в Западна Германия за 25 млади бежанци да станат медицински сестри и медицински асистенти.

Само трима от тях са приключили 4½ годишната стратегия, сподели Нойпeрт. Във втора, по-кратка стратегия, към една трета от претендентите стигнаха до края. Проектът към този момент е замразен, съгласно Университетската болница в Есен, Западна Германия, където се е състоял.

Германия е изправена пред абсурд: След години на рекордна имиграция, при която всяка година в страната идва еквивалентът на популацията на огромен град, един на всеки шест души в Германия в този момент е роден в чужбина, спрямо един на всеки седем в Съединени американски щати.

Но за разлика от Съединени американски щати, Германия не съумява да откри работа за новодошлите макар влошаващия се дефицит на работна ръка, който задушава икономическия напредък. Освен това най-голямата стопанска система в Европа ще би трябвало да запълни към седем милиона работни места до 2035 година, защото по-възрастните служащи се пенсионират, предвиждат икономисти.

Експертите от дълго време сочат имиграцията като решение, като споделят, че Германия се нуждае от към 400 000 квалифицирани имигранти всяка година.

Засега актуалната композиция от имигранти не запълва празнината. Официалните данни демонстрират, че единствено към една трета от към 800 000 сирийци и афганистанци в трудоспособна възраст в Германия имат работа, която заплаща налози, спрямо две трети от германците, макар че множеството са пристигнали преди повече от пет години. Безработицата измежду чужденците е към 12%, а за германците под 5%. В Съединени американски щати е по-вероятно чужденците да имат работа, в сравнение с локалните.

Основният проблем: Много бежанци не са подобаващи за работните места на висококвалифицирания пазар на труда в Германия и Германия не е доста добра в образованието им.

За да промени това, Берлин възнамерява да вкара основана на точки имиграционна система по модела на Австралия или Канада през идната година, надявайки се да притегли по-добре квалифицирани чужденци, само че специалистите по миграция са скептични. Дори и да успее, Германия евентуално ще продължи да приема огромен брой лица, търсещи леговище, които не може да наеме, които ще попълнят редиците на получателите на обществени помощи или ще усилят статистиката за престъпността, където те към този момент са свръхпредставени.

„ Бежанците и трудовите мигранти ще се състезават за една и съща инфраструктура “, сподели Томас Либих, специалист по миграцията в Организацията за икономическо съдействие и развиване, основан в Париж стопански мозъчен концерн.

В момента трудовите мигранти съставляват единствено един на всеки 10 новопристигнали в Германия, спрямо един на всеки трима в Канада. По-ранна европейска стратегия за привличане на квалифицирани чужденци, известна като " Синя карта ", притегли общо към 70 000 служащи в Германия през последното десетилетие.

Сега броят на бежанците още веднъж пораства след мъртвило по време на пандемията - главно от войната в Украйна и възходящата емиграция от Близкия изток, Африка и Афганистан. През първата половина на годината повече от един милион души са се преместили в Германия - доста повече, в сравнение с през 2015 година, когато тогавашният канцлер Ангела Меркел посрещна сирийските бежанци.

В центъра за работа в Касел, град в централна Германия, Волф-Детлеф Цайзинг споделя, че е имал напрегната година в подготовката на стотици украински бежанци да влязат на пазара на труда в Германия. Той е употребявал 20 украински преводачи през лятото. Неговите чиновници споделят, че поучават 60% повече хора дневно, в сравнение с в обикновено време.

Въпреки това Цайзинг сподели, че не чака доста от новодошлите да си намерят работа в Германия преди 2024 година, заради закъснения в намирането и последващото навестяване на езикови и интеграционни курсове.

Междувременно половината от немските компании споделят, че редуцират активността си или се реалокират в чужбина, тъй като не могат да намерят задоволително служащи. Нивото на безработица в Германия от 5, 5% е покрай цялостната претовареност.

„ Реалността е - бежанци или нищо “, сподели Анке Добек, която ръководи ВиК компания в югозападен Берлин. Тя неотдавна нае млад афганистанец, откакто той приключи 3½ години чиракуване в нейната компания.

Процесът на интеграция изисква „ доста мощ и поддръжка “, сподели тя. Човекът имаше потребност от помощ за документи и настаняване. Друг емигрант подписа контракт за чиракуване, само че не се появи след първия ден, сподели Добек.

Германският железопътен оператор Deutsche Bahn нае към 26 000 нови чиновници тази година, частично с цел да запълни празнините в своята работна мощ, защото по-възрастните чиновници се пенсионират. Компанията има 900 експерти по асортимент на личен състав и интензивно набира личен състав допълнително от 10 страни, сподели Керстин Вагнер, изпълнителен вицепрезидент на Deutsche Bahn за набиране на гении. Около 23% от новоназначените тази година са родени отвън Германия.

Въпреки това набирането на бежанци е непретенциозно. Тази година компанията е разговаряла с 3200 евентуални претенденти от Украйна и е наела 65, сподели Вагнер. Около 3, 5% от новите чиновници на компанията идват от обичайни страни, изпращащи бежанци, в това число Сирия, Украйна, Афганистан, Ирак, Южен Судан, Венецуела и Мианмар.

Основният проблем е квалификацията. Само към една трета от сирийските мигранти в Германия са приключили гимназия или техническо учебно заведение, в съпоставяне със 70% от имигрантите от Полша, съгласно немската статистическа организация.

В същото време търсещите работа се сблъскват с огромни трудности на един корав пазар на труда, който пази заемащите длъжността, изисква продължителни стажове и рядко признава задгранични дипломи, което постоянно принуждава даже експертите да се преквалифицират от нулата. Хелге Шееле, експерт по интеграция в центъра за работа в Касел, пресмята, че единствено 5% от неговите клиенти, избягали от Близкия изток и Африка от 2015 година насам, са съумели да се квалифицират като квалифицирани служащи в Германия.

Рами Алхамей, 36-годишен юрист от Дамаск, който живее в източногерманския град Хале, търси работа, откогато дойде преди седем години, без триумф. Той споделя, че е изпратил към 500 заявки, прекарал е към 18 месеца в разнообразни езикови, интеграционни и ИТ курсове и в този момент приказва добре немски.

Той сподели, че не може да работи като юрист в Германия, тъй като има единствено бакалавърска степен, а не магистърска. Двама сирийски познати са приключили двугодишния магистърски курс, нужен за работа, само че към момента не могат да си намерят работа, сподели той.

„ Бих желал да се интегрирам в Германия, само че е доста мъчно “, сподели той. Въпреки тези разочарования, двама от братята му неотдавна се причислиха към него. „ Тук е по-добре, в сравнение с в Сирия, където към момента има война “, сподели той.

Йоханес Хопе, психолог от Хале, оказва помощ на Алхамей в продължение на три месеца като част от локален доброволчески план. Той сподели, че е оказал помощ на двама от към половин дузина бежанци да си намерят работа през последните години. Единият, сирийски инженер, си обезпечи тригодишен стаж в Южна Германия, само че напусна, откакто му споделиха, че немският му не е задоволително добър. Втори откри работа в организацията по труда, помагайки на бежанци да си намерят работа.

Друг проблем: Предлагането на служащи от страни от Европейския съюз като Полша, които нормално са по-квалифицирани от бежанците от Близкия изток и Африка, внезапно се е забавило от началото на пандемията, съгласно данни на Организацията за икономическо сътрудничество и раз.

„ Докато толкоз доста хора идват тук по филантропични аргументи, няма доста място за миграция на квалифицирана работа “, сподели Удо Марин, ръководещ шеф на Асоциацията на берлинските търговци и индустриалци.