Александър Симов в ПИК и Ретро: Партия на Румен Радев ще бъде грешка
През 2016 година, когато Румен Радев безусловно размаза Цецка Цачева и стана президент на България, надали и най-смелите, екзотични и надрусани с противозаконни вещества телевизионни анализатори са предполагали, че пет години по-късно президентът ще е безусловно незаобиколим политически фактор и човек, който умерено можем да назовем честен водач на нацията. Бившият началник на Военновъздушни сили влезе в политиката с най-хубавата допустима биография – на експерт, който е останал настрана от тъмните политически процеси по време на прехода. Точно в оня миг от историята това се оказа допустимо най-бляскавото качество, а фактът, че Радев съумя да се потвърди като човек на дадената дума, който не се вписва в статуквото, а търси смяната, беше спомагателният реактив, който го изстреля в политическите висини. Пет години президентът беше главен зложелател и цел на ГЕРБ. Можем да разкажем историята на целия този интервал даже и единствено през номерата, които хората на Бойко Борисов се опитваха да вършат на „ Дондуков “ 2 – то не бяха комисии, ритване по кокалчетата, заявления, офанзиви. Според мен обаче ГЕРБ по този начин и не съумяха да схванат до дъно против какъв човек излизат на борба. Мога да си показва по какъв начин е изглеждал Радев на орките на Бойко Борисов – като един човек, който няма действителна власт с изключение на престижа си, казаната си дума и смазващото си политическо наличие. Ключовият миг в този дуел пристигна при започване на 2020 година, когато Радев смъкна своето политическо доверие от кабинета на Борисов и разгласи, че на страната е нужна смяна. Няма да не помни по какъв начин дежурните по обич към ГЕРБ анализатори твърдяха, че това е постъпка без политически смисъл и последици, че това е изстрел във въздуха от страна на президента и че от това деяние безусловно нищо не следва. Половин година по-късно прокуратурата нахлу в президенството, а още същата вечер площадът пред Министерския съвет потъмня от протестиращи хора. Точно тогава стана ясно, че Румен Радев печели политическата борба с ГЕРБ – той се появи измежду хората с вдигнат пестник и произнесе фразата, която сплоти и леви, и десни, и всевъзможни други свободни радикали – „ Мутри, вън! “.Тогава на площада ръкопляскаха както представителите на Българска социалистическа партия, по този начин и симпатизантите на „ Демократична България “. Именно тогава беше преодолян един исторически разлом от времената на прехода, който направи допустимо ръководството на ГЕРБ – левицата и десницата да не си сътрудничат и да не влизат в разговор между тях. Истината е, че Борисов загуби борбата против Радев още през юли 2020 година, само че трябваше да мине още малко политическо време, с цел да могат ГЕРБ да осъзнаят това.
Ето по този начин единствено за 5 години този, който имаше сякаш единствено алегорична власт и никакви публични лостове, съумя да се утвърди като главен фактор в ръководството. И без значение че описваме този развой с софтуерна терминология, това беше главно борба на територията на морала. България търсеше смяна, търсеше друг метод на ръководство, търсеше вяра за различен живот, търсеше излаз от блатото на ГЕРБ и признакът на всичко това стана Румен Радев. Така 2021 година беше неговата година освен поради двете служебни държавни управления, които се радваха на нечуван рейтинг в новата история на страната, а тъй като на всички им стана безпощадно ясно, че Бойко Борисов няма куража, волята и смелостта да влезе в президентската борба. Резултатът беше драматичен за ГЕРБ – Радев остави с 30 % обратно марионетката Анастас Герджиков и сподели, че пет години той в действителност се е трансформирал в национална фигура. За него гласоподаваха хора от всички политически разцветки и това би трябвало да се напомня постоянно на ГЕРБ, които и до през днешния ден пускат в приложимост клишето, че Радев не бил обединител на нацията. Ами да му погледнат резултата – такова обединяване скоро никой от ГЕРБ няма да види.
В политиката обаче няма такова нещо като хепиенд, оттатък който всички заживяват щастливо, в успокоение за безконечни времена. Големите проблеми занапред стартират. И както постоянно се получава, вторият мандат ще бъде по-трудната част от тестването за Радев. Защото по силата на политическата логичност в този момент хората ще адресират всички стопански, обществени и политически проблеми и към президентската институция. ГЕРБ са съкрушени, само че не унищожени, а тяхната медийна паяжина продължава да работи на високи обороти и оттова непрекъснато ще се ражда опорната точка, че президентът е отговорен за всичко, което се случва в страната. Тяхната борба с президентската институция не е спряла нито за момент. Мисля, че те ясно демонстрираха това сега, в който напуснаха пленарната зала, когато президентът говореше след клетвата си за втория мандат. Между другото по този начин пропуснаха една същинска визионерска тирада, тъй като в нея Радев направи напълно къса оценка на предишното (това отпуши яростта на ГЕРБ), само че думите му бяха доста повече ориентирани към новото ръководство. Защото пред страната сега стоят големи проблеми, които би трябвало да бъдат решавани в незабавен порядък – от започването на правосъдна промяна до ограничения против икономическата рецесия, която пълзи из целия свят.
Това е главният проблем на новото държавно управление – то пристигна на вълната на такава мощна и голяма вяра за смяна, че съвсем не си е оставило място за неточности, съмнения или залитания. И считам, че това ще е едно от главните тествания пред Румен Радев по време на новите му пет години – до каква степен ще може да бъде коректив на ръководството като човек, който не работи като сив кардинал на държавното управление, а намерено, почтено и честно оказва помощ там, където вижда смисъл, и подлага на критика там, където има проблем. Именно там ще бъде концентриран огънят на ГЕРБ и на техните медии, които виждат своя късмет за разлюляване на властта в появяването на големи пукнатини сред президента и държавното управление. Всяка тематика ще бъде употребена, всеки проблем ще бъде използван до дъно в името на тази задача. Всъщност това ще е голямото предизвикателство пред президентската институция – тя би трябвало да продължи да бъде обсъждана като фактор на смяна, като източник на вяра, а не да се трансформира във властово статукво. Това е сложен за реализиране баланс, изключително когато доста хора считат, че актуалното ръководство се случи с дейната интервенция на Румен Радев. Дали това е по този начин, е обект на по-обстоен и тежък разбор. Дори и Радев да има присъединяване, то по никакъв начен не може да се съизмерва с инженерните старания на Георги Първанов по съставянето на кабинета на тройната коалиция. Просто за президента през днешния ден не би било добре да е деен участник в държавното управление, тъй като силата му като политик произлиза от това, че стои настрана от процесите, постоянно на кардинални позиции, постоянно на страната на хората, които не желаят да се примирят с безвремието и застоя.
Другото огромно предизвикателство ще бъде дали Радев ще се поддаде на изкушението да прави личен политически план. Това е капан, от който Първанов не съумя да се избави преди време. Подозирам, че има безпределно доста искащи и натискащи подобен план да се случи. Властта постоянно работи като магнит на доста политически пеперуди, които от дълго време са не запомнили какво тъкмо са политическите хрумвания. Подозирам, че план на Радев би имал политически триумф, само че той би конфронтирал президента с актуалните политически обединения, доста от които в действителност го поддържат откровено. Слабостта на Българска социалистическа партия на последните избори накара много социолози да се размечтаят, че вляво има свободно пространство, където да се разпростре нова политическа групировка, само че това е танц върху доста тъничък лед, тъй като, както демонстрират социологическите разбори, гласоподавателите на Българска социалистическа партия не преляха в друга партия, а просто не отидоха да гласоподават. Това не е покана за среща с друга партия, това е нормалното наказване на левите хора, с цел да размахат пръст на своята политическа групировка. Смятам, че опитът за президентска партия ще разсее Румен Радев от неговото главно обвързване – да продължи да бъде водачът на морала, водачът на полезностите, водачът, който кара доста български жители да изпитват вяра, че животът може да стане по-добър. Това е силата на президента. И мисля, че той го знае.
Ето по този начин единствено за 5 години този, който имаше сякаш единствено алегорична власт и никакви публични лостове, съумя да се утвърди като главен фактор в ръководството. И без значение че описваме този развой с софтуерна терминология, това беше главно борба на територията на морала. България търсеше смяна, търсеше друг метод на ръководство, търсеше вяра за различен живот, търсеше излаз от блатото на ГЕРБ и признакът на всичко това стана Румен Радев. Така 2021 година беше неговата година освен поради двете служебни държавни управления, които се радваха на нечуван рейтинг в новата история на страната, а тъй като на всички им стана безпощадно ясно, че Бойко Борисов няма куража, волята и смелостта да влезе в президентската борба. Резултатът беше драматичен за ГЕРБ – Радев остави с 30 % обратно марионетката Анастас Герджиков и сподели, че пет години той в действителност се е трансформирал в национална фигура. За него гласоподаваха хора от всички политически разцветки и това би трябвало да се напомня постоянно на ГЕРБ, които и до през днешния ден пускат в приложимост клишето, че Радев не бил обединител на нацията. Ами да му погледнат резултата – такова обединяване скоро никой от ГЕРБ няма да види.
В политиката обаче няма такова нещо като хепиенд, оттатък който всички заживяват щастливо, в успокоение за безконечни времена. Големите проблеми занапред стартират. И както постоянно се получава, вторият мандат ще бъде по-трудната част от тестването за Радев. Защото по силата на политическата логичност в този момент хората ще адресират всички стопански, обществени и политически проблеми и към президентската институция. ГЕРБ са съкрушени, само че не унищожени, а тяхната медийна паяжина продължава да работи на високи обороти и оттова непрекъснато ще се ражда опорната точка, че президентът е отговорен за всичко, което се случва в страната. Тяхната борба с президентската институция не е спряла нито за момент. Мисля, че те ясно демонстрираха това сега, в който напуснаха пленарната зала, когато президентът говореше след клетвата си за втория мандат. Между другото по този начин пропуснаха една същинска визионерска тирада, тъй като в нея Радев направи напълно къса оценка на предишното (това отпуши яростта на ГЕРБ), само че думите му бяха доста повече ориентирани към новото ръководство. Защото пред страната сега стоят големи проблеми, които би трябвало да бъдат решавани в незабавен порядък – от започването на правосъдна промяна до ограничения против икономическата рецесия, която пълзи из целия свят.
Това е главният проблем на новото държавно управление – то пристигна на вълната на такава мощна и голяма вяра за смяна, че съвсем не си е оставило място за неточности, съмнения или залитания. И считам, че това ще е едно от главните тествания пред Румен Радев по време на новите му пет години – до каква степен ще може да бъде коректив на ръководството като човек, който не работи като сив кардинал на държавното управление, а намерено, почтено и честно оказва помощ там, където вижда смисъл, и подлага на критика там, където има проблем. Именно там ще бъде концентриран огънят на ГЕРБ и на техните медии, които виждат своя късмет за разлюляване на властта в появяването на големи пукнатини сред президента и държавното управление. Всяка тематика ще бъде употребена, всеки проблем ще бъде използван до дъно в името на тази задача. Всъщност това ще е голямото предизвикателство пред президентската институция – тя би трябвало да продължи да бъде обсъждана като фактор на смяна, като източник на вяра, а не да се трансформира във властово статукво. Това е сложен за реализиране баланс, изключително когато доста хора считат, че актуалното ръководство се случи с дейната интервенция на Румен Радев. Дали това е по този начин, е обект на по-обстоен и тежък разбор. Дори и Радев да има присъединяване, то по никакъв начен не може да се съизмерва с инженерните старания на Георги Първанов по съставянето на кабинета на тройната коалиция. Просто за президента през днешния ден не би било добре да е деен участник в държавното управление, тъй като силата му като политик произлиза от това, че стои настрана от процесите, постоянно на кардинални позиции, постоянно на страната на хората, които не желаят да се примирят с безвремието и застоя.
Другото огромно предизвикателство ще бъде дали Радев ще се поддаде на изкушението да прави личен политически план. Това е капан, от който Първанов не съумя да се избави преди време. Подозирам, че има безпределно доста искащи и натискащи подобен план да се случи. Властта постоянно работи като магнит на доста политически пеперуди, които от дълго време са не запомнили какво тъкмо са политическите хрумвания. Подозирам, че план на Радев би имал политически триумф, само че той би конфронтирал президента с актуалните политически обединения, доста от които в действителност го поддържат откровено. Слабостта на Българска социалистическа партия на последните избори накара много социолози да се размечтаят, че вляво има свободно пространство, където да се разпростре нова политическа групировка, само че това е танц върху доста тъничък лед, тъй като, както демонстрират социологическите разбори, гласоподавателите на Българска социалистическа партия не преляха в друга партия, а просто не отидоха да гласоподават. Това не е покана за среща с друга партия, това е нормалното наказване на левите хора, с цел да размахат пръст на своята политическа групировка. Смятам, че опитът за президентска партия ще разсее Румен Радев от неговото главно обвързване – да продължи да бъде водачът на морала, водачът на полезностите, водачът, който кара доста български жители да изпитват вяра, че животът може да стане по-добър. Това е силата на президента. И мисля, че той го знае.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ