Възраждат идеята затворниците да гласуват
През 2016 година ГЕРБ предложи промени в Изборния кодекс, с които се одобряваха редица рекомендации на правозащитни организации, в това число и изборните права на пандизчиите. Инициативата им обаче не получи поддръжка, защото останалите политически сили решиха, че може да се осъществя единствено с смяна в конституцията.
Сега Цецка Цачева заяви, че предходната седмица е получила писмо от Българския хелзинкски комитет, в който въпросът се повдига още веднъж по отношение на идните евроизбори през 2019 година, както и поради извоювано правосъдно дело против България в Страсбург.
В писмото се показва, че преди да наближат изборите, би трябвало да се намерения за конституционна смяна. Правосъдният министър обаче трансферира топката на депутатите с аргумента, че нейното министерство не може да предлага нито конституционни, нито законови промени.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов удостовери, че също е получил писмо от комитета по тематиката. Той подсети, че съгласно юридически разбор на ГЕРБ от 2016 година, гласуването е допустимо за лишени от независимост за леки закононарушения. Това мнение обаче не се приело преди време. "Ще търсим опция да подновим законодателната самодейност. Но не мога да кажа, че ще има опция за самодейност за изменение на конституцията ", съобщи Кирилов.
Междувременно ръководещите от ГЕРБ вършат нов опит да прокарат скандална законова корекция, която да разреши в ареста да се задържат хора до 48 часа, без да се уведомяват околните им, написа в. "Сега ". Преди две години това предложение не мина, като тогава даже прокуратурата беше срещу.
С план за нови текстове в Наказателния кодекс (НК), пуснати за публично разискване, правосъдното министерство желае да се трансформират и наредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според плана, дали някой ще бъде известен за съответен арест, ще взема решение прокурорът. Това значи, че на задържан, без значение защо закононарушение, може да бъде неразрешено да се обади даже на фамилията си. Адвокатът не влиза включително.
Сега Наказателно-процесуален кодекс планува, че при положение на арест наложително се уведомяват фамилията, външното министерство, в случай че арестуваният е чужденец, и по негов избор - работодателят му. С новите текстове се разписва, че за ареста се уведомява един човек, посочен от арестувания. Прокурорът обаче може да забрани уведомяването на този човек. Неговото решение въпреки всичко ще предстои на обжалване пред съд.
Предлаганите промени са оправдани с въвеждането на европейска инструкция. Абсолютно същите бяха причините на министерството и преди две години. Тогава оттова твърдяха, че не се не разрешава уведомяването на който и да е по принцип, а единствено на избрани лица. Т.е. в случай че на един задържан му се забрани да се обади на един човек, той постоянно може да уточни различен. Идеята е мярката да се употребява най-вече при следствията против проведени незаконни групи, като задачата е един задържан да не може да предизвести останалите от бандата. В претекстовете е записано, че мярката се ползва, когато "е налице неотложна нужда, с цел да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение, или с цел да се предотврати обстановка, при която наказателното произвеждане би могло да бъде съществено възпрепятствано ".
Според създателите на измененията сега Наказателно-процесуален кодекс ограничавал голословно кръга от хора, които могат да се уведомяват, свеждайки го до семейство, шеф и външно министерство. "За да не се стига до сходно ограничение, следва да се планува опцията упрекнатото лице да уточни съответно лице да бъде известено за неговото задържане ", написа в претекстовете към законопроекта.
Преди две години против законопроекта се изрече даже прокуратурата. В мнението на зам. основния прокурор Пенка Богданова бе записано, че по този начин дефинирана, наредбата не регистрира значими елементи. "Предложената редакция на нормата не регистрира изискването по директивата краткотрайното ограничение на правото да се ползва в изключителни случаи. Не е намерило израз и условието способените органи наложително да прегледат опцията друго лице, посочено от арестувания обвинен, да бъде известено, без закъснение на задържането ", пишеше в мнението й.
Всъщност евродиректива е причина за друга корекция в Наказателен кодекс - наказаните ще бъдат длъжни да връщат извоюваното от закононарушението, даже в случай че облагата към този момент не е налична или е косвена. В изгода на страната ще се лишават движимостите, употребявани за осъществяване на закононарушението, а когато липсват, се присъжда тяхната равноценност, т.е. наказаният би трябвало да ги заплати на страната. Сходни са измененията и при облагите от закононарушение - в случаи, че добитото липсва, се присъжда неговата равноценност. Пряка полза е всяка икономическа изгода, добита директно посредством закононарушение, прецизира текстът. Косвената пък е "придобитото вследствие на предписание с директната полза, както и всяко следващо вложение или превръщане на директна полза ".
Сега Цецка Цачева заяви, че предходната седмица е получила писмо от Българския хелзинкски комитет, в който въпросът се повдига още веднъж по отношение на идните евроизбори през 2019 година, както и поради извоювано правосъдно дело против България в Страсбург.
В писмото се показва, че преди да наближат изборите, би трябвало да се намерения за конституционна смяна. Правосъдният министър обаче трансферира топката на депутатите с аргумента, че нейното министерство не може да предлага нито конституционни, нито законови промени.
Председателят на правната комисия Данаил Кирилов удостовери, че също е получил писмо от комитета по тематиката. Той подсети, че съгласно юридически разбор на ГЕРБ от 2016 година, гласуването е допустимо за лишени от независимост за леки закононарушения. Това мнение обаче не се приело преди време. "Ще търсим опция да подновим законодателната самодейност. Но не мога да кажа, че ще има опция за самодейност за изменение на конституцията ", съобщи Кирилов.
Междувременно ръководещите от ГЕРБ вършат нов опит да прокарат скандална законова корекция, която да разреши в ареста да се задържат хора до 48 часа, без да се уведомяват околните им, написа в. "Сега ". Преди две години това предложение не мина, като тогава даже прокуратурата беше срещу.
С план за нови текстове в Наказателния кодекс (НК), пуснати за публично разискване, правосъдното министерство желае да се трансформират и наредбите на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Според плана, дали някой ще бъде известен за съответен арест, ще взема решение прокурорът. Това значи, че на задържан, без значение защо закононарушение, може да бъде неразрешено да се обади даже на фамилията си. Адвокатът не влиза включително.
Сега Наказателно-процесуален кодекс планува, че при положение на арест наложително се уведомяват фамилията, външното министерство, в случай че арестуваният е чужденец, и по негов избор - работодателят му. С новите текстове се разписва, че за ареста се уведомява един човек, посочен от арестувания. Прокурорът обаче може да забрани уведомяването на този човек. Неговото решение въпреки всичко ще предстои на обжалване пред съд.
Предлаганите промени са оправдани с въвеждането на европейска инструкция. Абсолютно същите бяха причините на министерството и преди две години. Тогава оттова твърдяха, че не се не разрешава уведомяването на който и да е по принцип, а единствено на избрани лица. Т.е. в случай че на един задържан му се забрани да се обади на един човек, той постоянно може да уточни различен. Идеята е мярката да се употребява най-вече при следствията против проведени незаконни групи, като задачата е един задържан да не може да предизвести останалите от бандата. В претекстовете е записано, че мярката се ползва, когато "е налице неотложна нужда, с цел да се предотврати настъпването на тежки неподходящи последствия за живота, свободата или физическата цялост на разположение, или с цел да се предотврати обстановка, при която наказателното произвеждане би могло да бъде съществено възпрепятствано ".
Според създателите на измененията сега Наказателно-процесуален кодекс ограничавал голословно кръга от хора, които могат да се уведомяват, свеждайки го до семейство, шеф и външно министерство. "За да не се стига до сходно ограничение, следва да се планува опцията упрекнатото лице да уточни съответно лице да бъде известено за неговото задържане ", написа в претекстовете към законопроекта.
Преди две години против законопроекта се изрече даже прокуратурата. В мнението на зам. основния прокурор Пенка Богданова бе записано, че по този начин дефинирана, наредбата не регистрира значими елементи. "Предложената редакция на нормата не регистрира изискването по директивата краткотрайното ограничение на правото да се ползва в изключителни случаи. Не е намерило израз и условието способените органи наложително да прегледат опцията друго лице, посочено от арестувания обвинен, да бъде известено, без закъснение на задържането ", пишеше в мнението й.
Всъщност евродиректива е причина за друга корекция в Наказателен кодекс - наказаните ще бъдат длъжни да връщат извоюваното от закононарушението, даже в случай че облагата към този момент не е налична или е косвена. В изгода на страната ще се лишават движимостите, употребявани за осъществяване на закононарушението, а когато липсват, се присъжда тяхната равноценност, т.е. наказаният би трябвало да ги заплати на страната. Сходни са измененията и при облагите от закононарушение - в случаи, че добитото липсва, се присъжда неговата равноценност. Пряка полза е всяка икономическа изгода, добита директно посредством закононарушение, прецизира текстът. Косвената пък е "придобитото вследствие на предписание с директната полза, както и всяко следващо вложение или превръщане на директна полза ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ