„Хъбъл“ улови светлинното ехо, образувано от избухнала звезда
През 2016 година астрономите следиха по какъв начин свръхнова избухва в близка до нас вселена. През идващите години те видяха и по какъв начин светлината от това събитие си взаимодейства с междузвездния прахуляк и основава светлинно ехтене на мощната детонация. Това е извънредно необичаен феномен и фактът, че „ Хъбъл “ съумя да го снима, е меко казано необикновено.
Първото светлинно ехтене е засечено едвам 34 дни след пика в яркостта на свръхновата в B-лентовия филтър (който филтрира светлината в дължини на вълната, покрити от синята част от забележимия светлинен спектър). Впоследствие откривателите го наблюдават няколко пъти в границите на идващите 578 дни, както и още един път – 1991 дни по-късно – когато към този момент е очевидно второ светлинно ехтене, както и два спомагателни външни пръстена.
„ Данните са впечатляващи и ни разрешават да създадем изключително невероятни цветни фотоси и анимации, които демонстрират еволюцията на светлинното ехтене в границите на 5-годишен интервал. Това е необичаен феномен, който до момента е бил документиран единствено в няколко други свръхнови “, споделя водещият академик на проучването проф. Максимилиан Стрицингер от Орхуския университет в Дания.
Снимки на светлинното ехтене. Източник: NASA/ESA/STScI/Stritzinger et al.
Светлинното ехтене демонстрира, че към свръхновата съществуват четири ясно различими пласта междузвезден прахуляк – това е информация, която евентуално не би могла да бъде добита по различен метод. Екипът е на мнение, че тези прахови структури наподобяват швейцарско сирене – т.е. праховите структури обкръжават огромни дупки.
„ Взривът от тази мощна свръхнова се придвижва с към 10 000 км/с. Пред тази ударна вълна откриваме проблясък от светлина, предавана от свръхновата. Именно това образува разширяващите се пръстени, които можем да забележим на изображенията. Свръхновите са значими, защото тези галактически детонации образуват огромна част от тежките детайли като въглерод, О2 и желязо, които съставляват нашата вселена, звездите и планетата ни “, прибавя съавтора на проучването доктор Луис Галбани от Института за галактически науки в Барселона.
Свръхновата избухва в Кентавър А – вселена, намираща се относително покрай нас – на към 10-16 млн. светлинни години. Тя разполага с дейна свръхмасивна черна дупка, чиято маса надвишава слънчевата цели 55 млн. пъти.
„ Кентавър А съставлява гигантска елипсовидна вселена. Този вид галактики са най-вече тихи, без прахуляк и без млади звезди, които имат навика да избухват в свръхнови. Очевидно обаче Кентавър А е по-различна. Това е мощен радиоастрономически източник и съдържа мощно изявени прахови линии, в които се образуват нови звезди. Това е симптом, че „ неотдавна “ Кентавър А е погълнала друга по-малка спирална вселена и нещата към момента не са се успокоили – това евентуално ще се случи чак след няколко стотици милиона години. Като следим това светлинно ехтене, ние можем да научим повече за бурните космически конфликти “, прибавя проф. Стрицингер.
Изследването е оповестено в The Astrophysical Journal Letters.
Източник: IFLScience
