Предложенията на ПП-ДБ за промяна на конституцията
През 2015 година Христо Иванов подаде оставка поради провалената от ГЕРБ и Движение за права и свободи правосъдна промяна. Сега от ПП-ДБ чакат да прокарат конституционни промени точно с тези две партии. Ще съумеят ли?
Конституционна промяна 2.0 започва седмица преди края на лятната парламентарна сесия. Участниците са почти същите като през 2015 година, но надеждата е за друг резултат.
Промените в Конституцията, оповестени от ПП-ДБ и подкрепяни от ГЕРБ и ДПС, ще бъдат импортирани тази седмица в парламентарната Комисия по конституционни въпроси. Намеренията са да бъдат признати до края на 2023-а. “(…) Зад тях стои висока степен на консенсус, което е гаранцията, че те може да се осъществят ”, съобщи съпредседателят на ДБ Христо Иванов. През 2015 година Иванов подаде оставка като правосъден министър заради провалената от същите две формации съдебна промяна.
Ще се трансформира ли евроатлантическото болшинство в конституционно?
Историята, както и политиката, работят през парадокси, разяснява в профила си във ФБ политологът Огнян Минчев: “Навремето присъединението на България към НАТО се реализира с подписа на аления президент Първанов – който единствено няколко години преди този момент стачкува на улицата против НАТО. ”
Настоящият консенсус е предхождан от общи парламентарни стъпки на трите политически сили. Сред тях са одобреният механизъм за следствие на основния прокурор, апелът към Висш съдебен съвет да спре избора на нов обвинител №1, законопроектът за прекратяване на концесията на “Лукойл Нефтохим Бургас ” на пристанище Росенец и решенията за изпращане на оръжие и военна техника на Украйна.
Краят на 2023-а ще покаже дали евроатлантическото болшинство ще ферментира в конституционно, откакто в плана са залегнали общи хрумвания. Този развой предугади Христо Иванов, обявявайки се пръв за такова болшинство още преди вота на 2 април. В края на май от Движение за права и свободи се оповестиха за привикване на Велико народно събрание, посредством което да бъдат направени измененията в Конституцията, само че няколко дни по-късно, в навечерието на гласуването на кабинета Денков-Габриел, обезпечиха конституционното болшинство.
Промените: основен прокурор, длъжностен кабинет, мандатност на кметовете
Предишните конституционни промени закрепиха върховенството на основния прокурор, препоръчаните в този момент от ПП-ДБ обезсилват безконтролната му власт. Предвидено е да отпаднат основните му функционалности – контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори, и той да остане административен началник на висшата прокуратура.
Преди осем години ГЕРБ отстъпи от така наречен “исторически компромис ”, който трябваше да подсигурява независимостта на съдиите посредством понижаване на политическата квота в тяхната гилдия във Висшия правосъден съвет (ВСС). Сега ПП-ДБ ще търси поддръжка за същото, предлагайки цялостното делене на Висш съдебен съвет. Промените плануват органът да е единствено на съдии и да се състои от 15 члена, от които осем определени директно от съдиите, ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и петима, избирани от Народното събрание с 2/3 болшинство (160 национални представители). ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи разполагат със 167 депутати.
Към тези оферти се прибавят ограничение на мандатите на кметовете на общини до два, самостоятелна конституционна тъжба и де факто премахването на избирано и назначавано от президента служебно държавно управление, защото се предлага за служебно да назначава държавното управление в оставка.
24 май против 3 март
Промяната, която провокира стихия от мнения в обществените мрежи, бе идеята националният празник на Република България да е 24 май – като “Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата ”, а “другите публични празници да се уреждат със закон ”. В края на юли м.г. и ГЕРБ-СДС желаеха 24 май да стане народен празник посредством смяна в Кодекса на труда, където в член 154 са написани формалните празници, измежду които и 3 март. Тогава “Продължаваме смяната ” се въздържаха, а гласовете в “Демократична България ” се разделиха. От Движение за права и свободи поддържаха предлагането, а Българска социалистическа партия и “Възраждане ” бяха срещу. Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов изясни през вчерашния ден, че концепцията празникът да бъде конституционно закрепен е Указ № 236 от 27.02.1990 година за оповестяване на 3 март за народен празник, публикуван от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, който още е в действие. “Изменението в Кодекса на труда нямаше да смени националния празник ”, написа Божанов.
“Опитахме се намерим празник, към който всички публични групи се сплотяват ”, изясни министър председателят акад. Николай Денков. В обществените мрежи обаче мненията не просто се раздвоиха, а разтроиха – с прослава за 24 май, в отбрана на 3 март, а също и в поддръжка на “защо не 6-ти/22 септември ”.
Лидерът на “Възраждане ” Костадин Костадинов очаквано изригна с: “Управляващият американски режим желае 3 март да бъде отстранен и на негово място да се постави 24 май. ” Бившият президентски консултант Михаил Иванов посочи, че “делото на Кирил и Методий е общочовешко ”, припомняйки, че през 1980 година папа Йоан Павел II e оповестил двамата братя за съпокровители на Европа, а тяхното дело се уважава и от други страни. Според политолога Първан Симеонов 24 май е 10 пъти по-добър народен празник от 3 март, само че налагането му “в името на легитимация на сглобката ” ще има тъкмо противоположния резултат. “Авторите прелестно знаят каква полемика ще настъпи в този момент. И при все че, дават това предложение… Изгодно им е да пипат в самия код на страната ни, с цел да се активизират политически! ”
На този план се крепи държавното управление
Шумотевицата, която се подвигна, измести фокуса и от други промени на Конституцията – да вземем за пример условия за избор на членове на самостоятелни регулаторни и контролни органи, дефинирани като “ясни критерии за избираемост на претендентите, обществено предложение и чуване на претендентите, рационален период за внасяне на оферти ”. Предвидено е и включване на “представители на обществеността ” като наблюдаващи, както и ограничение на броя на поредните мандати. Тези критерии не се разграничават от написаните в съответните закони, където има доста по-детайлни разпореждания.
Същинската работа по конституционните промени остава за наесен. Без подозрение Конституционния съд ще бъде сезиран дали не изискват и привикване на ВНС въпреки уверенията на правосъдния министър Атанас Славов, че такова не е належащо.
На конституционния план се крепи хоризонтът за държавното управление. ГЕРБ даде да се разбере, че поддържа измененията, в случай че и Движение за права и свободи ги поддържа. Ферментацията от евроатлантизъм към конституционализъм няма да е лесна.
Автор: Емилия Милчева/Дойче веле
Конституционна промяна 2.0 започва седмица преди края на лятната парламентарна сесия. Участниците са почти същите като през 2015 година, но надеждата е за друг резултат.
Промените в Конституцията, оповестени от ПП-ДБ и подкрепяни от ГЕРБ и ДПС, ще бъдат импортирани тази седмица в парламентарната Комисия по конституционни въпроси. Намеренията са да бъдат признати до края на 2023-а. “(…) Зад тях стои висока степен на консенсус, което е гаранцията, че те може да се осъществят ”, съобщи съпредседателят на ДБ Христо Иванов. През 2015 година Иванов подаде оставка като правосъден министър заради провалената от същите две формации съдебна промяна.
Ще се трансформира ли евроатлантическото болшинство в конституционно?
Историята, както и политиката, работят през парадокси, разяснява в профила си във ФБ политологът Огнян Минчев: “Навремето присъединението на България към НАТО се реализира с подписа на аления президент Първанов – който единствено няколко години преди този момент стачкува на улицата против НАТО. ”
Настоящият консенсус е предхождан от общи парламентарни стъпки на трите политически сили. Сред тях са одобреният механизъм за следствие на основния прокурор, апелът към Висш съдебен съвет да спре избора на нов обвинител №1, законопроектът за прекратяване на концесията на “Лукойл Нефтохим Бургас ” на пристанище Росенец и решенията за изпращане на оръжие и военна техника на Украйна.
Краят на 2023-а ще покаже дали евроатлантическото болшинство ще ферментира в конституционно, откакто в плана са залегнали общи хрумвания. Този развой предугади Христо Иванов, обявявайки се пръв за такова болшинство още преди вота на 2 април. В края на май от Движение за права и свободи се оповестиха за привикване на Велико народно събрание, посредством което да бъдат направени измененията в Конституцията, само че няколко дни по-късно, в навечерието на гласуването на кабинета Денков-Габриел, обезпечиха конституционното болшинство.
Промените: основен прокурор, длъжностен кабинет, мандатност на кметовете
Предишните конституционни промени закрепиха върховенството на основния прокурор, препоръчаните в този момент от ПП-ДБ обезсилват безконтролната му власт. Предвидено е да отпаднат основните му функционалности – контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори, и той да остане административен началник на висшата прокуратура.
Преди осем години ГЕРБ отстъпи от така наречен “исторически компромис ”, който трябваше да подсигурява независимостта на съдиите посредством понижаване на политическата квота в тяхната гилдия във Висшия правосъден съвет (ВСС). Сега ПП-ДБ ще търси поддръжка за същото, предлагайки цялостното делене на Висш съдебен съвет. Промените плануват органът да е единствено на съдии и да се състои от 15 члена, от които осем определени директно от съдиите, ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд и петима, избирани от Народното събрание с 2/3 болшинство (160 национални представители). ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и Движение за права и свободи разполагат със 167 депутати.
Към тези оферти се прибавят ограничение на мандатите на кметовете на общини до два, самостоятелна конституционна тъжба и де факто премахването на избирано и назначавано от президента служебно държавно управление, защото се предлага за служебно да назначава държавното управление в оставка.
24 май против 3 март
Промяната, която провокира стихия от мнения в обществените мрежи, бе идеята националният празник на Република България да е 24 май – като “Ден на българското слово, култура и просвета, и на кирилицата ”, а “другите публични празници да се уреждат със закон ”. В края на юли м.г. и ГЕРБ-СДС желаеха 24 май да стане народен празник посредством смяна в Кодекса на труда, където в член 154 са написани формалните празници, измежду които и 3 март. Тогава “Продължаваме смяната ” се въздържаха, а гласовете в “Демократична България ” се разделиха. От Движение за права и свободи поддържаха предлагането, а Българска социалистическа партия и “Възраждане ” бяха срещу. Депутатът от ПП-ДБ Божидар Божанов изясни през вчерашния ден, че концепцията празникът да бъде конституционно закрепен е Указ № 236 от 27.02.1990 година за оповестяване на 3 март за народен празник, публикуван от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, който още е в действие. “Изменението в Кодекса на труда нямаше да смени националния празник ”, написа Божанов.
“Опитахме се намерим празник, към който всички публични групи се сплотяват ”, изясни министър председателят акад. Николай Денков. В обществените мрежи обаче мненията не просто се раздвоиха, а разтроиха – с прослава за 24 май, в отбрана на 3 март, а също и в поддръжка на “защо не 6-ти/22 септември ”.
Лидерът на “Възраждане ” Костадин Костадинов очаквано изригна с: “Управляващият американски режим желае 3 март да бъде отстранен и на негово място да се постави 24 май. ” Бившият президентски консултант Михаил Иванов посочи, че “делото на Кирил и Методий е общочовешко ”, припомняйки, че през 1980 година папа Йоан Павел II e оповестил двамата братя за съпокровители на Европа, а тяхното дело се уважава и от други страни. Според политолога Първан Симеонов 24 май е 10 пъти по-добър народен празник от 3 март, само че налагането му “в името на легитимация на сглобката ” ще има тъкмо противоположния резултат. “Авторите прелестно знаят каква полемика ще настъпи в този момент. И при все че, дават това предложение… Изгодно им е да пипат в самия код на страната ни, с цел да се активизират политически! ”
На този план се крепи държавното управление
Шумотевицата, която се подвигна, измести фокуса и от други промени на Конституцията – да вземем за пример условия за избор на членове на самостоятелни регулаторни и контролни органи, дефинирани като “ясни критерии за избираемост на претендентите, обществено предложение и чуване на претендентите, рационален период за внасяне на оферти ”. Предвидено е и включване на “представители на обществеността ” като наблюдаващи, както и ограничение на броя на поредните мандати. Тези критерии не се разграничават от написаните в съответните закони, където има доста по-детайлни разпореждания.
Същинската работа по конституционните промени остава за наесен. Без подозрение Конституционния съд ще бъде сезиран дали не изискват и привикване на ВНС въпреки уверенията на правосъдния министър Атанас Славов, че такова не е належащо.
На конституционния план се крепи хоризонтът за държавното управление. ГЕРБ даде да се разбере, че поддържа измененията, в случай че и Движение за права и свободи ги поддържа. Ферментацията от евроатлантизъм към конституционализъм няма да е лесна.
Автор: Емилия Милчева/Дойче веле
Източник: novinionline.com
КОМЕНТАРИ