Сенатор Дейвид Норис: Политици манипулираха дебата за Истанбулската конвенция по позната формула
През 2015 година с безапелационно " да " на референдум Ирландия одобри еднополовите бракове в законодателството си. Само 22 години по-рано хомосексуалните отношение там са освен неравноправни на хетеросексуалните, само че и са застрашени от затвор. Забраната отпада след продължителни борби в съда - първо в ирландския, след това в Европейския за правата на индивида. След това последователно отпада и табуто.
Главният воин зад правосъдните каузи преди 25 година, зад референдума и въобще зад това да се заприказва за правата на хомосексуалните хора в Ирландия още през 70-те години, е Дейвид Норис. Сега той е на 73 година и е посветил по-голямата част от живота си на свободата на еднополовата обич първо като академични учител и деятел, по-късно и като народен представител. Основател е на придвижването за реформиране на ирландското законодателство против хомосексуалността, само че дружно с това е и дълготраен член на Ирландската черква.
Преподавател е британска литература в един от най-престижните ирландски университети " Тринити колидж " в Дъблин от 1968 година до 1996 година и е самостоятелен сенатор в горната камара на Ирландия от 1987 година, което го прави националният представител с най-продължителен мандат, както и първият открит гей човек, който е определен на публичен пост в страната. През 2011 година се кандидатира за президент на Ирландия. Заедно с това е един от водещите откриватели на творчеството на ирландския публицист новатор Джеймс Джойс и е създател на Центъра " Джеймс Джойс " в Дълбин.
Дейвид Норис беше в София за поредност полемики по покана на Фондация " ГЛАС ", която работи за правата на лесбийки, гей, бисексуални и транссексуалните хора в България от 2014 година
Сенатор Норис, вие сте построил политическата си кариера върху тематиката за правата на ЛГБТ общността. Смятате ли, че в този момент представителите й имат равни шансове за развиване, в това число в политиката?
- Да, несъмнено считам, само че това важи съответно за Ирландия, не за всички страни. Аз въобще нямах политически упоритости преди гей придвижването. И същото важеше за доста гей хора, тъй като се чувствахме маргинализирани - хетеросексуалността беше действителността, а ние бяхме една сянка, призраци.
Започнах като покровител в предизборния екип на Мери Робинс – първата ни жена президент, с която бяхме дружно в университета. Тогава научих по какъв начин можеш да използваш акцията, с цел да разпространиш позицията си. Дадох си сметка, че доближавам до 65 хиляди студенти и ученици на " Тринити колидж " от раз. Това е да използваш безвъзмездна платформа за разпространение на концепциите си и да достигнеш до тези, които образуват публичните настроения.
Ето по този начин и по тази причина влязох в политиката, само че скоро по-късно подех и други борби против дискриминирането. Започнах егоистично с дискриминирането против мен и хората като мен, само че неотложно видях, че механизмите са изцяло идентични за всички маргинализирани групи – гей мъже или дами, тъмнокожите, евреите – дискриминирането наподобява все по един и същи метод, тъй че щом бях почнал да се боря за едните, трябваше да продължа и с другите. След това започнах да се интересувам и от тематиките за стопанската система, външната политика, околната среда.
© Георги Кожухаров
По време на срещата със студенти в Нов български университет
Значи свободата е на всички равнища в Ирландия, освен на персонално. Но каква е общата картина за Европа?
- О да. Чувството на освобождението е ужасно - най-много когато можеш да бъдеш почтен пред самия себе си.
Колкото до Европа – тя е доста смесена. Западна Европа е сносно, само че в някогашните комунистически републики е извънредно. В Полша и Унгария е призрачен сън. Опасявам се, че и България е в тази категория. Неприятно ми е, че го споделям, тъй като хората тук са доста благи, само че са и доста изостанали. Е, преди 50 година ние бяхме по безусловно същия метод, само че аз видях коренна смяна в границите на живота си, тъй че и вие също може да я видите тук в границите на едно потомство.
Какво би трябвало да се направи?
- Колкото повече гей хора се декларират, толкоз по-добре. И не става въпрос за показност или някакво натрапване, а за това да се приказва повече по тематиката, до момента в който се схване. В полемиката ни един млад мъж изглеждаше доста уплашен от гей хората, като че ли те са нападателни и желаят да му сторят нещо. Аз пък не съм виждал никаква експанзия от страна на тази общественост в никакъв случай и в действителност е тъкмо противоположното - експанзията е ориентирана към тях, а насилниците в личните си показа са жертвата.
Това казахте и в презентацията си – че на първо място е належащо да се приказва по тематиката. Обаче по какъв начин това се отнася към настоящата картина на света с противоположния проблем – прекалено много информация, а немалка част от нея – подправена?
- Наистина е сериозен казусът с подправените вести, само че аз не съм доста подобаващ човек за мнение, тъй като в никакъв случай не съм употребил или даже включвал компютър. За мен телефонът продължава да е единствено устройство, което праща и получава телефонни позвънявания и не желая да диагностицира положението на червата ми, да ми споделя какво е времето на Антарктика или какво ще е бъдещето на полярната мечка.
Така че не съм осведомен от близко с това, което се случва в интернет, само че съм наясно, че огромна част са нелепости. Знам да вземем за пример какви нелепости се говореха за мен по време на президентската предизборна акция и знам, че всички те в този момент са в " облака " и ще останат налични вечно и аз не мога да направя нищо по въпроса. Мисля, че би трябвало да влезе в образованието на младежите по какъв начин да гледат скептично на информацията в интернет и да умеят да отсяват тази, която се приближава до истината.
Въпросът е, че от едната прекаленост към този момент като че ли се отива в другата. Няма ли риск и от невъздържание?
- Мисля, че хората се усещат застрашени и главното нещо, което би трябвало да се направи, е да се понижи страхът. Това може да се реализира като се покажат елементарните гей хора - да вземем за пример съседът, който си коси ливадата, може да се окаже гей и той не е по никакъв начин заплашителен. Другото е да се вложи огромна доза комизъм - комизъм, вместо да се вкарваме в клопката на горчивата неприязън сред " другите " групи.
Как ви се коства развоят на събитията към Истанбулската спогодба в България?
- Очевидно е, че те бяха манипулирани от крайните консервативни партии - те просто не споделяха истината за конвенцията, говореха нелепости. Бях учуден, когато разбрах за това. Ние в Ирландия също скоро я гледахме и я приехме без никакво съмнение, тъй като тя е просто здрав разсъдък, вкаран в текст. Няма място за подозрение в това, въпреки и в един параграф създателите да са решили да обяснят, че принуждение с изключение на от мъж върху жена може да има също и от жена върху жена, или жена върху мъж, или от мъж върху мъж. Защо това да е толкоз ужасно? На съперниците й споделям – а вие вярвате ли, че е вярно жена да упражнява принуждение над друга жена, или пък един мъж над различен мъж?
© Георги Кожухаров
Кой печели от това да се поддържа ненавист сред хората?
- Как, мислите, съумя Хитлер? Трикът е да набележиш цели и да ги посочиш с пръст - " те са отговорни за всичко, те пристигнаха в страната ни, унищожиха стопанската система ни... " Това е познатата формула. Мисля, че гей хората, също като евреите в Германия, са добра цел за политически цели.
Истината е, че е към момента, да към момента, е доста рисково да си гей на доста места по света, по тази причина ние сме привилегировани, в това число и тук в България. В голяма част от страните по света може да бъдеш вкаран в пандиза, малтретиран или погубен поради това. Само в Европа и Северна Америка е безвредно, а в някои елементи на Африка да вземем за пример ситуацията е шокиращо.
Казвате, че има още доста работа. В България прайдът, да вземем за пример, към този момент се приема, само че не е задоволителен, с цел да провокира по-сериозен разговор...
- Това е добре, обаче в Русия и Сърбия да вземем за пример е рисково да отидеш на прайда. Много е тъжно, а църквата е виновна за огромна част от това. Там пък са такива страшни лицемери! Познавам доста представители – половината от тях са гейове! Веднъж участвах в радио спор във Ватикана. Спорех с представител на Ватикана, който буйно поддържаше папата и отхвърляше правата на гейовете. Половин година по-късно го срещнах да излиза от една сауна с бразилския си другар. Такова е лицемерието в тези среди, нищо не можеш да направиш против него.
Най-важното е да започнете обществена полемика по тематиката. Колкото повече хора се осмелят да се разкрият, толкоз по-добре. Да кажат първо на фамилиите си, на съседите си, на работодателите си. Колкото повече хора дават подобен образец, толкоз повече ще се стопява страхът у другите.
А политиците следват това, което е известно измежду популацията. И когато спре да бъде известно да си " антигей ", и те ще спрат. А съм изцяло уверен, че имате най-малко няколко гейове в българския парламент и като всички останали, и те се опасяват да се разкрият. Бих посъветвал депутатите да слушат, да чуят гласа на ЛГБТИ общността, тъй като те също са гласоподаватели - почти 10% от популацията.
Главният воин зад правосъдните каузи преди 25 година, зад референдума и въобще зад това да се заприказва за правата на хомосексуалните хора в Ирландия още през 70-те години, е Дейвид Норис. Сега той е на 73 година и е посветил по-голямата част от живота си на свободата на еднополовата обич първо като академични учител и деятел, по-късно и като народен представител. Основател е на придвижването за реформиране на ирландското законодателство против хомосексуалността, само че дружно с това е и дълготраен член на Ирландската черква.
Преподавател е британска литература в един от най-престижните ирландски университети " Тринити колидж " в Дъблин от 1968 година до 1996 година и е самостоятелен сенатор в горната камара на Ирландия от 1987 година, което го прави националният представител с най-продължителен мандат, както и първият открит гей човек, който е определен на публичен пост в страната. През 2011 година се кандидатира за президент на Ирландия. Заедно с това е един от водещите откриватели на творчеството на ирландския публицист новатор Джеймс Джойс и е създател на Центъра " Джеймс Джойс " в Дълбин.
Дейвид Норис беше в София за поредност полемики по покана на Фондация " ГЛАС ", която работи за правата на лесбийки, гей, бисексуални и транссексуалните хора в България от 2014 година
Сенатор Норис, вие сте построил политическата си кариера върху тематиката за правата на ЛГБТ общността. Смятате ли, че в този момент представителите й имат равни шансове за развиване, в това число в политиката?
- Да, несъмнено считам, само че това важи съответно за Ирландия, не за всички страни. Аз въобще нямах политически упоритости преди гей придвижването. И същото важеше за доста гей хора, тъй като се чувствахме маргинализирани - хетеросексуалността беше действителността, а ние бяхме една сянка, призраци.
Започнах като покровител в предизборния екип на Мери Робинс – първата ни жена президент, с която бяхме дружно в университета. Тогава научих по какъв начин можеш да използваш акцията, с цел да разпространиш позицията си. Дадох си сметка, че доближавам до 65 хиляди студенти и ученици на " Тринити колидж " от раз. Това е да използваш безвъзмездна платформа за разпространение на концепциите си и да достигнеш до тези, които образуват публичните настроения.
Ето по този начин и по тази причина влязох в политиката, само че скоро по-късно подех и други борби против дискриминирането. Започнах егоистично с дискриминирането против мен и хората като мен, само че неотложно видях, че механизмите са изцяло идентични за всички маргинализирани групи – гей мъже или дами, тъмнокожите, евреите – дискриминирането наподобява все по един и същи метод, тъй че щом бях почнал да се боря за едните, трябваше да продължа и с другите. След това започнах да се интересувам и от тематиките за стопанската система, външната политика, околната среда.
© Георги Кожухаров
По време на срещата със студенти в Нов български университет
Значи свободата е на всички равнища в Ирландия, освен на персонално. Но каква е общата картина за Европа?
- О да. Чувството на освобождението е ужасно - най-много когато можеш да бъдеш почтен пред самия себе си.
Колкото до Европа – тя е доста смесена. Западна Европа е сносно, само че в някогашните комунистически републики е извънредно. В Полша и Унгария е призрачен сън. Опасявам се, че и България е в тази категория. Неприятно ми е, че го споделям, тъй като хората тук са доста благи, само че са и доста изостанали. Е, преди 50 година ние бяхме по безусловно същия метод, само че аз видях коренна смяна в границите на живота си, тъй че и вие също може да я видите тук в границите на едно потомство.
Какво би трябвало да се направи?
- Колкото повече гей хора се декларират, толкоз по-добре. И не става въпрос за показност или някакво натрапване, а за това да се приказва повече по тематиката, до момента в който се схване. В полемиката ни един млад мъж изглеждаше доста уплашен от гей хората, като че ли те са нападателни и желаят да му сторят нещо. Аз пък не съм виждал никаква експанзия от страна на тази общественост в никакъв случай и в действителност е тъкмо противоположното - експанзията е ориентирана към тях, а насилниците в личните си показа са жертвата.
Това казахте и в презентацията си – че на първо място е належащо да се приказва по тематиката. Обаче по какъв начин това се отнася към настоящата картина на света с противоположния проблем – прекалено много информация, а немалка част от нея – подправена?
- Наистина е сериозен казусът с подправените вести, само че аз не съм доста подобаващ човек за мнение, тъй като в никакъв случай не съм употребил или даже включвал компютър. За мен телефонът продължава да е единствено устройство, което праща и получава телефонни позвънявания и не желая да диагностицира положението на червата ми, да ми споделя какво е времето на Антарктика или какво ще е бъдещето на полярната мечка.
Така че не съм осведомен от близко с това, което се случва в интернет, само че съм наясно, че огромна част са нелепости. Знам да вземем за пример какви нелепости се говореха за мен по време на президентската предизборна акция и знам, че всички те в този момент са в " облака " и ще останат налични вечно и аз не мога да направя нищо по въпроса. Мисля, че би трябвало да влезе в образованието на младежите по какъв начин да гледат скептично на информацията в интернет и да умеят да отсяват тази, която се приближава до истината.
Въпросът е, че от едната прекаленост към този момент като че ли се отива в другата. Няма ли риск и от невъздържание?
- Мисля, че хората се усещат застрашени и главното нещо, което би трябвало да се направи, е да се понижи страхът. Това може да се реализира като се покажат елементарните гей хора - да вземем за пример съседът, който си коси ливадата, може да се окаже гей и той не е по никакъв начин заплашителен. Другото е да се вложи огромна доза комизъм - комизъм, вместо да се вкарваме в клопката на горчивата неприязън сред " другите " групи.
Как ви се коства развоят на събитията към Истанбулската спогодба в България?
- Очевидно е, че те бяха манипулирани от крайните консервативни партии - те просто не споделяха истината за конвенцията, говореха нелепости. Бях учуден, когато разбрах за това. Ние в Ирландия също скоро я гледахме и я приехме без никакво съмнение, тъй като тя е просто здрав разсъдък, вкаран в текст. Няма място за подозрение в това, въпреки и в един параграф създателите да са решили да обяснят, че принуждение с изключение на от мъж върху жена може да има също и от жена върху жена, или жена върху мъж, или от мъж върху мъж. Защо това да е толкоз ужасно? На съперниците й споделям – а вие вярвате ли, че е вярно жена да упражнява принуждение над друга жена, или пък един мъж над различен мъж?
© Георги Кожухаров
Кой печели от това да се поддържа ненавист сред хората?
- Как, мислите, съумя Хитлер? Трикът е да набележиш цели и да ги посочиш с пръст - " те са отговорни за всичко, те пристигнаха в страната ни, унищожиха стопанската система ни... " Това е познатата формула. Мисля, че гей хората, също като евреите в Германия, са добра цел за политически цели.
Истината е, че е към момента, да към момента, е доста рисково да си гей на доста места по света, по тази причина ние сме привилегировани, в това число и тук в България. В голяма част от страните по света може да бъдеш вкаран в пандиза, малтретиран или погубен поради това. Само в Европа и Северна Америка е безвредно, а в някои елементи на Африка да вземем за пример ситуацията е шокиращо.
Казвате, че има още доста работа. В България прайдът, да вземем за пример, към този момент се приема, само че не е задоволителен, с цел да провокира по-сериозен разговор...
- Това е добре, обаче в Русия и Сърбия да вземем за пример е рисково да отидеш на прайда. Много е тъжно, а църквата е виновна за огромна част от това. Там пък са такива страшни лицемери! Познавам доста представители – половината от тях са гейове! Веднъж участвах в радио спор във Ватикана. Спорех с представител на Ватикана, който буйно поддържаше папата и отхвърляше правата на гейовете. Половин година по-късно го срещнах да излиза от една сауна с бразилския си другар. Такова е лицемерието в тези среди, нищо не можеш да направиш против него.
Най-важното е да започнете обществена полемика по тематиката. Колкото повече хора се осмелят да се разкрият, толкоз по-добре. Да кажат първо на фамилиите си, на съседите си, на работодателите си. Колкото повече хора дават подобен образец, толкоз повече ще се стопява страхът у другите.
А политиците следват това, което е известно измежду популацията. И когато спре да бъде известно да си " антигей ", и те ще спрат. А съм изцяло уверен, че имате най-малко няколко гейове в българския парламент и като всички останали, и те се опасяват да се разкрият. Бих посъветвал депутатите да слушат, да чуят гласа на ЛГБТИ общността, тъй като те също са гласоподаватели - почти 10% от популацията.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ