През 2014 година Юнкер е официален гост на ГЕРБ ©

...
През 2014 година Юнкер е официален гост на ГЕРБ ©
Коментари Харесай

Идва ли последният мониторингов доклад на ЕК

През 2014 година Юнкер е формален посетител на ГЕРБ

© КРАСИМИР ЮСКЕСЕЛИЕВ През последната година българските управляващи не са създали съвсем нищо, с цел да изпълнят рекомендациите на комисията. Още по тематиката
Как да се измъкнеш изсъхнал сред отчетите

Отпадането на мониторинга на Европейска комисия
20 окт 2017
Загадката в новия правосъден съвет

Засега мотивите за някакъв оптимизъм още веднъж са в съдийската квота
29 сеп 2017
Цацаров по-скоро оптимистичен, Европейска комисия по-скоро реалистична за наблюдението върху България

Докладът на Европейска комисия за напредъка на правосъдната промяна в България, който ще бъде оповестен в края на ноември, евентуално ще бъде със омекотен звук
28 сеп 2017
Бъг в системата

Изборът за ръководител на Върховния админситративен съд може да обърка този за Висш съдебен съвет
15 сеп 2017 - По всичко проличава, че идващият мониторингов отчет на Европейската комисия (ЕК), която от 10 години следи напредъка на България в региона на правосъдната промяна и битката с корупцията, ще е в случай че не финален, то най-вече предпоследен.

- Механизмът няма да отпадне, тъй като България е изпълнила уговорките си, а след композиция от щастливи за ръководещата класа фактори Европейска комисия разхлаби хватката си през последните няколко години.

- На фона на тази действителност през последната година българските управляващи не са създали съвсем нищо, с цел да изпълнят рекомендациите на комисията.

В началото бяха шумни акции, които започваха от момента, в който специалистите на Европейска комисия кацнеха в София и завършваха с тяхното потегляне. Дойде и стъкмистиката - 100% растеж на корупционните каузи (от 1 на 2). После стартира измислянето на нови органи, които за по-така даже бяха кръщавани със секси имена (БОРКОР и прочее), приемането на нови закони, за които времето да покажат капацитета си все не стигаше. И най-после на място пристигна цялостното равнодушие. Горе-долу по този начин наподобява еволюцията на българските управляващи след 10 години мониторинг на Европейската комисия в региона на правосъдната промяна и битката с корупцията.

След месец Европейска комисия ще показа отчета за напредъка на България в тези области. Въпреки очевидната липса на прогрес по рекомендациите упованията са, че той ще бъде мек (като този от януари) и ще отвори пътя към прекратяването на процедурата или в най-хубавия случай замяната й с друга. И в основата на всичко това е щастливо стичане на събитията, главното от които е бъдещото председателството на Съвета на Европейски Съюз и протичащото се в Централна Европа.

Двойка по (почти) всичко

В последния отчет на Европейска комисия бяха отправени над 15 съответни рекомендации към българските управляващи, като едвам няколко от тях могат да бъдат регистрирани като изпълнени (вижте карето, където са главните от тях). При визитата на специалистите, работещи по отчета, институциите в България не са посочили особена угриженост по този въпрос. Стигнало се е до неуместна обстановка, при която отличниците по битка с корупцията от последния отчет - Министерство на вътрешните работи, е трябвало да покажат резултата от така наречен проби за честност на чиновниците на представители на другите инспекторати (всяко министерство има сходна структура). Тогава станало ясно, че въпросният механизъм изобщо не бил въведен. По неразбираеми аргументи не действат също по този начин и камерите в патрулните коли, които трябваше да снимат полицейските инспекции като мярка за противопоставяне на корупцията измежду чиновниците.

Прокуратурата продължава да е все по този начин безотчетна, когато става дума за следствия за корупция. Достатъчно е да дадем образец с следствието за КТБ, което беше разграничено на близо 30 следствия, от които единствено две стигнаха до съда, а за другите (продължаващи към този момент трета година) държавното обвиняване отхвърля всякаква информация.

Най-показателно беше отношението на българските управляващи към рекомендацията за транспарантен избор на членове на Висш съдебен съвет от парламентарната квота, в който гражданския бранш да може да вземе присъединяване. Процедурата, проведена от правната комисия, надмина по своята бутафорност даже и избора на членове на Висш съдебен съвет през 2012, проведен от Искра Фидосова. Въпросите, които бяха заложени, бяха по-малко от претендентите. Нито един въпрос на неправителствения бранш не беше заложен, а при опит на един от номинираните да отговори той беше скастрен от ръководителя на комисията.

Причината: интернационалното състояние

Двама чиновници на Европейска комисия разясниха пред " Капитал ", че няма изгледи мониторинга да падне, а желанието на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер това да се случи до края на мандата на актуалната комисия зависи от постигнатите резултати. По време на визитата си в София предходната седмица шефът на неговия кабинет Мартин Селмайер обаче беше много безапелационен, че от 2019 година мониторингът ще отпадне и ще бъде заместен от нов механизъм за върховенството на закона, който ще обгръща всички страни членки. Тази концепция се появи от през 2014 година и се смята за грациозен метод Европейска комисия да се отърве от мониторинга, който явно не работи и единствено демонстрира безсилието на институцията да подтиква смислени промени в България. В последна сметка за смяната в страната се изисква политическа воля, която може да бъде насърчена единствено от гласоподавателите, само че не и от Брюксел.

Иначе официално решението за свалянето на мониторинга може да се вземе на равнище комисия след консултация с страните членки. Това е и разликата с Шенген, където е нужен политически консенсус, до който не се стига, макар че България е изпълнила техническите критерии. При решението за мониторинга, в случай че единствено една-две страни не са съгласни той да падне, Европейска комисия може да го анулира без терзания.

Дипломатически източник в София изрази мнение, че повода за отношението на управляващите към мониторинга е ясното схващане на София, че поради идното председателство на Съвета на Европейски Съюз Европейска комисия е подготвена на отстъпки. Бонусът, който третото държавно управление на Борисов получи с януарския отчет, също е изиграл своята роля. Не на последно място на фона на протичащото се в Полша и Унгария (а и скоро Чехия, където скоро ще имат извънредно анти-ЕС правителство) България наподобява цялата в бяло и с проевропейско държание, което да бъде насърчено.
Какво ни предложи Европейска комисия и какво направи България

- Да се подсигурява транспарантен избор на членовете на бъдещия Висш съдебен съвет, като преди избора на членовете от парламентарната квота следва да се организира обществено чуване в Народното събрание и да се даде опция на представителите на гражданското общество да разясняват претендентите.
Изслушването беше претупано от правната комисия и не беше дадена опция за външно мнение за претендентите. Единственият искащ да отговори на външни въпроси беше скастрен от ръководителя на правната комисия.

- Да се откри процедура назначението на висши правосъдни длъжности да бъде транспарантно и да се основава на качествата на претендентите, като това следва да важи и за идното назначение на нов ръководител на Върховния административен съд.
Проведената от предходния състав на Висш съдебен съвет процедура за избор на Върховен административен съд беше следващият образец за съдба.

- Да се подобрят практическото действие на ИВСС и последващите дейности на Висш съдебен съвет в отговор на констатациите на инспектората, изключително във връзка с въпроси, свързани с честността на магистратите; да се обмисли опцията за отправяне на искане за външна помощ, да вземем за пример от Службата за поддръжка на структурни промени и/или от Съвета на Европа.
ИВСС не е изискал такава помощ.

- Да се одобряват промени на Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс за възстановяване на нормативната уредба на наказателното гонене на корупцията по високите етажи на властта и тежката проведена престъпност.
Промени, някои от които подложени на критика от магистратски и професионални организации, в наказателния развой бяха признати през лятото. Тази седмица Министерството на правораздаването показа и план за промени в Наказателния кодекс.

- Да се изготви пътна карта за осъществяване на рекомендациите на Службата за поддръжка на структурни промени по отношение на промяната на прокуратурата и взаимоотношението ѝ с другите институции, в това число механизъм за отчитане на постигнатия прогрес пред необятната общност.
До необятната общност не е стигнала информация за правенето на сходна пътна карта.

- Да се одобри нова нормативна уредба по отношение на битката с корупцията в сходство с задачите, изложени в тактиката за битка с корупцията, и да се обезпечи използването на тази уредба. Да се сътвори ефикасен орган за битка с корупцията.
ГЕРБ и Българска социалистическа партия имат планове за нов антикорупционен орган, един от които евентуално ще бъде признат до края на годината.

- Да се одобри и реализира промяна на Закона за администрацията за подсилване на вътрешните инспекторати в държавната администрация.
Не са известни дейности в тази посока.

- На основата на разбора на завършили каузи да се изготви пътна карта за взаимоотношение сред всички съответни институции за премахване на слабостите при следствието и наказателното гонене на случаи на корупция по високите етажи на властта, като тази карта следва да включва и механизъм за отчитане на постигнатия прогрес пред необятната общност.
До необятната общност не е стигнала информация за правенето на сходна пътна карта.

- Да се реализира външен надзор върху предварителните инспекции на процедурите за публични поръчки и върху обвързваните с тях следващи дейности, в това число върху последващите инспекции, както и по отношение на разкритите случаи на спор на ползи или корупция и коригиращите ограничения за премахване на откритите пропуски.
Не е въведен подобен външен надзор (Агенцията за публични поръчки занапред ще осъществя сходен план с европейско финансиране).

- Да бъдат въведени учредени на риска ограничения за противопоставяне на корупцията по ниските етажи на властта във високорискови браншове в границите на държавната администрация, като се черпи ентусиазъм от достиженията в Министерството на вътрешните работи. Следва да бъдат продължени напъните в Министерство на вътрешните работи.
Всъщност през 2016 година Министерство на вътрешните работи показва така наречен проби за интегритет на чиновниците. Към сегашния миг те освен не са копирани в другите министерства, само че и не са въведени и в самото Министерство на вътрешните работи.
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР