От децата с увреждания в Атия с любов: Надежда и вяра винаги има, когато сме семейство
През 2013 година смяна в областта на обществените услуги бележи завършек на огромните домове, в които се настаняват хора с увреждания, и в същото време отваря безусловно нови порти за имащите потребност от грижа деца и възрастни.
Започва създаване на центрове от фамилен вид, които да разрешат на тези хора да получат по-специално внимание и да схванат смисъла на думата " семейство ".
Тогава Община Созопол взима решение и през 2014 година осъществя план за подобен център в Атия - селото сред Бургас и Созопол, в което животът кипи и през лятото, и през зимата, което предлага детски площадки, зеленина и успокоение, а с изключение на дом за някои от военнослужещите в база " Атия ", се трансформира в дом и за 14 души, за които Dir.bg ви споделя в духа на Международния ден на хората с увреждания.
Новопостроената постройка има 7 спални пространства, огромна зала с обособени кътове, кухня, а за жителите на центъра, които са на възраст от 8 до 32 години, се грижат общо 13 чиновници - обществен служащ, медицински експерт, девет детегледачки, един служащ по поддръжката и ремонтните действия и шефката Росица Карабаджакова, за която специалността е идея и предопределение, а децата от центъра и сътрудниците - едно огромно семейство.
" Аз работя през цялото време на основаването на центъра. Беше мъчно. Първо бях обществен служащ и през 2018 година станах шеф. През целия ми живот съм се занимавала със обществена активност, майка ми е учителка и като че ли ми е било предопределено. За мен е предопределение. Трудно е, само че когато видиш тези личица и знаеш компликациите, през които са минали, няма по какъв начин да останеш безсърдечен ", споделя госпожа Карабаджакова особено за Dir.bg.
Снимка: ЦНСТ Атия
Тя споделя, че в центъра се грижат за деца и възрастни и с умствена назадничавост, и с физически увреждания, само че всички са толкоз слънчеви и изпълнени с вяра, че въпреки здравословните проблеми, не можеш да не забележиш пламъка на борбеността в очите им.
" При половината е единствено умствена назадничавост - при някои умерена, при други тежка, а последното пристигнало дете е и със синдром, който пречи на естествения напредък. Заради несъразмерността на тялото прилагаме особено лекуване ", изяснява шефката на центъра в Атия.
По думите ѝ първоначално, когато пристигнали от разнообразни към този момент несъществуващи домове, били доста уплашени.
" Беше мъчно и за нас, тъй като ние не знаехме какво тъкмо ни чака. За тези деца всичко беше прикрито, постоянно такива домове бяха в затънтени села. В Атия общността в началото също не ги приемаше доста задушевно, само че малко по малко с контактите, с отношението хората започнаха да ги одобряват като " нашите деца ". В момента всички ни познават, знаят ни по имена и децата познават всички в селото. Спокойно излизаме и се разхождаме, без да има някакви терзания, че нещо ще им се случи ", споделя Росица Карабаджакова.
Снимка: ЦНСТ Атия
И това не е всичко - жителите на центъра получават колкото грижа, толкоз и обич. Служителите подхващат начинания, които да научат хората с увреждания на разнообразни обществени умения. Първата се споделя " Приказка с поука ", а втората - " Детска работилничка ".
" Учехме ги да готвят супички, да вършат салата, сандвичи и множеството от по-големите деца започнаха да вършат безпроблемно тези базисни неща. Започнаха да се учат и да си сервират, отсервират, да оказват помощ да се вдигне масата след това, да си подреждат стаите, като те не можеха нищо от това да вършат ", споделя още шефката.
Снимка: ЦНСТ Атия
А с помощта на нейната дейна обществена активност, както и на взаимоотношението на Община Созопол с фонд " Социална протекция ", децата тази година получават ново обзавеждане в центъра, както и нов пелетен казан за отопление през зимата. Преди пандемията ги водели и по екскурзии.
" Първото място, на което ги заведохме, беше във Военноморската база в Атия, с цел да видят корабите, посрещнаха ни извънредно задушевно ", спомня си Росица Карабаджакова и прибавя:
" Водили сме ги на куклен спектакъл, в морската градина в Бургас, в мола, в Делфинариума във Варна, във Велико Търново, Габрово, Созопол, Малко Търново, само че поради пандемията ограничихме оптимално излизанията и засилихме дезинфекцията ".
Снимка: ЦНСТ Атия
А пандемията трансформира центъра в Атия и в самобитно онлайн учебно заведение с новите преносими компютри, които печели по план и съумява да обезпечи цифрово образование за учениците. Преди да се развихри вируса, децата ходели на учели в Черноморец и Созопол, като за задачата имало ресурсно подкрепяне, както и помощ от центъра за обществена интеграция и рехабилитация в Черноморец.
Снимка: ЦНСТ Атия
" С покачването на случаите на ковид започнахме да им обясняваме какво в действителност се случва. Те гледат телевизия, опасяват се както за техния, по този начин и за нашия живот ", отбелязва шефката.
Центърът се радва и на доста благодетели, които подаряват плодове, зеленчуци, облекла, обувки, сладкиши, за Коледа всички чакат и дарове от акцията " Плюшено мече ".
Вижте всички фотоси ТУК>>>
И животът за тях е подобен, само че те не се предават, а влагат всички вероятни старания, с цел да усъвършенстват себе си... доколкото е допустимо. Светлинката в очите им не изгасва, а Коледа следва, с цел да им даде следващата капка вяра, че положителното съществува и че фамилията не е безусловно кръвна връзка.
"...Липсваме си, когато не се виждаме, тъй като всички се усещаме като едно огромно семейство ", споделя Росица Карабаджакова.
А всички от центъра с Атия изпращат обръщение на хората с увреждания да не се предават и да помнят, че вяра постоянно има, когато всички са дружно и имат вяра и религия в положителното.
Започва създаване на центрове от фамилен вид, които да разрешат на тези хора да получат по-специално внимание и да схванат смисъла на думата " семейство ".
Тогава Община Созопол взима решение и през 2014 година осъществя план за подобен център в Атия - селото сред Бургас и Созопол, в което животът кипи и през лятото, и през зимата, което предлага детски площадки, зеленина и успокоение, а с изключение на дом за някои от военнослужещите в база " Атия ", се трансформира в дом и за 14 души, за които Dir.bg ви споделя в духа на Международния ден на хората с увреждания.
Новопостроената постройка има 7 спални пространства, огромна зала с обособени кътове, кухня, а за жителите на центъра, които са на възраст от 8 до 32 години, се грижат общо 13 чиновници - обществен служащ, медицински експерт, девет детегледачки, един служащ по поддръжката и ремонтните действия и шефката Росица Карабаджакова, за която специалността е идея и предопределение, а децата от центъра и сътрудниците - едно огромно семейство.
" Аз работя през цялото време на основаването на центъра. Беше мъчно. Първо бях обществен служащ и през 2018 година станах шеф. През целия ми живот съм се занимавала със обществена активност, майка ми е учителка и като че ли ми е било предопределено. За мен е предопределение. Трудно е, само че когато видиш тези личица и знаеш компликациите, през които са минали, няма по какъв начин да останеш безсърдечен ", споделя госпожа Карабаджакова особено за Dir.bg.
Снимка: ЦНСТ Атия Тя споделя, че в центъра се грижат за деца и възрастни и с умствена назадничавост, и с физически увреждания, само че всички са толкоз слънчеви и изпълнени с вяра, че въпреки здравословните проблеми, не можеш да не забележиш пламъка на борбеността в очите им.
" При половината е единствено умствена назадничавост - при някои умерена, при други тежка, а последното пристигнало дете е и със синдром, който пречи на естествения напредък. Заради несъразмерността на тялото прилагаме особено лекуване ", изяснява шефката на центъра в Атия.
По думите ѝ първоначално, когато пристигнали от разнообразни към този момент несъществуващи домове, били доста уплашени.
" Беше мъчно и за нас, тъй като ние не знаехме какво тъкмо ни чака. За тези деца всичко беше прикрито, постоянно такива домове бяха в затънтени села. В Атия общността в началото също не ги приемаше доста задушевно, само че малко по малко с контактите, с отношението хората започнаха да ги одобряват като " нашите деца ". В момента всички ни познават, знаят ни по имена и децата познават всички в селото. Спокойно излизаме и се разхождаме, без да има някакви терзания, че нещо ще им се случи ", споделя Росица Карабаджакова.
Снимка: ЦНСТ Атия И това не е всичко - жителите на центъра получават колкото грижа, толкоз и обич. Служителите подхващат начинания, които да научат хората с увреждания на разнообразни обществени умения. Първата се споделя " Приказка с поука ", а втората - " Детска работилничка ".
" Учехме ги да готвят супички, да вършат салата, сандвичи и множеството от по-големите деца започнаха да вършат безпроблемно тези базисни неща. Започнаха да се учат и да си сервират, отсервират, да оказват помощ да се вдигне масата след това, да си подреждат стаите, като те не можеха нищо от това да вършат ", споделя още шефката.
Снимка: ЦНСТ Атия А с помощта на нейната дейна обществена активност, както и на взаимоотношението на Община Созопол с фонд " Социална протекция ", децата тази година получават ново обзавеждане в центъра, както и нов пелетен казан за отопление през зимата. Преди пандемията ги водели и по екскурзии.
" Първото място, на което ги заведохме, беше във Военноморската база в Атия, с цел да видят корабите, посрещнаха ни извънредно задушевно ", спомня си Росица Карабаджакова и прибавя:
" Водили сме ги на куклен спектакъл, в морската градина в Бургас, в мола, в Делфинариума във Варна, във Велико Търново, Габрово, Созопол, Малко Търново, само че поради пандемията ограничихме оптимално излизанията и засилихме дезинфекцията ".
Снимка: ЦНСТ Атия А пандемията трансформира центъра в Атия и в самобитно онлайн учебно заведение с новите преносими компютри, които печели по план и съумява да обезпечи цифрово образование за учениците. Преди да се развихри вируса, децата ходели на учели в Черноморец и Созопол, като за задачата имало ресурсно подкрепяне, както и помощ от центъра за обществена интеграция и рехабилитация в Черноморец.
Снимка: ЦНСТ Атия " С покачването на случаите на ковид започнахме да им обясняваме какво в действителност се случва. Те гледат телевизия, опасяват се както за техния, по този начин и за нашия живот ", отбелязва шефката.
Центърът се радва и на доста благодетели, които подаряват плодове, зеленчуци, облекла, обувки, сладкиши, за Коледа всички чакат и дарове от акцията " Плюшено мече ".
Вижте всички фотоси ТУК>>>
И животът за тях е подобен, само че те не се предават, а влагат всички вероятни старания, с цел да усъвършенстват себе си... доколкото е допустимо. Светлинката в очите им не изгасва, а Коледа следва, с цел да им даде следващата капка вяра, че положителното съществува и че фамилията не е безусловно кръвна връзка.
"...Липсваме си, когато не се виждаме, тъй като всички се усещаме като едно огромно семейство ", споделя Росица Карабаджакова.
А всички от центъра с Атия изпращат обръщение на хората с увреждания да не се предават и да помнят, че вяра постоянно има, когато всички са дружно и имат вяра и религия в положителното.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ