КОЙ продължава да мъти бизнеса с водата
През 2013 година първата работа на малко просъществувалото 42-о Народно заседание, работещо по модела КОЙ, беше да преразгледа възбраната за пушене в заведенията. С претекст, че бизнесът на хотелиерите и ресторантьорите страдал. След остра реакция от страна на потребителите, възбраната остана. До ден сегашен жив и здрав си е и ресторантьорският отрасъл.
Нещо сходно се случва и сега. Популисти се пробват да ни убедят, че разпоредбите, които важат в множеството естествени страни, са нездравословни за България. Този път става дума за нещо много по-жизненоважно, обаче. За водата, която пием. Основен създател на раздела „ Натурални минерални води и изворни води “ в плана на Закона за храните, който предходната седмица мина на първо четене, е заинтригувано лице, принадлежащо на същия този кръг КОЙ. Приетият на първо четене тест за водите няма утвърждението нито на промишлеността, нито на Европейската комисия. През 2016 година Европейска комисия нотифицира вид на закона, друг от вкарания за разглеждане в Народното събрание. Този нов вид има само утвърждението на Васил Стоименов, член на УС на Съюза на безалкохолната индустрия в България, който явно, е угрижен за закона в качеството си на притежател и шеф на компанията си " Балдаран Спринг ".
Новите текстове, попаднали в законопроекта по пътя от Министерски съвет към Народното събрание, съответстват едно към едно с документално изразените от Стоименов мнения. Те към момента си стоят, оповестени на страницата на Народно събрание. И в случай че това не е спор на интереси… Така всеки, народен представител, дал своя вот за закона в този му тип, става бранител на частни ползи и поддържа омразния на цялата страна модел КОЙ.
Най-голямата бомба, заложена в препоръчаните от Стоименов текстове, е че, в случай че законът бъде признат в настоящия си тип, никой няма да знае кой е налял водата в бутилката. Защото известните до през днешния ден търговски марки ще бъдат принудени да се „ скрият “ зад незнайни названия на каптажи и залежи. За комерсиална марка ще се смята името на находището. В същото време от едно находище на минерална вода към този момент ще могат да бутилират доста компании, с което се анулира до момента настоящото заради условията на Директива 2009/54/ЕС предписание „ едно находище-един концесионер “. Това значи, че без да е вложил нито лев за създаване на пазара, на процедура всеки нов състезател може да паратизира върху към този момент създаден и потвърден бизнес. Нещо по-лошо – играчи без опит и без да познават международните стандарти за качество, ще могат да получат позволения да черпят вода от залежи на изграждали репутацията си с години компании, което основава благоприятни условия за рекет или за подбиване на цената на към този момент наложени марки.
Ще се стигне до съсипващи и за бизнеса, и за потребителите обстановки, защото колкото повече компании споделят едно находище, толкоз по-размита е отговорността на бутилировачите за здравето ни.
Въпросът от кое място е този резистентен интерес на Васил Стоименов към бутилирането на вода има исторически логически отговор. В мътната следхиперинфлационна 1997 година дружно със собствен сътрудник той изкупува дребната бутилираща фабрика " Девин ". Продава я през 2006 година за положителни за времето пари на чешката „ Соравия груп “. Тя пък препродава на американския капиталов фонд „ Адвент “. А той я прави водач на пазара на бутилирани води у нас, инвестирайки милиони в технологии, хора, стандарти и маркетинг. Тази година компанията стана благосъстоятелност на белгийската „ Спадел “.
Виждайки какъв брой печеливш може да бъде бизнесът, от който самичък се е отказал, Стоименов взема решение да се върне в сектора. И не къде да е, а тъкмо там откъдето е тръгнал. В Девин. Наготово. И не сортира средствата, с цел да осъществя този проект. Кметове, депутати, министри, неправителствени организации – на всички места съумява да стимулира хора, които да поддържат попълзновенията му. Веднъж приятелите му са в Българска социалистическа партия, един път в Движение за права и свободи, през днешния ден – КОЙ знае къде – зависи КОЙ е мощният на деня.
През 2013 година той написа серия писма до държавното управление Орешарски. Пише до ръководителя на парламентарната комисия по околна среда Петър Курумбашев. Предлага промени в Закона за водите, които целят да наложат правото голям брой бутилировачи да черпят от едно находище. В безспорен дисонанс с европейското законодателство. Среща схващане у тогавашния министър на околната среда и водите Искра Михайлова, излъчена от Движение за права и свободи. Интересите на Стоименов стигат единствено до първо четене, защото няколко месеца по-късно Народното събрание се разпусна, оставайки в историята под марката КОЙ.
Ако се съмнявате, че тактиката на Стоименов повтаря паразитния метод на кръга КОЙ, задоволително да е погледнете уеб страницата на Lafka, където в раздела с питиета се популяризира и промотира шумно единствено една вода, а точно „ Балдаран “. Рекламите на същата марка се мъдрят по всички павилиони от същата комерсиална верига. Проследете в кои медии позициите на Стоименов се разгласяват без корекции. Тези „ четива “ от време на време дори наподобяват като несресани мисли, защото никой не смее да прави ремонти – стилистични или правописни. Това са медиите, също опериращи под марката КОЙ. Същите несресани слова произнася в унес и ръководителят на Федерацията на потребителите и ръководител на ПК „ Екогласност “ Емил Георгиев, с регистрационен картон на сътрудник на Държавна сигурност. Не е страно, защото тези позиции също са излезли от матрицата Стоименов. Моралният потенциал и легитимността на въпросната Федерация също е под въпрос. Последно оповестеният финансов доклад е от 2015 година, а от регистъра на Юридическите лица с нестопанска цел на Министерството на правораздаването излиза наяве, че мандатът на управителния й орган е изминал. Кого съставлява Георгиев тогава? Стоименов очевидно.
Ако Законът за храните бъде признат в този вид, той ще пренареди цялостен бранш от стопанската система в интерес на интерес, гравитиращ към милиардния холдинг на модела КОЙ. Практика, която за следващ път ще срине имиджа на България като дестинация за вложения. И ще способства още за пропадането на страната ни в класацията „ Правене на бизнес “ на Световната банка, ден откакто отбелязахме срив с 11 места единствено за година.
Нещо сходно се случва и сега. Популисти се пробват да ни убедят, че разпоредбите, които важат в множеството естествени страни, са нездравословни за България. Този път става дума за нещо много по-жизненоважно, обаче. За водата, която пием. Основен създател на раздела „ Натурални минерални води и изворни води “ в плана на Закона за храните, който предходната седмица мина на първо четене, е заинтригувано лице, принадлежащо на същия този кръг КОЙ. Приетият на първо четене тест за водите няма утвърждението нито на промишлеността, нито на Европейската комисия. През 2016 година Европейска комисия нотифицира вид на закона, друг от вкарания за разглеждане в Народното събрание. Този нов вид има само утвърждението на Васил Стоименов, член на УС на Съюза на безалкохолната индустрия в България, който явно, е угрижен за закона в качеството си на притежател и шеф на компанията си " Балдаран Спринг ".
Новите текстове, попаднали в законопроекта по пътя от Министерски съвет към Народното събрание, съответстват едно към едно с документално изразените от Стоименов мнения. Те към момента си стоят, оповестени на страницата на Народно събрание. И в случай че това не е спор на интереси… Така всеки, народен представител, дал своя вот за закона в този му тип, става бранител на частни ползи и поддържа омразния на цялата страна модел КОЙ.
Най-голямата бомба, заложена в препоръчаните от Стоименов текстове, е че, в случай че законът бъде признат в настоящия си тип, никой няма да знае кой е налял водата в бутилката. Защото известните до през днешния ден търговски марки ще бъдат принудени да се „ скрият “ зад незнайни названия на каптажи и залежи. За комерсиална марка ще се смята името на находището. В същото време от едно находище на минерална вода към този момент ще могат да бутилират доста компании, с което се анулира до момента настоящото заради условията на Директива 2009/54/ЕС предписание „ едно находище-един концесионер “. Това значи, че без да е вложил нито лев за създаване на пазара, на процедура всеки нов състезател може да паратизира върху към този момент създаден и потвърден бизнес. Нещо по-лошо – играчи без опит и без да познават международните стандарти за качество, ще могат да получат позволения да черпят вода от залежи на изграждали репутацията си с години компании, което основава благоприятни условия за рекет или за подбиване на цената на към този момент наложени марки.
Ще се стигне до съсипващи и за бизнеса, и за потребителите обстановки, защото колкото повече компании споделят едно находище, толкоз по-размита е отговорността на бутилировачите за здравето ни.
Въпросът от кое място е този резистентен интерес на Васил Стоименов към бутилирането на вода има исторически логически отговор. В мътната следхиперинфлационна 1997 година дружно със собствен сътрудник той изкупува дребната бутилираща фабрика " Девин ". Продава я през 2006 година за положителни за времето пари на чешката „ Соравия груп “. Тя пък препродава на американския капиталов фонд „ Адвент “. А той я прави водач на пазара на бутилирани води у нас, инвестирайки милиони в технологии, хора, стандарти и маркетинг. Тази година компанията стана благосъстоятелност на белгийската „ Спадел “.
Виждайки какъв брой печеливш може да бъде бизнесът, от който самичък се е отказал, Стоименов взема решение да се върне в сектора. И не къде да е, а тъкмо там откъдето е тръгнал. В Девин. Наготово. И не сортира средствата, с цел да осъществя този проект. Кметове, депутати, министри, неправителствени организации – на всички места съумява да стимулира хора, които да поддържат попълзновенията му. Веднъж приятелите му са в Българска социалистическа партия, един път в Движение за права и свободи, през днешния ден – КОЙ знае къде – зависи КОЙ е мощният на деня.
През 2013 година той написа серия писма до държавното управление Орешарски. Пише до ръководителя на парламентарната комисия по околна среда Петър Курумбашев. Предлага промени в Закона за водите, които целят да наложат правото голям брой бутилировачи да черпят от едно находище. В безспорен дисонанс с европейското законодателство. Среща схващане у тогавашния министър на околната среда и водите Искра Михайлова, излъчена от Движение за права и свободи. Интересите на Стоименов стигат единствено до първо четене, защото няколко месеца по-късно Народното събрание се разпусна, оставайки в историята под марката КОЙ.
Ако се съмнявате, че тактиката на Стоименов повтаря паразитния метод на кръга КОЙ, задоволително да е погледнете уеб страницата на Lafka, където в раздела с питиета се популяризира и промотира шумно единствено една вода, а точно „ Балдаран “. Рекламите на същата марка се мъдрят по всички павилиони от същата комерсиална верига. Проследете в кои медии позициите на Стоименов се разгласяват без корекции. Тези „ четива “ от време на време дори наподобяват като несресани мисли, защото никой не смее да прави ремонти – стилистични или правописни. Това са медиите, също опериращи под марката КОЙ. Същите несресани слова произнася в унес и ръководителят на Федерацията на потребителите и ръководител на ПК „ Екогласност “ Емил Георгиев, с регистрационен картон на сътрудник на Държавна сигурност. Не е страно, защото тези позиции също са излезли от матрицата Стоименов. Моралният потенциал и легитимността на въпросната Федерация също е под въпрос. Последно оповестеният финансов доклад е от 2015 година, а от регистъра на Юридическите лица с нестопанска цел на Министерството на правораздаването излиза наяве, че мандатът на управителния й орган е изминал. Кого съставлява Георгиев тогава? Стоименов очевидно.
Ако Законът за храните бъде признат в този вид, той ще пренареди цялостен бранш от стопанската система в интерес на интерес, гравитиращ към милиардния холдинг на модела КОЙ. Практика, която за следващ път ще срине имиджа на България като дестинация за вложения. И ще способства още за пропадането на страната ни в класацията „ Правене на бизнес “ на Световната банка, ден откакто отбелязахме срив с 11 места единствено за година.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ