Атанас Величков: Българи, удобни имена и разрешени прически, отговарящи на условията
През 2013 година английският закостенял всекидневник „ The Telegraph “ разгласява публикация за разрешените мъжки и дамски прически в комунистическия лагер Северна Корея. Около година по-рано висш водач на същия комунистически лагер стана индивидът с изрично най-глупавата прическа на планетата Земя – Ким Чен Ун.
Атанас Величков, основен редактор на Трибуна.мк
Почти десетина години по-късно Република Северна Македония има основна потребност не от разрешени мъжки и дамски прически, а от лист с „ позволените “ исторически персони. Трябва да се знае чии имена може да бъдат употребявани като патрони на българските сдружения, които напоследък основават съществено безпокойствие на македонската журналистическа общественост и не на последно място на насъскващата жителите научна общественост.
Тези алтернативи би трябвало да бъдат решени. За да се стигне до главната тематика: Планира ли въобще районен съд Македония да стартира договарянията за участие в Европейски Съюз всъщност или политическият хайлайф в страната още веднъж ще търси оправдания за своята некадърност. Сътрудничеството с България ще остане на равнище телефонни диалози с поздравления или ще проработи освен това? Българите ще продължат ли да бъдат знак на фашизъм, нацизъм и хитлеризъм или по техен адрес най-накрая ще бъде казана и някоя добра дума? Разбира се, това не е наложително, само че в случай че втора вест в осведомителните блокове на най-гледаните малките екрани е нашествието на българските сдружения, които носят имената на „ потвърдени сътрудници на Хитлер “, тогава в действителност няма по какъв начин да остане място за добра дума. Когато новината ти е, че някой се е опитал да открадне основния компютър на мултимедийния Пърличев в Охрид, нещата стават още по-трагични и по-сложни.
Ванчо Михайлов не коства – той е живял задоволително дълго и е оставил видеосвидетелство за своята етническа принадлежност. Професорите Виолета Ачкоска и Никола Жежов даже и да желаят, не биха могли да го македонизират или по-точно да го оправдават съгласно своята елементарна груевска рецепта: Първо македонизираш, след това реабилитираш, както се случи с предшественика на Михайлов Тодор Александров.
Цар Борис III също е несъответствуващ, защото по негово време Царство България става част от оста Рим – Берлин – Токио. Няколко месеца преди гибелта му (28 август 1943 г.) на 10 март 1943 година е осъществена депортацията на евреите от Вардарска Македония в лагера на гибелта Треблинка. Разбира се, смелите партизани, които към този момент съумели да основат някакви банди за битка против „ българския фашистки окупатор “, не дали никакъв отпор на тази акция, извършена от българската полиция, само че по-страшното е, че и тогавашната общност не е направила изпитание да попречи на това злочинство.
Единствените комунисти, които са по-отвратителни от македонските, а точно българските, още повтарят мантрите за това, че България по времето на цар Борис е била ръководена от монархо-фашистки режим, а храбрите български партизани се борели против него, най-често посредством кражба на сирене и кашкавал от планинските мандри и с убийства на ранените немски бойци по време на „ славната акция на Рило-пиринския партизански отряд “ край село Жабокрек в България. Убитите ранени немски бойци, които на плаката за отбелязване на това „ героично “ събитие, проведено от българските социалисти, са наречени „ хитлеро-фашистки окупатори “. Ако някой стартира да има вяра на българските комунисти, ще излезе, че германците са били окупатори и в съюзническа България. Но това е друга тематика.
Има излаз от обстановката със неразрешените имена. На сцената може да бъдат сложени разрешените имена на един куп комунистически предатели от България. Списъкът, повярвайте ми, е голям,.
Георги Мадолев е бил български болшевик, партизанин, политкомисар на отряд „ Яне Сандански “. Един от главните причинители на насилственото записване на българите от Пиринска Македония като етнически македонци по време на така наречен Културна автономност на Пириска Македония – най-голямото комунистическо изменничество, осъществено в България под управлението на сътрудника от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), цялостен алкохолик и началник на Коминтерна Георги Димитров. На Мадолев се приписват думите: „ На който не му се учи македонски език, ето му я България. “
Фактът, че Мадолев взе участие интензивно в македонизирането на българите в Пиринско, не се отразява съдбовно на кариерата му. Той е един от очевидците против българския комунистически деятел Трайчо Костов. Мадолев прави кариера в така наречен Отечествен фронт, заемал е и други партийни функционалности по време на ръководството на Тодор Живков. Написал е и книга за присъединяване си в партизанското придвижване в България, озаглавена „ Парапуновци “.
Добре Терпешев е бил български комунистически военачалник, основен уредник на партизанското придвижване в България. През 1924-1925 година е политически началник на хасковската комунистическа чета „ Христо Ботев “. По време на априлските събития през 1925 година в България е наказан на гибел. Лежи в пандиза до 1937 година През 1938 година става член на Централен комитет на БРП(к).
След свалянето на държавното управление на Иван Багрянов води договаряния с кабинета на Константин Муравиев за спокойно предаване на властта в ръцете на Отечествения фронт. Добри Терпешев е измежду главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 година Бил е член на държавната комисия, която през октомври 1944 година публично предава административната власт в Егейска Македония на партизаните от ЕЛАС. Участва в делегацията за сключване на т.нар Московско помирение през същия месец. Бил е участник в делегацията, която участва на втората сесия на АСНОМ в Скопие през декември, където изнася и тирада.
Един от критиците на Владимир Поптомов (член на Вътрешна македонска революционна организация – Обединена и партиен функционер на БКП), защото последният се противопоставил на концепцията за бързо присъединение на Пиринска Македония към Югославия и е бил срещу Културната автономност, провеждана в тази част на България. За разлика от Мадолев, Терпешев губи своите партийни позиции, защото се опълчва на Тодор Живков, наричайки го „ нищожен облик в българското съпротивително придвижване “. Изселен е от София и умира в Плевен. Добри Терпешев е бил прочут и като извънредно малоумен и стеснен човек.
Асен Кожаров/Чаракчиев е бил български комунистически функционер. Деец на ВМРО-Обединена. Изгонен от Васил Хаджикимов от редакцията на вестник „ Македонска битка ”. По време на правосъдния развой през 1936 година против ВМРО-Обединена в България се афишира за македонец. Един от най-активните дейци на насилствената македонизация на българското население в Пиринска Македония. След 9 септември 1944 година бил е секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Горна Джумая. Бил е член на персоналния кабинет на Тодор Живков. Работи в Българска академия на науките и развива научна кариера в региона на философията. Награден с ордените „ Народна република България “ I степен и „ Георги Димитров “.
Кирил Николов Георгиев е член на ВМРО-Обединена и партиен деятел на Българска комунистическа партия. Участник е в Македонския книжовен кръжок дружно с Никола Вапцаров, Михаил Сматракалев, Антон Попов, Георги Абаджиев и други Бил е прокурор в Неврокопския съд след 9 септември 1944 година Активен участник в македонизирането на българското население на Пиринска Македония. Умира в Унгария.
Георги Зайков, прочут като Гео Зайков с псевдоним Пирински, е български болшевик, деен в Съединени американски щати. Бил е член на Комунистическата партия на Съединените щати и секретар на Македонския народен съюз, основан от Смиле Войданов, като аналог на МПО в Съединени американски щати. Заради комунистическата си активност, която развива в Съединени американски щати, излежава 10 години затвор. След като излиза от пандиза, той се завръща в България, където, макар македонистките си позиции,е посрещнат от комунистите като воин. Прави кариера в апарата на Българска комунистическа партия, даже е препоръчан за дипломат на България в Лондон, само че кандидатурата му е отхвърлена от английските управляващи. Синът му Георги Пирински беше ръководител на българския парламент в интервала 2005-2009 година
Изброените дотук възможни исторически персони са единствено част от плеядата комунистически предатели, които макар антибългарската си активност съумяха да изградят съществени кариери в комунистическа България.
Списъкът може свободно да се добавя с учен Тодор Павлов от Щип, Димитър Станишев от село Щука Струмица, Михаил Сматракалев от Сер и доста други. Има още доста други имена на сходни българи за патрони на бъдещите комфортни българи на управляващите в районен съд Македония. Всички до един идейни врагове на Ванчо Михайлов.
Няма място за суматоха. Трябва единствено да се издаде описът с позволените имена. Преди време в обществото се появиха клюки, че никой в Македония не би възразил, в случай че КЦ „ Иван Михайлов “ в Битоля носи името на Пейо Яворов. Пълна неистина. Щеше да се откри левент като Чепреганов да ни каже, че Пейо Яворов не коства, тъй като бил непосредствен другар на Тодор Александров. Яворов беше непосредствен и с Гоце Делчев. Яворов е индивидът, който свързва бореца за самостоятелна Македония и македонска еднаквост, съгласно ДПМНЕ, и прислужникът на българския царски двор.
Издайте листата. Ще наподобява на тази от Северна Корея с позволените прически, само че най-малко ще ни се махнете от главите с евтината антибългарска агитация, създавана от най-гледаните малките екрани, чиито основни редактори или към този момент имат, или са се пробвали безрезултатно да вземат български поданства.
Дружество на българите от Македония „ Гео Зайков Пирински “... какъв брой гордо звучи. Гордо и комфортно, за ушите на всички, изключително на тези комунисти, превърнати в проевропейски, проруски, просръбски, от време на време български и вечно предатели. /БГНЕС
Атанас Величков, основен редактор на Трибуна.мк
Атанас Величков, основен редактор на Трибуна.мк
Почти десетина години по-късно Република Северна Македония има основна потребност не от разрешени мъжки и дамски прически, а от лист с „ позволените “ исторически персони. Трябва да се знае чии имена може да бъдат употребявани като патрони на българските сдружения, които напоследък основават съществено безпокойствие на македонската журналистическа общественост и не на последно място на насъскващата жителите научна общественост.
Тези алтернативи би трябвало да бъдат решени. За да се стигне до главната тематика: Планира ли въобще районен съд Македония да стартира договарянията за участие в Европейски Съюз всъщност или политическият хайлайф в страната още веднъж ще търси оправдания за своята некадърност. Сътрудничеството с България ще остане на равнище телефонни диалози с поздравления или ще проработи освен това? Българите ще продължат ли да бъдат знак на фашизъм, нацизъм и хитлеризъм или по техен адрес най-накрая ще бъде казана и някоя добра дума? Разбира се, това не е наложително, само че в случай че втора вест в осведомителните блокове на най-гледаните малките екрани е нашествието на българските сдружения, които носят имената на „ потвърдени сътрудници на Хитлер “, тогава в действителност няма по какъв начин да остане място за добра дума. Когато новината ти е, че някой се е опитал да открадне основния компютър на мултимедийния Пърличев в Охрид, нещата стават още по-трагични и по-сложни.
Ванчо Михайлов не коства – той е живял задоволително дълго и е оставил видеосвидетелство за своята етническа принадлежност. Професорите Виолета Ачкоска и Никола Жежов даже и да желаят, не биха могли да го македонизират или по-точно да го оправдават съгласно своята елементарна груевска рецепта: Първо македонизираш, след това реабилитираш, както се случи с предшественика на Михайлов Тодор Александров.
Цар Борис III също е несъответствуващ, защото по негово време Царство България става част от оста Рим – Берлин – Токио. Няколко месеца преди гибелта му (28 август 1943 г.) на 10 март 1943 година е осъществена депортацията на евреите от Вардарска Македония в лагера на гибелта Треблинка. Разбира се, смелите партизани, които към този момент съумели да основат някакви банди за битка против „ българския фашистки окупатор “, не дали никакъв отпор на тази акция, извършена от българската полиция, само че по-страшното е, че и тогавашната общност не е направила изпитание да попречи на това злочинство.
Единствените комунисти, които са по-отвратителни от македонските, а точно българските, още повтарят мантрите за това, че България по времето на цар Борис е била ръководена от монархо-фашистки режим, а храбрите български партизани се борели против него, най-често посредством кражба на сирене и кашкавал от планинските мандри и с убийства на ранените немски бойци по време на „ славната акция на Рило-пиринския партизански отряд “ край село Жабокрек в България. Убитите ранени немски бойци, които на плаката за отбелязване на това „ героично “ събитие, проведено от българските социалисти, са наречени „ хитлеро-фашистки окупатори “. Ако някой стартира да има вяра на българските комунисти, ще излезе, че германците са били окупатори и в съюзническа България. Но това е друга тематика.
Има излаз от обстановката със неразрешените имена. На сцената може да бъдат сложени разрешените имена на един куп комунистически предатели от България. Списъкът, повярвайте ми, е голям,.
Георги Мадолев е бил български болшевик, партизанин, политкомисар на отряд „ Яне Сандански “. Един от главните причинители на насилственото записване на българите от Пиринска Македония като етнически македонци по време на така наречен Културна автономност на Пириска Македония – най-голямото комунистическо изменничество, осъществено в България под управлението на сътрудника от Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР), цялостен алкохолик и началник на Коминтерна Георги Димитров. На Мадолев се приписват думите: „ На който не му се учи македонски език, ето му я България. “
Фактът, че Мадолев взе участие интензивно в македонизирането на българите в Пиринско, не се отразява съдбовно на кариерата му. Той е един от очевидците против българския комунистически деятел Трайчо Костов. Мадолев прави кариера в така наречен Отечествен фронт, заемал е и други партийни функционалности по време на ръководството на Тодор Живков. Написал е и книга за присъединяване си в партизанското придвижване в България, озаглавена „ Парапуновци “.
Добре Терпешев е бил български комунистически военачалник, основен уредник на партизанското придвижване в България. През 1924-1925 година е политически началник на хасковската комунистическа чета „ Христо Ботев “. По време на априлските събития през 1925 година в България е наказан на гибел. Лежи в пандиза до 1937 година През 1938 година става член на Централен комитет на БРП(к).
След свалянето на държавното управление на Иван Багрянов води договаряния с кабинета на Константин Муравиев за спокойно предаване на властта в ръцете на Отечествения фронт. Добри Терпешев е измежду главните фигури при завземането на властта на 9 септември 1944 година Бил е член на държавната комисия, която през октомври 1944 година публично предава административната власт в Егейска Македония на партизаните от ЕЛАС. Участва в делегацията за сключване на т.нар Московско помирение през същия месец. Бил е участник в делегацията, която участва на втората сесия на АСНОМ в Скопие през декември, където изнася и тирада.
Един от критиците на Владимир Поптомов (член на Вътрешна македонска революционна организация – Обединена и партиен функционер на БКП), защото последният се противопоставил на концепцията за бързо присъединение на Пиринска Македония към Югославия и е бил срещу Културната автономност, провеждана в тази част на България. За разлика от Мадолев, Терпешев губи своите партийни позиции, защото се опълчва на Тодор Живков, наричайки го „ нищожен облик в българското съпротивително придвижване “. Изселен е от София и умира в Плевен. Добри Терпешев е бил прочут и като извънредно малоумен и стеснен човек.
Асен Кожаров/Чаракчиев е бил български комунистически функционер. Деец на ВМРО-Обединена. Изгонен от Васил Хаджикимов от редакцията на вестник „ Македонска битка ”. По време на правосъдния развой през 1936 година против ВМРО-Обединена в България се афишира за македонец. Един от най-активните дейци на насилствената македонизация на българското население в Пиринска Македония. След 9 септември 1944 година бил е секретар на Окръжния комитет на Българска комунистическа партия в Горна Джумая. Бил е член на персоналния кабинет на Тодор Живков. Работи в Българска академия на науките и развива научна кариера в региона на философията. Награден с ордените „ Народна република България “ I степен и „ Георги Димитров “.
Кирил Николов Георгиев е член на ВМРО-Обединена и партиен деятел на Българска комунистическа партия. Участник е в Македонския книжовен кръжок дружно с Никола Вапцаров, Михаил Сматракалев, Антон Попов, Георги Абаджиев и други Бил е прокурор в Неврокопския съд след 9 септември 1944 година Активен участник в македонизирането на българското население на Пиринска Македония. Умира в Унгария.
Георги Зайков, прочут като Гео Зайков с псевдоним Пирински, е български болшевик, деен в Съединени американски щати. Бил е член на Комунистическата партия на Съединените щати и секретар на Македонския народен съюз, основан от Смиле Войданов, като аналог на МПО в Съединени американски щати. Заради комунистическата си активност, която развива в Съединени американски щати, излежава 10 години затвор. След като излиза от пандиза, той се завръща в България, където, макар македонистките си позиции,е посрещнат от комунистите като воин. Прави кариера в апарата на Българска комунистическа партия, даже е препоръчан за дипломат на България в Лондон, само че кандидатурата му е отхвърлена от английските управляващи. Синът му Георги Пирински беше ръководител на българския парламент в интервала 2005-2009 година
Изброените дотук възможни исторически персони са единствено част от плеядата комунистически предатели, които макар антибългарската си активност съумяха да изградят съществени кариери в комунистическа България.
Списъкът може свободно да се добавя с учен Тодор Павлов от Щип, Димитър Станишев от село Щука Струмица, Михаил Сматракалев от Сер и доста други. Има още доста други имена на сходни българи за патрони на бъдещите комфортни българи на управляващите в районен съд Македония. Всички до един идейни врагове на Ванчо Михайлов.
Няма място за суматоха. Трябва единствено да се издаде описът с позволените имена. Преди време в обществото се появиха клюки, че никой в Македония не би възразил, в случай че КЦ „ Иван Михайлов “ в Битоля носи името на Пейо Яворов. Пълна неистина. Щеше да се откри левент като Чепреганов да ни каже, че Пейо Яворов не коства, тъй като бил непосредствен другар на Тодор Александров. Яворов беше непосредствен и с Гоце Делчев. Яворов е индивидът, който свързва бореца за самостоятелна Македония и македонска еднаквост, съгласно ДПМНЕ, и прислужникът на българския царски двор.
Издайте листата. Ще наподобява на тази от Северна Корея с позволените прически, само че най-малко ще ни се махнете от главите с евтината антибългарска агитация, създавана от най-гледаните малките екрани, чиито основни редактори или към този момент имат, или са се пробвали безрезултатно да вземат български поданства.
Дружество на българите от Македония „ Гео Зайков Пирински “... какъв брой гордо звучи. Гордо и комфортно, за ушите на всички, изключително на тези комунисти, превърнати в проевропейски, проруски, просръбски, от време на време български и вечно предатели. /БГНЕС
Атанас Величков, основен редактор на Трибуна.мк
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ