Енергетици поискаха разрешаване добива на шистов газ
През 2012 година Народното събрание наложи неопределен мораториум на изследването и добива на шистов газ и петрол по технологията фракинг за цяла България и акваторията ни в Черно море. Но текста на този документ се оказа по този начин написан, че на процедура блокира и изследването за стандартен газ и нефт за цялата сухоземна територия на страната.
Актът на Парламента е в резултат на митинги от зелени организации, съперници на добива на газ и нефт в България. Тези недомислени и прибързани дейности на Народното събрание тогава лишиха за десетилетие напред страната от личен рандеман и по този начин нужната в този момент диверсификация.
Добивът на шистов газ у нас по метод, който не вреди на околната среда, е вероятен и страната би трябвало да го позволи, безапелационен е енергийният специалист Христо Казанджиев.
Той добави, че оценените ресурси и запаси на шистов газ у нас се правят оценка на 480 милиарда кубически метра, а в случай че се изключи използването на фракинг, може да се добият 30 милиарда куб. метра, което е потреблението на страната за 10 години.
Според него може да се приказва за лобиране от страна на " Газпром " през годините против развиването на различните енергийни източници в България.
" Навремето резултатът от шистовата гражданска война се отрази на енергийните връзки САЩ-Русия и стартира масирана акция през екологичните организации. Започна технологията фракинг да се демонизира като съществена причина за утежняване на околната среда, макар че тази технология в България съответно се ползва от 1960 година и то тъкмо в Северозападна България ", сподели Казанджиев.
Въпреки мораториума за рандеман на шистов газ у нас сега се организира изследване за находища в региона на Луковит, Пещене и Ъглен. Американската компания, която се е заела с това обаче среща бюрократични пречки, които забавят с години провеждането на Оценка на въздействието върху околната среда и други процедури, посочи Казанджиев.
Технологичното време за въвеждане в употреба на находище на шистов газ е сред 5 и 7 години, добави той.
Според Христо Казанджиев България не би трябвало да прекъсва напълно връзките си с " Газпром ", само че би трябвало да си обезпечи различни източници.
Други експерти също са последователи на добива на шистов газ. Въпреки съществуващите опасности добива на шистов газ в нашата страна е безвреден заради геологическите особености на българската територия и разположението на земните пластове, считат доцент Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова от Геологическият институт към Българска академия на науките.
Те допълват, че " при прецизно съблюдаване на технологиите, рискът от повреди се свежда до най-малко. "
През годините в Северна България са осъществени над 1000 сондажа за стандартни петрол и газ. Голяма част от тях са на дълбочина сред 3 и 4 км. През цялото време не е имало нито един случай.
Депутатът от " Демократична България " Мартин Димитров пък счита за най-правилно да се купува азерски газ.
" Не би трябвало да подвластен от " Газпром " и да плащаме повече. Наивно е да се връщаме към старите практики и
сделки с Москва. Рискуваме да се случи същото и доставките още веднъж да спрат. Купуването на целия азерски газ е най-хубавото решение ", разгласи той.
Според него е редно министърът на енергетиката да разкрие повече за доставката полутечен газ от Съединени американски щати, с цел да успокои обществото.
" Трябва да желаеме от Европейска комисия да купува природен газ като обединен консуматор. Трябва да бъде разяснено до каква степен стигат
глобите и какви са опциите ", уточни Димитров.
Според него строителството на интерконектора с Гърция е напреднало доста. " Поискахме дефицитът на Брутният вътрешен продукт да не
се усилва. Нулевото Данък добавена стойност за хляба е доста комплицирано и се поема риск. Диференцираното Данък добавена стойност за контролираните цени
ще работи - за парното и газа би трябвало да има такова и то ще смъкна цените незабавно ", акцентира той.
Актът на Парламента е в резултат на митинги от зелени организации, съперници на добива на газ и нефт в България. Тези недомислени и прибързани дейности на Народното събрание тогава лишиха за десетилетие напред страната от личен рандеман и по този начин нужната в този момент диверсификация.
Добивът на шистов газ у нас по метод, който не вреди на околната среда, е вероятен и страната би трябвало да го позволи, безапелационен е енергийният специалист Христо Казанджиев.
Той добави, че оценените ресурси и запаси на шистов газ у нас се правят оценка на 480 милиарда кубически метра, а в случай че се изключи използването на фракинг, може да се добият 30 милиарда куб. метра, което е потреблението на страната за 10 години.
Според него може да се приказва за лобиране от страна на " Газпром " през годините против развиването на различните енергийни източници в България.
" Навремето резултатът от шистовата гражданска война се отрази на енергийните връзки САЩ-Русия и стартира масирана акция през екологичните организации. Започна технологията фракинг да се демонизира като съществена причина за утежняване на околната среда, макар че тази технология в България съответно се ползва от 1960 година и то тъкмо в Северозападна България ", сподели Казанджиев.
Въпреки мораториума за рандеман на шистов газ у нас сега се организира изследване за находища в региона на Луковит, Пещене и Ъглен. Американската компания, която се е заела с това обаче среща бюрократични пречки, които забавят с години провеждането на Оценка на въздействието върху околната среда и други процедури, посочи Казанджиев.
Технологичното време за въвеждане в употреба на находище на шистов газ е сред 5 и 7 години, добави той.
Според Христо Казанджиев България не би трябвало да прекъсва напълно връзките си с " Газпром ", само че би трябвало да си обезпечи различни източници.
Други експерти също са последователи на добива на шистов газ. Въпреки съществуващите опасности добива на шистов газ в нашата страна е безвреден заради геологическите особености на българската територия и разположението на земните пластове, считат доцент Радослав Наков и проф. Кристалина Стойкова от Геологическият институт към Българска академия на науките.
Те допълват, че " при прецизно съблюдаване на технологиите, рискът от повреди се свежда до най-малко. "
През годините в Северна България са осъществени над 1000 сондажа за стандартни петрол и газ. Голяма част от тях са на дълбочина сред 3 и 4 км. През цялото време не е имало нито един случай.
Депутатът от " Демократична България " Мартин Димитров пък счита за най-правилно да се купува азерски газ.
" Не би трябвало да подвластен от " Газпром " и да плащаме повече. Наивно е да се връщаме към старите практики и
сделки с Москва. Рискуваме да се случи същото и доставките още веднъж да спрат. Купуването на целия азерски газ е най-хубавото решение ", разгласи той.
Според него е редно министърът на енергетиката да разкрие повече за доставката полутечен газ от Съединени американски щати, с цел да успокои обществото.
" Трябва да желаеме от Европейска комисия да купува природен газ като обединен консуматор. Трябва да бъде разяснено до каква степен стигат
глобите и какви са опциите ", уточни Димитров.
Според него строителството на интерконектора с Гърция е напреднало доста. " Поискахме дефицитът на Брутният вътрешен продукт да не
се усилва. Нулевото Данък добавена стойност за хляба е доста комплицирано и се поема риск. Диференцираното Данък добавена стойност за контролираните цени
ще работи - за парното и газа би трябвало да има такова и то ще смъкна цените незабавно ", акцентира той.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ